Какво значи една жена да има "прилични данни"?

Би ли пояснил кое е неприличното?

То май повече мъже търсят майки, казано по фройдистки и съвсем практично. Най-голямата грешка на жените е да се обвързват с инфантилни мъже. Всичко останало е оправимо.

Чакам Братан да създаде деца и да видим как ще ги гледа спартански. Защото там малко минава границата, след която детето ти ще си говори с психолози, че родителите му са били луди и задници. Ами като не обича - няма да го яде.

То на теория всичко е лесно, да припомня пак. И аз хипотетични деца гледам най-лесно.

Всъщност май повечето мъже искат жена, която да разрешава проблемите невидимо, под радара. Тоест мама, точно това е. Даже не е фройдистко, а жива тарикатщина. Не искат да се държат като възрастни, тоест да разрешават истински проблеми, не теоретични. Щото е трудно.

Едната ми баба готвеше каквото иска тя. Рядко е питала дали искаме нещо специално. Жената имаше много работа и не можеше кулинарни желания на 5 човека да изпълнява. Ако някой иска нещо, да си го направи. Щом е решила боб да сготви, ще се яде. Ако някой не иска, да седи гладен.
Другата ми баба изпълняваше моите прищевки, на брат ми, на дядо ми и баща ми.
За обед примерно аз искам сърми, а брат ми пържени картофи.
И тя ставаше рано да свие сърмите. А на брат ми да приготви кюфтетата. А дядо ми често искаше трето, баща ми четвърто.
Та жената готвеше по няколко пъти на ден, различни неща.
Глезен стана брат ми. Веднъж даже си позволи след като каза, че иска пържени кюфтета, след като ги приготви да уведоми, че не му се ядяли, а искал вече пържени яйца. Те тогава баба ми го насмота. След години дойде в София при нас да живее. И си въобразява, че като мога да готвя, ще седя  по цял ден да му изпълнявам прищевките. Още първия ден разбра, че ще яде каквото сготвя, ако въобще готвя. Рядко готвех всъщност. Мислеше, че като не иска леща и каже "аз няма да ям", ще го попитам като баба какво иска. Ами не, просто му казах "твоя си работа". И седи гладен. Дреме ми на шмайзера. Голям мъж, да се оправя.
Баба ми след седмица звъни да ми се накара. Брат ми се оказа, че се оплакал, че не съм му перяла дрехите, не съм му чистила стаята, не съм му оправяла леглото. А тогава пералня нямахме, всичко на ръка. И че не съм готвила 5 пъти на ден.
И се опита да ми държи сметка. Ама и се разфучах едно хубаво и затворих. А после отидох при брат ми да му кажа/бясно/, че не съм пенсионерка, не съм му баба, не съм му майка, нито жена. И ако иска 5 яденета на ден и да му пера - ето ти ценоразписа ми. Който раздух и направих по-голям от заплатата, която взимам.
Та човека се научи да си пере. Да си чисти стаята. Да готви не се научи. Просто си купуваше или нещо бързо си правеше, ако имаше претенции.
Значи той студент, без доходи. Аз ходех на работа за има той какво да яде, но имаше наглостта да има претенции.

Защо трябва да ги оплакваме за изборите, които правят сами? Такива са харесвали, такива ще си гледат.

Браво на Елора, точно така човек трябва да се изправя срещу лиготиите, особено на неблагодарници.

А, Братан иска деца и безгрижен живот. Интересно...

Всъщност доста мъже малко замазват очите в началото, даже някои готвят. Примерно готви една година за пример и мислиш, че все ще е така и после - ама то сегааа, като имам женааа...

И затова - яко шит тестове и да се вижда, че мъжът може да решава проблеми, не само да ги създава. И то да предлага истински решения, не някакви теории по посока на луната, научени кой знае откъде.

За голям човек не е приемливо да е капризен по тоя начин, но за малки деца, които сега растат - оставяйки ги гладни, или пренебрегвайки какво им се яде наистина, може да им навредиш на развитието.

Важи и за двата пола явно. Аз съм забелязал, че много жени в началото се правят на страхотни домакини в trial period-а, после като вече се почувстват комфортно и ролите се обръщат. Най-смешното е, че има мъже, които си търсят специално жени-домакини и  накрая им се налага те да вършат всичката домакинска работа, а за пред хората хвалят жените им, че много добре въртят къщата. Такива примери имам доста сред приятелския кръг.

По темата за отровителството:

Сирен, някаква граница трябва и при децата.
Сама видях какво предизвика вечно угаждане на едно дете.
Всъщност не че и на мен не са угаждали. Може би е до човек.
Но брат ми просто си стана глезен и си въобразяваше, че всеки му е длъжен.
Но имахме и различни пътища. Още като деца аз избрах и отидох да живея с майка ми. И не беше лесно на квартира в София. Не взимаше голяма заплата. И претенциите останаха назад. Претенции имах като се приберях, защото често в София сме яли огризки.
Виж брат ми остана, защото избра друга езикова гимназия и започна по-често да  живее при баща си и бабата, която го лигавеше. И естествено е да стане лигльо. Докато той е бил обгрижван и само е ходил на училище. Аз също ходех на училище, но живеех в не много приятни условия и дори сме оставали без квартира и зимата на улицата.
Та аз пораснах по-бързо за разлика от него.

Важи, разбира се, но това, което Сирената иска да каже, е че в един момент изконно 'женските' неща се прехвърлят на жената и дори този trial период да продължи, работата чисто количествено се увеличава. Примерно - като гаджета се виждате 2 пъти седмично и се глезите. Заживявате заедно и очакванията за глезене стават от 2/7 на 7/7. Както и да го гледаш, това е повече от 3 пъти скок. И като не се случи, започваш да се чудиш какво си му/й харесал на това мързеливо чудо.

Как си го забелязал това? Никоя млада жена не го играе домакиня, за да се хареса.

Гал, съжителството и бракът често убиват любовта именно заради това 24/7, затова умните двойки си дават пространство и време и не превръщат всичко в рутина и задължение. Ако няма дете, не виждам защо задълженията на всяка цена скачат тройно. За fun factor-а ти писах в една друга тема



Вяра, защо продължаваш да ми задаваш въпроси? Нямам какво да си кажа с една old school домакиня, спри моля те да се обръщаш персонално към мен и си извади главата от пясъка.

Разглезиха се от  trial периоди. И докато опитват за енти път, хоп, животът на превала, пък след тях нищо.

Донякъде е неблагодарник, но е факт, че на мен ми се наложи да изоставя плановете си за учене и развитие и да работя каквото намеря за да може той да учи. Не можеше да лежим и двамата на плещите на майка. Това беше 2000 година. Тъмни години, криза, мижави заплати. Но брат ми имаше подкрепата на баща си и неговата майка. Затова и можеше да учи. Парите, които те му даваха, той харчеше за сем. такси и само за свое удоволствие. Храна, сметки не е  купувал и плащал.
Аз съм разчитала на своя труд и на помощта на майка ми.
Помощ от баща си и баба ми не видях. Деляха ни. Обичаха повече него.
След като той завърши, започна добре платена работа и ни е помагал.
След това аз започнах да уча, но доста години след това.
Абе и досега помага, не отричам.
Смешното е, че преди време при един разговор твърдеше, че като е бил студент се е издържал сам.
Припомних му 5 години кой ходеше на работа, кой плащаше сметките и кой учеше редовно. За тези 5 години е работил само няколко месеца за по мижави пари. И му казах, че студентите, които се издържат сами си плащат квартирата сами, сметките сами и храната отново сами. Та си спомни и млъкна.

В случая не говоря за фън фактор обаче. Глезенето може да се изрази и в това като се приберат от работа, тя да пусне прахосмукачка вместо него и да му сготви. Аз съм го правила и в един момент изпаднах в ситуация, че ако не го свърша аз - ми то не е диво спешно, значи и той няма да се мОри. И има и екстра тежест - на мен в един момент ми писва да гледам несвършената работа и си я свършвам. Прецакване е, съжалявам.