На трета страница вече има развръзка.
Ех, авторке има много да се учиш от доайена на пързалките кака ти Даскалка.
Ех, авторке има много да се учиш от доайена на пързалките кака ти Даскалка.
- Публикувана: 25 дек. 2019, 18:03 ч.
- Последно мнение: 2 ян. 2020, 14:12 ч.
Дали не сбърках с него?
Както казах в по-горните постове, отношението се промени след проявата на дедето, да преди това имахме доста добър живот. Просто сега сякаш детето и отговорностине и ограниченията покрай него му се отразиха негативно и се стигна до тук.
Когато някой изпитва негативизъм от нещо - не иска още едно такова нещо.
sigma, на Даскалка темите пързалка ли се оказаха?
Аз пък не виждам нищо необичайно ,че след раждането на детето бащата се е променил. С доста двойки се случва подобен развой на отношенията след като се появят деца в семейството. Преди това е лесно - излизания, забавления, спонтанен секс, спане до късно, жената има време за фризьор, маникюр и т.н. От мъжа не се очаква кой знае какво , ходи там на някаква работа, помага или не помага в домакинството, и да има кусури, те не си личат кой знае колко... Истинската" веселба" настъпва когато се роди детето- майката с бушуващи хормони, кърмене, колики, бебето не спи, иска внимание по цял ден, няма време да се изкъпе като хората...В довчера спокойното ежедневие настъпва хаос и емоционална бъркотия. Та точно в този момент много мъже свиват знамената и почва якото скатаваме щото малко им идва нанагорно. Това се случва предимно с такива, които трудно понасят отговорност, нервничат по принцип, палят от раз, с две думи нерваци са и не могат да траят напрежението. Емоционално нестабилните индивиди реагират с абдикиране от задълженията, прехвърлят цялата отговорност и задължения на майката под предлог,че тя е майка и е длъжна на понася всичко. Та в тоя ред на мисли въобще не се съмнявам,че темата е истинска .
Какво да се прави не мога да кажа, всеки сам преценя колко и какво отношение може да търпи. В конкретния случай допускам,че авторката иска само да сподели и да отпусне напрежението.
Какво да се прави не мога да кажа, всеки сам преценя колко и какво отношение може да търпи. В конкретния случай допускам,че авторката иска само да сподели и да отпусне напрежението.
Aко отсега с детето не сте му забавни, занапред няма начин да му станете...Аз със сегашния си акъл сигурно бих му теглила направо шута. Но на теб ти предлагам да поговориш с него, да му обясниш, че не си част от обзавеждането и това той да излиза с приятели на буквално най-семейния празник не те устройва. Ако те обвини, че го ограничаваш или те нарече с някоя по-обидна дума, очаквай занапред да излиза не само с приятели, а и с други жени. И си подреждай живота съобразно тази перспектива. Гарантирам ти я на около 99% до 1-2 години. Това е.
Като му стане по - интересно му го оставяй . Интересно ми е кога ще му стане интересно ?
Поне в разходите включва ли се ?
Вярно че децата се гледат лесно , когато друг ги гледа .
То в началото спи повече , може би е ревливо дете , но пак не разбирам защо се скътава , нито го кара някой да го кърми , то само да го гушне малко , да поседи с детето си .
Поне в разходите включва ли се ?
Вярно че децата се гледат лесно , когато друг ги гледа .
То в началото спи повече , може би е ревливо дете , но пак не разбирам защо се скътава , нито го кара някой да го кърми , то само да го гушне малко , да поседи с детето си .
Надявам се това с изгонването да не е вярно.
Надявам се това с изгонването да не е вярно.
Има жени като dsg 1910, които оправдават такива мъже. Може би те са възпитани да търпят такива неща. Възможно да припознава своя мъж в описания и за нея това да е нормално поведение. И съответно го защитава.
Мен ми е супер странно, че изобщо някой смята, че има избор да гледа или да не гледа детето си след като го е създал. Що за наглост и простотия???
Мен ми е супер странно, че изобщо някой смята, че има избор да гледа или да не гледа детето си след като го е създал. Що за наглост и простотия???
Ама не си ли чувала за Н-на брой мъже, които напускат жените си и не си гледат децата.
Аз съм била такова дете.
Има дори и такива жени. Не искат да гледат деца и правят аборт. Или пък дават за осиновяване.
Колко статии за изоставени бебета си чела?
Нагло е, безотговорно, но е често срещано явление.
Но избор има. Изборите обаче, които правят такива родители засягат живота на малките деца.
Здравейте!
Нова съм, но отдавна чета теми. Реших да си направя профил за да споделя нещо, което ме мъчи. Не знам дали ще бъда разбрана правилно, но приемам съвети и критика.
На 26г. съм, омъжена от година и половина, а от 6 месеца и щастлива майка. Мъжът ми е на 31г. Детето ни е желано и от двама ни. След раждането на синът ни забелязах, че той гледа да се скатава, просто не му се занимава с малкия. Винаги, когато е в нас, мрънка че му било скучно, не се застоява много, излиза. Даже и на тези празници аз пак съм сама с детето, защото на него му било скучно в нас. Аз също искам понякога да изляза, но той твърди, че трябва да си гледам детето. Не е лош баща, но не мога и да кажа, че се занимава с него, бързо му омръзна и все повтаря, че малкия не бил интересен все още. Не мога да разчитам на него да се оправи с детето за няколко часа.
Мисълта, която ме мъчи, е че понеже той е отгледан в семейство с ценности, просто е видял че сега му е момента да създаде семейство и деца. Желанието в него на моменти изцяло липсва, според мен ако не е бил часовникът му, който тиктака, нямаше да сме заедно, защото човекът има други приоритети. Лошото е, че иска и второ дете и то скоро, а аз не искам и да чуя за това. Когато говорим за това, той не ме разбира или просто така му изнася. Не знам дали ще ме разберете правилно, нямам нищо против той да излиза с приятели, аз също го правя, когато има кой да ми гледа детето. Не виждам радостта и отдадеността в него от както синът ни се роди. А може би моите очаквания към него са прекалено високи...
Нова съм, но отдавна чета теми. Реших да си направя профил за да споделя нещо, което ме мъчи. Не знам дали ще бъда разбрана правилно, но приемам съвети и критика.
На 26г. съм, омъжена от година и половина, а от 6 месеца и щастлива майка. Мъжът ми е на 31г. Детето ни е желано и от двама ни. След раждането на синът ни забелязах, че той гледа да се скатава, просто не му се занимава с малкия. Винаги, когато е в нас, мрънка че му било скучно, не се застоява много, излиза. Даже и на тези празници аз пак съм сама с детето, защото на него му било скучно в нас. Аз също искам понякога да изляза, но той твърди, че трябва да си гледам детето. Не е лош баща, но не мога и да кажа, че се занимава с него, бързо му омръзна и все повтаря, че малкия не бил интересен все още. Не мога да разчитам на него да се оправи с детето за няколко часа.
Мисълта, която ме мъчи, е че понеже той е отгледан в семейство с ценности, просто е видял че сега му е момента да създаде семейство и деца. Желанието в него на моменти изцяло липсва, според мен ако не е бил часовникът му, който тиктака, нямаше да сме заедно, защото човекът има други приоритети. Лошото е, че иска и второ дете и то скоро, а аз не искам и да чуя за това. Когато говорим за това, той не ме разбира или просто така му изнася. Не знам дали ще ме разберете правилно, нямам нищо против той да излиза с приятели, аз също го правя, когато има кой да ми гледа детето. Не виждам радостта и отдадеността в него от както синът ни се роди. А може би моите очаквания към него са прекалено високи...
Брейй, че тарикат! Аз бих му казала, че когато остане сам с детето за три дни и се оправя САМ с него, едва тогава може дори да загатне за второ. А сериозно обмисляне чак когато стане адекватен родител, който не се чуди само в коя дупка да се завре.