Освен това не виждам как й изпиват енергията: ходи си на работа, не е вързана с бебета вече, най-трудното откъм груба сила вече е минало. Тя има повече опции. Аз преди 10 години по време на развода бях в доста по-кофти положение - в началото на работния си живот, с малко дете почти бебе. А тя вече може да си закъснява от работа, да си измисля ангажименти, ако ще - да се държи ужасно, белким той я зареже, не е нито зависима, нито
А и аз самата бях готова да стоя, докато детето стане на 18 като опция Б, но се появиха някои знаци, че направо става опасно да стоя в тоя брак. В смисъл, че мъж с 2 висши прояви достатъчно тъпота, че за малко да ни затрие с колата и реших да бягам, преди да има шанс да повтори опита. Реши, че ще кара в сняг, щото е супер важно да се ходи при мама и за няколко секунди разлика сега щяха да ми разлепват некролозите за 10-годишнина.
A със сегашния мъж сме се разбрали нещата да са цивилизовани и ако някой много го стегне шапката, да иде да поработи в чужбина или нещо друго, но не да почваме от нулата.