Емоционален манипулатор

По-скоро ти обърква представите, за това какво е редно или нередно да правиш, как да се държиш, да говориш, за да не те остави, да не го ядосаш.
Примери много, всеки от собтвен опит може да ти даде.
Пример: Имах здравословен проблем. Много бях изплашена, объркана, често изпадах в униние, поплаквах си, той казваше да престана, защото моите проблеми го натоварват. Или, когато съм изразявала несъгласие, ставаше и си излизаше от вкъщи, посред нощ.
После се завръща и ми казва "Сега разбираш ли колко ме натоварваш, защото сама си създаваш проблеми и изпадаш във филми". Съответно, понеже ти живееш с този човек, започваш да си задваш въпросите "Явно греша, къде?".
Това мога да ти дам за пример.

Като прочетох по-голяма част от коментарите, припознах един човек в дома си, че е такъв емоционален манипулатор. Това е баща ми. Все заплашва, натяква и обвинява мене и майка ми. Вечно насочва вниманието си към себе си. Ако аз и майка ми не искаме или да забравим да му обърнем внимание, започва да се прави на болен. Затова брат ми се изнесе от вкъщи. Много трудно се живее с такъв човек. Кара те да полудееш направо и влиза направо под мозъка ти. Да добавя, че постоянно се чувстваш виновен. И когато е около тебе, те изнервя без да каже и думичка. Само като те погледне и вече си изнервен и се чувстваш неудобно в негово присъствие. Напрежение се чувства. Не знам как да го обясня.

Jennifer_w, разбирам те напълно.
От части и моя баща беше такъв.
Обичаше да натяква на майка ми, че не работи толкова много, колкото него и все обичаше да срива самочувствоето й.
Но такива хора има нявсякъде около мен.

Зачетох препоръчаната книга - от първата страница започнах да се чудя, дали аз не съм ЕМ. Започнах да разпознавам мои дейставия в описаните. Но се сетих и още нещо - когато преди време загледах филм, който си беше пуснал ММ, имаше семейна ситуация подобна на нашето семейство, подобни проблеми. Попитах ММ дали му прави впечатление, дали разбира къде греши съпругът? Изобщо не беше забелязал.

  Та се сетих за този признак, който е много показателен за ЕМ - и да прочете или да види на живо такава емац. манипулация, каквато е правил, той няма да се разпознае и ще отрича до последно, че прави същото.

Ако разпознавате някоя ситуация, че е емоционална манипулация - споделете я, опишете я, ще е полезно за всички.

Честно казано много ситуации около мен мога да ги причисля като емоционални манипулации, но пречупени от моята призма.
 До колко е вярно или по-скоро дали е вярно - не мога да преценя.

Ето ситуация.
Бащата се напива на Нова година.
На сутринта е махмурлия и търси бира за лек.
Жена му му е купила предишния ден (предвидливо), но той я е изпил още по малките часове.
На другия ден решава да прати детето си за бира (магазинерът е познат и му дава, нищо, че е малолетно). Детето се заинатява и не отива, защото смята, че това е вредно за бащата, който и без това прекалява с пиенето и има проблем с черния дроб. Майката също.
Обиденият татко млъква и отказва да говори и на двете с дни.
Детето страда, плаче, не може да спи половината нощ, не иска да играе с други деца, обаче таткото е железен. Не му трепва сърцето. Накрая детето започва да се извинява, обещава, че няма да се повтори.
Майката също се изпокарва с бащата заради всичко това. Опитва се да обясни на детето, че е манипулирано и да не се поддава. Тя самата е страдала от подобни изблици на безсърдечие с години и малко или много е обръгнала.
Това е малък епизод от детството на моя близка.

Друго.
Таткото е веган.
Дъщеря му "прегрешава" и изяжда няколко солети на рожден ден на приятелче.
Бащата й вдига страшен скандал, затваря телефона, след това не иска да говори с нея със седмици.
Детето се побърква от мъка.

Когато се улавяш, че започваш да броиш до 10 преди да се изкажеш независимо по какъв въпрос, да не смееш да кажеш какво мислиш, чувстваш.
Само ако това уловиш, че е непривично за поведението ти в присъствието на другият. Това е достатъчно

     Настръхнах наистина. Припознавам част от историите като моя.

Уязвяваща реплика- реакция- просто се шегувам, много си докачлив/а.
Караш ме да се ядосвам. Защо винаги искаш да има драма и скандал. (Прехвърля отговорността)
При забележка за кофти постъпка- защо се опитваш да ме промениш, любовта значи да приемаш човека, какъвто е.
Аз по принцип не се извинявам, но еди- какво си. Ако случайно се извини, влиза в действие кучето на Павлов. Демек човекът се радва на извинението дори да е смотано и пак да вменява вина.
Много са трикчетата. Не могат да се изпишат всички. То си е начин на опериране, дори не са трикчета за тях.

Относно объркването на реалността, ето пример. Уговарят се да се видят петък, примерно. Единият подготвя вечеря, старае се и другият отменя вечерята в последния момент, за да излезне с приятелите си. Отсрещният се чувства тъпо. И вместо извинение получава обвинение "ти защо не ме оставяш да се виждам с приятелите си, защо ме задушаваш" и ако другият влезне в обяснителен режим, край. Сега си го измислих, ама е много често срещано такова преместване на фокуса и замъгляване на реалността.

Дам, те са си ок, дори не им минава през ума, че тормозят другите. Важното е те да са си добре.

Малко примери, макар то започва да се усеща в разни ситуации. За съжаление след много преживяно и лош опит разбираш за какво става на въпрос.
Закупено кранче за чешма, взе го от багажника да го разглеждал. На следващия ден тръгваме от града Х. където бяхме отседнали. Естественно на половината път се сеща, че го е забравил в апартамента. Започва да ми крещи и обвинявя, че аз съм виновна. Че трябвало освен да му направя кафе и да го събудя да му приготвя и багажа. За това съм виновна, че го е забравил. Крясъци и обиди през целия път, наказание да ме свали на другия край на града да вървя пеш бременна в поледица и сняг. Защото съм виновна.
Отказване на секс, защото съм болна, уморена... ти вече не ме искаш, ти се скатаваш. Ти си с мен заради пари само.
Къпала съм се и съотвено съм се обезкосмила(което правя на първо място от хигиенна точка), излизам с приятелки. След връщането ми започва обвинение, че съм се обезкосмила защото съм се чукала с някой.
Тъй като съм виновна за всичко, последва наказание мълчание, заплахи. Послеващо от подарък, мило отношение. Лек намек, че трябва да слушам и всичко щяло да е супер.
Няма да те потърси ако си ходил на болница, няма да ти честити празник. Но в някакъв слънчев ден получваш мило отношение, купува ти нещо. Нещо като поливане с леден душ, после с топла вода.
Примерите са безбройни, на по-късен етап започваш да разбираш всичко. Започваш много добре да знаеш реакцията и поведението. И започваш да внимаваш какво казваш, какво правиш, как реагираш. И въпреки, че се контролираш пак не е добре. Пак си виновен, пак играеш тази извратена игра.

Бих казала, че черешката на тортата е проекцията.
Ходя на пръсти около теб, чувствам се потиснат/а, не знам кога ще превъртиш, постоянно съм на въртележката и т.н.
Подозирам, че много от нарцисите успяват да продадат този сценарий на приятелите си и близките. И да се изкарат жертви. А някои и да вменят на половинката си, че тя е токсичната във връзката. Което е много жалко и много грозна гледка.

Дам, любимото ми. С такива хора каквото и да кажат знам, че говорят за себе си. "Ти изневеряваш ли ми", "Не, ама сега като го каза това, с коя беше като закъсня от работя оня ден" (измислям си, но това е проекцията в своя блясък)

Пример за фина манипулация и унижение:
Прави забележка за външния ми вид, уж на шега и понеже имам чувство за хумор първият път се смях с глас.
Вторият път беше по време на вечеря и никак не беше смешно. Гледа ме съсредоточено и казва:" Как е възможно да имаш такова голямо чело?! "
Премълчах. И досега се гледам в огледалото. Получих комплекс, който никога преди това не съм имала.

А, това за подръци и жестове е много показателен факт при такива хора.
При повод, примерно рожден ден, 8 март, какъвто и да е повод, за някакъв жест- "За какво да си разменяме вещи", "Аз като съм бил малък не съм поучавал подаръци", "Майка ми никога не е искала", "Аз не подарявам цветя". "Избирането на подаръци ме напряга"
Всякакви извенения измислят, за да оправдаят някакви пълни, поне за мен емоционални дефицити.
След две седмици. "Ето ти пари да си купиш каквото искаш"
Смяна на настроения и гледна точка през седмици.