Емоционален манипулатор

Бояна, с цялото ми уважение за познанията ти по въпроса и всичко, което правиш по темата, тук ще изразя несъгласие. Не съм психиатър или психолог, за протокола, просто чета много по този въпрос. От прочетеното - няма разстройство от Клъстър Би, което да е чисто генетично наследено, това е така, но мисля, че в този пост тотално си омаловажила наследяемостта. Според мен трябва да се подчертае, че науката още не е постигнала единно мнение (ако това е възможно изобщо) по този въпрос, няма категоричен отговор и се смята, че личностните разстройства по принцип се причиняват от смесица от различни фактори от 3 основни групи - наследственост, заобикаляща среда при израстването и травми в детството (физически или психични). Има научни изследвания, които потвърждават сериозен процент наследяемост, процентът варира в зависимост от метода на изследване. Има установени няколко гена, които се асоциират с антисоциалното личностно разстройство (социопати и психопати ги обединиха под това название).
Ето само няколко линка, който иска да рови, има още много изследвания.
https://psychcentral.com/disorders/antisocial-personality-disorder/causes/
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3606922/
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3181941/
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3920596/

Някои твърдят, че е наследствено и просто генът не се проявява при всеки. Други, че е от семейството, а трети, че физическа или емоционална травма отключват подобни състояния. Мозъкът е сложен, още доста години няма да има отговор и няма смисъл да спорим. Факт е обаче, че при такива връзки и жертвата има проблем. Вината е и в двете страни - жертвата избира да е жертва, колкото и зле да звучи.

Именно, няма единно мнение. Не казвам, че няма подобни теории, но няма и доказателства. Както сама казваш, трудно би било и да има, защото това не е рак, за да можем да отделим гените от средата. Като социолог, естествено, залагам повече на средата, а и в точно този тип отклонения са засегнати умения, които са социални и се възпитават. Реално изваден от социо-културния контекст всеки от нас ще прилича на социопат. Ако трябва да носиш бурка в някоя страна ще я носиш, заради страх от наказание, но трудно на късна възраст ще развиеш чувство за вина при неспазването на норми, които са ти чужди. А представи си ако изобщо у теб не са били развити умението да съчувстваш, да съпреживяваш, чувството за вина, съвестта, достойнството...
Но така или иначе никой от нас не е психиатър, а и в случая няма значение. Просто на твърдението, че нещо е генетично уточних, че няма доказателства за подобно нещо. При други отклонения като шизофренията и алкохолизма е доказано, че се предават по наследство, но пак не е задължително децата да ги проявят.

Понеже от личен опит, както стана ясно, ми е интересна темата, а образованието ми е далече от Психология и Социология, може ли по-компетентните тук да ми препоръчате литература по темата, ако е възможно на български, със свободен достъп тук.

Плати си за авторските права ...

Според мен, разликата между обикновено несходство с проблемни отношения и отношения с психопат (социопат, нарцисист и всякакви други подобни) е че в първия случай, след прекратяване на отношенията, нещата улягат с времето и конфликтите приключват. В другия случай дори да прекратиш отношенията си с човека, номерата, манипулациите и опитите за провокации не спират - просто се разреждат.

Много често приключват и спокойно.
Намират си нов обект, обикновено когато номерата при предишният вече не минават. Чувството, че вече е постигнал целта както и на удовлетворение са вече факт.
Елфичка, благодаря, не бях се сетила 😉

Със свободен достъп не знам какво има. Вече беше цитирана книгата "Социопатът около теб", добавям и "Моралният тормоз" от от Мари-Франс Иригоайен. Тя е съвсем по темата и хубаво е обяснено и илюстрирано всичко като за лаици.

Когато аз осъзнах с какъв тип си имам работа, когато прочетах тонове материал по темата и ахвах от написаното. Все едно някой го познаваше и го описваше. Бях сигурна на 99%, останалия 1% беше че греша. Може пък да е несходство в характерите !?....
А след като скорострелно бях заменена с нов обект(както по учебник). Всичко се повтори едно към едно, наблюдавайки отстрани и крайния резултат. Раздяла, бой, полиции, самотна майка с бебенце. Ама и тя не вярваше, щяла да го промени.
Двете сме много различни като характери. Резултата е един и същ.
И този индивид и майка му отказват да признаят, че той има проблем. Версията е че аз съм му направила магия да се разделят.....
По-добре човек да поставя грешни диагнози, да припознава отсрещния като психопат и да се оттърве, от колкото да си трае и да търпи. Да се обезличава и полудява.
За търсещите материал, напишете в гугъл нарцисист и ще ви излезе.
В чуждестранни сайтове има още повече по темата.

Така е, но често няма нужда и от диагноза, за да е ясно, че човекът не е ок за теб или по принцип. В един сайт по темата имаше разнообразни тестове и критерии за преценка, накрая пишеше, че те не гарантират, че човекът е с диагноза, защото тя не се поставя така, но човек отговарящ на описането е лош човек и по-добре да се стои далече от него. Та задник е достатъчно добро определение и основание, за да страниш от него.

Според мен всеки човек, който те обезличава, налага се и не те кара да се чувстваш добре трябва да е аут.
 Имам чувството, че повечето жени упорито се опитват да променят някого или го чакат да се промени.

Да, понякога хората просто не са един за друг, но тогава раздялата се преживява по друг начин. Човек е разочарован и го боли, но не по *този* наичн. Съвсем друг е преносът.


Аз препоръчам да си купувате книги на български психиатри или психоаналитици , който иска, ще намери материал. Нека само първо прегледа съдържанието, де. Щом му е интересно да чете конкретно за личностовите разстройства. А те са различни от психичните и човек трябва да е внимателен

За мен опит за манипулация е да пробва да ти създаде комплекс от нещо , но това бързо се усеща ..

Не е точно така.
В линковете, които съм пуснала, има научни изследвания, а не теории. Аз реагирах на това твое изказване, според което излиза, че играят роля всички други фактори, но не и наследствения.

Разбирам, че като социолог имаш склонност да придаваш по-голямо значение на средата, но науката категорично казва, че има и не малък генетичен компонент при част от изследваните. Омаловажаването на възможността за наследяване на тези черти и личностни разстройства е опасно, защото не се осъзнава, че ако имаш връзка с такъв човек и родиш дете, има сериозна възможност това дете също да е психопат или социопат и още по-висок риск да има антисоциално поведение, без да има личностно разстройство. Още повече, че обикновената жена няма как да прецени дали този мъж просто се държи гадно и/или е лош човек или е психопат/социопат или друг от Клъстър Б. Затова е добре да се казва ясно, че тези черти и разстройства МОГАТ да се предават по наследство. Особено чета напоследък за антисоциалното поведение, при което има доста висок генетичен компонент.
За мен е важно да се подчертава посланието, че не трябва да стоим във връзка, в която някой се държи зле с нас, по много причини. Не е вярно, че всички хора са добри изначално, съществуват лоши хора и такива с личностни разстройства. Някои от тези с ЛР са имали лошо детство и с това оправдават лошото си поведение, но от това не следва, че ако сме много добри с тях, и те ще станат добри. Те не искат да стават добри. И ако рискуваме да се правим на Майка Тереза и да оставаме в такава връзка, рискуваме родените деца също да бъдат такива, защото може просто да го наследят генетично. Освен, че ще страдат като нас, разбира се...

Е, Бояна винаги по тези теми иска да има последната дума, независимо, че някои изказвания не са съвсем коректни, а в темата й обясняваше на някакви жени, че техните партньори не са с ЛР, въпреки, че описанията идеално match-ваха ЛР.


Аз лично съветвам да се чете специализирана литература, писана от психолози/психиатри, а не социологически интерпретации на психологични феномени (каквито са личностовите разстройства). Консултация с клиничен психолог също би била от полза.

И моля, без коментари, как не можело просто така да се диагностицира ЛР. Може, и още как. Страдащите от ЛР не търсят сами помощ, нито посещават клиники, за да могат да бъдат диагностицирани по стандартния начин.

В часовете по психопатология обучаващия ни психиатър (известен е, между другото), каза следното: при психичните разстройства лицето мъчи само' себе си, а при личностовите разстройства, не мъчи себе си, а всички останали около него. Което доста пасва и на темата. Хората, страдащи от ЛР не смятат че имат проблеми, не са критични към себе си. Те не са "болни", просто личността им е ненормална. Те не страдат от личността си, околните страдат.