Родителите му настояват да се виждат поне 3 пъти седмично за по 4 часа, мацката с паник атаки не иска да ходи толкова често и обяснява защо като предлага той да отиде сам. Последваща реакция - “Ти не ми разрешаваш да се виждам с родителите си, защото аз искам да отидем двамата, а ти не искаш, а и не искаш да дойдат на гости.” Последва разговор за това как тя не се чувства добре и започва да и се натяква как е виновна и “нищо ти няма” или “ти имаш нужда от помощ от психолог, защото сама не можеш да се справиш с нищо от живота”
Момичето чисти цял ден, тъкмо сяда да си почине. Той говори с майка си по телефона и тя пита за “снахата”. Отговор - “Почива си”, а когато той свърши нещо по домакинската работа се повтаря, потретва, снима, изпраща и пред приятели е “Аз чистя, готвя, пера, чинии мия, всичко правя аз”.
На 8-ми март се разбират да празнуват заедно, но майка му се обажда да ги покани на гости. Пред приятелката си казва, че е отказал. 2 дни сменя версиите си за празника - ще ходя, няма да ходя, ще съм си вкъщи с теб. Накрая отива на вечеря при майка му до 10 часа вечерта, оставяйки момичето само на празника. Връща се с букет, тя започва скандал за това, което е направил, а обяснението се сменя от “Майка ми е, естествено, че ще отида да и подаря цвете”, “Е, хапнахме на бързо”. При въпрос “5 часа ли е бърза вечеря?!” следва отг - “Не мога да влезна от вратата, да дам цветето и да си тръгна”, “Ти сега си прекалено чувствителна за това реагираш така”, “Кога ще отидеш на психолог”, “Поставяш ме м/у чука и наковалнята”
(Историите са писани с разрешение)