В момента чета ... 63

  • 45 121
  • 746
  •   1
Отговори
# 465
  • Мнения: 454
Аз отложих "Съседката" и почнах "Парфюмът" на Патрик Зюскинд, но още съм на 16% и не мога да формулирам сносно мнение. Засега ми харесва, интересна е и даже вече започва леко да ме потриса. Досега с психопат, който се води единствено и само от носа си, не се бях сблъсквала. Много оригинално. Sweat Smile
Книгата е наистина странна. На мен ми е сред любимите. Както обичам да казвам - елегантно извращение. Тепърва ще те потриса вероятно още повече. Simple Smile Аз си падам по такива истории и не ме притесняват като цяло.
"Парфюмът" и на мен ми е сред любимите, "Гълъбът" също, както и "Контрабасът". Всичките са "елегантни извращения" на Зюскинд (мн ми хареса това определение, пасва идеално Simple Smile ).

# 466
  • на последния етаж
  • Мнения: 8 768
Момичета, "Институтът" и "Бягащият човек" подходящи ли са за човек, който не харесва ужаси?

# 467
  • Мнения: 8 234
Момичета, "Институтът" и "Бягащият човек" подходящи ли са за човек, който не харесва ужаси?

Да

# 468
  • Мнения: 11 479
Ех, точно пък тях двете не съм чела, и не мога да дам мнение Simple Smile "Институтът" ми стои на стенд-бай в Киндъла, но ще разнообразя малко Кинг. Дочетох "Другият", мнението ми се подобри в средата с едно доста неочаквано от мен събитие
Скрит текст:
публичната екзекуция на Тери - много зрелищно беше описана, имах чувството, че я наблюдавам на филм, атмосферата беше майсторски изградена и изпипана
, но пък краят отново свали нивото. Много хубаво определение беше дадено преди няколко страници от Тарталета за "бутафорното" чудовище. Общото ми впечатление е, че Кинг е посредствен в тази си книга - неща, които вече е писал, но изпълнени по начин, който не е с обичайното му качество. Още нещо - не мога да понасям използването на deus ex machina
Скрит текст:
в ролята на гърмящата змия, така удобно неутрализирала "лошото" ченге
, още повече от автор с неговата слава и възможности. Прочетох едно много добро мнение за книгата в гудрийдс, което също подкрепям - читателят се чувства леко "измамен" - първата част от книгата е страхотно майсторски завъртяна, в традициите на най-добрите трилъри и кримки, очакваме някаква хитроумна развръзка, а накрая, когато злодеят се окаже
Скрит текст:
свръхестествено същество, неподвластно на физическите закони
, то отговорът на загадката е доста разочароващ. Поне за мен беше така.

Последна редакция: вт, 18 фев 2020, 11:22 от Mometo*

# 469
  • София
  • Мнения: 700
И аз съм чела само "Хартиеното момиче" от Мюсо и не смея да посегна към друга; никак не ми хареса.
"Хартиеното момиче" е може би единствената му книга, която не ми хареса. Любима ми е "И след това".
Завърших "Институтът" и дадох абсолютни 5 звезди.
Започнах "Да уловиш мига". До момента е типичен Мюсо.

# 470
  • Мнения: 6 160
Хартиеното момиче е като цяло странна книга и е напълно нормално да не се възприема добре. Моята любима негова е Сентръл Парк, рядко съм попадала на толкова динамична книга, обрат след обрат, просто зашеметяващо.

# 471
  • Belgium
  • Мнения: 7 731
Аз пък харесвам точно "Хартиеното момиче" на Мюсо. И "Сентръл парк". Другите му романи така и не ме грабнаха особено и от известно време съм спряла да го чета.

# 472
  • Мнения: 11 479
Значи "Хартиеното момиче" е лакмусът, който ще ме ориентира става ли Мюсо за мен, или не - ако ми хареса, значи не става, и обратното Grinning

# 473
  • Мнения: 5 372
Мен "Хартиеното момиче" щеше да ме откаже завинаги от книгите на Мюсо, особено първата половина ми беше мъка за четене. Някак си психологическите му трилъри повече ми пасват на вкуса, едва ли ще се навия да чета скоро "И след това" и "Ще бъдеш ли тук?".

# 474
  • Мнения: 396
Дочетох си Никога, никъде, никой на Нийл Геймън. Първа среща с автора и направо съм очарована! И останалите му книги ли са такъв тип?
На Кинг някой чел ли е Талисманът и какво ви е мнението?

# 475
  • Мнения: 141
Дочетох си Никога, никъде, никой на Нийл Геймън. Първа среща с автора и направо съм очарована! И останалите му книги ли са такъв тип?
От Нийл Геймън би се получил добър ghostwriter Simple Smile Владе добре техниката на писане, но е много зле откъм идеи, горкия... Прочети "Звезден прах", това е най-добрият му самостоятелен роман, който се е получил, защото заимства идеи от британската митология. И, разбира се, "Добри поличби", написана съвместно с Тери Пратчет, която е просто ВЕЛИКА, но можеш и сама да се сетиш чия е заслугата за това Wink От останалите му книги ще се разочароваш...

# 476
  • Мнения: 8 234
"Книга за гробището' на Нийл Геймън е много хубава.

# 477
  • София
  • Мнения: 4 899
Дочетох си Никога, никъде, никой на Нийл Геймън. Първа среща с автора и направо съм очарована! И останалите му книги ли са такъв тип?
На Кинг някой чел ли е Талисманът и какво ви е мнението?
Нийл Геймън е любим автор, с невероятно въображение. Не споделям мнението на ScroolLock .

"Талисманът" на Кинг лично аз много я харесвам, но на някого може да се стори детска. Не така стои, обаче, положението с втората част "Черният дом", където главният герой от "Талисманът" е порастнал мъж.
Втората част е най-бруталната книга на Кинг ever.

# 478
  • София
  • Мнения: 9 111
Завърших "Тъй рече баба Ега" на Ивинела Самуилова.
Книгата е разочароваща за мен. Някак все едно е написана на сила и изсмукана от пръстите.
В "Бабо, разкажи ми спомен" за мен имаше някакво магическо усещане и много жизненост в образите. Даже се изненадах после, че са изцяло измислени.
А тук нито има някаква завършеност, нито някаква логика. Отделно и много напомня на места (както и по-рано писах) на "Стопанката на Господ".
Може би малко по-четивна е частта с гостуването на професор Радев, но всичко останало е... боза.
Моше ли цяла книга да пишеш - "каза психоложката" и "рече психоложката" за уж много близка приятелка, в чийто дом си отседнала. Много неестествено ми звучи.
Сега се чудя с какво да продължа.
Имам "Скандинавска митология" на Ниийл Геймън. Чудех се дали да почвам нея. Тя как е?

# 479
  • Мнения: 141
"Книга за гробището' на Нийл Геймън е много хубава.
Да, не е лоша...

По темата - сега започнах втората книга на Лейф Першон от цикъла за комисар Еверт Бекстрьом. Е, няма друг такъв детектив! Grinning Скоро завърших последния от 13-те преведени на руски романа за инспектор Гамаш на Луиз Пени. Които никак не са лоши като стил на писане. Но след безкрайната почтеност, доброта и справедливост на главния герой (чак започва да му се повдига на човек в един момент от толкова захаросан образ) комисар Бекстрьом ми идва като глътка свеж въздух Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт