В момента чета ... 63

Вчера си дочетох "Небе в дълбините" и съм си все така във възторг. Даже нарочно си я бавех и четях по една-две глави на ден, да си имам за по-дълго. хехе!

Днес започвам находка от библиотеката - "Дяволиада: българска диаболична проза" (сборник). Много обичам диаболичната проза, а освен Светослав Минков, останалите автори включени в сборника са ми непознати (или съм ги чела и съм забравила).

Виждала съм я само на английски. Аз я чета на хартия.

Прочетох "Закуска в Тифани " на Труман Капоти. Като цяло ми хареса, приятни чувства ми остави. Бих казала че е разказ - само 120 странички, но пък много приятно написана.

Сега ще започна биографията на Брус Дикинсън. Миналата година я бях почнала на английски, но ми беше значително трудна, та сега ще я пробвам на български.

Тези дни прочетох "Как да бъдеш супершефка" на Лили Сингх. Не очаквах, но се оказа доста интересна. Разказва доста за себе си и собствените си успехи, но и споделя добри съвети, които са от полза.

Прочетох "Без изход" на Тейлър Адамс и съм много доволна!
Динамичен, четивен трилър, с много обрати и неочаквани ситуации. Доста стегнато написана книга, без излишна баластра, което ми хареса много. Държи в напрежение до края. Да, може да се определи и като банална в жанра си, и като клиширана до известна степен, но заради удоволствието, което ми достави, ѝ слагам с кеф 4*.
За пръв път от много време оставам доволна от книга на "Сиела" (по принцип не съм им голям фен).
Любопитно ще ми е да прочета и друга книга от автора

П.П. Ха! Оказва се, че Тейлър Адамс е мъж А аз през цялото време си мислех, че е жена.
Това обяснява до известна степен избора на името Ашли на един от главните герои

Започвам да пиша с много смесени чувства.
Прочетох "Безкрайният план" на Алиенде, бях се засилила да й сложа 3 звезди в гуудрийдс. Езикът й е невероятно образен и впечатляващ, емоционално наситен и вълнуващ - както винаги. Но пък начинът за предаване на цялата история не ми хареса. Едно безкрайно повествование, в което се изброява - той направи това и това, почувства онова, след което се случи това, и после другото.... Нямаше фокусиране върху определени възлови моменти, от които да извлечем сентенция, нямаше добро изграждане на сюжет, не ми допадна и постоянната смяна на разказвача - от 1 л. ед. ч. към 3 л. ед.ч. и обратно, изкуствено и излишно ми се стори. Доста време я четох, може би повлия и това, че чета все вечер, когато съм порядъчно изморена, но нямах търпение да започна нещо друго.
Започнах го, и баммммм - срутих се от високо При все, че посегнах към много коментирано четиво миналата година, даже номинирано за книга на годината - "Татуировчикът на Аушвиц". Чета и недоумявам - аз ли съм станала прекалено претенциозна, или тази книга е написана без никакъв стил и художествено майсторство. Още на първата страница, прочитайки как в момента, в който на момичето, на което тъкмо са й татуирали затворнически номер в концентрационния лагер, и почувствала стискането на мъжка ръка, "в очите й проблесна игриво пламъче"...... на мен пък ми проблесна сигнална лампичка. И редица други безумни описания, несъвместими нито с обстановката, нито с историческото време и духа на епохата на страх за живота - собствен и на близките, на неизвестност, ужаси, страдания, унижения. В резултат оценката ми за книгата на Алиенде рязко скочи на 4 звезди Случвало ли ви се е на вас - да четете нещо и не го сметнете за кой знае какво, но прочитайки следващото, да видите огромна разлика в стил на писане и на изграждане на образи и история. Иначе темата е повече от благодатна, независимо, че е многократно експлоатирана, човечеството не трябва да забравя най-тъмните си моменти, но пък нека е направено качествено. А това тук не е. Още съм на първата четвърт на книгата, но вече я чета с досада и с неудоволствие, точно като евтин булеварден роман. Поне е кратичка, единственото засега достойнство.
Аййй, написах поредния чаршаф, извинете за което

"Безкрайният план" е по-различна, сякаш не е типична за Алиенде. На мен също ми трябваше повече време, за да я харесам. Но също ми се е случвало да се върна и да дам по-висока оценка на някоя книга, след като вече съм започнала следващата - не непременно защото следващата е прекалено слаба, а защото е минало повече време и съм могла да погледна по-дистанцирано.

Прочетох "Сорая". Не е лоша, чете се бързо и е интересна, но очаквах повече.

Сега чета "И аз съм Рейчъл". В началото съм и нямам търпение да разбера как ще продължи темата.

  По повод 8-ми март прочетох книга за Алма Малер - съпруга на Малер, любима на Климт, Кокошка и на много други личности от творческия елит на Виена в началото на 20 в. Интересна жена  с интересен живот и обкръжение. Не знаех много за личния живот на Малер и ми беше интересно да науча какъв човек е бил в семейството си.
 Разбрах , че има поредица от книги на издателство "Емас"  за известни, оставили името си в историята  жени . Тази е една от тях и си заслужава четенето, който обича да чете биографии .

Чета "Крехко равновесие", отначало ми тръгна трудно и мудно, доста хаотично. Но след 40% почна да става много интересно, научих доста за историята на Индия. Не е лека книга.

Прочетох "Да се възползвам всякак от теб" на Сара Ратаро- малко книжле за любовта, изневярата ,.. за нещата от живота, които понякога са много гадни.
Продължавам да чета "Отвъд играта" на Иво Иванов. Хубаво четиво за вечер- може да се прочетат толкова истории, за колкото имам време.

Вчера прочетох Синя кръв - леко, тийн четиво, има си малко романтика, малко вампири, интриги, лоши неща, които ги преследват. Прочетох я за един следобед, разтовари ме. Днес съм на различна тематика - Изкуплението Шоуншенк на Краля💐

Стефани Гарбър - Легендата книга 2
Толкова прекрасна ,колкото и първата и книга.
Не съжалявам ,че си я закупих.

Прочетох нашумялата "Приспивна песен в Аушвиц" ... и ... единствено заради паметта на невинните жертви на Холокоста давам 2*. Книгата е тотална щета от началото до края. Недостоверна, наивно и зле написана...дори не ми се коментира повече.
Високия ѝ рейтинг ми е необясним.

А аз толкова се бях навила да си я купя.
Ако си чела Татуировчикът от Аушвиц ,можеш ли да сравниш двете книги?

Купих си скоро книга -книжен вариант.
От поне 7-8 години чета на телефона си ,а от две години и на таблета.
Момичета ,толкова съм отвикнала да чета книжен вариант ,че се измъчих докато чета.
Днес ще приключа на Стефани Гарбър - Легендата кн. 2
Обаче книжен вариант -не!

Така си бях наумила да си направя библиотека с книги
Ама то ако ще е да ги купувам само за красота.....
Мина ми мерака.