Публикувана: 9 ян. 2020, 10:26 ч.
Последно мнение: 22 март 2020, 10:21 ч.

В момента чета ... 63

49 239
746
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво е мнението на потребителите на форума за книгата „Малки пожари навсякъде“?
Какво е мнението на член от форума за книгата „Случки в близката нереалност“ на Макс Блехер?
Какво е мнението на член от форума за превода на книгата „Случки в близката нереалност“ на Макс Блехер?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво е мнението на потребителите на форума за книгата „Малки пожари навсякъде“?
  
  Един потребител на форума сподели, че не е харесал особено „Малки пожари навсякъде“, като се затруднява да се свърже с героите. Въпреки това, той отбеляза, че книгата има доста висок рейтинг. Друг член на форума изрази интерес към мнението на определен потребител относно книгата „Малки пожари навсякъде“, тъй като се колебае дали да я прочете, след като беше разочарован от предишния си избор на книга.
- Какво е мнението на член от форума за книгата „Случки в близката нереалност“ на Макс Блехер?
  
  Един от членовете на форума изразява възхищение към книгата „Случки в близката нереалност“ на Макс Блехер, като я описва като плътна, хубава и сравнява стила й с този на други известни автори. Те също така хвалят превода на книгата и са доволни от издаването й на български език.
- Какво е мнението на член от форума за превода на книгата „Случки в близката нереалност“ на Макс Блехер?
  
  Един от членовете на форума изразява удовлетворение от превода на книгата „Случки в близката нереалност“ на Макс Блехер, като отбелязва, че преводът е отличен и изразява радост, че някой я е издал на български.
- Какво мисли един потребител на форума за книгата „Спаси ме“ от Мона Карстен?
- Какво мисли един потребител на форума за книгата „Да спасиш свидетел“ от Дейвид Балдачи?

# 660 13 март 2020, 10:33 ч.

София
Мнения: 11 904

"Татуировчикът ..." не съм го чела.
Мога да я сравня с "Люляковите момичета", като Момичетата ми харесаха доста повече.
Масово харесвана книга е "Приспивна песен в Аушвиц", пробвай я .
Вероятно на мен не ми допада лековатото и наивно поднасяне на тази тематика.

# 661 13 март 2020, 10:34 ч.

Мнения: 12 245

Това описание ми е досущ подходящо за "Татуировчикът..." Grinning

# 662 13 март 2020, 11:16 ч.

Мнения: 1 091

Е Татуировчикът ..... на мен ми хареса.
Но ако ще е подобна книгата ,няма смисъл.

# 663 13 март 2020, 14:24 ч.

Разпиляна във въображението
Мнения: 28 111

Цитат на: Mometo* в пт, 13 мар 2020, 10:34

Това описание ми е досущ подходящо за "Татуировчикът..." Grinning

Точно същото си помислих и аз след като прочетох мнението. Същото мисля и за "Сол при солта".

# 664 13 март 2020, 22:14 ч.

Мнения: 141

Ако търсите добре написана и най-важното - достоверна книга за т.нар. "холокост" - прочетете тази.

# 665 14 март 2020, 08:22 ч.

Русе
Мнения: 1 189

Това ми звучи като ,, Лъжата за шестте милиона,, - не съм чела нито нея, нито пък ще прочета вашата, защото отричат зверства като кренаториумите, газовите камери и извращенията и опитите върху живи хора : Д-р Херта Оберхайзер и Д-р Йозеф Менгеле.
Аз пък ви препоръчвам : ,,Люляковите момичета '' - Марта Хол Кели, в която са описани действителните истории на докторката и няколко жени попаднали в единствения женски конц лагер Равенсбрюг, и разбира се ,,Приспивна песен в Аушвиц,, , за която писах вече.
Дали са 6 ил 2 милиона, да посегнеш на човешки живот, да го увредиш, само защото следващ една идеология е не просто престъпно, а ужасяващо.

# 666 14 март 2020, 08:31 ч.

Мнения: 15 987

Извинявам се за отклонението но ми дойде на ум аналогията за турското присъствие в България. Има неща които няма как да бъдат избелени колкото да желае една или друга кауза.

# 667 14 март 2020, 08:46 ч.

Русе
Мнения: 1 189

Цитат на: _re_ge в сб, 14 мар 2020, 08:31

Да, все едно ,,Митът/Лъжата за Батак,, Rolling Eyes

# 668 14 март 2020, 09:19 ч.

София
Мнения: 26 246

Приключих " Диамантите са завинаги". Ще и дам 3/5. Книгата е лесна и приятна за четене, но не ми беше особено интересна. Също така не ми хареса по какъв начин съвсем леко беше засегната връзката между двойките, чиито истории се разказват, мисля, че може да бъде по-оригинално.
Сега започнах Глен Купър и " Покана за задгробен живот". Нещо тегаво ми тръгна, а преди година бях изчела всичко на автора и много ми харесаха книгите му. Явно сега съм на друга вълна, но ще я дочета все пак. Simple Smile

# 669 14 март 2020, 09:55 ч.

София
Мнения: 11 904

Какво ще четете по време на карантината? Simple Smile

Аз започвам с "Кървавият портокал" на Хариет Тайс. Ще съм home office с едно почти четиригодишно бедствие , та да видим колко книги ще успея да прочета Joy

# 670 14 март 2020, 13:05 ч.

ул. "Мечтание"
Мнения: 6 140

Най-силната книга за Холокоста, която съм чела, беше "На предела" на Цветан Тодоров. Беше ми част от задължителната литература в университета. След нея каквот осъм прочела ми бледнее. Но и като цяло не обичам много книги на тая тематика и като цяло за ВСВ.

Все още чета сбоника "Дяволиада", бавно ми върви (типично за сборник с разкази). Снощи започнах "Dawn of Cobalt Shadows" (Burning Empire #2) от Ема Хам. Много ме накефи първа част и се надявам втора също да ме удовлетвори. Ако четете на английски и си падате по шифтъри и дракони - препоръчвам. Simple Smile

# 671 14 март 2020, 13:15 ч.

София
Мнения: 7 392

Аз съм си на работа от понеделник....
Иначе се чудя какво да почна след „Крехко равновесие”, трябва ми нещо по-леко и разтоварващо. Мисля да почна „Тревожни хора” на Бакман...

# 672 14 март 2020, 13:21 ч.

Belgium
Мнения: 7 731

Аз баш насред извънредното положение съм подкарала антиутопии Satisfied

Прочетох The Memory Police на Йоко Огава и страшно много ми хареса. Дадох ѝ 5 звезди Blue Heart

Доста е изписано вече в жанра и все по-рядко антиутопичен сюжет успява да ме изненада с нещо, но Йоко Огава определено успя. Авторката ми направи много добро впечатление още с „Любимата формула на професора“, въпреки че филмът беше една идея по-трогателен от текста, което само по себе си е рядко явление. The Memory Police се озова в дългия списък номинирани за Букър 2020 и ми закачи окото със синопсис. Първото издание на книгата на японски е през далечната 1994 година, нищо че попада в полезрението на букъровото жури чак сега.

На безименен остров регулярно започват да изчезват разнообразни предмети – отначало привидно неособено важни, без които ежедневието на хората не се променя драстично. Например рози, панделки или шапки. Щом един предмет изчезне всички губят спомените си за него, не знаят как се нарича или за какво се използва. Въпросните предмети се събират и изхвърлят отвсякъде, като по този начин се заличават напълно от острова. Постепенно обаче „изчезванията“ стават все по-сериозни, а се оказва, че има отделни хора, които не губят автоматично спомените си за тези предмети. Точно с тях се занимава Полицията на спомените – издирва ги, разпитва ги и после изчезват и те. Главната героиня е писателка, въпреки че както пише в самия роман „на острова нямаше особено много професии, които да са по-слабо уважавани от писателската.“

Спирам да разказвам, защото това е само началото и оттам нататък само става все по-интересно. А краят…нека кажем, че не очаквах подобна точка на тази мрачна приказка.

Езикът е лек и плавен, няма натруфеност, орнаментика или какъвто и да било напън за оригиналничене. Разказът тече бързо и увлича неусетно, обемът е компактен. Непременно обърнете внимание на The Memory Police, дори да не сте докрай изкушени от жанра. След прочита ѝ не съм сигурна дали „Серотонин“ на Уелбек, която толкова харесах, ми остава фаворит за Букър. Огава е на много високо ниво и хвърля ръкавицата на достоен литературен съперник.