Аз съм Хикикомори

Въпроса е не какъв си, а какъв искаш да бъдеш ! Ако искаш да си останеш хики, тогава изтрий темата от нея полза няма да имаш и продължи да си живееш в своята капсула. Сега не е проблем да се учи дистанционно, да се работи от вкъщи, дори да си поръчваш продукти и храна по интернет, има и "момичета на повикване". Но ще си в тежест на вашите, вместо ти да им помагаш.

Не ми се вярва този проблем да не може да бъде решен от специалист. Ама не върви някой да ти сложи чувала на главата и на сила да те завлече на психолог. Явно и родителите ти не са много в час и не знаят какво да правят, за психолог може да дойде и у вас на място и да говори с теб в твоята стая. Не само това ами и те самите първо могат сами да отидат при психолог и да обяснят и той ще им каже какво да правят и дали да те заведат.

Елементарно е, но явно им харесва повече да оставят купичка с храна пред вратата ! Наистина много неадекватни родители има.

Интересно авторът на темата колко пъти е получавал паник атака на публично място и е влизал в спешното за инжекция успокоителни. Щото ако не е, продължавам да твърдя, че са по-скоро малко екстремни емоции плюс повика на кефчето да менкаш клипчета в Тубата, което е толкова забавно...

Еленна забравя, че съвременната психология е най-вече англосаксонска, а тука малко нещата са като в Африка с техните магии и уроки.

Впрочем чак съм изненадана, че родителите не са хванали типичния подход - леене на куршум и врачки...

Боряна, къде сравняваш това, живяло си нормално, момиче, здраво психически, със здрави нерви, с нашето момче с паническото разстройство, социалната фобия и депресията, която лично за мен е ракът за психиката, защото блокира самите ти ресурси, които се изискват, за да се справиш с нея?
Преживявала съм тормоз, стресове, сривове, казвам ти, паник атаките са най-големият ужас!

Втори въпрос: истинските паник атаки се категоризират като такива, защото възникват БЕЗ стимул. Тоест може да си е в стаята и да изпита тия симптоми. А той ги изпитва при конфронтация с хора, или когато е навън. В най-добрия случай това си е anxiety, което все още е в спектъра на човешките емоции, не сме го изтрили, още не живеем във филмчето Equilibrium.

Тоест по тая дефиниция, авторът на темата НЯМА паник атаки.

И има един момент - дали ще се самонавиеш, че става нещо супер страшно, или ще се преодолееш, защото "шоуто трябва да продължи" и не може да замръзваш.

Интересно, че колкото повече познавам хора, дето знаят за състоянието и говорят за него, толкова повече се плашат от паник атаки и дори от малко нормално притеснение.

Сирена, я, кажи къде е границата между нормалното безпокойство и тревожните разтройства? Интересно ми е как работиш с тоя спектър на човешките емоции.

Чакай да пусне една търсачка, да попрочете малко и формулира експертна теза и знание. За 30 секунди ще е защитила вече диплома по психиатрия и ще дойде да ни обясни

Пълни и безкрайни глупости за липсата на стимул /т.н trigger/.

Чакай, я кажи: лекуват ли се паническите разстройства?

Ти кажи, явно си учила айви лийг психология. ОК, не се лекуват, къткат се цял живот, психоактивни лекарства, терапия и така.

Разликата е човек лично как го усеща. Повечето хора са оставали без дъх и с крайно притеснение, но малка част не преодоляват тия усещания и се получава порочен кръг. Не съм експерт, но питам, защото напоследък виждам тенденция в нормалния живот да се говори много за паник атаки, тревожност и се чудя наистина къде минава границата.

Не подкрепям отношението на Автора към проблема, още повече на родителите му. Даже не съм сигурна, че историята е истинска.
Подобни заключения обаче по отношение на доказано съществуващо състояние ми се струват нелепи. The Siren of Titan, това, че Вие не сте виждала паник атака или не сте преживявала, не означава нищо. Не е критерий кой как да се справя с даден психически или емоционален проблем. Можете само да се радвате, че не сте имала подобни изживявания. Добре е, че хората говорят, защото преди почти никой не говореше и за много хора подобно състояние беше едва ли не равносилно на лудост.

Еленна в другата тема защитаваше колко е яко в детската градина да ти сипват супа във врата, за да изградиш характер.

Обаче е попила американското - като има дисордър, ау, мяу, почваме да го къткаме и отглеждаме, че пара се върти така.

Повечето хора, за щастие, са психически здрави и не страдат от паническо или каквото и да било друго разстройство. Всеки човек може да има много голям диапазон на силни емоции, включително моменти на тревожност и паника, които са нормални и не са патологични.

Диагностичните критерии за различни състояния обаче имат рамки, както и много различни аспекти. Затова диагностика не се прави на непознати по Интернет, камо ли с толкова малко подробности. Нито може да се отхвърли, нито потвърди никакъв синдром или заболяване по думите на това момче. Литературата по въпроса с хикикомори - подтип антисоциално личностово разстройство - не установява категорично за момента конкретна връзка с психически заболявания: някои изследвани пациенти имат, някои нямат. Мнозинството имат сериозни стресови и травматични състояния датиращи в ранно детство. Повечето не отговарят положително в рамките на изследвания период на медикаментазно или друга терапия. Най-много резултати постигат пациенти подложили се на терапия за преодоляване на травма.

Отделен, макар и свързан, е въпросът че самосугестирането и самодиагностиката често е поведение типично за хората с тревожност и може да се наблюдава един порочен кръг. При подобни индивиди, взирането във всеки минимален естествен физически процес, четенето и дискутирането на диагнози и дори подлагането на терапия може да утежни степента на тревожност. Дори и при тези хора, боят с тояги и копането на канавки не помага. Медикаментозните терапии също не помагат в дългосрочен план, макар да намалят симптоматиката. Цяла фармацевтична индустрия се гради върху това, което е друга обширна тема.

Помагат много повече друг вид модерни комбинирани терапии, обещаващи са подходите с терапевтични животни както и EMDR. Медикаментите по-скоро предизвикват дългосрочни зависимости и не създават механизми на пациента за трайно преодоляване на проблема.

Антисоциалното поведенческо разтройство, за съжаление, расте по честота в населението, макар и да е все още много рядко. Доста хора водят спор тип "кокошката или яйцето" за това дали то е предизвикано от модерния начин на живот или пък просто е подхранвано, а генезисът е друг.

Тайчо, родителите му нищо не разбират, затова се е стигнало до тук да се инати пред тях и пред нас, че имало такава общност в Япония, казва се едикакси, дрън-дрън, бла-бла. В момента се е предал пред състояние си и не вярва, че може да се промени.
В известен смисъл, авторът има късмет, че се е родил по наше време. Ако му е истинска историята, де.
.
Например, На мен ми казваха от малка, че съм стеснително и необщително детенце. Години минаха, докато схвана, че такава силна "стеснителност" има друго име и се преодолява/лекува. Ама, кой да ми каже?!!

Искам да кажа, че е доста по-добре да знаеш, че имаш болест, дисордър, които се лекуват/преодоляват отколкото да си викаш - Тва е, такъв съм си и такъв ще си умра, оставете ме да мра и т.н.!"

Да де, затова говорим, самонавиването. Само че тук е БГ и все още нямаме терапевтична култура като в САЩ.

И като чета какви леки подходи се прилагат, из сферата на "приложното главознание", накрая се налага изводът, че е точно самонавиване и трябва едно сравнително деликатно развиване, без тежка артилерия. В САЩ са намерили начин покрай тоя процес също и бая пари да завъртят, но пак си е точно приложно главознание.

Тук няма такава култура и такъв ресурс, няма и интерес да се прави това, затова и звучи абсурдно, защото е болест-която-не-е-болест. Поради културни особености, направо може да си я наречем позьорство, стойка, инат, донякъде и лиготия.

Не съм съгласна, или по-скоро аз лично не мога да се ангажирам с мнение дали авторът има болест, няма болест, лигави се, или има сериозен проблем.

Въобще не знаем дали не си например ти, под друг псевдоним и да ни взимаш за гаргара. Между другото, една украинска психоложка открива в нейната извадка на украински хикикомори, че 14.4 процента от тях са фрилансъри (Ранкова, 2019).

Което не оправдава агресивно и нападателно поведение, осмиване, или отричане на съществуването на психологични разстройства и заболявания, от които много хора страдат истински.

И аз съм фрилансър... Само че имам страх от липса на командировки...
Авторе, ако искате, споделете - кога се появи паниката? Свързвате ли го с нещо конкретно-събитие, период, място, човек? Явно до определен момент положението е било значително по-добро.

Нормално е, виждаш нещата от образованата и тренирана позиция. Тук говорим от културната позиция на българи, тоест какво казва здравият разум.

"Въобще не знаем дали не си например ти, под друг псевдоним и да ни взимаш за гаргара."

Това е falsifiable, ако имаш съмнения, сигнализирай на модератор да провери IP адресите, макар че знае ли човек, може да ползвам VPN. А може и да прецедиш текста през някой от твоите изкуствени интелекти и да провериш за patterns:) лингвистичният анализ сега е на мода, да се види кой кой е в нета.

Не че нещо, ама и да висиш цял ден в офис не е ли форма на хикикомори...в сми да си заключиш вратата на хоум офиса, за да не те притесняват, как се различава от хикикоморито, дето иска същото:)