Аз съм Хикикомори

Преведен е разбира се, паническото разстройство и пристъпи на остра паника/тревожност са част от раздел "тревожни и невротични разстройства" във всеки учебник по клинична психология и психиатрия. Имат и диагностичен код.

https://mediately.co/bg/icd/F00-F99/set/F40-F48/cls/F41.0/%D0%BF … D0%BE%D1%81%D1%82

Да, но в ежедневния език се ползва формата "паник атака", която е по-удобна за мислене и произнасяне от "епизодична пароксизмална тревожност". Не мисля, че е случайно как ще се нарече. Някои думи са по-лепкави от други за съзнанието.

https://www.bg-mamma.com/?topic=1170704Ето една тема по-кротко,  не е моя, на дете  е също.

Авторе,  би ли ми отговорил имаш ли виртуални контакти с хора, с които имате общи интереси и можеш ли да общуваш свободно с тях?

В ежедневният език също се използва "ксерокс", което не значи, че нямаме думи за копиране или е някакъв нов, уникално необясним феномен. Паническите пристъпи и атаки са известен симптом на разстройва, описани и познати (да, дори и в България) под модерните им имена и диагнози от над 50 години.

Симптомите описани от момчето са реални, от тях страдат буквално милиони хора по света. Просто той си е намерил някаква рамка за тяхното обяснение и общност от други страдащи, която обаче не е продуктивна и не му помага да се справи, а напротив: нормализира това страдание.

Също така според психолози това били едни от най-податливите на лечение разстройства. Тоест може и да са част от човешкия диапазон на емоции, но не добре калибриран. Освен това съм чувала доста повече разкази на паник атака, отколкото да съм виждала такова нещо на живо. И си мисля, че повечето случаи може да са малко по-екстремни нерви с препотяване, но човекът да не е свикнал.

Иначе вече при наличие на хештагове и социални медии, плюс съвети "как да оптимизираме блог/влог" за сърчове на anxiety, може човек да си представи, че доста хора ще четат и ще се самонавиват - нали знаеш, като търсиш симптоми, накрая се чувстваш адски болен.

Паник атаката не е епилептичен гърч или припадък, че да може да го "видиш на живо."

Тук ще възразя. Паник атаката (не притеснение или тревожност) трудно ще остане скрита.
Говоря от опит - трудно някой около мен би пропуснал, че не мога да дишам, очите ми сълзят или треперя.

А каква е разликата между паник атака и обикновено разреваване или екстремна емоция? В смисъл, за мен е ОК някой да реве и трудно да си поема дъх, или? Ми случва се, на кой не се е случвало.

Била съм с човек, който твърди, че получава паник атаки супер лесно, от нищо. Така и не разбрах каква е разликата спрямо обикновено смразяващо шубе примерно (при ситуация малка лодка с гадничко вълнение примерно).

Та със сигурност има физически измерения, но не знам дали бих реагирала, все едно е спешен случай.

Във всеки случай, от anxiety хората се оплакват повече, отколкото от загубен крайник. Тия без крайници се адаптират, къде ще ходят. Другите си го къткат малко това anxiety и вероятно доста се самонавиват.

Има огромна разлика. Паник атаката може да възникне във всеки момент, дори без видима причина.
Не става дума за задъхване или обикновен плач. Представете си, че не можете да дишате. Започва виене на свят, сърцебиене, мислите, че умирате. Буквално почервенявате и посинявате. При мен се сковаваха крайниците и челюстта, не можех да говоря, да преглъщам - нищо.
Говорим за състояние, което често завършва в болница с инжекция успокоително.
Да, доста хора напоследък спекулират. Не е красиво, защото е неприятно състояние, а не повод за привличане на внимание, но факт.

Да отиде на преглед при специалист, ако той каже, че му няма нищо и  да ни сподели това, тогава всички, които го подиграваха поне ще са спокойни, че не са извършили грях ! Не е сериозно да се дават диагнози от форума и то от неспециалисти ! Това са много сериозно неща, представям си утре някое болно момиче от анорексия да пише примерно, че техните не я оставали на мира и карат на сила да яде, а тя се чувства чудесно и дори дебела, а родителите и я тормозят.

И да получи коментари, че е била лигла и мамино детенце и не знам си какво. На такива лабилни хора малко им трябва да направят някоя глупост. Казвам го по-принцип, може и други случаи да има на хора със сериозни проблеми и едни атаки и обиди да вкарат човека в някви тежки кризи и не се знае какво може да стане. Това момче може да не е от тях, но утре може да има и някой такъв !

Знам абсолютно реални случаи и с трагичен край на деца с проблеми атакувани и подигравани във социалните мрежи.

По-скоро само във втория случай, първия е неинтересен и не представлява опасност за някого. Ако е истинско, тогава е опасно - за самия автор. Опасно е да се гали и да му се обяснява колко е различен и онеправдан и как трябва да бъде оставен на спокойствие в стаята "си". Напротив, задължително е да бъде разтърсен, така щото да проумее, че има истинска нужда от истинска помощ - не от "спокойствие" а от, по всяка вероятност, сериозна психиатрична помощ, вероятно и медикаментозна. Или, ако състоянието му не е действително толкова тежко, колкото го изкарва - то да, просто да се вземе сам в ръце. Последното (да е чиста проба пуберска лигавщина) би бил най-благоприятния за него самия вариант.
Но при никое положение "оставянето на мира" не може да е опция изобщо.

Подигравките с проблеми, независимо дали са реални или измислени, са много незряло и глупаво поведение. Да не говорим, че някои потребители буквално ескалират до ниво кибер насилници, грозна и жалка картинка.

Историята може да е истинска, може да е измислена, а може да е някъде по средата. В нито един от сценариите не може да бъде обяснено или оправдано вербалното насилие, заплахи, подигравки и тн, които се изсипаха. Не знам кой е истинската кикимора в случая. Все пак би трябвало възрастни и грамотни хора с претенции да ръсят мъдрост да могат да измислят друг начин за отпускане на събраното напрежение освен тези помии.

Искам да изясна,че аз не съм видял нещо си в нета и съм решил че съм такъв,нищо общо.Аз знам какво е хикикомори ,но знам и много други състояния с които нямам нищо общо.
Не ми се случило да съм такъв без да съм се чувствам такъв,и това не е от сега,а от много преди  когато винаги съм бил много притеснен от малък, в училище също,което първо ме накара да не искам да ходя там.Аз не съм споделял за психоатаките там,като става въпрос за това,и на мен са викали "тоя умрял гладен" и са ми хвърляли храна,много други неща много по отвратителни,имаше свидетели които нищо не са направили.
Имах приятели но сега вече не,момичетата които ме харесваха когато аз не им отговорих станаха същите ,аз знам как да отговоря и какво да кажа но не го правя,защото не мога,блокирам и искам да изчезна точно тогава.
Има хора,с които си пиша в нета,те самите са мои хики приятели,споделяме клипчета или говорим за музика игри,за много неща които правим в стаята си.
Аз първо имах страх да ходя на училище,после да излизам изобщо правя го насила и паникатаките ми са точно навън,защо искам да съм в стаята ми?Защото само в стаята ми се чувствам ок,а навън не,затова искам да съм там където съм спокоен и нямам такива,а не че съм лигав и искам да съм различен.
Това го изпитвам аз с моите чувства,има различни хики ,аз си чистя стаята ,някои не го правят,аз се къпя даже като има някой вкъщи а някои чакат да няма никой,има други които само спят с всички дрехи,или само които стоят на лаптопа си,има такива които излизат само с родителите си ,и които не искат да виждат родителите си, има такива които не правят нищо,това не значи че сме лузъри и аутисти че не учим и четем, правим го но всичко това не се вижда.

На колко години си? Провери ли терапията за намаляне на посттравматичния стрес, за която ти писах?