Thrill, щом си минала през такива чувства и реакции, може би за момчето ще е полезно да му напишеш на лични конкретни стъпки и примери. Все пак, изобщо не знаем какви са неговите родители, как е възпитаван и т.н. Някакви наистина практически насоки КАК да се справи ще са по-полезни от "Стегни се, ние сме се справили много по-лесно от теб".
- Публикувана: 11 ян. 2020, 07:02 ч.
- Последно мнение: 26 юни 2021, 23:32 ч.
Аз съм Хикикомори
Искам да изясна,че аз не съм видял нещо си в нета и съм решил че съм такъв,нищо общо.Аз знам какво е хикикомори ,но знам и много други състояния с които нямам нищо общо.
Не ми се случило да съм такъв без да съм се чувствам такъв,и това не е от сега,а от много преди когато винаги съм бил много притеснен от малък, в училище също,което първо ме накара да не искам да ходя там.Аз не съм споделял за психоатаките там,като става въпрос за това,и на мен са викали "тоя умрял гладен" и са ми хвърляли храна,много други неща много по отвратителни,имаше свидетели които нищо не са направили.
Имах приятели но сега вече не,момичетата които ме харесваха когато аз не им отговорих станаха същите ,аз знам как да отговоря и какво да кажа но не го правя,защото не мога,блокирам и искам да изчезна точно тогава.
Има хора,с които си пиша в нета,те самите са мои хики приятели,споделяме клипчета или говорим за музика игри,за много неща които правим в стаята си.
Аз първо имах страх да ходя на училище,после да излизам изобщо правя го насила и паникатаките ми са точно навън,защо искам да съм в стаята ми?Защото само в стаята ми се чувствам ок,а навън не,затова искам да съм там където съм спокоен и нямам такива,а не че съм лигав и искам да съм различен.
Това го изпитвам аз с моите чувства,има различни хики ,аз си чистя стаята ,някои не го правят,аз се къпя даже като има някой вкъщи а някои чакат да няма никой,има други които само спят с всички дрехи,или само които стоят на лаптопа си,има такива които излизат само с родителите си ,и които не искат да виждат родителите си, има такива които не правят нищо,това не значи че сме лузъри и аутисти че не учим и четем, правим го но всичко това не се вижда.
Не ми се случило да съм такъв без да съм се чувствам такъв,и това не е от сега,а от много преди когато винаги съм бил много притеснен от малък, в училище също,което първо ме накара да не искам да ходя там.Аз не съм споделял за психоатаките там,като става въпрос за това,и на мен са викали "тоя умрял гладен" и са ми хвърляли храна,много други неща много по отвратителни,имаше свидетели които нищо не са направили.
Имах приятели но сега вече не,момичетата които ме харесваха когато аз не им отговорих станаха същите ,аз знам как да отговоря и какво да кажа но не го правя,защото не мога,блокирам и искам да изчезна точно тогава.
Има хора,с които си пиша в нета,те самите са мои хики приятели,споделяме клипчета или говорим за музика игри,за много неща които правим в стаята си.
Аз първо имах страх да ходя на училище,после да излизам изобщо правя го насила и паникатаките ми са точно навън,защо искам да съм в стаята ми?Защото само в стаята ми се чувствам ок,а навън не,затова искам да съм там където съм спокоен и нямам такива,а не че съм лигав и искам да съм различен.
Това го изпитвам аз с моите чувства,има различни хики ,аз си чистя стаята ,някои не го правят,аз се къпя даже като има някой вкъщи а някои чакат да няма никой,има други които само спят с всички дрехи,или само които стоят на лаптопа си,има такива които излизат само с родителите си ,и които не искат да виждат родителите си, има такива които не правят нищо,това не значи че сме лузъри и аутисти че не учим и четем, правим го но всичко това не се вижда.
Всичките тези неща (вероятно и много други) трябва да ги разкажеш на психолога / психиатъра, който започнеш да посещаваш.
ТафТаф, това момче съвсем ясно (на няколко пъти) заяви, че според него проблем няма - иска просто да бъде оставен на мира; и иска съвет - как да го обясни на всички около него, за да спрат да настояват и да му досаждат.
Ако иска съвет, да заповяда. Да пита за конкретни неща. Нямам нищо против.
(Обаче малко ме съмнява, че съм му притрябвала с моите съвети. И ще е малко самонадеяно от моя страна, да седна и да ги натрапвам непоискани.)
Ако иска съвет, да заповяда. Да пита за конкретни неща. Нямам нищо против.
(Обаче малко ме съмнява, че съм му притрябвала с моите съвети. И ще е малко самонадеяно от моя страна, да седна и да ги натрапвам непоискани.)
https://www.bg-mamma.com/?topic=1170704Ето една тема по-кротко, не е моя, на дете е също.
Преживявала съм тормоз, стресове, сривове, казвам ти, паник атаките са най-големият ужас!
Момичето, изоставено от майка си, с баща - алкохолик, останало изцяло само от 16 годишно, самоиздържащо се и учещо паралелно, е живяло нормален живот.
Момчето, на което родителите му носят купички храна пред вратата, щото да не би нещо да му навредят на крехката психика, има пост-травматичен стрес.
Интересна концепция.
Сравняваме дете с много сериозни и много истински проблеми с такова с измислени. Първото иска да намери начин да се справи с реалните си проблеми, второто иска да "бъде оставено на мира" да се наслаждава на своите. Кое от двете заслужава подкрепа?
И престанете да му обяснявате как може чудесно да си живее от стаята като волнонаемен и да работи някаква вълшебна "фрилансерска" работа от там. Не може. Няма да се случи. За да работи от дома, трябва да има някакво умение, за което някой да е готов да даде пари. Та той е полуграмотен, за Бога! Не е гениален програмист, който да е продал вече няколко проекта (или да ги е пуснал за безплатно ползване, но да имат потребители) и на база това да очаква поръчители да го наемат.
tainichka
Не е въпроса на нас да ни харесва, а да не се изкарват тежко болни всички, решили да се пуснат по инерция и чакащи "разбиране", а не отрезвяване.
Авторът търси себеподобни, с които се надъхват колко са различни и уникални, и колко ненужно е да бъдат нормални.
И колко досадни са всички, които се опитват да ги приземят, че и да им предложат да пораснат и да почнат да отговарят за живота си.
Не е въпроса на нас да ни харесва, а да не се изкарват тежко болни всички, решили да се пуснат по инерция и чакащи "разбиране", а не отрезвяване.
Авторът търси себеподобни, с които се надъхват колко са различни и уникални, и колко ненужно е да бъдат нормални.
И колко досадни са всички, които се опитват да ги приземят, че и да им предложат да пораснат и да почнат да отговарят за живота си.
То все едно нищо не се писа тук.
Много са различни хората като нервна система, като психични ресурси, като чувствителност.
Едни се развеждат веднъж, разочароват се завинаги и не могат да погледнат повече другия пол. Стоят само до края на живота си.
Други се женят по пет пъти и се развеждат, все едно нищо не е станало, сочат ги с пръст, на тях не им пука.
Кое не стана ясно, нямам идея. Един го събаря един житейски удар и си съсипва целия живот по-нататък. Друг си прави лимонада и се справя с всичко.
Много са различни хората като нервна система, като психични ресурси, като чувствителност.
Едни се развеждат веднъж, разочароват се завинаги и не могат да погледнат повече другия пол. Стоят само до края на живота си.
Други се женят по пет пъти и се развеждат, все едно нищо не е станало, сочат ги с пръст, на тях не им пука.
Кое не стана ясно, нямам идея. Един го събаря един житейски удар и си съсипва целия живот по-нататък. Друг си прави лимонада и се справя с всичко.
То все едно нищо не се писа тук.
Много са различни хората като нервна система, като психични ресурси, като чувствителност.
Едни се развеждат веднъж, разочароват се завинаги и не могат да погледнат повече другия пол. Стоят само до края на живота си.
Други се женят по пет пъти и се развеждат, все едно нищо не е станало, сочат ги с пръст, на тях не им пука.
Кое не стана ясно, нямам идея.
Много са различни хората като нервна система, като психични ресурси, като чувствителност.
Едни се развеждат веднъж, разочароват се завинаги и не могат да погледнат повече другия пол. Стоят само до края на живота си.
Други се женят по пет пъти и се развеждат, все едно нищо не е станало, сочат ги с пръст, на тях не им пука.
Кое не стана ясно, нямам идея.
И което няма нужда да бъде тупано разбиращо по рамото, за да се насърчи да не излиза от стаята си.
Разказите как сме се справили с много по тежки ситуации много рядко имат позитивен ефект върху адресата. Научих го от първа ръка, когато занесох на майка ми, която тогава се бореше с онкологично заболяване книга, в която хора разказваха кал са се излекували влагайки цялата си воля и енергия, не само с това разбира се, но в тоя дух. Тя се разплака и ми обясни, че няма сили да се бори ежедневно освен със страха си и последиците от терапията и с чувството за вина, че ще се провали в това, в което други са успели.
Уважавам хората, които са се издърпали за косата сами стъпили са на шията на страховете си, хванали са живота за шията и прочие, но дори и да е най добронамерен сержантския подход "стегни се, мекотело, аз през какво съм минал" много рядко има ефект извън киното.
Уважавам хората, които са се издърпали за косата сами стъпили са на шията на страховете си, хванали са живота за шията и прочие, но дори и да е най добронамерен сержантския подход "стегни се, мекотело, аз през какво съм минал" много рядко има ефект извън киното.
"Подигравките", "bullying" и т.н. са защото психичноболният (все още не сме провинция в Япония, че да има хикикоморита тук) иска съвет, как да обясни на семейството си да го оставят на мира, защото така му е добре. Вие как виждате форумът да дава исканите съвети за смачкване на семейството му? Той трябва да разбере, че това не е нормално състояние и не може околните да бъдат убеждавани, че той е нормален а те не. (Абе какво им става на тези шофьори, всичките карат в насрещното платно?!)
Поне Авторът може да види какво е отношението към състоянието му (каквато и да е причината за него). Той мисли, че "не пречи на никого", но тук стана очевадно, че не е точно така или поне една голяма част от хората не приемат това за нормално или безвредно.
Реално, негативната реакция според мен не дойде заради наличието на проблем, а заради това колко е удобен той за един тийнейджър. А може би просто не сме толкова либерални, както в други държави или възпитанието ни е доста по-строго.
Реално, негативната реакция според мен не дойде заради наличието на проблем, а заради това колко е удобен той за един тийнейджър. А може би просто не сме толкова либерални, както в други държави или възпитанието ни е доста по-строго.
Ирис, мисля по същия начин, между другото.
Затова и написах неколкократно, че това което разказвам, не е насочено към автора. За мен, родителите му и само те са виновниците за цялата ситуация.
И трябва да се сърдят само на себе си. Аз казах, как бих постъпила аз, ако ми беше дете.
(Затова и не смятам, че е удачно да му натрапвам съвети и препоръки. Като се замислих, аз и нямам такива. Пък и коя съм аз!).
И, с цялото ми уважение, но не смятам, че е редно да сравняваме нашите детско-пубертетни емоции и състояния с болестта на майка ти. Не мога и да си представя, какъв кошмар е.
Там НАИСТИНА не можеш да се "издърпаш, стегнеш" и пр. клишета.
(Аз си знам, че изобщо не съм толкова силна, да приема нещо такова спокойно и с позитивна нагласа. Абсурд.)
Не разбирам, защо ги сравни дори. Няма нищо, ама нищо общо.
Затова и написах неколкократно, че това което разказвам, не е насочено към автора. За мен, родителите му и само те са виновниците за цялата ситуация.
И трябва да се сърдят само на себе си. Аз казах, как бих постъпила аз, ако ми беше дете.
(Затова и не смятам, че е удачно да му натрапвам съвети и препоръки. Като се замислих, аз и нямам такива. Пък и коя съм аз!).
И, с цялото ми уважение, но не смятам, че е редно да сравняваме нашите детско-пубертетни емоции и състояния с болестта на майка ти. Не мога и да си представя, какъв кошмар е.
Там НАИСТИНА не можеш да се "издърпаш, стегнеш" и пр. клишета.
(Аз си знам, че изобщо не съм толкова силна, да приема нещо такова спокойно и с позитивна нагласа. Абсурд.)
Не разбирам, защо ги сравни дори. Няма нищо, ама нищо общо.
Е, хайде сега - той си носел. Няма значение. Подробности са това.
Защото в неговия случай, все още е "тати носи, мама меси".
Предполагам, това сме имали предвид, тези - които споменахме купичките в темата.
Защото в неговия случай, все още е "тати носи, мама меси".
Предполагам, това сме имали предвид, тези - които споменахме купичките в темата.
Не, имахме предвид именно буквалното занасяне на купичка храна пред вратата на стаята, за да не му се налага на горкото да излиза от убежището си. Как пикаят и... други работи не е уточнил - може би си имат нощно гърне, знам ли ги - но това как родителите им носели храната пред вратата на хахотита изрично го спомена авторът.