"Подигравките", "bullying" и т.н. са защото психичноболният (все още не сме провинция в Япония, че да има хикикоморита тук) иска съвет, как да обясни на семейството си да го оставят на мира, защото така му е добре. Вие как виждате форумът да дава исканите съвети за смачкване на семейството му? Той трябва да разбере, че това не е нормално състояние и не може околните да бъдат убеждавани, че той е нормален а те не. (Абе какво им става на тези шофьори, всичките карат в насрещното платно?!)
- Публикувана: 11 ян. 2020, 07:02 ч.
- Последно мнение: 26 юни 2021, 23:32 ч.
Аз съм Хикикомори
Моля, дайте цитат къде някой потребител, който се е възмутил от подигравателните коментари, е призовавал да се дават "съвети за смачкване на семейството " . Има достатъчно цивилизовани и неуронващи достойнството начини да се каже на автора, че това, което иска, изобщо не е решение на проблема и е абсолютно нормално и очаквано родителите му да не се примирят с положението, а да се търси начин той да преодолее страховете си. Алтернативата на това да бъде наричан егоист, разглезен и т.н. не е "да се гали по главата" и да се поощрява да си седи в стаята (нещо което никой не прави), но пък е удобно оправдание за грубо и надменно отношение. Да определяте тийнейджър като психичноболен, без изобщо да го познавате, на базата на няколко поста, също спада към грубостите и говори за възпитанието на използващия го.
Кати, той после пише, че за разлика от други кикимори, се къпел и ходел до тоалетна, ДОРИ (!) когато родителите му били вкъщи.
Подозирам, че тази кореспонденция с неговите "хики приятели" (както той ги нарича) още повече задълбочава проблемите им. Просто се опиват, според мен, от мислите - колко са различни и неразбрани от масата; надъхват се един друг и ето ти и тук - един омагьосан хипохондричен кръг.
Подозирам, че тази кореспонденция с неговите "хики приятели" (както той ги нарича) още повече задълбочава проблемите им. Просто се опиват, според мен, от мислите - колко са различни и неразбрани от масата; надъхват се един друг и ето ти и тук - един омагьосан хипохондричен кръг.
Разказите как сме се справили с много по тежки ситуации много рядко имат позитивен ефект върху адресата. Научих го от първа ръка, когато занесох на майка ми, която тогава се бореше с онкологично заболяване книга, в която хора разказваха кал са се излекували влагайки цялата си воля и енергия, не само с това разбира се, но в тоя дух. Тя се разплака и ми обясни, че няма сили да се бори ежедневно освен със страха си и последиците от терапията и с чувството за вина, че ще се провали в това, в което други са успели.
Уважавам хората, които са се издърпали за косата сами стъпили са на шията на страховете си, хванали са живота за шията и прочие, но дори и да е най добронамерен сержантския подход "стегни се, мекотело, аз през какво съм минал" много рядко има ефект извън киното.
Уважавам хората, които са се издърпали за косата сами стъпили са на шията на страховете си, хванали са живота за шията и прочие, но дори и да е най добронамерен сержантския подход "стегни се, мекотело, аз през какво съм минал" много рядко има ефект извън киното.
Bullshit.
Като видя някой човек с коса пред лицето, първият ми рефлекс е да се протегна и да му я заметна зад ушите. А вторият - да грабна ножиците.
Не случайно и маските забраниха на публични места.
Скритото лице внушава заплаха или поне несигурност за намеренията на криещия се - каквото и да си мислят хората, които си крият лицата.
Не случайно и маските забраниха на публични места.
Скритото лице внушава заплаха или поне несигурност за намеренията на криещия се - каквото и да си мислят хората, които си крият лицата.
Днес научих, че имало #socialanxiety таг в Инстаграм. Разгледах го...еми тия хора много разбират от мемета. Значи притесняват се да комуникират, обаче могат да комуникират с цял интернет, при това адекватно и без да ги е страх от хейт. Бе много интересно това...а и човек се замисля доколко правенето на мемета допълнително разпръсква тия състояния и все повече хора се навиват.
Да определяте тийнейджър като психичноболен, без изобщо да го познавате, на базата на няколко поста, също спада към грубостите и говори за възпитанието на използващия го.
Да не го определяме за "мързел" при това поведение и да го пращаме да търси "психолог" (вместо психиатър), но като го наричам "психичноболен" да скачаме до тавана.... Има ли значение точно какъв евфемизъм ще се употреби? Ама ще му се нараняла нежната душичка. Това е безкрайно ненормално поведение и трябва да бъде пресечено - лекарства, психолог /духовник, сопа, каквото и да е. Той иска съвети, как да неутрализира семейството си и да продължи с лудостта за тяхна сметка, а доста народ го тупа по рамото.
Всякакво насърчаване и обяснения, как той е почти нормален, колко много хора са така, са нож в гърба на семейството. Представете си, че сте на мястото на майка му и баща му и някакви анонимници от екрана на компа убеждават детето им - всичко е наред, има учене от къщи, работа от къщи, само подкрепа и разбиране ти трябват.
Не мога да отговоря на въпроса на Stallion001 с да или не,защото неприятните чувства са точно когато излизам навън и когато трябва да говоря с хора.Ако за някои хора това е нормален живот,за други не е.Аз затова не искам да говоря с психлог,не защото е психолог а защото не мога да говоря с никой,гледам в земята,мънкам и нищо не излиза от това което искам да кажа чувствам само паник и треперене.
Родителите ми ги дразни това,но става още по зле ако със сила караш някой да говори ,да го удариш или да се опитваш да го изкараш от стаята,това само засилва паникатаките и става още по голям ужас за всеки хики.
Повечето хикикомори сме момчета, сигурно защото сме по чувствителни към всичко,има и такива зарязани от гаджета и това ги е стресирало ,които са тормозени в училище или вкъщи,причините са най различни,ок някои може и да го преживеят това и да не им пука,но някои не могат и част от тях стават хики,други направо са самоубиват,реакциата на всички е различна.Ако имаш родители които те карат да правиш неща които не искаш,да учиш това което не искаш също е стрес и се затваряш да избягаш от стреса.
Когато си хики вече си ниво в което се чувстваш нормално и спокоен само в стаята си и всичко друго те плаши.
Аз не знам някой да може да излезе от това,защото всеки иска да му е ок и го търси.Когато навън ти е ужас,а в стаята никой не те тормози и обижда,не търсиш ужаса нали?
Родителите ми ги дразни това,но става още по зле ако със сила караш някой да говори ,да го удариш или да се опитваш да го изкараш от стаята,това само засилва паникатаките и става още по голям ужас за всеки хики.
Повечето хикикомори сме момчета, сигурно защото сме по чувствителни към всичко,има и такива зарязани от гаджета и това ги е стресирало ,които са тормозени в училище или вкъщи,причините са най различни,ок някои може и да го преживеят това и да не им пука,но някои не могат и част от тях стават хики,други направо са самоубиват,реакциата на всички е различна.Ако имаш родители които те карат да правиш неща които не искаш,да учиш това което не искаш също е стрес и се затваряш да избягаш от стреса.
Когато си хики вече си ниво в което се чувстваш нормално и спокоен само в стаята си и всичко друго те плаши.
Аз не знам някой да може да излезе от това,защото всеки иска да му е ок и го търси.Когато навън ти е ужас,а в стаята никой не те тормози и обижда,не търсиш ужаса нали?
Навън има и ужас, и неужас. Случило ти се е. На всеки може да се случи. Не си заслужава да се изолираш от света, защото така изолираш и хубавото. Животът е шарен. Поговори с вашите, с психолог. Психологът би трябвало да умее да те предразположи и бавно, на малки стъпки, да придобиеш увереност и желание, любопитство към заобикалящия те свят навън.
Да, подкрепа и разбиране му трябват за да преодолее тревожността си и да може да комуникира с хора свободно на живо и да функционира нормално.
Това, което му трябва, е пълна забрана на всякакъв достъп до каквито и да било електронни устройства, по какъвто и да било повод. Дори до радио, камо ли - телевизор или, не дай Боже, интернет. Само хартиени книги, тетрадки, меки флумастери. И ако след 3-4 месеца (най-много до 6) така все още иска да е хихихахо - психиатър, не психолог. Но да се следи, че наистина няма достъп, където и да се намира (училище и т.н.) - иначе е безсмислено. Почти сигурно е, че цялото хихикане ще се окаже "интернетска болест" и авторът напълно самостоятелно ще излази от хихито и ще потърси човешки контакти.
О, също така понятието "собствена стая" да бъде отнето. Хайде - не всички сме имали самостоятелни стаи като деца и повечето от нас са оцелели. Ако по принуда споделя жизненото пространство с останалата част от семейството и се опитва да чете, докато някой друго прави друго... като нищо ще открие удоволствието в контактите с връстници.
И защо не? В неговия случай, това което описа Кати, ще е най-полезното!
Хайде стига вече. Терапия, че терапия...
Нали уж нямаше да поставяме диагнози дистанционно?
Той сам (за пореден път) потвърди, че у тях му е много комфортно. После си противоречи, като с недомлъвки (пак) се опитва да изкара родителите си гадни тормозачи и насилници.
Честно казано, взе да става тъпо вече.
И да съм имала някакви съмнения, че нещо особено и страшно може да му има на това дете; той благополучно ги разсея с последния си пост. Особено като прочетох това - "момчетата, нали сме по-чувствителни"...
И това:
"Аз не знам някой да може да излезе от това,защото всеки иска да му е ок и го търси"
(Преди да го съжалите пак, помислете дали това ще му е от полза. И се замислете за миг поне, ако родителите му са толкова черни и груби, щеше ли да подчертае вече не знам за кой път - колко добре се чувства в стаята си, а навън - не.)
И (о, ужас) ще кажа - малко са го били. И никакви реални мерки не са предприели.
И не, не говоря за терапия при психолог.
Хайде стига вече. Терапия, че терапия...
Нали уж нямаше да поставяме диагнози дистанционно?
Той сам (за пореден път) потвърди, че у тях му е много комфортно. После си противоречи, като с недомлъвки (пак) се опитва да изкара родителите си гадни тормозачи и насилници.
Честно казано, взе да става тъпо вече.
Скрит текст:
Когато жена сподели, че е преживяла същите емоции и състояния - толерантността ви изведнъж изчезва:
- Що се тупаш в гърдите;
- не е от полза да се говорят такива неща тука, щото най-много можеш да предизвикаш чувство за вина у момчето ... и т.н.
От десет кладенеца вода донесохте да обясните - колко по-зле е той. (А той само това и чака)
И, въпреки че ви се повтори и потрети, че това не се разказва за "натриване на носове" (имаше и такива изказвания); а да покаже, че родителите са тези които създават условията - за отглеждане на зеленчук в детската стая (или да махнат стъкления похлупак, и детето - ще не ще, да се научи).
- Що се тупаш в гърдите;
- не е от полза да се говорят такива неща тука, щото най-много можеш да предизвикаш чувство за вина у момчето ... и т.н.
От десет кладенеца вода донесохте да обясните - колко по-зле е той. (А той само това и чака)
И, въпреки че ви се повтори и потрети, че това не се разказва за "натриване на носове" (имаше и такива изказвания); а да покаже, че родителите са тези които създават условията - за отглеждане на зеленчук в детската стая (или да махнат стъкления похлупак, и детето - ще не ще, да се научи).
И да съм имала някакви съмнения, че нещо особено и страшно може да му има на това дете; той благополучно ги разсея с последния си пост. Особено като прочетох това - "момчетата, нали сме по-чувствителни"...
И това:
"Аз не знам някой да може да излезе от това,защото всеки иска да му е ок и го търси"
(Преди да го съжалите пак, помислете дали това ще му е от полза. И се замислете за миг поне, ако родителите му са толкова черни и груби, щеше ли да подчертае вече не знам за кой път - колко добре се чувства в стаята си, а навън - не.)
И (о, ужас) ще кажа - малко са го били. И никакви реални мерки не са предприели.
И не, не говоря за терапия при психолог.
Никакви сопи не му трябват на граховия принц.
Само да му дръпнат стоте пухени дюшека - електроника, рум-сървис и ходене на пръсти.
А, и едно ластиче на бретона, че освен странен, ще стане и кривоглед.
Пък нека опита да си пререже вените - ама едва ли, то и това не е толкоз лесно.
Били стигали "ниво" - абе момко, това не ти е компютърна игра и не е някакво постижение. Това е тотално осиране на собствения ти живот - поне от всяка една нормална перспектива. И мястото, където си намерил липсващото ти одобрение и тупане по рамото - олайн обществото на другите странни - е болно място и ти вреди.
Аз лично на психолози не вярвам - може би има някакви добри, но напоследък са се навъдили едни, чиято единствена цел е да насъскват децата против родителите. Което ни най-малко не им решава проблемите.
Жалкото е, че родителите също нямат правилното отношение - само кляфкат безобидно около примадоната, но продължават с обслужването.
Откога пък момченцата станаха "по-чувствителни"?
Само да му дръпнат стоте пухени дюшека - електроника, рум-сървис и ходене на пръсти.
А, и едно ластиче на бретона, че освен странен, ще стане и кривоглед.
Пък нека опита да си пререже вените - ама едва ли, то и това не е толкоз лесно.
Били стигали "ниво" - абе момко, това не ти е компютърна игра и не е някакво постижение. Това е тотално осиране на собствения ти живот - поне от всяка една нормална перспектива. И мястото, където си намерил липсващото ти одобрение и тупане по рамото - олайн обществото на другите странни - е болно място и ти вреди.
Аз лично на психолози не вярвам - може би има някакви добри, но напоследък са се навъдили едни, чиято единствена цел е да насъскват децата против родителите. Което ни най-малко не им решава проблемите.
Жалкото е, че родителите също нямат правилното отношение - само кляфкат безобидно около примадоната, но продължават с обслужването.
Откога пък момченцата станаха "по-чувствителни"?