Аз съм Хикикомори

  • 22 558
  • 614
  •   1
Отговори
# 420
  • Мнения: 18
Аз мисля,че katiABV не разбира какво означава хикикомори,и че сме съвсем нормални и с нормален вид момчета,не някакви монстери.
В моето училище момичета са много повече агресори,и са по опасни от момчетата,даже се бият повече.
Аз се къпя всеки ден,и определено Емо косата не плаши никое момиче,даже на много от тях им харесва.Не съм грозен или урудлив за да бягат с писък от мене,аз се уплаших само от нейното описване.
Аз се интересувам от други култури,повече азиатски и няма нищо лошо в мангата ,освен че е интересна тя е за много неща в живота.Понякога гледам и други филми не само аниме.
С хората с които си пиша няма смисъл да се виждам ,само на камера ако искам да покажа нещо,те са ми приятели без да се срещам с тях,аз на живо няма да мога да говоря с тях както го правим сега.Аз точно физически контакт не искам,някой който е срещу мен ме притеснява и не мога да разговарям.
С родителите ми е  също трудно да говоря,не искам пак да почнат да крещят ,не искам никакъв стрес повече затова и се чувствам ок само в стаята ми,аз ако съм се чувствал добре навън нямаше да се затворя вътре.

# 421
  • Мнения: 18 848
Добре де , пишеш доста вече, но не и как ще е нататък сам ,без родители.Това ако обясниш как става- ще се разберем.

# 422
  • Мнения: 32 479
Скрит текст:
Аз мисля,че katiABV не разбира какво означава хикикомори,и че сме съвсем нормални и с нормален вид момчета,не някакви монстери.
В моето училище момичета са много повече агресори,и са по опасни от момчетата,даже се бият повече.
Аз се къпя всеки ден,и определено Емо косата не плаши никое момиче,даже на много от тях им харесва.Не съм грозен или урудлив за да бягат с писък от мене,аз се уплаших само от нейното описване.
Аз се интересувам от други култури,повече азиатски и няма нищо лошо в мангата ,освен че е интересна тя е за много неща в живота.Понякога гледам и други филми не само аниме.
С хората с които си пиша няма смисъл да се виждам ,само на камера ако искам да покажа нещо,те са ми приятели без да се срещам с тях,аз на живо няма да мога да говоря с тях както го правим сега.Аз точно физически контакт не искам,някой който е срещу мен ме притеснява и не мога да разговарям.
С родителите ми е  също трудно да говоря,не искам пак да почнат да крещят ,не искам никакъв стрес повече затова и се чувствам ок само в стаята ми,аз ако съм се чувствал добре навън нямаше да се затворя вътре.

Що не вземеш да се изнесеш като завършиш.
Намираш си работа, после квартира и си седиш в стаичката.
Би ли ми казал от какъв зор родителите ти трябва да те хрантутят и гледат до живот?
Кое ти дава право да си пиявица?

# 423
  • Мнения: 18
Сам сигурно ще се занимавам с някоя ИТ специалност,което мога да правя от стаята ,много хора правят това .
Аз искам сега никой да не ме притеснява и да не ми прави паникатаки,още повече да се държат с мен като аутист.

# 424
  • Мнения: 2 005
Родителите само гледат филми и крещят - ето го ключа от бараката.
 Към автора въпрос - Ти имаш ли усещането, че имаш проблем психологичен и психиатричен? Разбираш ли, че не е нормално да те е страх от всички хора?
  Да - притесняваш се да говориш, да погледнеш човек в очите. Даже и тези, с които имате общи интереси. И имате какво да си кажете. Но това е, защото никой не се е погрижил за твоята социализация. Никой не е откликнал на нуждата ти от разбиране и защита, когато са те нападнали.
 Това, че не можеш да говориш с друг, за теб не е ли проблем? Ако беше нормално - нямаше ли всички хора да си стоят затворени в стаите? И затворниците дали нямаше да са най-щастливите хора на света?
 Други възрастни роднини, братовчеди имаш ли? Имаш ли човек до теб, който да го е грижа какво мислиш, как се чувстваш?

# 425
  • Мнения: 32 479
Сам сигурно ще се занимавам с някоя ИТ специалност,което мога да правя от стаята ,много хора правят това .
Аз искам сега никой да не ме притеснява и да не ми прави паникатаки,още повече да се държат с мен като аутист.

Съмнявам се дори да разбираш от програмиране.
Само ти се ще, но съм убедена, че не учиш.
Убедена съм, че само четеш за хикимори и за манга.
Нищо полезно, нищо съществено.

# 426
  • София
  • Мнения: 2 092
А защо не почнеш още от сега, мило момче, че да си понатрупаш средства, докато дойде времето да заживееш сам?
Между другото, да се скъсаш дори, не можеш съвсем хич да избегнеш контактите с хора. Най-малкото, ще ти се наложи да плащаш на разни доставчици, или поне да приемаш това, което си поръчал.
Добре де, а никога ли не ти се е искало да можеш да се оттървеш от тая стеснителност в общуването, и да заживееш като другите хора?
Имаш ли представа дали сред другите хикита, които познаваш, има такива на40, 50, 60 години?
Надявам се,че не са твърде лични въпросите ми.
А те питам всичко това, защото мисля, че се сещам как да ти помогна, но това може да стане само ако ти имаш желанието за това.

# 427
  • Мнения: 18
Аз съм бил винаги стеснителен,за това не знам какво означава да не съм такъв.След тези проблеми в училище съвсем се плаша от други хора и само си мисля какво искам да им кажа,но реално не мога и тогава започва и треперенето и всички паник гадости.
Има хикита и на 40 и повече години,и са такива от малки,повечето от тях не излизат изобщо,даже на доставчици казват да оставят нещата отвън,и когато те се махнат тогава си ги взимат.Има и които само родителите им оставят храна пред стаята,и ако не го правят те ще умрат от глад,защото просто няма как да излязат,не могат.
Нямам с кой да говоря как се чувствам,само с тези които познавам от нета,който е като мен ме разбира повече.

# 428
  • София
  • Мнения: 24 839
Аз съм бил винаги стеснителен,за това не знам какво означава да не съм такъв.След тези проблеми в училище съвсем се плаша от други хора и само си мисля какво искам да им кажа,но реално не мога и тогава започва и треперенето и всички паник гадости.
Има хикита и на 40 и повече години,и са такива от малки,повечето от тях не излизат изобщо,даже на доставчици казват да оставят нещата отвън,и когато те се махнат тогава си ги взимат.Има и които само родителите им оставят храна пред стаята,и ако не го правят те ще умрат от глад,защото просто няма как да излязат,не могат.
Нямам с кой да говоря как се чувствам,само с тези които познавам от нета,който е като мен ме разбира повече.
Защо да нямаш с кого да поговориш?
Какво ти пречи да разкажеш това на майка си и да помислите как да ти се помогне да го преодолееш?
Знаеш ли, че един от най-известните американски президенти е имал твоя проблем, но е отивал в парка, където всеки си е произнасял речи по вълнуващи го теми, говорел е пред непознати и така го е преодолял?
Не е имало психолози, интернет и каквото да било разбиране от страна на близките.....

# 429
  • Мнения: 32 479
Абсурт, той не иска да го преодолява.
На него му е удобно така.

# 430
  • Мнения: 8 937
При тази ситуация, Авторе, какво очаквате от нас? Вие сте добре със себе си, не мислите, че имате проблем. Тогава защо пишете във форума, а не си говорите със себеподобните за това колко е хубаво в стаята? Какъв съвет точно се очаква да Ви дадем? Искате обществото да приеме, че начинът Ви на живот е нормален? Май стана ясно, че няма как.

# 431
  • София
  • Мнения: 24 839
Абсурт, той не иска да го преодолява.
На него му е удобно така.

Да, упорито се опитва да ни убеди, че такъв се е родил- като джендърите, дето си избират един от 58-те пола и държат да го признаят не за психично болни, а за уникални.
Изтървали са го родителите му, явно, но ми е жал за него и затова се опитвам да му подскажа как и къде да търси помощ, за да не психяса непоправимо.

# 432
  • Мнения: 2 005
Аз съм бил винаги стеснителен,за това не знам какво означава да не съм такъв.След тези проблеми в училище съвсем се плаша от други хора и само си мисля какво искам да им кажа,но реално не мога и тогава започва и треперенето и всички паник гадости.
Има хикита и на 40 и повече години,и са такива от малки,повечето от тях не излизат изобщо,даже на доставчици казват да оставят нещата отвън,и когато те се махнат тогава си ги взимат.Има и които само родителите им оставят храна пред стаята,и ако не го правят те ще умрат от глад,защото просто няма как да излязат,не могат.
Нямам с кой да говоря как се чувствам,само с тези които познавам от нета,който е като мен ме разбира повече.

Тази стеснителност вече минава в паника. И   проблемите се задълбочават.
 Като малък, преди да тръгнеш на училище, кой те водеше на разходки, площадки? Помниш ли тогава да си играл с други деца?

# 433
  • Варна
  • Мнения: 838
Да ти кажа, не само Кати не разбира, какво е "кикимори".
Не се и опитваме да разберем, защото такова животно няма!
Коолкото и да ни (се) убеждаваш в обратното.

И, честно казано, вече ми дотегна да ти чета скучните, лигави и неграмотни постове.
В тази връзка - ИТ от теб няма да стане:)

(Въпреки че продължавам да се обръщам към автора на темата като към реален човек, ми е пределно ясно, че някой си прави ташак с лелите. Постовете стават все по-провокативни, нагли и безсмислени.

Все ми е на ума, че истински тийн ще продължава да намила тук - как иска да бъде оставен на мира, сякаш ние не го оставяме, или можем да му помогнем в това отношение.
И то, след като му е станало кристално ясно, каква е нагласата на повечето от нас:)

Аз отговарях, защото съм сигурна, че има много такива тийнейджъри. И ще стават все повече.
Някога, някой (истински, който иска съвет и помощ), може и да прочете темата. И все нещо да му влезе в главата.)

# 434
  • София
  • Мнения: 17 596

Ще вземе "някоя IT специалност" и ще му оставят доставчиците пратки пред вратата без подпис. Докато момичетата го нападат да го изнасилват. Ха. Ха. Ха. Да се смееш ли, да плачеш ли... То... Щеше да е смешно, ако такива точно хаховци не тръгваха в последствие да нараняват и/или убиват момичета...

Общи условия

Активация на акаунт