МНОГОДЕТНИ МАМИ № 71

  • 56 283
  • 751
  •   1
Отговори
# 525
  • Sofia
  • Мнения: 3 495
Абе операция, ама всяка си носи риска... А и секциото е уж лека операция, ама виж до какво е довела.
Даже не мисля, че се отнася към леките операции. Счита се за най-кървавата гинекологична операция.

# 526
  • Мнения: 4 618
A,лека..мен щяха да ме изтърват с детето за една бройка.Разбира се, в документите няма нищо за усложненията които се създадоха, лекарката не помни,а аз се радвам, че изкарах късмет

# 527
  • Мнения: 11 255
Секциото изобщо не е лека операция, само се мъчат да я изкарат такава, защото им носи пари! Секциото си е коремна операция, при която се отваря корема. И после се шие, лепи и прочие. Има рискове от сраствания, кръвоизливи и големи увреждания. Дано никой не го изпитва лично

# 528
  • На края на вселената!
  • Мнения: 2 826
При секцио се режат 7 пласта тъкани. Не е лека операция.  Много ме беше страх от него. Успях и трите пъти с вагинално раждане. Майка ми има 5 брой операции на кръста, при една от тях раната не се затвори година и половина.  Затова много ме е страх изобщо от операции.

# 529
  • Мнения: 22 621
Имам 4 секцио, но последното не беше само секцио, а махнаха и голяма миома. Нарича се миомектомия, тоест 2 операции наведнъж. Операцията за миома е в пъти по-тежка, и след това раждане аз бях като блъсната от влак. Хвана ме и депресия и ревах цялата седмица в родилното. Изобщо не бях добре цял месец.

Нормално секцио не може да ме уплаши.

# 530
  • Мнения: 1 439
Аз след три нормални раждания,последните две през две години ,като дойде време за четвъртото,година и девет месеца след третото ,се ужасявах от нормалното раждане и болката.Защото всичко ми беше много прясно и помнех всеки детайл.Нищо,че след третото раждане за първи път нямах нито един шев и два часа след това бях все едно не съм раждала,никаква болка отдолу,сядах си нормално .Обаче....не и не,исках секцио четвъртия път.Ама доктора не искаше😁,а се води тук в Русе като АГ-то,който яко реже ,много е добър в това.Примирих се аз,че пак ще се мъча ,направо умирах от страх.А то какво стана.....спешно секцио и то точно при следящият ме( никога не съм плащала за избор на доктор или екип)АГ.И да си призная много бързо се раздвижих,нищо не ме е боляло досега.Но все пак този доктор прави почти незабележими след това разрези.Незнам ако забременея пети път какво ще предприема.Тези дни си го мислех... Най-доброто за детето е естественото раждане,а и чувството като го изкарат и го гушнеш....знаете,несравнимо( секциото ми тъй като беше по спешност,упойката беше пълна и не си видях бебето докато не успях да се изправя сама).
Иначе,сестра ми си прави пластика на влагалището,аз също имам голяма нужда,имам си изсипване от напъните.Сега една приятелка роди,в Белгия,много се изпускала ,много неприятно се чувства,но там първо ходят на кинезитерапевт или нещо от сорта,правят упражнения за стягане.

# 531
  • Мнения: 4 618
При моето секцио 5 дни не успях да стана като хората и в частната болница нямаше санитар, който да ми помага. При мен упойката беше епидурална и в един момент престана да действа, а операцията не беше свършила. с много викане успях да ги накарам да ими сложат нова, но какво преживях не го пожелавам на никого. Ако имах избор щях да раждам естесвено, но при мен първо бяха близнаците и ми отказаха естесвено.
За изпускането съм чела, че и някакви упражнеия помагат.

# 532
  • Мнения: 11 255
Ох, недей Cry
Моето първо секцио беше с пълна упойка. Но ме почнаха преди да ме хване. Защото ме боде 9 пъти една стажантка, и не успяваше. На 10ия път вече помолих лекарката , която беше с нея, да спрат да ме тормозят. И тя ми сложи венозно, обаче явно не е било както трябва. Всичко ми беше изтръпнало - бях вдървена. Със затворени очи, но в пълно съзнание. Чувах, усещах, но не можех да мръдна или да говоря. Всичко! И скалпела, и пипането, и като го извадиха, и всичко. Мислех, че ще умра. Не знам като почнаха да ме шият ли ме хвана, или тогава просто си припаднах. Тъй че...никой не е застрахован, това е операция.

# 533
  • Мнения: 1 439
Ох, недей Cry
Моето първо секцио беше с пълна упойка. Но ме почнаха преди да ме хване. Защото ме боде 9 пъти една стажантка, и не успяваше. На 10ия път вече помолих лекарката , която беше с нея, да спрат да ме тормозят. И тя ми сложи венозно, обаче явно не е било както трябва. Всичко ми беше изтръпнало - бях вдървена. Със затворени очи, но в пълно съзнание. Чувах, усещах, но не можех да мръдна или да говоря. Всичко! И скалпела, и пипането, и като го извадиха, и всичко. Мислех, че ще умра. Не знам като почнаха да ме шият ли ме хвана, или тогава просто си припаднах. Тъй че...никой не е застрахован, това е операция.
Ужас!

# 534
  • Мнения: 1 047
След две нормални раждания се налага сега да съм секцио. Като чета направо ми се изправя косата Frowning Толкова искам пак да си родя нормално Confused

# 535
  • Бургас
  • Мнения: 10 760
Тикълс, не се притеснявай! Всичко ще е наред! ☺️
И аз след две нормални раждания родих секцио третия път. Много съжалявах, че няма как отново нормално да родя, но в крайна сметка най-важното е, че спасиха дъщеря ми. Защото такива страхотии четох след това за този естествен възел, че косата ми настръхна.
Да, операция е, боли и възстановяването е по-бавно, но в крайна сметка е важен резултатата и защо го правим. Аз, за щастие нямах такива преживявания, като споделените. Напълно възстановена съм, сраствания не знам дали имам, но се чувствам все едно не съм раждала.

# 536
  • Мнения: 22 621
Второто ми раждане секцио с дъщеря ми мина без 1 болка. Никога не ме заболя. Първо ме оперираха, със спинална упойка, беше един слънчев ден, всички се майтапеха и смееха, аз бях през цялото време усмихната също. Видях си бебето. Бях много щастлива, че вече имам и дъщеря, защото много исках момиче втория път. На излизане ми удариха конска доза някаква упойка, само си почивах после. Изправих се много бързо, освен придърпвания болки нямах никакви! Може да има раждане без болка! На всеки го разказвам Simple Smile

# 537
  • Мнения: 4 618
При мен първото ми секцио беше като по учебник две бебета, извадиха за нула време и после ме хвана от хормоните следродилна депресия, че съм сама в стаята, ни за три дни всичко премина.При второто обаче като ме пусна упойката имах чувството че ме режат на живо, но не се притеснявайте предполагам, чесън изключение.Благодарна съм на анастезилога който успя да издърпа бебето, че другия персонал беше женски и нямаха физическа сила

# 538
  • София
  • Мнения: 6 783
Ох, недей Cry
Моето първо секцио беше с пълна упойка. Но ме почнаха преди да ме хване. Защото ме боде 9 пъти една стажантка, и не успяваше. На 10ия път вече помолих лекарката , която беше с нея, да спрат да ме тормозят. И тя ми сложи венозно, обаче явно не е било както трябва. Всичко ми беше изтръпнало - бях вдървена. Със затворени очи, но в пълно съзнание. Чувах, усещах, но не можех да мръдна или да говоря. Всичко! И скалпела, и пипането, и като го извадиха, и всичко. Мислех, че ще умра. Не знам като почнаха да ме шият ли ме хвана, или тогава просто си припаднах. Тъй че...никой не е застрахован, това е операция.
Съжалявам, че си преживяла този ужас! Това е от венозната упойка, от моя опит. И трите ми раждания са нормални, но все с някаква упойка + имам 2 операции (лапароскопия за махане на жлъчката и конизацията преди година и половина). Та, имам опит с 4 вида упойки и това, което описваш е от венозната. Третото ни момче се роди 5кг - най-бързото ми и леко раждане! 20 минути силни болки и 2-3 напъна и излезе, без никакви вътрешни разкъсвания (а след първото беше мале-мила). Но т.к. се роди много голям, с много голяма плацента искаха да ми направят ревизия на матката и за да ме 'поглезят' след раждането на толкова голямо бебе, ми биха пълна упойка (венозна). Ами беше кошмарно, сънувах тунели, чувах лекарите, усещах шиенето на епозиотомията. Но най-гадното беше събуждането, отне повече време, нямах контрол над тялото си, един млад санитар ми се сопваше как така не съм можела да си преместя дупето и краката на количката (тази лежащата носилка). Като се чух с мъжа ми му обяснявах колко съм зле и как ще трябва той да гледа бебето... Като ме отпусна бях пушка, свежа и гладна! След 9 месеца много тежка бременност и проблеми със стомаха, от раз всичко ми мина и можех да омета всичко дето ми дават. Само дето ошашках мъжа ми, после седи и ме гледа в болничната стая - ама ти наистина си добре, добре си.

При операцията на жлъчката пак бях с пълна упойка, но ме приспаха с газ + венозно си пускат и медикаменти. Ами събудих се след много дълбок сън, нито усещания, нито спомен или сънища.

Първите 2 раждания бяха с епидурална (като на 2рото ми я сложиха късно и направо си родих без нея), а конизацията със спинална - тя пък от раз ми обездвижи краката, мнооооого по-силна ми беше от епидуралните години преди това.

# 539
  • София
  • Мнения: 5 648
Секциото не е точно лека операция, но се води рутинна в общия случай. Ужасяващо много хора буквално никога не са лежали в болница, но избират да родят секцио по напълно абсурдни причини. Честно казано вече се научих да си мълча по темата, защото се уморих, ама много се уморих. Дорде не им мине през главата, няма да го схванат.

Общи условия

Активация на акаунт