Сега има едни черни панталони, които хем са удобни като анцунг, хем седят официално.
Аз нагоре обличам пуловер като за офис, надолу - памучно долнище.
Аз нагоре обличам пуловер като за офис, надолу - памучно долнище.
- Публикувана: 14 ян. 2020, 16:58 ч.
- Последно мнение: 5 апр. 2020, 23:51 ч.
Модни консултации - 44
Аз прекарвам доста време вкъщи и не мога да понасям през цялото време да бъда в размъкнат анцуг. Купувам си предимно удобни спортно-елегантни панталони, последният беше от аутлета на манго и струваше 10 лв. Не обичам да е необходимо да се преобличам, за да изляза до магазина. Домакинска работа върша, но като се изцапам имам достатъчно домашни дрехи, без да съм инвестирала стотици левове. За горна част предпочитам пуловери и блузи от естествени материи /не говоря за кашмир и коприна/, просто защото изкуствените си запарват.
Само потвърждаваш твърденията ми за класите и адекватността на облеклото. Ти си слушала как бабите ти си купували шапки, които идвали от Франция и си обличала кожените им палта. Аз пък слушах моята как ми разказваше, че са били 11 деца и са спяли в една стая, а тя като единствено момиче е поела цялата домакинска работа още на 10, за да могат родителите ѝ да ходят на нивата да берат тютюн, който ги е изхранвал. И масово са работели в ТКЗС. Разказваше ми и как са ядяли супа от зелени джанки, а за месо дори не се е говорело. Майка ми пък ми разказваше как като деца са крадяли яйца и са ги продавали, за да си купят халва. За шапки от Франция и кожени палта дори не мисля, че беше чувала баба ми. Класи е имало тогава, има и сега, колкото и да се убеждаваш в обратното.
Аз сега си седя по анцуг вкъщи, грим и прическа абсурд да си правя, нямам видео срещи. А и помежду задачите свършвам по някоя домакинска работа, чиния да измия, салата да нарежа и то не върви с хубави дрехи. Обличам се за излизане до супермаркета 
Иначе аз много се радвам, че в днешно време е достатъчно достъпно човек да има нормални дрехи и да изглежда добре. Последните години забелязвам, че страшно много се нормализира носенето на casual дрехи, в много браншове не се държи на деловото облекло, а 90% от хората по улиците са с някакъв вид маратонка. И общо взето всеки може да си накупи евтини дрехи и да изглежда добре. Коприната и кашмира едва ли някога ще са масови, не мисля, че е възможно, но пак са много по-достъпни, отколкото преди 30 години, например.
На мен ми липсват добри български дизайнери с хубави платове. Масово се шие с разни калпави полиестери или обикновен памук
И то колкото и добър дизайн да ти хрумне, с кофти материя няма да се получи добре.
Иначе аз много се радвам, че в днешно време е достатъчно достъпно човек да има нормални дрехи и да изглежда добре. Последните години забелязвам, че страшно много се нормализира носенето на casual дрехи, в много браншове не се държи на деловото облекло, а 90% от хората по улиците са с някакъв вид маратонка. И общо взето всеки може да си накупи евтини дрехи и да изглежда добре. Коприната и кашмира едва ли някога ще са масови, не мисля, че е възможно, но пак са много по-достъпни, отколкото преди 30 години, например.
На мен ми липсват добри български дизайнери с хубави платове. Масово се шие с разни калпави полиестери или обикновен памук
И то колкото и добър дизайн да ти хрумне, с кофти материя няма да се получи добре. 
Майка ми е родена 1950. Имаше много яки дрехи, които й взимах да нося.
Не разбирам защо разговора потръгна в посока материални възможности, класови различия, липса на стил, ...
Приятната визия е въпрос на усет и в никакъв случай не означава крайности и кой знае какво изхвърляне. Най-важно е човек да се чувства добре в собствената си кожа. Мисля, че българката като цяло умее да изглежда добре.
Има хубави платове,но дизайнери български няма.Има ама не са в БГ.Texhouse предлагат разкошни платове,но ми е дилема кой ще ги ушие.Освен физически магазини в Пловдив и София,имат сайт и раздел в който публикуват снимки,които им изпращат техни клиентки със завършените вече облекла,и една дама(около 50-те) особено се откроява със стил,дързост и майсторска изработка на дрехите си.Колко пъти ми се е искало да питам дали ще бъде възможно да ме свържат с нея,за да разбера при кой си ги шие,но знам,че няма да е в нашия град и това ме спира за сега.
От българските дизайнери, до миналата година много дрехи пазарувах от Fede, мога да кажа, че са наистина качествени, имам дрехи на не знам колко години, по-скоро елегантни. Никога не са били съвсем евтини, но миналата година изведнъж цените им станаха двойни, сайтът им спря да работи, обновиха го и всичко двойно, съответно не пазарувам със същият темп от там
Разговора е поел в интеррсна посока.
По принцип парите осигуряеат лукс но не могат да гарантират стил.
За какви класи говорим.
По една или друга причина последните 2 - 3 века в България не е имало нито аристокрация , нито потомстввни богаташи(поне трето или четвърто поколение).
А може би някои не правят разлика между новобогаташи.и потомствени такива.
Беше даден и пример, баба с френски шапки дъщеря в сиво с напукани ръце
По принцип парите осигуряеат лукс но не могат да гарантират стил.
За какви класи говорим.
По една или друга причина последните 2 - 3 века в България не е имало нито аристокрация , нито потомстввни богаташи(поне трето или четвърто поколение).
А може би някои не правят разлика между новобогаташи.и потомствени такива.
Беше даден и пример, баба с френски шапки дъщеря в сиво с напукани ръце
Майка ми е родена 1950. Имаше много яки дрехи, които й взимах да нося.
Ужас... И моята беше конте ( моята е само 2 год. по-стара от твоята), обикалях да й търся "едни обувки за едно пролетно манто"...... Хубавица беше, но да й нося дрехите...няма шанс! Шиеше си някакви рокли при някакви шивачки... всичко й беше по поръчка ама аз съм НЕ за тези дрешки
Имало е класи и още как!На който му е интересно и иска да знае за времето преди комунизма,има достатъчно книги с исторически факти,отделно има и биографии на хора-българи,собственици на фабрики за платове,козметика и парфюми на световно ниво.Последните са се конкурирали с Герлен и Ланком(даже създателят на Ланком-Патежан,тогава все още е прохождал) на изложение за козметични продукти,което се е състояло всяка година в Париж и са обирали златните медали.Жермандре се е казвала фабриката им и продуктите им са били достъпни за всички хора.Давам ти малък пример само,а е пълно с истори,подобни на тази на Жермандре.Това,че ти не знаеш,не означава,че не са съществували.Аристокрация също е имало.Трийсетте години на миналия век,са били в царско време.
Рокли не съм й носила. Поли, пуловери, едно велурено манто. Когато аз съм била на 20, тя е била на 43-44, така че хич не беше демоде. И сега си разменяме дрехи с дъщеря ми. И вече съвсем си съвпадаме по размер...
Точно за велуреното й манто обикалях да й търся обувки
Светло сини, велурени...... Няма шанс да облека това палто даже и да ми става, аз съм ХС, тя М в този си период (ми дебелка си е била) .
Да, към края на Възраждането вече е имало заформена класа от богаташи, най-вече търговци, обикаляли са света и донасяли култура и тук. Наливали са пари в училища, църкви и фабрики. И по царско време всичко това е продължавало да се развива. Жалко е, че после 1944 всичко това е затрито.