Ха тъй, поддържайте огъня, в неделя си идвам да Го поема 
- Публикувана: 28 юли 2006, 12:01 ч.
- Последно мнение: 5 септ. 2006, 20:30 ч.
Бабиериндос V част
Доня НеРижа, къде се загубихте по красивите дебри на гвинейските папуаси, просветителската Ви седмичка свърши? Да не би багажа на делтапланера Ви със сеньора Хапка и сеньор Еспресо да Ви е дошъл в повече и да се реете някъде свободно из хубавите островни поляни?
Доня Аманда, дано вече да сте овладяли глада на бедните и невинни малки Ру.
Доня Алмелинда, надявам се вече сте преодоляли абстинентното Си състояние и сте понамалили вече пурите, на който наблегнахте в последните две седмици. Появили се вече любимият дон Ламелиндо ноТравахо?
Скъпа Дониньо Survival-ке, обходили красивият остров, открили откъде идва черният дим в далечината?
Сеньора Алмуниня, приемете мойте поздравления за прекрасно свършената работа по превземането на изпитната крепост и напредъка по пътя Ви на "психологист-експериментатор, иноватор в човешкото здраве". Приятно и заслужено откъсване от всекидневието и отлитане към каменната ера.
Доня Хайелита, явно вече сте надмогнали скуката на каменният бряг, дали показаният младеж има пръст във това или безпаметният запой по повод Повода на Доня Донина ни оставате да гадаем само.
Доня Донина, честит празник от мен! И приятна оставаща почивка. Виждам, че сте снабдили доните с вкусни Смолянски ястия, а тонгата пратихте ли им?
Доня Аманда, дано вече да сте овладяли глада на бедните и невинни малки Ру.
Доня Алмелинда, надявам се вече сте преодоляли абстинентното Си състояние и сте понамалили вече пурите, на който наблегнахте в последните две седмици. Появили се вече любимият дон Ламелиндо ноТравахо?
...To: BABIERINDOS
Cc:
Subject: I am LOST[/b]...
Cc:
Subject: I am LOST[/b]...
Сеньора Алмуниня, приемете мойте поздравления за прекрасно свършената работа по превземането на изпитната крепост и напредъка по пътя Ви на "психологист-експериментатор, иноватор в човешкото здраве". Приятно и заслужено откъсване от всекидневието и отлитане към каменната ера.
Доня Хайелита, явно вече сте надмогнали скуката на каменният бряг, дали показаният младеж има пръст във това или безпаметният запой по повод Повода на Доня Донина ни оставате да гадаем само.
Доня Донина, честит празник от мен! И приятна оставаща почивка. Виждам, че сте снабдили доните с вкусни Смолянски ястия, а тонгата пратихте ли им?
Чук-чук! - потрака с кокалест нокът по оръфаната, благоуханна, полупразна бъчонка бедната сеньора КрасТавицио. Беше подута из всите си страни, същинска тиква. Прашасалите й вежди, от дългия път, се сбърчиха неохотно и сключиха сърп и чук помежду си. Беше се тъкмо завърнала из путешествие до каменната долчинка, беше се нахранила обилно там, обаче безразсъдно се скара с една оса, която си отмъсти по най-жестокия начин - с фатални пощипвания по дъртофелата. Онази пищя, подскача, крещя, съска проклятия, изби всичкото насекоми, които срещна по пътя си, но Господ си знае работата и миролюбиво удави медонедоносната оса в някакъв бебешки басейн. Но страданията на бедната сеньора вече траеха 2 дни, сън не я ловеше, тегоба й тежеше, мозъкът крещеше, че иска сладък сън, а ужиленото щипе, бучи, дразни и сърби, никъв цяр не му помага, все по-твърда кожа става, ще превърне се в гигант, мраморен или брилянт и тогаз поне ще трябва, да успей да отпочине, болката й да премине... Бла-бла-бла... Бедност! Бедност! 
Доня НеРижа Щука беше доволна. Папуасите кърмеха на воля и кърмеха по много. Те си кърмеха така и преди просветителната кампания, която проведоха заедно със сеньора Хапка и дон Еспресио, но друго си е да знаят защо именно е добре да кърмят така. 'Знанието е сила', подсмихна се под мустак доня НеРижа и се замисли кого ли да просвети след успешната акция.
Изведнъж й светна - ами да! Такива неща най-добре се правят от долу нагоре, папуаската инициатива го доказа. Ако масите знаят, то знанието неизбежно ще стигне до върха. Значи беше ред на младежите.
Доня НеРижа реши до отлети до родното Черноморие и да въведе в кърмаческите дебри младите сърфисти и плажни волейболисти.
...предстоеше й много работа...
Изведнъж й светна - ами да! Такива неща най-добре се правят от долу нагоре, папуаската инициатива го доказа. Ако масите знаят, то знанието неизбежно ще стигне до върха. Значи беше ред на младежите.
Доня НеРижа реши до отлети до родното Черноморие и да въведе в кърмаческите дебри младите сърфисти и плажни волейболисти.
...предстоеше й много работа...
Мяууу, здравейте приятелки! Залива на прасетата страда за ваш'то присъствие. Кога ще благоволите да се завърнете в скромната ни хижа? Много промени настанаха в пустата Куба, откак безсмъртния дон Кастро, Фиделито имам предвид, легна болен. Елате си да го вдигнем на крака, че и вестниците вече писаха, че това е краят.
Въй, вай, ой, какво шЪ станИ с прелестния ни остров? Ми сичкия ром, дет сме го скрили, шЪ гУ намерАт хамериканците. А мексиканците? От тукА ги виждам как са захапЪли ножове и лодките им са в бойна готовност.
Пристигайте, айде, давам ви 30 денЯ срок да сА дотътритИ Убратну!
Въй, вай, ой, какво шЪ станИ с прелестния ни остров? Ми сичкия ром, дет сме го скрили, шЪ гУ намерАт хамериканците. А мексиканците? От тукА ги виждам как са захапЪли ножове и лодките им са в бойна готовност.
Пристигайте, айде, давам ви 30 денЯ срок да сА дотътритИ Убратну!
пустош! на плажа нямаше нито живи, нито неживи души! само две чапли ровеха мокрия пясък за някоя разсеяна буболечка...
Доня ви Ламелинда, безкрайно отегчена от така стеклите се обстоятелства, се беше полуизлегнала под кичестата сянка на една палма и ожесточено клюцаше по клавиатурата на лапнитопа... Пишеше нещо от няколко дни... От време на време поглеждаше в Интернет - най-вече за да нагледа децата и Фнуците, да прочете новини за новите геройства на дон Ламелиндо ТравахоСи в Южна Хамерика и разбира се да хвърли един поглед, най-много два на форума бг-мамма точка ком...
Още четиристотин страници й оставаха само... Или щеше да ги напише, или щеше да огладнее и ожаднее ... за да се върне с гръм и плясък в хасиендата при екзотичните пощенски картички от другите бабиериндоси... Ламелиндиня се успокояваше: Ще им свърши отпуската, ще се върнат те и тогава аз ще замина! да видят какво е скука, жажда и глад!
Доня ви Ламелинда, безкрайно отегчена от така стеклите се обстоятелства, се беше полуизлегнала под кичестата сянка на една палма и ожесточено клюцаше по клавиатурата на лапнитопа... Пишеше нещо от няколко дни... От време на време поглеждаше в Интернет - най-вече за да нагледа децата и Фнуците, да прочете новини за новите геройства на дон Ламелиндо ТравахоСи в Южна Хамерика и разбира се да хвърли един поглед, най-много два на форума бг-мамма точка ком...
Още четиристотин страници й оставаха само... Или щеше да ги напише, или щеше да огладнее и ожаднее ... за да се върне с гръм и плясък в хасиендата при екзотичните пощенски картички от другите бабиериндоси... Ламелиндиня се успокояваше: Ще им свърши отпуската, ще се върнат те и тогава аз ще замина! да видят какво е скука, жажда и глад!
"Иии ето ни отново след рекламитеее!!" - бодро изкряка доня Дона, газейки в тропическия прибой. Недалеч плуваше един вакъл коч под формата на чеверме, който донята бе използвала вместо сал. "Защо сте се смърмушили, бабиериндос, ромът ли ви свърши? Очаквайте фоторепортаж от ла монтаня - скоро!"
"Тъй! - доня Дона измъкна от дисагите си дебел халбум, подвързан с овча кожа и го удари в масата - Ето тук обещаните фотографии от някои не толкоз морски и тропически места."
ла монтаня
донята сред ла монтаня
донята и каменният й либовник
донята храни челяд в опровержение на доня Рижмунда
хасиенда
и още
доня Дона на балкона
донята с невръстния
донята стяга чеиз
"Ха сега някой да налей по ром, че ми пресъхна душата!"
ла монтаня
донята сред ла монтаня
донята и каменният й либовник
донята храни челяд в опровержение на доня Рижмунда
хасиенда
и още
доня Дона на балкона
донята с невръстния
донята стяга чеиз
"Ха сега някой да налей по ром, че ми пресъхна душата!"
Сеньора Хапка слезе от прашната каруца, изтупа мръсотията от полите си и със сетни сили завлачи към прохладната си спалня мукавения куфар, пълен с дантелени фусти и дълги до лактите ръкавици с пет пръста от фин плат. Само че по пътя с периферното си зрение мерна синкавото мержелеене на монитора и изкушението мигом припламна като летен огън в сухо стърнище. Сеньора Хапка набързо изчете записките на своите другарки и с още по-голямо удоволствие разгледа актуалните фототоси на дона Доня. "Уф, че хубава проклетницата... държи се, не е мръднала. Не мож й даде и ден повече от петдесетака", завистливо промърмори Хапката.
Кратката почивка в провинцията й се беше отразила благотворно - сеньората позаглади косъма, наспа се, сдружи се със сеньор Данчо, случаен съименник на стария й другар в живота, който беше готов да носи и праскови, и дини, и царевица, срещу цигарка и кафенце. Е, не беше красавец като нейния левент, но беше истински и беше там... докато оня сърдит българин кой го знае де го вее вятъра. Хапката мърмореше тихо и докато разглеждаше снимките на дона Доня кроеше планове за основно почистване на кубинската хасиенда и завръщане у дома. Липсваше й монотонното плискане на вълните, коктейлите с истински ром, кубинското кафе, сладкишите на ония лицемерки - монахините и младите кубински мучачоси, които сигурно щяха да са готови за много неща срещу малко подаръчета под формата на култивирани ямайски индришета в саксийки. Дори мисълта за тъпите амулети на дона Рижата, която се хвана със сантерия, само и само да вкара в пътя нежелаещите да кърмят лениви кубински селянки, този път й се видя по-скоро забавна и сеньора Хапка отново се закиска под мустак. "И да взема да си епилирам пак мустака, че дон Педро комшията сигур бая е загорял в мое отсъствие. Дотегнало му е на миличкия от самотни занимания, но скоро ще ме има - цялата от плът и кръв. И то толкова много плът".
Кратката почивка в провинцията й се беше отразила благотворно - сеньората позаглади косъма, наспа се, сдружи се със сеньор Данчо, случаен съименник на стария й другар в живота, който беше готов да носи и праскови, и дини, и царевица, срещу цигарка и кафенце. Е, не беше красавец като нейния левент, но беше истински и беше там... докато оня сърдит българин кой го знае де го вее вятъра. Хапката мърмореше тихо и докато разглеждаше снимките на дона Доня кроеше планове за основно почистване на кубинската хасиенда и завръщане у дома. Липсваше й монотонното плискане на вълните, коктейлите с истински ром, кубинското кафе, сладкишите на ония лицемерки - монахините и младите кубински мучачоси, които сигурно щяха да са готови за много неща срещу малко подаръчета под формата на култивирани ямайски индришета в саксийки. Дори мисълта за тъпите амулети на дона Рижата, която се хвана със сантерия, само и само да вкара в пътя нежелаещите да кърмят лениви кубински селянки, този път й се видя по-скоро забавна и сеньора Хапка отново се закиска под мустак. "И да взема да си епилирам пак мустака, че дон Педро комшията сигур бая е загорял в мое отсъствие. Дотегнало му е на миличкия от самотни занимания, но скоро ще ме има - цялата от плът и кръв. И то толкова много плът".
Бръмммм.... Бръмм...
Старата дама шляпна по бюфета и лиши от правото на живот една бедна муха. Макар и доста нахална, тя не заслужаваше подобна съдба, понеже тъкмо се бе излюпила, беше в разцвета на младините си и аха - да започне полов живот - гътна се рано-рано, съвсем невкусила от даровете на живота. Дрънна китайски порцелан, сетне някакви мъниста се разсипаха и зазвъня чудната им мелодия из цялата одая. Това подейства успокоително на сеньората, която съвсем се вбесяваше на неконтролирани, напълно незаконни полети на неизвестни нея инсекти. Запали недопушена ванилова пурета и свали синята си перука, за която беше време да бъде заменена и захвърлена на сметището. Беше се проскубала от почесване, в следствие невроза, гадаене или просто опити за придаване на важност на стопанката й. Която се приготвяше за лягане и вече можеше да го осъществи, освен една дребна подробност - нямаше подходящо място за сън.
По случайност, рано сабахлян, някоъ й беше наводнил най-удобното легло и то не можа да изсъхне. Лош гений, подъл злосторник, зъл демон й беше полял пухените завивки с голям стакан прясна минерална вода, която особено добре попи, в не дотам вълшебният матрак, та затова той не можа да се справи със съхненето и тъй си стоя мокър цял ден и тъй щеше да нощува. Подмокрен. Сеньора Алмунада жалеше с мокри въздишки, но пък обичаше разнообразието. Почему да не смени леглото? Но останалите ложета не отговаряха на нейните стандарти, не покриваха дори европейските норми за добър сън, понеже не се ползваха за спане. А магесничеството за безтегловност тя не можеше да си спомни и трябваше да вземе решение где да тури морната си прошарена глава?
Мисли, пуши, пи, пак мисли, пак пуши, пак пи (вода) и взе решение, пък било то и плебейско. Щеше да си нахлузи един памперс и да спи добре с него. Нали е гигантски, ще покрие мокрото петно и всички ще са доволни. Но мисълта, че ненадейно някоъ приятелка може да приходи на разсъмване с табла кайфе и да я свари в таквозе нещастно състояние, предизвика освен смях и смръщване на рошавата старческа вежда. Не беше това решението на проблема. Не беше!!
Завря се в стария си африкански скрин, рови, бърника, псува, мъдрува и из дъното намери спомен от гледане на внуче - памперс чаршаф. Щеше да си го постели него. Ммм, ухае на бебе! - помисли дъртофелът, изпълни дробовете си с възрадостно вдихание и застла ложето. Излочи два бокала минвода, щото много хапове, много люкарство трябат на тия години, а за да се преглътнат старините, тряба много течност, щото горчат и са съсухрени, дразнят гърлото и предизвикват алергия даже.
- Пусто да опустеят! Кому е нужно да остарява!? - мъмреше полугласно Алмуня, суркаше пухените си домашни чехли по скърцащия под и гасеше лампите навред. Настана мир и тишина, а сложен сън се появи на хъркащата стара дама. В утрешния ден щеше да получи точен резлутат за вещерския изпит. Тя винаги беше несигурна в себе си и сега изпитваше пак притеснение, понеже настояваше за най-високото отличие и не бе съгласна и на грам по-малко. Нейната алчност бе всеизвестна и показна, но туй беше причина, последните дни да се чеше повече и да доведе синята перука до обезлесяване. Бабиейрът отвори едно око, увери се, че още е нощ и сънува глупости, смени местоположението си, като сложи главата си там, гдето досега спяха краката й и продължи за хърка мелодично, същинска "Айне клайне нахт музик" напяваше носоглътката й... През отвореният прозорец се чуваха щурчета, а някъде в далечината имаше празнична заря и консерт на някакви млади жени, възпяващи радостта и страстта от живота и страдащи по загубена лубов. "Никой не пей за старческата немощ" - помисли си жално дремещия Калунга, един възстар, верен слуга на сеньората, от насекомов произход, но с неясно потекло, очевидно доста смесено. Имаше антени и крачка на малкото си, колкото песо телце, имаше и крилца и хоботче и въобще беше чудно природно или нечие друго изобретение, но вряло и кипяло в светски изяви и клюкини и прочей събития, за които читателят ще бъде осведомен в някоъ друг летен день, също тъй превъзходен като днешния...
Старата дама шляпна по бюфета и лиши от правото на живот една бедна муха. Макар и доста нахална, тя не заслужаваше подобна съдба, понеже тъкмо се бе излюпила, беше в разцвета на младините си и аха - да започне полов живот - гътна се рано-рано, съвсем невкусила от даровете на живота. Дрънна китайски порцелан, сетне някакви мъниста се разсипаха и зазвъня чудната им мелодия из цялата одая. Това подейства успокоително на сеньората, която съвсем се вбесяваше на неконтролирани, напълно незаконни полети на неизвестни нея инсекти. Запали недопушена ванилова пурета и свали синята си перука, за която беше време да бъде заменена и захвърлена на сметището. Беше се проскубала от почесване, в следствие невроза, гадаене или просто опити за придаване на важност на стопанката й. Която се приготвяше за лягане и вече можеше да го осъществи, освен една дребна подробност - нямаше подходящо място за сън.
По случайност, рано сабахлян, някоъ й беше наводнил най-удобното легло и то не можа да изсъхне. Лош гений, подъл злосторник, зъл демон й беше полял пухените завивки с голям стакан прясна минерална вода, която особено добре попи, в не дотам вълшебният матрак, та затова той не можа да се справи със съхненето и тъй си стоя мокър цял ден и тъй щеше да нощува. Подмокрен. Сеньора Алмунада жалеше с мокри въздишки, но пък обичаше разнообразието. Почему да не смени леглото? Но останалите ложета не отговаряха на нейните стандарти, не покриваха дори европейските норми за добър сън, понеже не се ползваха за спане. А магесничеството за безтегловност тя не можеше да си спомни и трябваше да вземе решение где да тури морната си прошарена глава?
Мисли, пуши, пи, пак мисли, пак пуши, пак пи (вода) и взе решение, пък било то и плебейско. Щеше да си нахлузи един памперс и да спи добре с него. Нали е гигантски, ще покрие мокрото петно и всички ще са доволни. Но мисълта, че ненадейно някоъ приятелка може да приходи на разсъмване с табла кайфе и да я свари в таквозе нещастно състояние, предизвика освен смях и смръщване на рошавата старческа вежда. Не беше това решението на проблема. Не беше!!
Завря се в стария си африкански скрин, рови, бърника, псува, мъдрува и из дъното намери спомен от гледане на внуче - памперс чаршаф. Щеше да си го постели него. Ммм, ухае на бебе! - помисли дъртофелът, изпълни дробовете си с възрадостно вдихание и застла ложето. Излочи два бокала минвода, щото много хапове, много люкарство трябат на тия години, а за да се преглътнат старините, тряба много течност, щото горчат и са съсухрени, дразнят гърлото и предизвикват алергия даже.
- Пусто да опустеят! Кому е нужно да остарява!? - мъмреше полугласно Алмуня, суркаше пухените си домашни чехли по скърцащия под и гасеше лампите навред. Настана мир и тишина, а сложен сън се появи на хъркащата стара дама. В утрешния ден щеше да получи точен резлутат за вещерския изпит. Тя винаги беше несигурна в себе си и сега изпитваше пак притеснение, понеже настояваше за най-високото отличие и не бе съгласна и на грам по-малко. Нейната алчност бе всеизвестна и показна, но туй беше причина, последните дни да се чеше повече и да доведе синята перука до обезлесяване. Бабиейрът отвори едно око, увери се, че още е нощ и сънува глупости, смени местоположението си, като сложи главата си там, гдето досега спяха краката й и продължи за хърка мелодично, същинска "Айне клайне нахт музик" напяваше носоглътката й... През отвореният прозорец се чуваха щурчета, а някъде в далечината имаше празнична заря и консерт на някакви млади жени, възпяващи радостта и страстта от живота и страдащи по загубена лубов. "Никой не пей за старческата немощ" - помисли си жално дремещия Калунга, един възстар, верен слуга на сеньората, от насекомов произход, но с неясно потекло, очевидно доста смесено. Имаше антени и крачка на малкото си, колкото песо телце, имаше и крилца и хоботче и въобще беше чудно природно или нечие друго изобретение, но вряло и кипяло в светски изяви и клюкини и прочей събития, за които читателят ще бъде осведомен в някоъ друг летен день, също тъй превъзходен като днешния...
Доня Донита,добре дошла!Исках само да ви поздравя за чудния и нежен аватар!Хасиендата е прекрасна...Човек може малко да ви завиди,нищо че няма вълни,палми,пясъчни дюни и ром...
*****
"Чесането" на клавиатурата е индикация за липса на сиво вещество,а заяждането е висша проява на мисловна дейност и извисяване над дребните неща от битието.
*****
"Чесането" на клавиатурата е индикация за липса на сиво вещество,а заяждането е висша проява на мисловна дейност и извисяване над дребните неща от битието.
Сеньора Хапка днес огледа терена и установи, че доня Аманда ходи по чуждо от сутринта. Навестява тоя и оня, клюкарства си с разни непознати... Изключително непристойно поведение, както се казва.
Сеньората взе лист и химикал и се приготви да напише дълго писмо на Експресио, който трайно е забегнал в още по-топлите страни да си пече задника, и да му поръча скоро да си идва и да пиведе в ред кокошкарника, защото бабиейросите ептен се разхайтиха. В ушите й ехтеше неговото характерно "хахаххахахахаха
", което почти беше взело да й липсва.
Сеньората взе лист и химикал и се приготви да напише дълго писмо на Експресио, който трайно е забегнал в още по-топлите страни да си пече задника, и да му поръча скоро да си идва и да пиведе в ред кокошкарника, защото бабиейросите ептен се разхайтиха. В ушите й ехтеше неговото характерно "хахаххахахахаха
", което почти беше взело да й липсва.