Няколко пъти като си легна и съм в будна , изведнъж леглото ми сякаш вибрира, не е земетресение. Надигам се и си казвам да не би аз да е от моето тяло, много странно. Случвало ли ви се е
- Публикувана: 18 ян. 2020, 17:09 ч.
- Последно мнение: 11 авг. 2020, 20:22 ч.
Случи ми се нещо странно XXII
Днес,докато работех при едно семейство.Те бяха при мен,в хола.Мъжа стоеше пред лаптопа и беше се задълбочил в нещо.Жена му му каза да се приготви за излизане ,а той не и отговори.С периферното си зрение го видях че стана и излезе от хола.Чух и стъпките му...В следващия момент погледнах към масата и видях,че Люи не е и помръднал.Все така си работеше задълбочено на лаптопа
Няколко пъти като си легна и съм в будна , изведнъж леглото ми сякаш вибрира, не е земетресение. Надигам се и си казвам да не би аз да е от моето тяло, много странно. Случвало ли ви се е
Няколко пъти като си легна и съм в будна , изведнъж леглото ми сякаш вибрира, не е земетресение. Надигам се и си казвам да не би аз да е от моето тяло, много странно. Случвало ли ви се е
Беллора, дядо ми не е бил с каруца тогава, ходел е пеша. Даже е имало още двама съселяни с него, но са се разотишли по къщите си преди мястото, където се е случила въпросната случка. Нещото, което е скочило на гърба на дядо ми, не е издало никакъв звук, само го е ритало в гърба да тича. Той после не обичаше никак да ми разказва за тая случка, но аз бях разбрала косвено от разговори между него и баба ми, и все го питах, докато бях малка. Тогава ми беше нещо като приказка, но как да очакваш от дете в предучилищна възраст да оцени адекватно ситуация като тази.
Такаааа..Сега да ви разкажа и третата случка, за която споменах. Аз като някоя Шехеразада, хаха🤣
Случило се е преди аз да се родя. Майка ми си е била още неомъжена. Ще ви опиша къщата ни на село, защото има значение за историята. Дворът е много голям, от уличната порта през средата на двора минава пътека, която води до къщата в дъното му. От долната страна на пътеката имаше лозе, дядо ми се славеше из селото с хубавото вино, което правеше.
Та, седели си една вечер майка ми и баба ми в стаята на първия етаж, било лятно време и прозорците били отворени. В момента нямало ток, по онова време (1950 и някоя си) често е спирал. Та, в стаята била запалена газена лампа. И както си седят, изведнъж двете виждат над лозето, на височина повече от пет метра да се върти пламък. Разбирайте, пламък като от запален огън, т.е. голям. Доста време се е движел над лозето и все едно се е мятал в различни посоки. Дядо ми по това време е бил нощна смяна в акумулаторния завод в града. Майка ми и баба ми толкова се изплашили, че не заспали до сутринта, докато дядо ми не се прибрал. Спомням си, че често двете говореха за тази случка, и не смееха да излизат по двора по мръкнало. Баба ми обичаше да ходи до сестра си, която живееше на долния край на селото, но ако закъснееше и вече беше започнало да се мръква, викаше от улицата на дядо ми да дойде да я посрещне.
Такаааа..Сега да ви разкажа и третата случка, за която споменах. Аз като някоя Шехеразада, хаха🤣
Случило се е преди аз да се родя. Майка ми си е била още неомъжена. Ще ви опиша къщата ни на село, защото има значение за историята. Дворът е много голям, от уличната порта през средата на двора минава пътека, която води до къщата в дъното му. От долната страна на пътеката имаше лозе, дядо ми се славеше из селото с хубавото вино, което правеше.
Та, седели си една вечер майка ми и баба ми в стаята на първия етаж, било лятно време и прозорците били отворени. В момента нямало ток, по онова време (1950 и някоя си) често е спирал. Та, в стаята била запалена газена лампа. И както си седят, изведнъж двете виждат над лозето, на височина повече от пет метра да се върти пламък. Разбирайте, пламък като от запален огън, т.е. голям. Доста време се е движел над лозето и все едно се е мятал в различни посоки. Дядо ми по това време е бил нощна смяна в акумулаторния завод в града. Майка ми и баба ми толкова се изплашили, че не заспали до сутринта, докато дядо ми не се прибрал. Спомням си, че често двете говореха за тази случка, и не смееха да излизат по двора по мръкнало. Баба ми обичаше да ходи до сестра си, която живееше на долния край на селото, но ако закъснееше и вече беше започнало да се мръква, викаше от улицата на дядо ми да дойде да я посрещне.
Няколко пъти като си легна и съм в будна , изведнъж леглото ми сякаш вибрира, не е земетресение. Надигам се и си казвам да не би аз да е от моето тяло, много странно. Случвало ли ви се е
Живеем в блок на 1 етаж над магазини.Хола ни е в задната част на блока, а от пред има друга стая към пътя.
Като минават по-тежки превозни средства на главната улица като автобуси, камиони и хола се разтриса.Ако съм седнала на стола пред компютъра или съм на дивана и се усещат вибрации, понякога се чудя земетресение ли е или минава някой автобус.Стаята, която е отпред към пътя не тресе.Всъщност външната стена на хола е нацепена от долу до горе и при комшията отгоре е така, от същата страна на блока отвън плочките бяхапотънали преди години.Та, така че , явно блока поддава.Може и при вас да е така.
Е, аз писах нощес в оплакваческата тема, щото бях пред паник атака, но сега да споделя своя опит със... сънната парализа, може би ?
Прибрах се късно и заспах трудно. Съня беше много лек, някак объркан, хем сънувам, хем осъзнавам, че е сън. И в един прекрасен момент сякаш тавана ми засмука тялото. Влязох в нещо като водовъртеж, ама без вода(забравих думата) и се издигах въртейки се. Около мен беше тъмно. Усещах вибрации и адско бучене в ушите. Уплаших се и се опитах да мърдам с крака/ръце да се събудя, но не можех. Започнах да викам ММ, обаче осъзнавах, че реално не викам, а си мрънкам тихо под носа. През това време започнах да падам по гръб, отново с въртене. Уплаших се още, но някак осъзнах, че знам какво е това. Чух как успокоявам себе си с думите “отпусни се, няма да свърши докато се опитваш насила, може да не е толкова страшно това, което предстои”. Просто съм чела за подобни състояния и не ми беше чаааак толкова страшно и непознато. Събудих се с много учестено дишане и сякаш на едната ръка щяха да ми гръмнат вените, а краката ми стояха подкосени доста време. Ушите ми бяха заглъхнали. След това се успокоих, легнах на една страна, защото бях по гръб, когато това се случи и спах спокойно.
Та това е от мен, най-странното нещо, което ми се е случвало, още ме държи емоцията. Като се събудих се молех никога да не ми се случи отново, но сега си мисля, че ако съзнанието ми беше подходило по друг начин и се беше успокоило вероятно щеше да бъде интересно продължението.
Прибрах се късно и заспах трудно. Съня беше много лек, някак объркан, хем сънувам, хем осъзнавам, че е сън. И в един прекрасен момент сякаш тавана ми засмука тялото. Влязох в нещо като водовъртеж, ама без вода(забравих думата) и се издигах въртейки се. Около мен беше тъмно. Усещах вибрации и адско бучене в ушите. Уплаших се и се опитах да мърдам с крака/ръце да се събудя, но не можех. Започнах да викам ММ, обаче осъзнавах, че реално не викам, а си мрънкам тихо под носа. През това време започнах да падам по гръб, отново с въртене. Уплаших се още, но някак осъзнах, че знам какво е това. Чух как успокоявам себе си с думите “отпусни се, няма да свърши докато се опитваш насила, може да не е толкова страшно това, което предстои”. Просто съм чела за подобни състояния и не ми беше чаааак толкова страшно и непознато. Събудих се с много учестено дишане и сякаш на едната ръка щяха да ми гръмнат вените, а краката ми стояха подкосени доста време. Ушите ми бяха заглъхнали. След това се успокоих, легнах на една страна, защото бях по гръб, когато това се случи и спах спокойно.
Та това е от мен, най-странното нещо, което ми се е случвало, още ме държи емоцията. Като се събудих се молех никога да не ми се случи отново, но сега си мисля, че ако съзнанието ми беше подходило по друг начин и се беше успокоило вероятно щеше да бъде интересно продължението.
Е, аз писах нощес в оплакваческата тема, щото бях пред паник атака, но сега да споделя своя опит със... сънната парализа, може би ?
Прибрах се късно и заспах трудно. Съня беше много лек, някак объркан, хем сънувам, хем осъзнавам, че е сън. И в един прекрасен момент сякаш тавана ми засмука тялото. Влязох в нещо като водовъртеж, ама без вода(забравих думата) и се издигах въртейки се. Около мен беше тъмно. Усещах вибрации и адско бучене в ушите. Уплаших се и се опитах да мърдам с крака/ръце да се събудя, но не можех. Започнах да викам ММ, обаче осъзнавах, че реално не викам, а си мрънкам тихо под носа. През това време започнах да падам по гръб, отново с въртене. Уплаших се още, но някак осъзнах, че знам какво е това. Чух как успокоявам себе си с думите “отпусни се, няма да свърши докато се опитваш насила, може да не е толкова страшно това, което предстои”. Просто съм чела за подобни състояния и не ми беше чаааак толкова страшно и непознато. Събудих се с много учестено дишане и сякаш на едната ръка щяха да ми гръмнат вените, а краката ми стояха подкосени доста време. Ушите ми бяха заглъхнали. След това се успокоих, легнах на една страна, защото бях по гръб, когато това се случи и спах спокойно.
Та това е от мен, най-странното нещо, което ми се е случвало, още ме държи емоцията. Като се събудих се молех никога да не ми се случи отново, но сега си мисля, че ако съзнанието ми беше подходило по друг начин и се беше успокоило вероятно щеше да бъде интересно продължението.
Прибрах се късно и заспах трудно. Съня беше много лек, някак объркан, хем сънувам, хем осъзнавам, че е сън. И в един прекрасен момент сякаш тавана ми засмука тялото. Влязох в нещо като водовъртеж, ама без вода(забравих думата) и се издигах въртейки се. Около мен беше тъмно. Усещах вибрации и адско бучене в ушите. Уплаших се и се опитах да мърдам с крака/ръце да се събудя, но не можех. Започнах да викам ММ, обаче осъзнавах, че реално не викам, а си мрънкам тихо под носа. През това време започнах да падам по гръб, отново с въртене. Уплаших се още, но някак осъзнах, че знам какво е това. Чух как успокоявам себе си с думите “отпусни се, няма да свърши докато се опитваш насила, може да не е толкова страшно това, което предстои”. Просто съм чела за подобни състояния и не ми беше чаааак толкова страшно и непознато. Събудих се с много учестено дишане и сякаш на едната ръка щяха да ми гръмнат вените, а краката ми стояха подкосени доста време. Ушите ми бяха заглъхнали. След това се успокоих, легнах на една страна, защото бях по гръб, когато това се случи и спах спокойно.
Та това е от мен, най-странното нещо, което ми се е случвало, още ме държи емоцията. Като се събудих се молех никога да не ми се случи отново, но сега си мисля, че ако съзнанието ми беше подходило по друг начин и се беше успокоило вероятно щеше да бъде интересно продължението.
Има много книги на тази тема.За мен това бяха невероятни изживявания.
Какво става,ако не може да се върне?
Здравейте. Темата се измести към сънища май, но ми е интересно един тип случки дали са ви се случвали. Имали ли сте странни разговори с малки деца? Неща, които те не би трябвало да знаят, "спомени", които разказват и пр.?
Преди години бях гледала интервю с един български певец, който разказа, че детето му/децата му са казали, че преди да се родят са ги избрали за родители
п.с. Този "спомен" е толкова ясен, че не отслабна като усещане през годините и си има статут на част от историята на живота ми.
Скрит текст: На мен редовно. Нямам обяснение
И аз често усещам това. Всеки път си мисля, че има слабо земетресение и поглеждам лампата дали се клати. Но не е земетресение. И аз не знам какво е. Не го считах за толкова странно, мислех че аз съм си луда, ама ето че не съм единствена!
Няколко пъти като си легна и съм в будна , изведнъж леглото ми сякаш вибрира, не е земетресение. Надигам се и си казвам да не би аз да е от моето тяло, много странно. Случвало ли ви се е
И на мен ми се е случвало това с вибрирането/земетресението. Мисля, че когато се събудя от лек сън основно... Много е странно.