Случи ми се нещо странно XXII

Легнах си към 01.00, като си пуснах сериал да гледам. Унесла съм и в просъница чувам финалната мелодия на епизода, като в същото време бях легнала на една страна и усещам зад гърба ми някой плътно да е опрян в мен, като поза " лъжички". Усещането беше прекрасно, не смеех да помръдна. Мелодията свърши, а аз не исках да прекъсвам това усещане на, как да го кажа, защитеност, и да пусна следващата серия на сериала. Да съм седяла така минута, мозъкът ми работи и аз не искам да помръдна. Подсъзнателно знаех, че зад мен е бившият ми. Реших, че си въобразявам. Станах, пих вода и пак съм се унесла.

Лежах по гръб и в един момент започнах да усещам как се издигам. Досега съм усещала прословутото " падане" като с асансьор в бездна, но да се издигам- никога. Знаех, че мозъкът ми беше буден, знаех, че се намирам над половин метър над леглото ми, и ми беше хубаво. Нищо не виждах отгоре, знаех, че просто не съм изплашена. Реших да си отворя очите, подсъзнанието ми казваше, че е абсурдно. Знаех, че не спя и не си измислям. Пак около минута да е било. Аз го прекъснах.
Станах и ходих до тоалетна.

Пак легнах по гръб и реших да предизвикам отново това усещане. Започнах да се унасям, и този път гледах от тавана- бях нависоко. И какво видях- детето ми, което ядеше две кюфтета, а баща му щъка покрай него по боксерки. После се облякоха и излязоха от стаята. Но не бяхме в моята стая, а в някаква със зелени завеси.
Хайде, тук по може да се каже да съм сънувала, но за първите две случки, Бога ми, бях в пълно съзнание. Убедена съм.
Не се изплаших, даже тая вечер пак мисля да се пробвам.

п.п. Бях само на чаша вино, да не си помислите, че съм прекалила с дезинфекцията.