Как получихте предложение за брак?

И моят е бяло злато, макар че напоследък купувам по-скоро златисти бижута. Нося го заедно с халката.

Прекрасни неща сте показали, браво и честито на тези, които им е прясно.
А някоя дама с голям диамант има ли?

Тези с големите диаманти не пишат тук. 🙂 А и големия късмет не е обвързан с голям диамант задължително. Даже в повечето случаи не е.

Бях на 21г., Той на 22. В Щатите, седнала съм на една (като) каручка, и моя ми донесе една порция curly fries. Това са пикантни къдрави пържени картофи.
Тогава той беше супервайзър е това заведение с каручката, и беше изпратил хората и заключваше.
И ми каза, че сега сме в неговия офис. И понеже сме на неговата територия, смятал да ме уведоми, че трябва да се оженим. Сега като го пиша не звучи много лъскаво, но тогава беше много мило. Бяхме съвсем сами в лунапарка, на брега на океана, аз седях на каручката , а той кръжеше около мен и ме гледаше влюбено
Естествено, казах му, че аз съм още млада, и не смятам да се женя. Кво да ви кажа, след два месеца подписахме ))
Но пръстен аз нямам, защото взехме 25 долара на заем, че да се оженим. Луди хора ако не сте виждали, да ви пратя наша снимка.

 )

Бяхме на почивка в Рим ❤ Милият, искал на фонтана Ди Треви да ми предложи, но като видял колко хора има и се отказал 😆 Вечерта в хотелската стая докато си миех зъбите нещо се обърнах да го питам и го гледам застанал на колене и ме чака 😀 Аз се задавих от изненада, почнах да кашлям хахах.. беше си голям цирк. В крайна сметка ме попита, казах ДА.. след 20 мин той вече спеше, защото напрежението го отпусна, а аз търчах цяла нощ из стаята от вълнение 😆 Тази година ще се женим. ❤

Напълно подкрепям. Няколко години преди истинското предложение, моят мъж ми подари "пръстен" от капачка бира. Носих го ужасно много време, а си го пазя и до днес. Беше ужасно мило и сладко. Той не е романтичен, отношенията ни са по-скоро дебилни и затова го обичам толкова. Предложението за брак получих на една морска почивка на любимото ми място - бяхме за 10 дни, включително организирахме едно водолазно гмуркане. Всяка сутрин ставах да гледам изгрева, а той така и не се наканил да ми предложи. Последния ден вече събрал смелост, но аз бях решила, че този път ще спя до късно. Бута ме, ръчка ме, говори ми - не можа да ме вдигне от леглото Нищо не ми каза през целия ден по въпроса. На следващата сутрин трябваше да си тръгнем в 6ч. и аз се отбих запоследно до плажа да се насладя на гледката. Попита ме "Ти мен обичаш ли ме?" и си бръкна в джоба. Усетих, че става нещо и се паникьосах. Бях мрънкала от години да ми предложи, но точно този ден реших, че е много рано (бях на 22г.) и повторих безброй пъти "Много е рано! Много е рано!" докато той притеснено не ме попита "Часът или по-принцип?". Тогава разбрах, че съм го стреснала и казах "Да". Но като цяло съм забравила как точно са протекли тези няколко минути и от време на време го карам да ми разказва сякаш не съм присъствала. На следващата година се оженихме.
В началото на запознанстово и отношенията ни,не съм и предполагала, че ще имаме сериозна връзка. Шегувах се, че ще се оженим само защото не го допусках за възможно. Тая любов на шега излезе най-голямата истина в живота ми!

В началото на темата писах как дойде предложението.
Години преди това ми бе подарил пръстен, но нямам снимка. Тогава нищо не попита и аз съответно нищо не отговорих.

Сватбата бе 4 месеца след предложението. Тогава аз бях на 42, той на 49.

Аз моя брат съм го номинирала за най-уникалното и най-неромантичното предложение да брак.
Та живее брат ми с приятелката си и той решава да ѝ направи предложение за брак на 14 февруари/събота/. Стават сутринта на деня, правят си по едно кафе и приятелката му решава да сготви една леща. Изсипва пакета снаха ми и почва да треби лещата, разсейва се за малко и брат ми слага пръстена в купа с лещата. Определено снаха ми е била изненадана и въобще не е очаквала точно такова предложение за брак.

Ето го и моят от официалното предложение, за което вече разказах:
Няколко месеца преди това имаше и неофициално, без пръстен, което ме изненада. Бяхме на море и както се пръскахме с вода и се хилехме като малки деца, той ме попита дали искам да се оженим

Веднъж и един приятел ми предложи по телефона, но не го броя, защото беше пиян

Засякохме се след 9 години на обществено място! Не му се обадих! Седна сам зад гърбът ми и го чух, че не може да се овладее! Тази година е нашата година! Винаги сме се обичали и искаме да сме заедно! Казах му "ДА"! Останалото е формалност между нас! Искаме и още деца! И да остареем заедно!

Подарих му почивка в Париж за 4 дена по случай рождения му ден. Още преди да заминем, моя много добра приятелка ми каза, че има усещане, че той ще предложи и аз бях супер убедена, че ако ми предложи пред Айфеловата кула, ще кажа не, защото е супер банално.

В деня на заминаването ни, го усещам някакъв супер напрегнат, а той попринцип е супер спокоен човек. Попита ме 6 пъти дали ще стигнем в Париж преди 23 часа, тъй като кацахме на далечното летище и полетът беше вечерен. После, докато намерим Airbnb-то ни, ни наваля някакъв порой (ходихме през ноември месец), счупи се куфара, нямахме ток. Тъй като той супер много настояваше да отидем тази нощ да видим кулата как свети на всеки кръгъл час, се наложи да тичаме през центъра.

Нооо след всички тези неволи точно вечертна на 11 ноември в 11часа и 11 минути, той падна на едно коляно и ме попита дали ще стана негова жена. Еее веднага забравих всички глупости за баналност и казах да.

Бащата на децата ми не ми беше предложил. Просто като забременях е разбрахме да се оженим. Все мрънках, че нямам годежен пръстен, а винаги съм метала да нося и на петата ни годишнина нашия се погрижил, като ми поръчал пръстен от алиекспрес за по-малко от долар.
Винаги съм знаела, че няма да остарея с този човек.
След около 10 години заедно се разведохме.
Сега съм с един мъж, с който имаме минало преди доста години. Преоткрихме се и вече година и малко сме заедно. Аз разведена с деца, той също... Той не е имал брак се, винаги е бил против. Като се загаджихме аз бях твърдо убедена, че повече няма да се омъжва. Той обаче взе да ми говори, че досега никога не е искал, а сега с мен е различно и да си призная и на мен ми се приисква, но много ме е страх да не се сговнясат отношенията ни. Не че един подпис може да промени една любов, нооо не знам. Ако ми предложи сигурно няма да мога да му откажа де, ама сега съм много серт на думи 😁

Здравейте мили дами ,
Реших и аз да се включа, след като загубих цял ден да чета за организация на сватби в Пловдив, поне да споделя нещо и аз.

С приятеля ми (вече годеник) сме заедно от близо 4 години. Срещнах го на първият си работен ден на новата ми работа ; Бях изключително притеснена,извън от комфортната си зона, 21 годишна , нова-в-бранша, българка.
Новата ми работа беше голям връх за мен,лично постижение, много исках да се докажа в нея, и тя е свързана с много отговорност,така че не беше безпочвено
Та точно в този ден, не ми беше никак до свалки, още повече,че си имах гадже по това време.
Той обаче, снажен и доста благороден на вид англичанин,на 25, ме хареса от  самото начало.
Сложих го в графа "приятели" и не се свених да бъда директна и да му кажа,че не се срещам с колеги, а и си имам гадже.
Човека не се отказа и в продължение на едни вълнуващи 6 месеца ми доказа много, опознахме се като приятели наистина, но това,което най-много ме впечатли в него беше лоялността и уважението му към мен - имаше много моменти,в които бяхме сами,никога не посмя да пресече границата на приятелството. Още повече - опита се да ми помогне истински с проблемите ми с тогавашно гадже (принуди ме да му споделя) и въпреки собствените си интереси и чувства, даде искрено мнение.
Не след дълго се разделих с другия и дадох шанса на джентълмена в живота ми.
Предложението,както и самата ни връзка, беше много романтично наистина, и много лично.
Аз самата не съм кой знае каква романтичка,но за сметка на това той компенсира и за двама ни  
Бяхме на почивка в Бавария през май месец 2019,когато се случи. Той отдавна искаше да посети много известен замък до немските Алпи,та отидохме там,като преди това прекарахме два дни в спа комплекс и той не ми казваше накъде ще се ходи след това.Честно казано, подозирах,че е намислил нещо,защото беше много тайнствен покрай цялото пътуване,дотолкова,че дори трябваше да го питам какви точно дрехи да си взема. Не исках да се отдавам на интуицията си и да си създам потенциални очаквания,понеже съм щастлива с или без пръстен,така че не му мислих много.
Цял ден обикаляхме из тези замъци, районът е много живописен и уцелихме готино слънчево време.
Историята е дори по-дълбока и дълга,но накратко следобеда ме накара да поемем по една еко пътека, аз не бях подходящо обута да се изкачвам,помрънках,но накрая се качихме,той предложи да направим наша снимка в цял ръст с дрона му, когато малкото хора около нас си тръгнат, през което време направихме снимки и починахме.
Междувременно докато аз се наслаждавах на невероятната гледка,хората явно си бяха отишли,защото той стана от дънера,на който бяхме седнали и започна да нагласява дрона.
Аз също се изправих, тръгнах да го питам къде да се застане,за да ни хване хубаво камерата на дрона,когато той започна да говори по съвсем друга тематика... усетих какво става,сърцето ми се разтуптя, изчервих се много , слушах го с изумление и видях как падна на колене,зададе въпроса като от Холивудските филми, и аз като малко момиченце, казах сигурно 10 пъти да.
Определено се беше постарал много,имаше и втора изненада за мен, но за да не ви отегчавам ще спра дотук.
Бях на 24, а той на 28,когато се сгодихме.
Сега готвим две сватби, една в България и една в Англия, за догодина юни месец, от сега ме е обзело въодушевлението, а по-късно какво ли ще е 

Иеееей, че гот! Като на филм, много се радвам за вас!

Пръстенът е страхотен !
Пожелавам ви дълъг и щастлив семеен живот !