Частни училища - информативно-дискусионна тема 34

Аз пък смятам, че едно дете не трябва да е състезател, на всяка цена. Според мен, избора не би трябвало да се определя от това, дали в едно училище ще станеш по-лесно част от отбора. Просто защото със състезания и медали, нито започва, нито завършва обазователния етап. Освен всичко, както спомена призма, предимствата, които ти дават медалите, в бъдеще, са доста ограничени, и не следва да се вземат решения едностранчиво само на база по-добрия шанс за състезания. А също така- някои състезатели са в апогей някоя година, а после сменят приоритети, желания и интереси. И какво -пак ли ще местят училището?
А и за мен, който си го може, може си го, независимо смг/пчмг/нпмг, т.е. който си е талантлив , никой няма да го спре, а дори напротив.
Разсъждавам си просто, не влизам в спор, да не си помислите нещо

За мен двойният хорариум и “бързането” в някои ЧУ е по-скоро минус и не определя ориентацията ми към ЧО.
По-скоро се ориентирам натам поради :
малкия клас- възможност за работа с всяко дете, а не неглижиране в стил “този е много буен, няма шанс”; по-мотивирани учители; по-нормален дневен режим (начален час след 8, закуска там, детайли са, ама до ден днешен помня ставането в 6 часа и закуската насила у дома по това време); целодневна програма- не е нужно развизване за спорт и език, не е нужна баба. И хубавата база и среда биха били плюс. Да, сумарно частна занималня, спорт и езиков курс сигурно ще ми на половината цена, но предпочитам да платя повече за своето и на детето спокойствие и улеснение.
А да, и много се надявам в първите класове да не се отблъсне детето от ученето, а напротив- да се развие неговата любознателност. Това зависи от учител, но и програма донякъде.
Това са ми аргументите, но твърдо не искам детето ми да е първи клас на 6 години- затова смятам, че правилно отбягвам “академичните” (а и нямаме подготовката за тях). Търся преходна подготвитвлна година, каквато е и целта на ПУК.
Моля не ме коментирайте в частност пак, не искам съвет, само пиша по темата ЧО/ДО.

напротив, определя се и винаги се е определяло, независимо дали е състезател по математика, или по лека атлетика. В големия спорт също го правят, това е стратегически подход - опива да е нападател в по-малък отбор, за да се утвърди, вместо да търка резервната скамейка в големия и никой да не го пуска на терена и състезателят да се деквалифицира и името му да не се чуе никога.
Доколкото разбирам и за състезателите по математика нещата са сериозни много често - кандидатстването за пълна стипендия в чужд университет примерно. Ако медалите помагат, то е по-добре да ги има. (малко стана като в онази реклама "някои неща е по-добре да ги имаш )

Пипи, от добрите ЧУ не знам да има такова, което да не е "академично" в ПУК. Това, което описваш, по-скоро може да се намери в училища от типа валдорфовски, монтесори, Артис, Рьорих. Ама ти искаш и добра подготовка, ама някак си без зор.

Анди, за изчакването не мога да се съглася, кой родители, ако е много недоволен, ще плаща високите такси и ще изчаква да се оправи нещата. Никой не би чакал до 4 клас.

Призма, разговорът изначално е по принцип. Ти го изкриви, като вкара примера на едно единствено дете.
И СМГ и ПЧМГ си имат своите предимства и дори едно обстоятелство за едни може да е положително, а за други отрицателно. Например в СМГ едно талантливо дете ще е сред много други като него и голямата конкуренция би била стимул или би могла друго дете да подтисне. Докато почти индивидуалното обучение в ПЧМГ би могло да е много даващо и стимулиращо, или липсата на голяма конкуренция да омързеливи едно иначе талантливо дете. Всеки трябва да анализира ситуация и възможности за своето си дете.

Призма, част от онзи конфликт в СМГ беше и въпросът защо се дават повече пари за състезания на математиците, но не и за информатика. От парите изкарани от учителите по математика на курсовете. Има много детайли, които всеки родител следва да познава за да взема решения.

На ПИПИ частна детска градина ще и пасне най-много. Защото учене без усилие е оксиморон. Особено в детска възраст, когато тези деца за пръв път се сблъскват с промяната на задълженията си.

Ако не е късно вече с този коментар - от Тути поне 6 деца има приети в СС доколкото разбрах....

Е то повечето родители искат добра подготовка, но без здрав гърч. Аз със сигурност. Но има и значение кой какво влага в "добро образование"  - за мен то не е равнозначно на "явяване на състезания по математика и златни медали". Това второто си е "специализирано образование" + талант.
Така че я разбирам Пипи. Търси ЧУ, което да дава добро общо образование, без гонене на 1-те места, с добра база. За съжаление такива ЧУ има малко.

За Тути - не знам колко приети има, казвам, че групичката от приятелски семейства с деца на приятелката ми, не са приети. Според нея и да има приети деца, не се дължи на подготовката в Тути.

Е чакайте, аз говоря за първите години и постепенно увеличаване на натоварването. Естествено, че материал по МОН се взима и упражнява, просто не е нужно да са близо година напред, а с нормално темпо плюс нещата, които изредих.
И Прогресивно, Светлина, доста са тези ЧУ според мен. Ние си ги обикаляме вече и започнаха приемните процедури. Но да, трудно се намират такива “по средата”.

Прогресивното го слагаш в добрите ЧУ? Хахахаха. И Светлина? О, Боже!

Всъщност, Гадамер, всички добри ЧУ са такива, каквито казваш. Дават добра подготовка, без да задължават да се явяваш на състезания.

Има приети и не приети деца от Тути в СС. Но подготовката в Тути определено е много добра и в половината случаи достатъчна за прием.

Защо мислиш, че са големи напъни до седми клас? Вече няколко пъти ти отговориха, че не на всички единственият критерий за ЧУ е НВО.
Моето мнение е, че до трети клас се учи едно нищо. Може би концентрация, навици за учене и т.н.Андариел тук ще се включи по-адекватно. Но самият материал за едно малко по-будно дете е кръгла нула. Просто е супер мега лесен.  Повечето будни деца, които имат някакви затруднения, са просто по-разсеяни, бързащи, буйни и т.н., но имат потенциала да работят.  Та, това с двойния хорариум и чуждия език са чудесни неща за по-будните деца за затвърждаване и  надграждане, както и за леко подтикване да предзвикват себе си с малко по-сложен материал.
Дали тези деца се различават от другите, приети в топ ДГ, какво значение има?
За н-ти път казвам, че не всички избират ЧУ само и единствено по резултати.
Средата например също е много важна. Хич не е малко да няма псувни, гледане на порно клипчета от втори клас(реален случай с моя позната), да няма подигравки за оценки, а тъкмо напротив, неученето да не се смята за cool, да няма преписване, да няма апокрифни контролни, на които не можеш да си разбереш грешките, защото не се връшат вкъщи, да няма непроверяване на домашните през учебната година. Грешките от всяко контролно по основните предмети се обсъждат след това. Да няма ходене на общи родителски срещи, където да слушаш колко непослушен е Иванчо и как дисциплината на класа страда.  Много по-полезно е да отидеш на индивидуална родителска и да чуеш какви са силните и слабите страни на детето ти, ама не само относно материала, а особено до трети клас много повече на характера на детето. Да обсъдите как учителката работи да го стимулира да е уверено и да превъзмогне слабите си страни, ако има такива, да получиш съвет какво може да се направи от родителите вкъщи.
Да има похвали в часовете, когато някой се справя добре, но и похвали, когато някой е имал напредък от нисък към висок резултат, въпреки че не е отличен.
Да имаш долу-горе съгласуване между учителите за класни, контролни, домашни и т.н., а не в един ден да ти изтупат три контролни наведнъж.
Да получаваш в ел.дневник фийдбек всеки месец как се справя детето ти, както и разбивка по типове задачи и често срещани грешки за обобщителните контролни заедно с графика къде е твоето дете.
Да те информират за известните състезания.

Анди, крайно недоволните не изчакват до 4-ти клас, и Мецан го написа. Иначе нямаше да има рокади между ЧУ в начален курс. Могат да си позволят да изчакат по емоционални причини, не дотам недоволните. И никъде не съм написала, че е задължително да кандидатстват в СМГ, ПЧМГ(пак частно) след 4-ти клас в този случай, а че има И такава възможност (случаи всякакви, едва ли могат да се обхванат всички). За след 4-ти клас има доста варианти в ЧУ - в повечето има места, макар и единични.
А това с двойния хорариум...Ами то и децата в ЧУ до 4-ти клас повечето ходят на занималня. Близко дете в ДУ в първи клас тръгва преди моето сутрин за училище и се прибира по-късно. Често има и домашни за дописване. След 4-ти клас пък в ДУ може да се започне и допълнителна подготовка, поне по език, да добавим и домашните. И то, като погледнеш, хорариума излиза горе-долу същия.
Това за състезателите, пък не знам от къде дойде. Състезателите са ограничен брой във всяко училище и никой не очаква всички да са състезатели, дори и в СМГ.

Материалът в начална степен не е чак толкова лесен, колкото ни се струва. Начинът, по който е представен в учебниците е малко калпав, особено по български. Не че точно се учат излишни неща, а е излишно усложнен. Примерно, на тестове трябва да решават неща от типа лице и число и как се спрягат в кое лице и кое число и да го знаят наизуст. Едно дете без някакви езикови проблеми много добре знае как се спрягат глаголите в кое лице, обаче така "наизуст" му е трудно. Според мен трудностите, които срещат децата, дори тези с добро владеене на български са свързани с диктовките, писане на собствен текст (описание или разказ или съчинение, спазване на логически моменти, причинно-следствени връзки, описание на обект или случка...), четене с разбиране и наистина разбиране на това какво четат (тук пак езикова култура - пряк и преносен смисъл, многозначност на думите и др.), а не повърхностно разбиране. Правописът също е проблем доста често, синтатсисът все още не е достатъчно добре усвоен (синтатсисът най-после се намества към 14-годишна възраст). И това говоря за деца в норма, над средното ниво. Просто е трудно, вярно е, че до четвърти клас каквото научат и както се ограмотят, така остава и нататък. Това е залагане на основите и за мен наистина най-важно е да се обогатява езикът и начинът на изразяване. Поне за мен нивото на усвояване трябва да бъде високо (понякога логопедът има по-големи изисквания от учителя, но при мен това е летвата), не само по обичайното в тетрадката и учебника, но тук най-много зависи от учителя и неговото виждане, богатство на езика и т.н.

А какво значи голям и малък отбор? Мисля, че броя на спортистите в отбора е еднакъв навсякъде. Може би визираш, по-добър /успешен/ известен отбор? В този случай е валиден и вечния въпрос-“дали да съм пръв на село, или последен в града”. Е да, ама като гледам, повечето избират второто, явно тази стратегия е по-популярна.
А между другото, за всеки спортист и състезател има много възможности за утвърждаване, това са малки стъпки към големите залози, но не, при нас в бг всеки иска да започне своето утвърждаване директно от реномираните / международни турнири.
Е да, признавам си, в тоя случай, ЧО дава възможност да се прескочат стъпките.

За спорта говорех за голям и малък отбор. Да, това е вечният въпрос, но в модификацията "КОГА да бъда пръв на село и кога последен в града". Това го казвам при равни други условия - имаме състезател с добри качества, но за да получи квота за олимпиада отива да се състезава като гимнастик в Казахстан, вместо в Беларус, защото за влизане в националния отбор на Казахстан конкуренцията е по-малка като количество кандидатстващи, но там искат да излязат на голямата сцена, отколкото за националния отбор на Беларус с много повече потенциални кандидати.