"Богатство" на кредит

Аз пък никога не подминавам хвалбите на амбициозни майки, нито съм ги смятала за досадни.  Обратното, винаги съм съумявала от такива да извлека някоя полезна информация, за моето дете, което ходи по курсове и уроци, а и самата аз съм амбициозна. Смятам че родителската амбиция възпитава амбиция у поколението. Ако ги оставяте на самотек, след време ще си ги гледате как си бъркат в носа и толкова.  Не мисля че уроците по музика са загуба на време, те много развиват мозъка. При изследване в ЯМР е доказано че по време на слушане на музика се активират мозъчни зони, които преди това са "спели" А какво ли става в мозъка докато собственоръчно я изпълняват или композират? Рано или късно при такова обучение, независимо от таланта, детето започва да си съчинява дребни мелодийки, а някои, тези с потенциала и по-големи. В наше време децата не се записват на уроци по изкуства за да станат концертиращи пианисти или велики художници, а по горната спомената причина- да стават по умни, обучението по музика и рисуване дава положително отражение в професии свързани с архитектура, дизайн, медицина.... Накратко силно развиват мозъка и умението за запомняне и мислене, както и цялостно влияе на интелигентността. А на заетите и в този смисъл свикнали да понасят по-големи отговорности деца, рядко им остава време да мислят за глупости. Но не се хваля на никого какво посещава моето дете, цените са в голям диапазон според школата, така че ако не уточнявам, дори и да кажа, вероятно никой няма да се замисли за парите които давам.
И не е вярно че навремето сме си седяли вкъщи и не сме ходели по никакви места за допълнително развитие. Аз съм ходила 2 пъти седмично на пиано и веднъж на солфеж, както и 2 години на балет, който беше заменен от гимнастика и народни танци, които не ми харесаха и ме записаха на латино.... Също и на хор и на уроци по разни предсмети, ходила съм и на рисуване.... Смея да кажа че нищо от това не ми е било излишно. У майка ми имам пиано, но синтът ми освен произволно да подрънка на него някакви елементарни нещица останали му като спомен, няма друго желание, детето обикновено си показва...
Някой назад спомена че за обхват на гласа от 2,5 октави не си струвало да се занимава, но явно идея си няма колко много е това.
NikoT писала съм също така че ми е по-лесно така да го зарадвам по  празници, това защо не си го болднал? Наясно съм че всеки смарт телефон има функциите с които да получава и изпраща домашни и прочие. По ми е хубаво да купя на него нов и да се възползвам от не толкова стария му, защото освен говорене, ровене в нета и правене на снимки, на мен за друго не ми трябва, просто ще ми е един излишен разход за не малко пари. Извинявай за обяснителния режим.

Така е, навремето имаше всякакви извънкласни занимания, съгласна съм. Бяха изключително достъпни. Да не решат днешните 20-годишни, че сме слезли от дърветата малко преди те да се родят.

Мисля си, че няма как някой да е всестранно развита личност. Или е много рядко. Опитвайки се да постигнем ттова, по-скоро си разпиляваме силите. За това, виждайки че детето има афинитет към математиката, предпочитам да развивам това у нея, вместо да изразходва времето за уроци по музика. Аз съм тренирала балет като дете, знам колко много помага за хубата стойка, но при положение, че дъщеря ми няма подходящата физика, не, не бих я записала. На друг спорт, да. Но балетът само ще я накара още по-осезаемо да почувства колко е тромава. А това, че няма структурата за балерина, не значи че не е подходяща за плуване или лека атлетика.

Дъщеря ми иска толкова много - и дрехи, и телефони, и курсове, и спорт, че често се налага да й сложа спирачки. И заради финансите, и защото виждам, че и тя не смогва, въпреки всичката й енергия.

Не смятам, че моето дете е останало незарадвано по празниците. Звучи странно, че вашето дете няма други неща, които да го радват. Лично аз считам за ненужно всяка година да купувам на детето си телефон за по 1500-2500 лева, защото хубавите телефони са по толкова, че даже и по-скъпи. П.П. Щом сте наясно, че всеки телефон има функциите, с които да получава и изпраща домашни и прочие, защо написахте това: “както и телефона който сменяме всяка година, но той изключително много го ползва за различни дейности в училище,“. Това абсолютно противоречи на сегашните ви думи.

Музиката и математиката имат много общо, направо вървят ръка за ръка А една от най-якичките балерини в София всъщност има най-добра техника от всички - гледаш лебеди, лебеди и един по-мускулест лебед, обаче след малко виждаш, че другите са слаба работа в пряк и в преносен смисъл
Разбирам какво искаш да кажеш, но обърни внимание на частта от поста на Беллора, в който обяснява, че дори да не се окаже музикален гений, детето получава основа за професии, които само на пръв поглед изглеждат несвързани.

2 октави и половина е много само ако се отбива номерът и трябва да се вземат парите на родителите. Важи и за другите занимания.
Едно време кръжокът по рисуване, който посещавах от 5 до 8 клас, беше безплатен. Също и вокалната група, в която бях 2-5 клас, и волейболът, който не ми допадна никак - всичко това се предоставяше от учителите по съответните предмети. И определено не мога да кажа, че са ми дали нещо, което вече съм нямала. За мене истината е, че всичко зависи от изходния материал. Музиката няма да развие мисленето, ако поначало липсва афинитет или въобще ум.

Нико не ми се спори за глупости- решила съм, купила съм! Но никога за повече от 1000.
На нашата малка уличка, тогава повечето които живеехме в сърцето на града бяхме в къщи и отвсякъде в следобедните часове от отворените терасни врати и прозорци се чуваха заниманията по пиано и цигулка които и през летните ваканции не секваха,  това бяха домашните репетиции, иначе кой в школа, кой в музикално училище, имаше къде да ги получим...  Тези неща бяха много силно развити, имаше ги и в по-малките градове, мисля че там бяха под шапката на пионерските/младежките домове, чак съм изненадана че някои хабер си нямат.  
Ако амбицията я няма у родителя, детето няма как да я придобие, някой трабва да му покаже, а после се появяват и неговите стремежи към едно или друго. Затова не смятам хвалбите свързани с това за парадиране или за нещо смешно и глупаво. Смешно ми е обратното, че някои смятат за глупост опитите за усъвършенстване. Рано или късно такива усилия дават резултат.
Уроците по рисуване и музика са по-скоро за най-малките с начало от 6-7 годишнта възраст, после за такова развитие е късно и няма смисъл, освен ако детето изрично не пожелае. На тези години не се ходи на уроци по математика. Във възраст от ДГ или първи клас няма смисъл да се ходи на уроци по език или по математика, заниманията вкъщи и на училище стигат. Английския например през годините на основно, средно и висше образование ще го започват около 3 пъти и при всяко ново начало ще им омръзва все повече. Веднъж в ДГ, после в училище, после в езиковата гимназия пак от нулата, а зависи от университета, може и там - станаха 4 пъти. Затова е най-добре около 16 годишна възраст, след първоначалното интензивно обучение в ЕГ да се продължи след изпит за поставяне на ниво допълнително в школа с преподаватели чужденци. Балета доста поизкривява тялото ако се ходи повече от 2 години- коленните стави се обръщат навън и неща в гръдния кош се променят също. За раздвижване става, но не повече от този срок, ако няма да се развива детето в тази посока.
Навремето в училище, говоря за средновековието в западна Европа, основното образование с което са давали тласък към култура и знания се е състояло от четири основни предмета- математика, която освен наука, също е вид изкуство, талант така да се каже, или го имаш или не,  останалите три предмета са астрономия, философия и...музика.

Не в Средновековието, а в Античността са били 4 предмета. В Средновековието вече е имало повече диференциране.
И най-важното, и в двата периода образованието просто не е било за овчари и не е имало допълнителни курсове. Или си учен, или не си, не е имало такова нещо като степени, стартове, основи, надграждане, търсене на талант, търсене на себе си и прочее.
Образованието се масовизира чак след Индустриалната революция, защото не може да хванеш някой, дето брои само до 5, щото толкова овце има у тях, и да го сложиш в манифактурата.

Говоря за основни предмети. Който е имал афинитет към философия, започва да се интересува от история, на който му допада астрономията, започва  да учи физика. На пръв поглед математиката няма нищо олбщо с химията, но който не го бива по математика, нищо не "хваща" и от химия. Нещата са взаимно свързани дори и да не им личи много, основното образование е било това, после кой на където го влече .
Аз съм пяла в хор, гласът ми е алт - втори глас и повече от октава и половина  не мога да изкарам без да премина във фалцет, макар че пея вярно. В този смисъл 2,5 октави са много, повече от това гласът често преминава във фалцет, получава се някакво виене.

Значи, аз трябва да се срамувам, че нямам кредити, така ли?
И съм много жалка, че нямам айфон, че да угодя на Емма и още някои.
Вярвайте си, не ми пречи.

Няма ли специални теми за образованието и извънкласните дейности?

А не може ли просто да живееш в мир със себе си и да не се втренчваш в чуждото имане и нямане - на кредити, на телефони, на блузи?... Ето пример как човек чува критика там, където я няма. Едва ли някой в темата се интересува дали имаш айфон или кредит, ако не беше написала постове по този въпрос, никой нямаше да пита, дреме им на хората.

Мен например, никак не ме дразни кой какво има. Знам, че един потребител в темата има по-хубава кола, по-голям апартамент на по-хубаво място и хубава къща - ами да тръгна да обяснявам, че не трябва да има кола ли? Винаги ще има хора, които имат повече и живеят по друг начин.

Да знаеш колко добре се живее така - гледаш си семейството, не се напрягаш от това кой има нещо друго или пък живее по друг начин, и си живееш своя живот

Уважавам мненията ти, засичали сме се и в други теми, но тук ми е трудно да разбера позицията ти, свързана с това, какво казват или биха казали хората. Може би е въпрос на мислене.
 Този имал кредит, добре, преценил, изтеглил, не е ничия работа. Друг има скъпо образование, жилище, телефон, коли, важи същото, не е работа на околните, дори и да са близки,  да питат, обсъждат или държат сметка.
Всеки да живее собствен живот, без да се интересува от това, какво имат/нямат другите.

Има разбира се, но в темата се намериха хора да се присмеят за амбициите свързани с поколението, хваленето и безперспективното харчене на пари по уроци и курсове когато детето нямало потенциал (според тях) за развитие в конкретна област, нарекоха го даже парадиране.... Та обясняваме че не е вярно, но дори и да е така, тези неща могат да бъдат само от полза,  която може да не се види веднага, но един ден това ще има ефект или поне правим нужното. Не се успокояваме че понеже нямаме талант пак според тяхната субективната  преценка няма и нужда да се мъчим.  Или че с тези пари е по-добре да се дръннем в първия мол който ни се изпречи на пътя, където е пълно с анцузи и Айфони.... Виж как са свързани нещата