Скрит текст:
Извинявам се за дългия пост, но не разбирам защо тъй охотно и веднагически се залита в крайности към двете посоки. Нито става, нито някога ще става дума за изолации или ситуации, при които всички са вързани да стоят вкъщи, а по улиците обикалят само облечени в скафандри войници с автомати и кучета. В най-засегнатата Италия животът си продължава криво ляво нормално, с известни дози ограничения и търпение, и разбирането, че това ще е за обозрим период от време. Въпреки слуховете, дълбоко ме съмнява и в Китай да са разстрелвали по улиците само защото някой решил да отскочи до съседа отсреща без специално правителствено решение.
Аз съм първият, който твърдеше и донякъде още си поддържа становището за огромен фарс. Обаче... всички сме гледали поне един филм с разни глобални заплахи, в който правителствата правят тъпотии и се пада на главният герой да стори каквото трябва, при все как е неразбран и дори преследван от всички. Не правя аналог с филм, а че в момента ние не сме в позицията на всичкознаещия зрител, а на оставените в неведение тъпаци от масовката. Не разполагаме с почти никакви реални данни, само трошици, допълнително гарнирани с дезинформация.
Считам за небивала глупост самата идея едва ли не цялата цивилизация да се паникьосва и всичко да изтерясва заради този вирус, коронован или не. Според актуалните масови сведения, 60-милионна Италия наложи всичките тези забрани заради има-няма 1000 починали в рамките на тримесечие. В надмилиардния Китай карантини и кой знае какви още по-големи строготии на невероятно населени мравуняци заради какво, сумарно към 3000 души? Кратка справка показва, че за един такъв период в Италия нормалната смъртност е около 150 000 души (за Китай да не говорим), та загиналите от вируса като брой са буквално в рамките на статистическата грешка. Та, ако говорим за една държава някъде да прави глупости, разбирам, ама из целия свят да почнат да се наговарят да правят едно и също и да клатят „глобалната лодка“ напук на различните си интереси? Има неща, които ние като население просто не знаем, най-малкото защото сме пренебрежимо незначителни – въпреки личните ни виждания, никой от нас не е центърът на вселената и не всичко случващо се ще се допитва до нас за благоволението ни.
Хич не харесвам правителството в цялост и Борисов в частност, ала в случая за моя изненада осъзнах един плюс от неговото присъствие на сегашното му място – при по-тежки ситуации е добре да има някой, който да ръководи и все нещо да се върши, било то повече или по-малко адекватно, вместо коалиция от петима нищоправещи, които само да си прехвърлят топката и скатават един зад друг и така да се плава съвсем на самотек, пък каквото дойде.
Също, има ли тук някой, един-едничък дори, който може с чиста съвест да каже, че управляващите ни „мислят за народа“? Ако има нещо, което да ни сплотява постоянно, това е всеобщото убеждение за вездесъщата корупция и гешефтарство на отговорните лица на всички нива. И далеч няма да споря, че е необосновано. Та, налагането на извънредни мерки – било то граничен контрол, специфични забрани, спиране на пътувания, разни режими или дори (недай си Боже) поставяне под карантина на населени места, и всичките свързани с тях неудобства, всъщност със сигурност бърка доста в личните интереси на управленците – не като правителство/партия, а баш в личните джобове. Понеже няма как да не удари разните схеми и далавери, с които си кютат там. И мислите ли, че разните калинки и парашутисти, и мафиоти, биха се отказали доброволно от някоя пачка в джоба за сметка евентуално на там да кажем 500, 5000 или 15 000 души, които можело да умрат някъде си из страната? Дреме им. Все едно не говорим за хората, които завчера точно заради схемите си напълно умишлено оставиха 100 хиляди в мизерията без вода, бутаха банки и още стотици примери, за които всеки тук може да се сети от собствената си камбанария. Хич не биха се препотявали и причинявали нерви и лични загуби, ако реално имаха особен избор. За да го правят, значи са принудени и се притесняват от другата възможност. А бедствените ситуации не дискриминират, така че щом те са преценили, че има нещо тревожно, значи има за какво и останалите да имаме поне едно наум.
И накрая, извънредното положение е напълно законен инструмент, който се прилага ами, при извънредни ситуации, за да даде възможност за навременното им решаване или смекчаване. Какви са тези вопли за диктатури, лишаване от човешки права и свободи? Повече притеснения за това би породило, ако директно се предприемаха мерките, без да се премине дори проформа към извънредното положение. Което, отново, си е законен инструмент в демокрациите, чиято легитимност се контролира от съответния орган, в нашия случай НС, което го „узаконява“ за даден времеви период. Да, похватът се асоциира по-често с диктатури и подобни, тъй като диктаторите го използват хем за пропагандиране, хем за да се оправдаят и отхвърлят обвиненията срещу себе си, че действат неправомерно по силата на законите в собствените си държави. Но между самото извънредно положение като инструмент и диктатурата е абсурдно да се поставя знак за равенство. Иначе същата логика можем да приложим и за гласуването – защото и при тоталитаристичните режими си гласуват редовно и най-демократично си избират диктатора с 99,7%.
Всички ще понесем някакви негативи и искрено пожелавам на всички ни те да са възможно най-малки, разтеглени във времето и неусетни. Все пак няма как да ги избегнем съвсем. Но горе главата, след това продължаваме напред. И срещу далеч по-страшни неща са се изправяли хората по света, нашите по-възрастни роднини, че и някои от нас самите. След време сигурно повечето дори няма да си спомняме този неприятен период! Успех и здраве на всички ни!
Аз съм първият, който твърдеше и донякъде още си поддържа становището за огромен фарс. Обаче... всички сме гледали поне един филм с разни глобални заплахи, в който правителствата правят тъпотии и се пада на главният герой да стори каквото трябва, при все как е неразбран и дори преследван от всички. Не правя аналог с филм, а че в момента ние не сме в позицията на всичкознаещия зрител, а на оставените в неведение тъпаци от масовката. Не разполагаме с почти никакви реални данни, само трошици, допълнително гарнирани с дезинформация.
Считам за небивала глупост самата идея едва ли не цялата цивилизация да се паникьосва и всичко да изтерясва заради този вирус, коронован или не. Според актуалните масови сведения, 60-милионна Италия наложи всичките тези забрани заради има-няма 1000 починали в рамките на тримесечие. В надмилиардния Китай карантини и кой знае какви още по-големи строготии на невероятно населени мравуняци заради какво, сумарно към 3000 души? Кратка справка показва, че за един такъв период в Италия нормалната смъртност е около 150 000 души (за Китай да не говорим), та загиналите от вируса като брой са буквално в рамките на статистическата грешка. Та, ако говорим за една държава някъде да прави глупости, разбирам, ама из целия свят да почнат да се наговарят да правят едно и също и да клатят „глобалната лодка“ напук на различните си интереси? Има неща, които ние като население просто не знаем, най-малкото защото сме пренебрежимо незначителни – въпреки личните ни виждания, никой от нас не е центърът на вселената и не всичко случващо се ще се допитва до нас за благоволението ни.
Хич не харесвам правителството в цялост и Борисов в частност, ала в случая за моя изненада осъзнах един плюс от неговото присъствие на сегашното му място – при по-тежки ситуации е добре да има някой, който да ръководи и все нещо да се върши, било то повече или по-малко адекватно, вместо коалиция от петима нищоправещи, които само да си прехвърлят топката и скатават един зад друг и така да се плава съвсем на самотек, пък каквото дойде.
Също, има ли тук някой, един-едничък дори, който може с чиста съвест да каже, че управляващите ни „мислят за народа“? Ако има нещо, което да ни сплотява постоянно, това е всеобщото убеждение за вездесъщата корупция и гешефтарство на отговорните лица на всички нива. И далеч няма да споря, че е необосновано. Та, налагането на извънредни мерки – било то граничен контрол, специфични забрани, спиране на пътувания, разни режими или дори (недай си Боже) поставяне под карантина на населени места, и всичките свързани с тях неудобства, всъщност със сигурност бърка доста в личните интереси на управленците – не като правителство/партия, а баш в личните джобове. Понеже няма как да не удари разните схеми и далавери, с които си кютат там. И мислите ли, че разните калинки и парашутисти, и мафиоти, биха се отказали доброволно от някоя пачка в джоба за сметка евентуално на там да кажем 500, 5000 или 15 000 души, които можело да умрат някъде си из страната? Дреме им. Все едно не говорим за хората, които завчера точно заради схемите си напълно умишлено оставиха 100 хиляди в мизерията без вода, бутаха банки и още стотици примери, за които всеки тук може да се сети от собствената си камбанария. Хич не биха се препотявали и причинявали нерви и лични загуби, ако реално имаха особен избор. За да го правят, значи са принудени и се притесняват от другата възможност. А бедствените ситуации не дискриминират, така че щом те са преценили, че има нещо тревожно, значи има за какво и останалите да имаме поне едно наум.
И накрая, извънредното положение е напълно законен инструмент, който се прилага ами, при извънредни ситуации, за да даде възможност за навременното им решаване или смекчаване. Какви са тези вопли за диктатури, лишаване от човешки права и свободи? Повече притеснения за това би породило, ако директно се предприемаха мерките, без да се премине дори проформа към извънредното положение. Което, отново, си е законен инструмент в демокрациите, чиято легитимност се контролира от съответния орган, в нашия случай НС, което го „узаконява“ за даден времеви период. Да, похватът се асоциира по-често с диктатури и подобни, тъй като диктаторите го използват хем за пропагандиране, хем за да се оправдаят и отхвърлят обвиненията срещу себе си, че действат неправомерно по силата на законите в собствените си държави. Но между самото извънредно положение като инструмент и диктатурата е абсурдно да се поставя знак за равенство. Иначе същата логика можем да приложим и за гласуването – защото и при тоталитаристичните режими си гласуват редовно и най-демократично си избират диктатора с 99,7%.
Всички ще понесем някакви негативи и искрено пожелавам на всички ни те да са възможно най-малки, разтеглени във времето и неусетни. Все пак няма как да ги избегнем съвсем. Но горе главата, след това продължаваме напред. И срещу далеч по-страшни неща са се изправяли хората по света, нашите по-възрастни роднини, че и някои от нас самите. След време сигурно повечето дори няма да си спомняме този неприятен период! Успех и здраве на всички ни!
И аз се чудя как така изчислиха 0,02% като реално от 15 000 в Италия, са починали 1000?!?!
Вече не ми се слуша никаква статистика. Обърквам се много и нямам представа, какво да правя с детето си в понеделник. Да я пускам ли да училище или не...
