Имало едно време в Чукурова | Великолепният Век, Кьосем и други исторически сериали №17

Добро утро!

Фрагманът със суб.:
https://vk.com/birzamanlarcukur?w=wall-82230597_160836

Всяка логика трябва да следва верни филмови факти в тяхната цялост, а не произволно. Иначе следваме само емоциите си. Когато често се повтаря, че няма верен отговор, излиза, че някой тук иска да пробута своя за верен.
Не се усещам като участник в дебат. За дебат са нужни някакъв минимум от общи понятия и правила за воденето му; тук и двете липсват. По-близо стоя до споделяне на мнение, това е, което смятам, че правя в тази тема.
Дебат няма и затова, защото вече почти към финала на втори сезон, не е подходящо да се връщаме към неща, които сме обсъждали в началните епизоди и много след това отново и отново сме обяснявали. Кой как мисли. Сега всеки надстроява върху това, което дотук е разбрал. Минало е времето да пиша отново защо, според мен, не е вярно написаното за това как Демир се е оженил за Зюлейха. Който следи обсъждането, знае, че има и друго мнение. Който следи само дали Зюлейха ще е с Йълмаз или с Демир, той не се интересува от тези „подробности“. Затова всеки ще разбере различно поведението на Йълмаз пред конака на Яман.

Зюлейха жертва детето, за да спаси Йълмаз. Тя се води от любовта. Докато Йълмаз избра кръвното дете, вместо любовта. Това е съпоставимото. (Отделен е въпросът правилно ли е това. Ето сега сме в ситуация, когато Мюжгян отвлича детето. Но детето остава в рамката на семейството. Докато Зюлейха го взима от един и го дава на друг баща, детето излиза от едно и влиза в друго семейство, без знанието на биологичния баща. Но това са други въпроси.) Ако Йълмаз беше последвал любовта, щеше да се съедини със сина си. Това е много хубав момент в сериала. Детето от Мюжгян щеше да бъде отгледано от майка си или тя щеше да определи за него друга съдба.  Идеята да се създава и отглежда  дете без любов е лоша идея.  Тези изпитания са направени нарочно. Защото да получиш безценния дар на взаимната любов е само началото, после зависи от теб какво правиш за тази любов. Йълмаз излезе от затвора с мисълта да отмъщава на Демир, не с мисъл за любовта. За Демир любовта е над всичко, за нея използва всякакви средства, готов е да запали Чукурова. Той сам вижда печалния резултат. Още след първата среща за примирие беше казал на Зюлейха, че, ако спре да вярва в тази любов, ще умре, иска „да не съм този мъж“, но той е. А сега го виждаме при проститутка, сигурно сега така е решил да сложи край...Но Демир ще чака Зюлейха до последния си дъх, иначе няма да е вече Демир.
Така са направени героите.

Очаквах, че, ако Мюжгян разбере за детето, няма да каже на Йълмаз. Това не е нейна работа. Но ако те бяха двойка, свързана емоционално, с доверие и Мюжгян усещаше бъдеще в тяхната връзка, може би щеше да му каже. Тогава всичко би се развило по друг начин. С Йълмаз  тя живее в несигурност и затова е последният човек, от когото трябва да се очаква да разкрие такава тайна. Загубите за Йълмаз от този брак и начина на връзка с Мюжгян са големи. Той пропусна много време и възможности за път към Зюлейха и детето.

Кой накрая кого ще убие, още не знаем.
Убива не винаги този, който размахва пистолет и говори за убийство.

Привет ,
Благодаря за превода на фрагмана
Съгласна съм, че дебат не е точното определение, а споделяне на мнения. Не съм имала предвид, че някой иска да наложи мнението си, нямам това като намерение. Но, някак си, не мога да приема, че на хората с различно мнение от това на мнозинството тук, се гледа снизходително и често високомерно - като недоразбрали, повърхностни, незнаещи, неможещи да вникнат в ситуацията и боравещи с произволни факти, неверни и т.н. Именно за това, само аз явно съм "дебелокожа" и продължавам да пиша, но съм решила да доведа започнатото докрай. Някои хора с друго мнение пишат рядко и в телеграфен стил, а други се отказаха, трети постнаха само веднъж-два. Не приемам, че само определени мнения обхващат истински факти в цялата им цялост и са меродавни, и правилни, верни и акуратни. Именно за това съм на мнение, че "верен отговор" няма. Не защото се опитва да се налага мнение, а защото се усеща "елегантна обида" към хората с друго мнение. До тук с това. Имах нужда да го изкажа. Не обвинявам никого, просто това е впечатлението ми.
Много добре знам, как се омъжи Зюлейха за Демир. Въпрос на гледна точка е обаче, дали този брак ще бъде разглеждан само като "план Демир", само като "план Хюнкяр" или като съвкупност от двата плана - причина и следствие. Демир беше наясно, че нещо става и че Хюнкяр нещо е замислила, още когато тя доведе Зюлейха в конака и започна намеците за невестата. Която невеста е слугиня без образование, а Хюнкяр е елитаристка. Демир още тогава няма как да не е знаел за накакъв план, роля или влияние на Хюнкяр. Истината е, че без намесата на Хюнкяр, Зюлейха нямаше да се омъжи за Демир. Демир стана жертва и на поведението на майка си. Колкото Зюлейха има своята роля, толкова такава има и Хюнкяр. Отделно, Демир имаше също своите тайни, своята угода, той също следваше своята цел и прекрачи морални граници. Не може всички в този сериал да носят вина, а на Демир да се сложи ореол на Светец.
Йълмаз дойде в конака, както да отмъсти на Демир, така и да си прибере Зюлейха. Двете неща - любовта и отмъщението бяха свързани. Такава е и традицията. За Йълмаз, Зюлейха беше неговата жена, която му беше отнета от друг мъж, който е знаел за тяхната връзка. Йълмаз дойде в конака и защото вярваше, че Зюлейха е приела брака насила. Към Хюнкяр при бягството му преди това: "Какво направихте с нея, къде е Зюлейха?" Ако Йълмаз искаше само отмъщение за Демир, то той щеше да го причака някъде и да се опита да го убие или да му саботира спирачките. Защо, ако Йълмаз ще иска само отмъщение без мисъл за любовта, той отиде в конака в търсене именно на Зюлейха?! Викаше я, искаше да я види.
Именно след въпросите му към Гюлтен и Саббахатин той започна да се колебае и постепенно у него започна да възниква съмнение - както от думите им, така и от видяното от самия него. Въпреки това, обаче, той каза на Хюнкяр (която също твърдеше, че Зюлейха се е влюбила в Демир), че ще повярва, когато го чуе от устата на Зюлейха. После го чу.
Не знам, защо непрекъснато се твърди, че Йълмаз дошъл в конака само заради отмъщението. Това не е вярно, нито е филмов факт -  ясно беше дадена цялата ситуация и развитието й.
Зюлейха "жертва" сина си по отношение на Йълмаз, а не по отношение на себе си. Зюлейха е майката на Аднан и участва активно в живота му. Не може да се съпостави това нейно действие с избора на Йълмаз, който ако беше "жертвал" сина си - нямаше да му бъде баща, нито щеше да участва активно в живота му. Двете "жертви" са несъпоставими. Зюлейха не избира между любовта си и кръвното си дете, защото тя не се раздели с детето си, а раздели Йълмаз от него - има огромна разлика. Тя взе това решение за друг човек, а Йълмаз го взе за себе си. Просто разликата е очевадна.  
Йълмаз избра кръвното си дете, защото в противен случай той физически щеше да е далече от него, да няма възможност нито да го вижда, нито да се грижи за него, нито да му е баща. Щеше да е баща, изоставил сина си. Такава ли е Зюлейха сега по отношение на Аднан или на Лейля?! Не. Тя изоставила ли е някое от кръвните си деца, заради любовта?! Не. Тогава, къде е съпоставимостта?! Ако Зюлейха беше поставена в позиция са избира: или Йълмаз или да не види повече детето си и да бъде майка, която е изоставила рожбата си, тогава щяха нещата да са съпоставими.
Ако беше избягал Йълмаз със Зюлейха, то той щеше да бъде обвиняван тук, че не го прави за любовта, а заради отмъщението и взема Зюлейха само като трофей, без любов, а от мъст. Дори и тогава щеше да бъде "изкривена" целта му - любовта щеше да бъде зачерктната и щеше да се набляга на ефекта от бягството - отмъщението към Демир, както и сега се изкривява отиването му в конака, макар че филмовите факти сочат друго. 
Яман също създават и отглеждат деца без взаимната любов на родителите. Дори изстъпленията на бащата са огромни по отношение на майката. Тези деца няма да растат в здравословна среда, а ще виждат насилие и агресия. Такова насилие няма аналог при Аккая - дори и в психологически план. За Демир не любовта е над всичко, а неговата егоистична, едностранчива и задушаваща любов е над всичко. Има огромна разлика.

Лучия фактът, че Йълмаз говореше само за семейство и за детето си, без да говори за любов и замълча на въпроса за Зюлейха е съвсем ясен сигнал за Мюжгян. Тя е образована и интелигентна жена. Усети всичко, но самата тя каза, че това й е достатъчно. Не й трябвало Йълмаз да й казва, че я обича, стига да е до нея.
Нормално е да си мисли това за Зюлейха (че Йълмаз още я обича, но иска семейство с нея), защото знае, че Зюлейха е омъжена и има две деца. Йълмаз също щеше да има дете. Мюжгян разчиташе именно на тази сила на ежедневния живот, на щастието от детето, на бракът като институция, за да "избледни" спомените на Йълмаз и да "потуши" любовта му към Зюлейха. Мюжгян разчиташе, че времето и детето им ще го обърнат към нея. Реши да рискува и да се впусне в това начинание и се отказа да замине за Америка. Разбирам я. Но впоследствие направи много грешни избори и взе неточни решения, защото основно разчиташе на детето в утробата си, а подцени други фактори. Бехидже й подсказа, но тя не я разбра и не й повярва.
Хубав ден!

Здравейте!

Благодаря ви за споделеното! 🌺

Радвам се, че Мурат е толкова активен в ИГ профила си. Сред споделените снимки днес е и тази.

Тя ме развълнува. Ако е новосподелена, значи Мурат снима в затвора, тоест Демир ще го посети. 😀 Ако въпросното място е затвор, де. )

Хубав ден!

Сабина Панчева
Разказвач на визуални истории · 3 часа

“Имало едно време в Чукурова”58 еп.

ОЗЕТ:

"Убий ме, не искам да живея!"

Срещата на Зюлейха с Йълмаз, която чува за смъртта на Ержумент, доведе до началото на безпрецедентна война в Чукурова!

Мюжгян, която последва Йълмаз и го засне на видео, докато е бил със Зюлейха, хвърли бомба в центъра на имението. Бомба, която може да унищожи всички, включително и нейния собствен живот.

Гледайки кадри на проектора, Хюнкяр и Демир са безмълвни. Демир почти полудява, вдига пистолет и влачи Зюлейха в колата си. Колата тръгва пред очите на шокираните Шермин и Наджие, които преди това предизвикват скандал.

Хюнкяр моли Фекели за помощ, за да предотврати случилото се. Но никой не може да намери Демир и Зюлейха, докато не се чува изстрел!

"Йълмаз открива ли какво направи Мюжгян?"

Начинът, по който Демир се отнася със Зюлейха, ще ядоса Йълмаз. Той ще вземе пистолета в ръцете си. Фекели ще се опита да намери Зюлейха и в същото време да се увери, че Йълмаз и Демир не се срещат. Всичко, което се случва, също създава напрегната атмосфера между Бехидже и Mюжгян.

Взаимоотношенията с Йълмаз също могат да бъдат разрушени. Mюжгян осъзнава, че може напълно да загуби Йълмаз поради последствията от нейните действия. И Хюнкяр отново съжалява за това, което е направила. Сега единствената й цел е да отърве сина си и Зюлейха от този кошмар.

Дана, така е, без Хюнкяр Демир не можеше да се ожени за Зюлейха по този начин. И Зюлейха – чрез договорката с нея, и Демир – чрез сигналите, подадени от него към Хюнкяр и от Хюнкяр към Демир, имат всеки своето отношение с Хюнкяр. Но един с друг Зюлейха и Демир говорят, без да разкриват този заден план за всеки от тях. Те не разкриват и другото, което всеки от тях знае. Затова е възможен такъв начин на брака.
Отношението Хюнкяр – Демир за мен е модел на иновация, възникваща вътре в културата. Хюнкяр влага традиционни ценности: семейство, дете, девственост, а Демир продължава това с нововъведенията, на първо място духовното преживяване на любовта и детето като част от любовта към майката. Така е представен един от механизмите на обновление в културата, при който иновацията възниква вътре в старата култура.
И Йълмаз не е само отмъщение, както и Демир не е само любов, но това са водещите линии на тяхното поведение.
Така е, Зюлейха остава с детето си от Йълмаз в семейството на Демир. Но тя не е спирала от момента на забременяването – писмото е написано преди брака, да иска това дете да се върне при биологичния баща. Още след медения месец тя тръгна за затвора в Истанбул и стигаме до момента, когато това е основната и грижа. Това дете в нейните намерения не е предвидено да остане при Демир, то е „временно“ там, докато спаси Йълмаз, тя  така мислеше.

Ира, ти не познаваш родния затвор? Време е пак да ни заведат там.

Тигаса, благодаря за резюмето.

Няколко думи за завещанието.
В началото на втората бременност и Демир, и Хюнкяр говориха за Аданан като за първия внук, първия наследник, най-важния наследник, имаше две сцени в присъствието на всеки от тях с детето и Зюлейха. В завещанието, което беше изготвено, първи наследник в смисъл получаващ най-голям дял от наследството е Лейля, а за Аднан  Демир казва: „Ако се случи нещо с мен, синът ми няма да се нуждае от нищо, ще има имущество.“ За това завещение „Зюлейха не трябва в никакъв случай да разбира...В никакъв случай.“
Сега не знаем кога това завещание, в което е променен редът на наследниците в сравнение с това, което е говорено, ще играе някаква роля: това може да стане сега наскоро, след някакви събития, вкл. смърт на Демир, както и е възможно да стане проблем някога в бъдеще, когато примерно Зюлейха или Хюнкяр са сами с вече порасналите деца. Във всеки от тези моменти промененият ред може да предизвика големи проблеми както сред възрастните, така и между децата, да се искат обяснения. Този бъдещ момент не може да се предвиди, затова сега е добре да сме наясно защо се стигна до такова завещание.
Виждам няколко линии, по които се върви към промяната от говореното към завещанието.
Не смятам, че завещанието има връзка с някаква промяна след раждането на Лейля в отношението на Хюнкяр и Демир към Аднан като към дете.
Най-важната промяна смятам, че тръгва от разбирането на Хюнкяр за кръвното дете, върху което разбиране започна да се наслагва намерението на Зюлейха да върне детето на биологичния баща Йълмаз. Още в средата на първи сезон  Хюнкяр чу как пред себе си Зюлейха каза на Аднан, че някога той ще разбере кой е неговият баща; докато Демир беше в затвора Зюлейха открито каза това на Хюнкяр; сега Зюлейха работи непрекъснато по този въпрос; „моят син и твоята дъщеря“, „Аднан не ти е роден син“, „Аднан е син на Йълмаз“ са ежедневие, свързано с постоянни истории, в които герои са Зюлейха и Йълмаз. Разделянето на децата, което прави Зюлейха със своята цел да върне Аднан на Йълмаз, доведе до страх в Хюнкяр за съдбата на наследството в случай, че Зюлейха каже на Йълмаз и той поиска да си вземе детето. Пред Демир обаче Хюнкяр не казва какво е чула от Зюлейха. Вероятно по този начин тя го предпазва от натрупване на енергия, която знаем е опасна. Пред Демир Хюнкяр поставя въпроса така: какво би станало, ако с него се случи нещо. Именно такава перспектива ляга в основата на завещанието: „няма гаранция, че ще доживеем до...“ казва Демир, докато разказва за случая над пропастта, когато можеше да загине: „...можеше да бъде краят ми. Разбира се, а за Зюлейха и Йълмаз ново начало. Затова те подкрепям, мамо. Ще направя каквото ти каза.“ Решението на Демир е след случката над пропастта, разговора с Мюжгян, в който тя му говори за Зюлейха и Йълмаз и видяното при връщането в конака: Йълмаз държи на ръце Аднан в присъствието на Зюлейха. За мен основната причина за промяната в това, което се говореше и което стана със завещанието, е в Зюлейха, която с думи и поведение промени реда на децата. Докато Зюлейха "изтегля" Аднан от Яман, тя сама превръща Лейля с кръв от Яман в надежден наследник. Психологическият прелом при Демир дойде от мисълта за възможна смърт. Намерението на това завещание виждам в това да бъде максимално съхранено богатството, главно земята на Яман, да осигури и двете деца и да предпази от ущърб Лейля. Завещанието е направено с презумпцията, че Демир може да умре, Зюлейха да се омъжи за Йълмаз и Аднан да бъде дете в тяхното семейство.
Демир се страхува, че е възможно Зюлейха да не каже нищо и един ден порасналият Аднан сам да пита: „Защо татко ни е разделил и е приписал всичко на сестра ми?“ И за тогава предвиждат завещанието да се промени. Как това ще стане обаче, ако Демир не е жив, не е ясно.  
Както и да е, ние в момента не знаем как ще се развие историята нататък и в какъв момент това променено в сравнение с говореното завещание ще играе роля, кой ще го обсъжда и какво ще мисли за него и за Демир. В настоящия момент за мен е важно да се отбележи решаващата роля на Зюлейха, за да се стигне до това завещание. Зюлейха в момента иска връщане на детето при Йълмаз. Но ако допуснем, че един ден тя продължава да е още Яман,  тогава тя самата може да има проблеми с детето и тя ще трябва да обяснява защо Демир е постъпил така, ако той не е жив. Ще трябва да обясни собствената си роля в момента на изготвянето на това завещание. Ако има трети сезон, това завещание може да се окаже съществен проблем за развитие на историята и за отношенията между двете поколения, както и на тези между Аднан и Лейля.  

Привет
Тигаса Благодаря за резюмето!
Ваня да, съгласна съм. Написаното до мен по събитията е и моето усещане. Може би не съм се изразявала правилно или не съм била разбрана, когато последно писах по въпроса, но е ясно, че Демир няма никакво отношение с "плана Хюнкяр". Той не е изнудвал Зюлейха, предложи й брак, защото се влюби в нея и искаше да я има - всичко нейно. Това, че направи крачките си към Зюлейха, докато Йълмаз беше в затвора не изключват чувствата му към нея, като водещо беше това, но не може да се пренебрегне и факта, че все пак възползване от безсилието на Йълмаз имаше. Именно и за това го държаха в информационно затъмнение. Защото иначе можеше да създаде проблеми и за двата независими един от друг плана. Така е - и Демир и Зюлейха мълчаха за своите си цели. Аз много пъти съм критикувала Зюлейха, защото тя не стори нищо, за да стопира ухажването от страна на Демир и така му даде надежда. После не спомена за Йълмаз и така също създаде погрешни очаквания. Демир прие детето на Зюлейха, защото я обича, но аз както съм писала вече не изключвам и други намерения и цели, които не са водещи, разбира се.
Съгласна съм и за споделеното за завещанието. Имам въпрос, обаче: Не беше ли упоменато в новото завещание, че клаузите ще бъдат активизирани, ако Демир почине и Зюлейха направи стъпки по отношение на Йълмаз? Т.е. ако Зюлейха си остане Яман и не се свърже с Йълмаз и не му каже за детето Аднан, то клаузите няма да влязат в сила. И тогава основен наследник е Аднан. Дали нещо бъркам? Т.е. Ако Зюлейха не предприеме нищо към Йълмаз, но Демир не е сред живите, то пак ли Лейля е основен наследник или си остава Аднан? Дали Лейля става основен наследник, само ако Зюлейха предприеме стъпки към Йълмаз и му каже истината?
И друго: съгласна съм, че Зюлейха разделя децата и всичко споделено по въпроса, но не ви ли се струва, че на нея й става мъчно, когато Демир не обръща внимание на Аднан? Ето в последния епизод, когато бяха долу и гледаха платовете, а Демир дойде с Лейля. Зюлейха беше тъжна, че Демир обръща внимание само на бебето. Хюнкяр усети това и поиска да вземе Лейля. Тогава Демир извика Аднан. Зюлейха сякаш се усмихна, разведри се. Как си обяснявате това? Хем иска да "върне" Аднан на Йълмаз и действа в тази насока, хем не е доволна, когато Демир не обръща достатъчно внимание на Аднан?
Още гледам епизода. После ще пиша отново.

Здравейте в горещия четвъртък!
Желая ви успешен ден и до довечера!

Дана, аз разбрах така: че завещанието се прави във връзка с евентуална смърт на Демир, но то е валидно такова, каквото е, както при случай на смърт, така и ако той е жив. С уговорка между Хюнкяр и Демир, ако Зюлейха не каже на Йълмаз и когато децата пораснат, да направят ново завещание. За Зюлейха ще бъде сложно, ако Демир внезапно почине, но по някаква причина тя е принудена или сама пожелае да остане в Яман заедно с Аднан  и Лейля и вече няма кой да промени завещанието. При такава хипотеза Зюлейха може да има сложни отношения с Аднан. Тя трябва да отговаря пред него първо за това как при брака е станал от дете на Йълмаз дете на Демир; за загубата на двамата бащи, евентуално; както и за завещанието, направено от Демир, който уж го е обичал, а е оставил по-голям дял на своето дете Лейля. Като следствие от това разпределение на наследството тогава Аднан може да мисли, че Лейля е била любимото дете на баща им, но ние сега виждаме, че майката Зюлейха има голяма роля, за да е завещанието такова, каквото е. Сега тя е насочена към това да върне Аднан на Йълмаз, но ако той остане в Яман, ще се окаже ощетен от своята майка. Това е хипотеза, разбира се, но завещанието може и по друг начин пак да играе роля в един момент за отношенията. И понеже другото заглавие е "Горчива земя", това ме накара да се вгледам в това как сега направиха завещанието, което при следващото поколение може отново да постави въпроса за тези земи между брат и сестра.   

Зюлейха е раздвоена, тя сама отделя Аднан от Демир и оставя Лейля без внимание, но се вижда, че страда и от едното, и от другото. Погледите, пита Гюлтен дали Демир е идвал при Аднан, още преди раждането пита дали сега вниманието към Аднан ще е същото. Не мога да си представя какви чувства изпитва, но мисля, че си дава сметка за ролята на нейното говорене: „моя син, твоята дъщеря“. След неуспешното бягство Зюлейха няма конкретни очаквания от Йълмаз, но едновременното раждане форсира намерението и да каже на Йълмаз, защото тя се страхува той да се привърже към Керем Али и Аднан да изгуби и без това неполученото си досега първенство в съзнанието на баща му. Но Зюлейха сигурно си дава сметка и за риска Аднан да изгуби позицията си при Демир, позиция, която има, освен друго, и емоционална страна. Няма никакви филмови факти , но аз си мисля, че Зюлейха изпитва вероятно и някакви чувства към Демир, без да съзнава това. Те не са от типа влюбване, а някъде близо до благодарност, усещания за сигурност, защита, някакви такива по-ежедневни и не така ефирни чувства. Какво точно е вътре в нея не мога да си представя. Но допускам, че е възможно раздвоението към децата да изразява и едно по-основно раздвоение в нея. Възможно е в такова състояние да е нужен някакъв стрес, за да се осъзнае това, което иначе си стои в равновесие. Може сегашните събития да изиграят такава роля. 

   
 

Здравейтееее!

Най- после дойде този ден!

Искрени благодарности за всичко споделено, момичета!
Зюлейха явно ще е изгонена, а не простреляна. Ако наистина стане така, се чудя дали Йълмаз ще й подаде ръка. Може би ще иска да го направи, но ще тръгне след сина си и Мюжгян. Решението Мюжгян да си тръгне и то точно в този епизод, пак не е случайно. Може би пак тя ще спре Йълмаз от "съединяването" му със Зюлейха.

Зюлейха от два стола падна на земята. Всъщност само в нейното съзнание столовете й бяха два, защото сигурен беше само Демир, а Йълмаз- не.  Така се случва, когато много си играеш и се местиш от стол на стол. Лошото е, че Зюлейха не е само жена, тя е и майка на две деца. Сега какво ще прави тя без тях?! Как ще намери изход, ако Демир не й прости. Може да каже истината на Йълмаз и да искат да си вземат Аднан, но какво ще стане с Лейля?! Но от друга страна, ако Йълмаз разбере за Аднан, може би Мюжгян ще го накара да избира между Керем Али и Аднан, защото, ако се разделят, тя в никакъв случай не би се съгласила Керем Али да е отделен от нея. Ох, много питанки и много "ако-та". Нека първо изгледам епизода, пък тогава ще видим на кои въпроси съм намерила отговор.

Искам само нещо да вметна във връзка с пост от вчера,
Дана ,

Аз лично се почувствах така, когато ти след мое мнение ме попита дали одобрявам насилието на жени. ) Не съм сигурна дали ми беше задала въпроса по точно този начин, но беше нещо от сорта. Тогава си мислех да спра да пиша, защото явно съм останала истински неразбрана. Честно казано си помислих, че на мен ми има нещо, за да не виждам само лошото у Яманови. Но пък има и други като мен и взе, че ми мина.

Хубав ден!

Привет и от мен!
Ирина зададох ти този въпрос, защото ми направи впечатление, че написа, че Йълмаз упражнява емоционално насилие над Мюжгян, а не беше споменавала конкретно за насилието над Зюлейха от страна на Демир. Останах с впечатлението, че не одобряваш и осъждаш отношението на Йълмаз към Мюжгян, но и в същото време не намираш за осъдително това на Демир към Зюлейха в онези моменти на агресия. Чак, когато ти зададох този въпрос, ти се изказа негативно за конкретното поведение на Демир, но до тогава някак си все го пропускаше да го коментираш и да дадеш оценка, така както осъди Йълмаз.
Отделно от това, нито съм отправяла обиди към мнението ти, нито съм го квалифицирала, а само зададох въпрос. Нямаше да критикувам, дори и ако беше казала, че не смяташ реакциите на Демир, в някои моменти и отношения, за насилие. Всеки има своето мнение за това, какво е насилие и тормоз и какво не е. Обсъждали сме го. Тези понятия имат своите характеристики, но в ежедневието и в емоционален план всичко е относително. Много хора смятат повишения тон за тип тормоз, а други не смятат шамара или стискането за шията за насилие или тормоз, ако това идва от близък човек. Казват си - заслужила го е и т.н.
Ваня , да така е. Сега видях момента със завещанието. То не е условна клауза, а завещание, което може да се промени впоследствие. Аз бях останала с впечатлението, че обсъжданото между Хюнкяр и Демир е някаква клауза към основното завещание, в което главен наследник е Аднан, като първороден син. И ако условията по тази клауза бъдат изпълнени (реакциите на Зюлейха и пазенето на тайната), то Аднан си остава основен наследник, а ако бъдат нарушени, то Аднан ще получи, това, което коментираха. Но не е така. Да, съгласна съм, че впоследствие, това може да бъде проблем както между поколенията, така и между брат и сестра.

Сега за новата серия:
Според мен, нито един от четиримата в конкретните брачни двойки не познава добре другия. Лучия е коментирала за Зюлейха и това е така. Но и Демир сега ще се подведе отново по страховете и ревността си и ще забрави, че Зюлейха не би могла да прекрачи някои граници. Бременността й от него беше почти невъзможна, според неговата информация за безплодието му. Няколко лекари са му казали, че не може да има деца, но ето - реалността е понякога много различна от това, което е логично, видяно и потвърдено. Демир видя едно видео, което може да значи много неща. Ако, Мюжгян не беше "раздухала" историята с кърменето и шала, Демир може би щеше да иска да изслуша Зюлейха, имайки предвид грешните му обвинения при бременността й. Сега, той е видял една прегръдка и хващане за лице и повтаря грешката си от преди, когато логиката също беше на негова страна, но се оказа друго. Нещата се повтарят и е жалко, че той няма да си спомни това, а ще действа първосигнално, мислейки си, че Зюлейха спи с Йълмаз.
Мюжгян от друга страна - тя каза едни думи на Бехидже: "Те не са се отказали един от друг. Те не само се виждат, но и се занимават с любов/правят любов". Мюжгян е донякъде права за едната част, но за другата - греши. Зюлейха и Йълмаз не са прекрачили една основна граница. Но, сега биват обвинявани в това и силата на наказанието им ще бъде фокусирана именно върху това - грешното впечатление, че те имат извънбрачна сексуална връзка. Т.е.покрай истината се промъкна и невярно впечатление, което всъщност ще бъде решаващо за експанзивността и степента на реакция и от Демир и от Мюжгян. Както вече бях писала, Мюжгян трябваше първо да поиска обяснение от Йълмаз. Тя нито чу за какво си говорят, нито изчака, за да види, какво ще стане. И оттам дойде и невярното впечатление, което обаче е основно и има главно въздействие. Мюжгян трябваше да се опита да разреши този проблем първо в по-тесен семеен кръг. Не знам, как изобщо е решила да рискува, защото Демир можеше и да не получи записа, а някой друг. Можеше някой друг да го отвори и види. Лично за мен, Мюжгян направи така, че сега истината няма как да се раздели от погрешното впечатление.
Също и Йълмаз - той намери шала. Усети, че Мюжгян е странна, непрекъснато говори за Зюлейха и беше много ясно, че най-вероятно тя ги е видяла в хижата. Разбира се, че той нямаше как да предположи, че тя ще ги снима, но е достатъчно, че е била там. Той трябваше да й каже за шала и да говори с нея искрено. Да й обясни какво е станало и защо я е излъгал, че ще се вижда с Четин. Отделно, той пренебрегна влиянието на травмата й от детство. Но, това е логично, защото навремето не са обръщали много внимание на това. В онези времена всеки почти е имал своята трагична история и своите рани.
Отделно: в последната серия видяхме, че Мюжгян обвинява Йълмаз, че иска партньорство, заради Зюлейха. А това партньорство беше инициирано от Хюнкяр и Фекели. От реакцията на Йълмаз се видя, че това дори не го е мислел. Също така и за искането на Гюлтен и кой ще я дава. Мюжгян обвини Йълмаз, че той искал да присъства, за да вижда Зюлейха, а това решение беше взето отново от Фекели. Оплака се, че били в една градина, а самата тя настоя да се върнат там. Разполагайки с истината, обаче, Мюжгян гради и измислени теории и вярва в тях, приема ги за реалност. Не направи необходимото, за да разграничи истината от "филмите" в главата си. Не знам, защо за нея е толкова важно тя да излезе права, а не да разбере истината. Мюжгян не прави разлика в реакциите на Йълмаз, който не знае за Аднан и на Зюлейха, която крие истината, но иска да е наоколо, за да създаде някаква връзка между Аднан и Йълмаз. Именно това предварително разграничаване и евентуално искане на сметка от Йълмаз и изслушване на версията му можеха да й спестят много. Тя също, явно не познава добре Йълмаз.
Направи ми впечатление разговора между онези двама и Хатип ага. Той намекна и дори даде идея на онези мъже, че Фекели трябва да бъде ликвидиран. Той е влиятелен и хората го слушат; той е богат и пари не му трябват; не се плаши лесно, защото е лежал 20 години за убийство; ако той им се мотае в краката, то те няма да могат да купят нищо. Мисля, че те ще се опитат да убият Фекели. Как ще свърши всичко това, ще видим, но докато двете фамилии се занимават с изясняване на ситуацията, Фекели може да пострада. Мюжгян непряко ще има своята роля за това, както и за проваления годеж на Четин и Гюлтен.
Лично за мен, странната черта у Мюжгян е, че тя трудно се интересува от последиците за другите, ако тя самата е наранена и я боли. Сега за нея е само важна нейната болка и мъка. Не може да изпитва нищо друго - нито притеснение за другите, нито съжаление, нито безспокойство. Нито един от другите трима не мисля, че я притежава тази черта. И именно това, за мен отразяват червените подметки на черните обувки. Мюжгян, иначе интелигентна, добра, образвана, мила и добронамерена, става "тиктакаща бомба", ако бива дестабилизирана от страх или гняв, защото в такива моменти се концентрира единствено върху себе си, като всички последици от евентуални действия биват омаловажавани и дори пренебрегвани. Задоволява се моментната емоция.
Направи ми и впечатление, че явно Бехидже вече е официално уведомена за истината по случая на Ерджо. Йълмаз пред нея каза, че Четин е искал да се предаде и да поеме вината му...(когато обсъждаха, кой ще иска Гюлтен).
За фрагмана: Както бях писала вече - освен да се опита да обясни, какво е станало в хижата, Йълмаз не може да направи нищо повече. Той не може нито да приюти Зюлейха, нито да предприеме по-явни действия, защото това ще влоши нещата и по отношение на Демир и пред околните. Със сигурност Йълмаз ще тръгне да търси детето си, защото той знае, че Мюжгян ще го изведе в Америка. Отнемайки сина му, Мюжгян ще му нанесе втори голям удар, след изпращането на лентата. Мюжгян няма право да отнема сина на Йълмаз без да мине през съответните юридически процедури. Именно това, може да й коства сина и се надявам Йълмаз да се бори за него със законови средства.
Хубав ден и до после!

Привет! Отново е четвъртък. Чаках  го с нетърпение, защото предния епизод ме остави безмълвна. Дано сте прави и Демир не е стрелял наистина, дано си представя това, което показаха. Втория фрагман е доста объркан и кадъра на Зюлейха отвън портата в началото е надежда, че е оцеляла. Очаква ни интересен епизод. Дали ще продължат напред с разкритията или ще ни върнат отново назад, ще видим.  За другото, кой крив, кой прав, или какво трябваше да се направи, няма да коментирам. Всичко е такова каквото ни го представят, и всеки от героите за момента има оправдание в собствените си очи. Всеки прави грешки, някои поправими, някои не , като тази на Хюнкяр, която ни доведе до тук. Иначе нямаше да има сериал, не и този.

Привет!
В интерес на истината аз за толкова време в тази тема не прочетох какви са хубавите индивидуални качества на Демир и Хюнкяр Яман. Освен, че ... Хюнкяр мисли за сина си, а Демир обича до смърт Зюлейха. Напротив, критикуват се Зюлейха, Йълмаз и Фекели за различни слабости, на фона на които изглежда трябва да приемем майчинството на Хюнкяр и едностранната любов на Демир като норма, или ... като някакво историческо мисионерство. Трудничко ми се струва, при условие, че Хюнкяр вече сама съжалява за извършеното по отношение на З.и  Й., а Демир е наясно, че не е обичан, няма да бъде обичан и нееднократно го изрази и устно. Тук много пъти беше повторено, че Зюлейха трябва  да е благодарна на Демир, защото той й е осигурил разкошен живот (всъщност, това беше и предложението на Демир за брак). А аз нито веднъж не чух и не видях Зюлейха да се захласва по благата, които й осигуриха Яман. Напротив, имаше опит за самоубийство, опити за бягство от този живот, имаше последване на обвинен за убийство беглец. Което навежда на мисълта, че не благата и наследството са ценностите за нея. Неволно   ... се сетих за "Малкия принц" на Екзюпери: "Възрастните обичат цифрите. Когато им разправяте за някой нов приятел, те никога не ви питат за най-същественото. Никога не ви казват: "Как звучи гласът му? Какви игри предпочитате? Събира ли пеперуди?" Те ви питат: "На каква възраст е той? Колко братя има? Колко печели баща му?" Едва тогава смятат, че вече го познават. Ако кажете на възрастните: "Видях една къща, построена от розови тухли, със здравец по прозорците и гълъби на покрива...", те не могат да си представят тази къща. Трябва да им кажете: "Видях една къща, която струва сто хиляди франка." Тогава те възкликват: "Колко хубаво!" " Колко хубаво!" си мислеше и Хюнкяр, но сега си скубе косите... Та, аз не мисля, че Зюлейха ще се побърка заради лишаването от наследство на Аднан. Поне до сега нейните тревоги са, че едно дете и един баща са разделени, както тя е разделена от споделената си любов. И от това, че въпреки заявленията на Демир, че обича и Аднан, очевидна е изключителната му привързаност към Лейля, което дори Хюнкяр забеляза.
Що се отнася до оценките на мнения тук във форума, както и обиди... Ами мненията са продукт на личен индивидуален и културен опит и това им е ценното, защото са преживян опит. Дебати се правят с теза - контратеза (което не е еднакво с  мнение), с аргументация, основаваща се на доказателства, научни твърдения, факти и примери.