Имало едно време в Чукурова | Великолепният Век, Кьосем и други исторически сериали №17

Здравейте!

Катя, ти искаш да измериш Демир с мярката  на класическата европейска модерност. И до какво те води това? Че Демир не е европеец. Ами не е, ако  той беше, нямаше да има този сериал, защото Чукурова щеше да бъде обитавана от европейци. Но Чукурова е в района на Средиземноморието и до много късно е в обхвата на културата на честта и срама. Архаичност и модерност са абстрактни понятия, които на всяко място се смесват по различна „рецепта“ и дават облика на местното. В какво се изразява модернизиращото в Демир, може да се разбере, само ако го измериш с това, което е в  Чукурова в момента, от една страна, и с предходното, от друга. Това е релевантната за измерване мярка, за да се види модернизиращата роля на героя.  Казват ни какъв е бил бащата, показват ни чрез различните други герои съвременното и влагат различни разбирания в тристранния модел на брака: това са нарочно направените репери, за да разбираме и Демир, и „Демир“. Ако Демир станеше изведнъж европеец, нямаше никой да му повярва.  Демир върви по пътя на местния човек, който от любов към земята иска да се научи да обича една жена, да получи нейните чувства. Това е много голяма стъпка, която той съзнателно прави и това е, което трябва да бъде оценявано. Тук сега изведнъж се забрави как в началото, а и не само тогава, в хор се повтаряше, че Демир се оженил за Зюлейха, защото искал да я има, да има тялото и и в този дух. Видя се, че героят е съвсем различен. Той няма чувствата и, няма душата и, но се стреми към тях – Демир е човекът в движение, в промяна, той вижда целта, но е още далече от нея. Неговите думи да иска да бъде друг мъж, какъвто не може да бъде, аз разбирам като много по-лесната възможност да се откаже от любовта си и така да си спести всичко, което заради тази любов му се случва. И добре, че не се отказва, нека видим докъде ще стигне. Демир нарушава нормите, променя разбиранията на местното и това става бавно и трудно, точно каквато ни показват неговата любов. Това да не се отказва е само за похвала. Използва всякакви средства, точно така, както и Зюлейха за своята любов. Местните – Сабахаттин, Гюлтен, помагат не на Йълмаз, а на Демир в любовта, дават му време, за да успее.

Дана, Йълмаз прие заедно със Зюлейха и децата на Демир...и избра своето кръвно. Но Йълмаз е в брак с Мюжгян; тук трябва да е неговата първа оценка, където той показа по един драстичен начин, че иска детето – още когато се отказа от бягството, а видяхме как завърши всичко по отношение на майката, която беше изхвърлена. Няма разлика между Йълмаз и Аднан в отношението към двойката майка и дете. И двамата са се оженили без любов и искат детето без майката. Докато Демир, дори и след като Зюлейха стреля в него, остава отворена вратичката за това майката да се върне, докато децата са при него. Това е, защото за Демир децата са част от любовта към майката.
Повтарянето непрекъснато на това, че Демир, ако Хюнкяр не била направила това, което направи, щял сам да го направи, е същото като хилядите гробове. Какво точно можеше да направи сам? Нищо. Тези думи изразяват голямото му желание да има любовта на Зюлейха, нищо повече. Историята е такава, каквато ни я показват.

43 еп. Не друг, а Зюлейха казва на Йълмаз, че той е избрал детето от своята кръв.

И като са абстрактни понятия, какво означава това? Че нямат съдържание (система от признаци - съществени и отличителни, чрез които едно понятие да бъде разграничено от друго)???  Какво съдържание има "това, което..." и "преходното", та да ги ползвам за "релевантна мярка"? Като ни напишеш какво означават като понятия, може и да ги ползваме. А що се отнася до европейските критерии, ами тези понятия не са формулирани в Анадола, а в Европа и ги ползва целият свят. Смесица от понятия по незнайно какви рецепти води до ... много много противоречия.

Катя, “архаика” и “модерност” не са реални общества, това са „идеални типове“. Те се използват от учените, когато се изследват процесите в едно общество, служат за ориентация. Ако ти изредиш признаците на модерността, аз няма да го направя, защото казах какво за мен е това, с което трябва да се сравнява (но не преходното, а предходното), това вече е една абстракция. Това не съществува никъде в този вид, навсякъде различната „рецепта“ смесва архаика и модерност в различни съотношения. Едно общество е повече архаично, отколкото модерно, друго... и т.н. Нужно е теоретично мислене.
Ако на теб това, което съм написала, не ти изглежда вярно, можеш да прескачаш.

Наясно съм. Ако бяха конкретни общества, понятията щяха да има и обем, освен съдържание, т.е. щяха да са конкретни понятия. МодернОСТ е абстрактно понятие. Не разбрах обаче нищичко за извън европейската релевантна мярка за оценка на конкретните персонажи.
Що се отнася до нуждата ми от теоретично мислене, хубаво е да се знае, че няма теоретично мислене без Логиката. Ааа, и теоретикът знае, че с понятието "архаика" (извън ежедневното му използване като "старина") се мисли и изследва конкретен етап от Античната гръцка култура (VІІІ - VІ в. пр.н.е.)

"Във всички романи, които четях в младостта си, Европа не бе определяна чрез християнството, а много повече чрез индивидуализма; Европа идваше при мен с героите, които се бореха за свобода и искаха да се осъществят. Европа заслужава признанието, че подкрепи и наложи извън Запада ценностите свобода, равенство, братство. И ако в Европа живее духът на Просвещението, равенството и демокрацията, то Турция трябва да има място в нея. Иначе Турция, също както една Европа, която се опира само на християнството, ще черпи силите си от религията и ще се превърне в крепост, отричаща реалностите; крепост, обърната не към бъдещето, а към миналото."



*Из словото на Орхан Памук при получаване на Наградата за мир на Франкфуртския панаир на книгата през 2005 г.

Привет ,
Лучия за емоциите на Зюлейха, както и за любовта й към Йълмаз, Демир знаеше. Той драстично използваше именно тях, за да я държи в подчинение. Думите й, че няма нищо общо с Йълмаз, аз приемам като отрицание за физическа връзка и системни срещи, за което беше обвинена от Мюжгян. Зюлейха ясно си каза и призна, за това в което може да бъде обвинена от Демир и за това, в което не може - разврат и любовна физическа връзка с Йълмаз. Мисля, че филмовите факти са достатъчно ясни. Демир може да е разочарован, че Зюлейха се е притеснила за Йълмаз, но изненада не би трябвало да има, защото той самият винаги е разчитал на този нейн страх за живота на Йълмаз, за да я манипулира. Мисля, че във филма дадоха съвсем ясно, какво имат предвид и Йълмаз и Зюлейха под това, че нямат общо помежду си - а именно, че не спят заедно и не се срещат тайно за любовни отношения, както бяха обвинявани от Мюжгян. Сега, за изстъпленията на Демир във всяко едно отношение, винаги оправдание и разбиране има. Носи се вода от 100 кладенеца. Все някой друг му е виновен, все в резултат на нечии други действия е неговата реакция. Удобно. В доста случаи и аз отчитам някои смекчаващи обстоятелства или разбирам гнева или причината за съответната реакция, но ми е изключително странно, че за Йълмаз такова разбиране няма и дори не се прави опит да се разбере малко неговата гледна точка - директно присъда. Йълмаз лъгал Мюжгян и тя посегнала към бръснача. Мисля, че СЦ много подробно показаха етапите в отношенията му с Мюжгян. Жалко, че нещата при него се опростяват по този начин. Ясно беше дадено, че Йълмаз не лъга Мюжгян злонамерено или нарочно, той сам вярваше, че може да бъде шастлив с нея, след като Зюлейха вече не го обичаше (по нейните думи) и го агитира да се откаже от нея и да спре да се унижава (думите й към Йълмаз и то пред Демир в онази гора). Естествено, че не беше прав да се жени за Мюжгян, но хората с разбити сърца правят грешки, той също не действаше разумно, а в състояние на някакъв афект и разочарование. После намери онова писмо. Преобърна се света му. Ясно се видя, че Йълмаз е като пате в калчища - щукаше се насам-натам без да може да подреди мислите си, направи редица глупости - като да насочва оръжие към Хюнкяр и т.н. Напълно объркан, гневен, виновен и замотан беше Йълмаз, без да може да мисли адекватно. Това не оправдава грешките му, направи куп такива, но все пак трябва да се отчетат и моментите и ситуацията, в която беше изпаднал той. Йълмаз избра собственото си дете пред любовта и Зюлейха, защото не искаше да остави детето си да расте без баща. Той сам е израстнал без баща, но баща му го е напуснал, защото си е отишъл от този свят, а Йълмаз щеше да избяга и да изостави детето си. Не е искал да бъде такъв човек - детето му да знае, че го е изоставил още преди раждането му. Това си е негово убеждение. Вярно или грешно, това е решението на Йълмаз и то подчинено на някои негови преживявания в миналото, на детството му. Точно за това, на мен ми е странно, че се сипят само критики, обиди и присъди, а не се отчитат някои моменти. Вече след като показа писмото на Мюжгян - нещата изязоха наяве. Мюжгян разбра, че Йълмаз още обича Зюлейха, но се съгласи да остане в брак с него и да изгледат детето си заедно. Мюжгян залагаше на връзката на брака си и на това, че е единствена майка на детето на Йълмаз. Филмов факт е, кога Мюжгян се срина - дадоха го ясно. Още преди това дадоха една тежка емоция, когато тя разбра, че Йълмаз и Зюлейха са били интимни. Тя е имала други нагласи - че между Зюлейха и Йълмаз е имало само платоническа любов и че тя като жена на Йълмаз има някои предимства - връзката с него и детето му от нея, което смяташе за единствено. Загуби и двете предимства с последвалите истини. Това съвпадна с други ситуации и Мюжгян излезе извън контрол като непрекъснато търсеше врага на Йълмаз - Демир за помощ. Вместо да говори спокойно и открито с Йълмаз и да си изяснят някои неща, тя реагираше бурно и така разговорите между тях станаха невъзможни. После зад гърба на Йълмаз тя отиде при Демир. В историята с шала, вместо да се прибере и да пита Йълмаз, Мюжгян хукна с шала в ръка и го размаха пред носа на Демир като крещеше с цяло гърло и обвиняваше Зюлейха за любовна среща между нея и Йълмаз, като дори не се съобрази какво точно говори пред служителите и работниците в конака. Именно на тези обвинения за любовни срещи и занимаване с любов/правене на любов отговориха и Йълмаз и Зюлейха с това - че нямат общо един с друг. За чувствата им - и Демир и Мюжгян вече бяха наясно отдавна, тук реч идеше за друго. Не знам, защо нещата се изкривяват, като филмовите факти са ясни. И накрая: с изпращането на филма и заминаването за Истанбул с ясното намерение за живот в Щатите, Мюжгян предаде ясно послание на Йълмаз - не иска семейство с него, отказва се от любовта си към него, не му вярва и не иска да има нищо общо с него. Добре. Йълмаз се прибра и се примири, че няма да види сина си повече. Последващите стъпки на Мюжгян как да се тълкуват?! Изведнъж, за няколко часа, тя променя мнението си, не за друго, а защото Зюлейха била у Фекелиеви - изведнъж се присети, че иска семейство с Йълмаз, изведнъж осъзна, че не се е отказала от любовта си към него, изведнъж се оказа, че съжалява и осъзна, че не можела да живее без Йълмаз. Та, нали още същия ден сутринта каза на Керем Али, че не им трябва такъв баща, нали съвсем спокойно гледаше как Йълмаз тича след колата и беше готова да напусне Турция с мисълта, че ще имат прекрасен живот в Америка! Както вече бях писала, Йълмаз не е глупав. Той ясно разбра, защо се е върнала Мюжгян и именно за това я обвини, именно и за това не поиска да говори с нея и я изгони от малкия конак. Това вече го коментирах подробно. Мюжгян не се върна в името на любовта, а в името на войната със Зюлейха и това го разбраха всички около нея. Бехидже и това целеше, но мислеше, че Мюжгян ще смени тактиката. Да се твърди, че лъжите на Йълмаз са докарали Мюжгян до бръснарския нож, лично за мен, е много повърхностен поглед. Имаше много етапи в ситуацията между тях, много събития, подробности, както и липса на решения и грешки и от нейна страна.
Не съм казала, че Демир трябва да пита Йълмаз каквото и да е било. По традиция и обичай, както и според мъжката дума, Демир не би трабвало да прави постъпки към жена, за която му е било казано лично от даден мъж, че е заета и емоционално и физически, ако мога така да кажа. Правейки постъпки към Зюлейха, Демир накърнява честта на Йълмаз, който е в затвора и безсилен да попречи на другия мъж да действа по посока на годеницата му. Демир се възползва и от искреността на Йълмаз, че годежът не се е състоял, заради убийството на лихваря. Ако Йълмаз не беше толкова обстоятелствен и подробен и беше казал, че дватата със Зюлейха са сгодени или само, че са мъж и жена, нещата можеха и да са различни. Но, Йълмаз беше искрен и Демир се възползва от честността му за тази липса на завършеност в законовата обвързаност между двамата. Дори обеща на Йълмаз, че ще се погрижи за годеницата му. Да, хубаво се погрижи.
Положението на Зюлейха е резултат от много обстоятелства, ситуации и решения на редица герои. Йълмаз няма единствена вина за това. Но, той два пъти се обвини и призана ролята си. Йълмаз дори и не я попита за лъжите й по онова време, не се основа на тях, а изцяло се прие за виновен и поиска прошка. Не обвини нито Гюлтен, нито Саббахатин. Това обаче, се пропуска, като се коментара само - сега се сетил...Ами, да, поне се сети и не обивнява и куп други за всичко...други и това не прявят и за други все някой им е виновен.
Ваня, Аднан старши е пуснал Хюнкяр и е искал да задържи детето - Демир. Не иска майката и иска само детето. Йълмаз не изгони Мюжгян, задържайки Керем Али за себе си. Йълмаз изгони Мюжгян от малкия конак, с което искаше да приключи разговор с нея, а не да я изгони от живота на детето. Напротив - каза, че няма да отдели Керем Али от майка му, иска развод и позицията на детето ще реши съда. При условие, че Керем Али е малък, съдът ще го даде на майката Мюжгян. Йълмаз даде заявка, че няма да го отделя от майката, което значи, че няма да има определени претенции за пълно попечителство над детето. Има огромна разлика от желанието на Аднан да има само детето си, а майката да живее отделно и без детето и желанието на Йълмаз да се разведе с майката, но да не разделя детето от нея. Ситуацията е различна.
Не съм писала, че Демир е щял да направи сам това, което Хюнкяр е направила. Ясно дадоха, какво казва Демир. Той е знаел, че Хюнкяр нещо прави и замисля, защото тя не реагираше закономерно, а Демир познава майка си много добре. Той каза, че ако Зюлейха не се е съгласила на брака с него, то той би подкрепил Хюнкяр. Каквото и да значи това, СЦ показват, че влагат следното в героя: Демир нямаше да се откаже от брак със Зюлейха, дори и тя да беше отказала. Той щеше да намери начин да я принуди да му стане жена и да я има. Отначало законно и физически, а постепенно да получи и чувствата й, след като тя види, какъв живот й предоставя и как я обича и т.н.
Това че, Демир има различно любовно преживяване от баща си - Аднан Яман, не значи, че той върви към някакъв прогрес и развитие. Никой не знае, дали ако Аднан Яман се беше влюбил, нямаше да действа като Демир. Това няма как да го знаем. Но, знаем, как е действал Демир в условията на брак с нелюбима жена - Филиз. Много подобно на баща си, без изневерите, предполагам. Но, откъде бяха приказките на Гафур и обсъжданията в кухнята, че Демир имал доста жени и спял с тази и онази, по повод на ситуацията със Зюлейха, не знам. Но, всички предполагаха, че Демир ще си "поиграе" със Зюлейха и ще я натири. Явно това мнение идва от някъде. Както и да е. За мен, развитието в начина на мислене не е свързан само и единствено с отношението към любовта. Защото виждам, че Демир в едно мисли като новатор, но в друго е затънал в традиционализъм. Според това, кое го устройва. Виждаме, че нетрадиционният подход е налице и в хора от поколението на Фекели. Самият Фекели е на "светлинни години" от Яман като отношение към служители, работници, жени и като цяло към живота. Един Чето - човек от младото поколение, също. Така че, Демир на мен, не ми е някакъв модел или пример, защото е прекалено лабилен в ценностната си система, в мирогледа си.
Катя
Хубав ден на всички!

Щяха ли да се случат промените в Чукурова, въвеждащи новите стопански сектори и отношения, ако не беше любовта на Демир? Не, разбира се. Зюлейха и Йълмаз щяха да си продължат по техния път; Фекели нямаше  намерение да се връща. Фекели е бил страхлив за любовта, промени не е могъл да направи сам; и за двете Фекели е чакал времето на Демир. Така, че бракът между Зюлейха и Демир не е само отношение между двама души; той отключва процесите в Чукурова. Това никой не може да отрече. И това е интересното: с любов на чувствата, към каквато Демир отчаяно се стреми и която променя традиционното разбиране за отношението мъж – жена, започва стопанската промяна. Любовта прави Демир съизмерим с духа на 60-те, завладял света.

Дана, благодаря за изчерпателното обяснение. Но смисълът на казаното от мен е друг. Не е въпросът за това какви решения за живота на децата и техните майки взимат бащите. Става дума за това, че когато мъж обича една жена, той приема и  нейното дете като част от нея. Това е нещо съвсем различно. Това е мисленето на Демир. То отсъства както при Аднан, така и при Йълмаз. Точно затова никой не може да обвини Демир, а имаше много желаещи, че се е оженил за Зюлейха заради детето. Той се ожени за нея, защото обича нея, а заедно с нея - и нейното дете. И досега не се е отказал от това мислене, въпреки че вече има свое кръвно дете.
Много ми хареса това за развратния Демир. Сякаш за един човек, който редовно спи с други жени, може отиването при проститутка да го разтърси така, както видяхме, че се случи с Демир. И може да му послужи за поставяне на граница. И после, помня как изглеждаше той, когато Сехер се беше намърдала в леглото му; или когато с Дженго бяха в клуб...Демир е верен и почтен мъж, това беше много пъти подчертано, за да бъде поставяно под съмнение от клюкарстващите в Чукурова, които нямат друга работа.

Една интересна сцена от 59 еп.: Зюлейха говори по телефона с Аднан, чува от него „мама“. В този момент от едната страна в конака на Яман се появява Демир, който затваря телефона и казва: „Тя умря. Тези деца вече са сираци.“ , докато от другата страна на линията в конака на Фекели Зюлейха вижда Йълмаз, който се е завърнал от Истанбул.


 
Зюлейха между любовта и децата:
Йълмаз: повтаря се развитието от времето, когато трудно, но убеди Зюлейха за бягство. Сега постепенно създаде в нея усещане, че ще я освободи от затвора, тя ще се събере с децата и дори, когато е вече свободна, ако иска, може да отиде да живее на друго място с тях. Каза и, че ще направи всичко, което е възможно за това: „Ще те спася, Зюлейха. Няма да те оставя повече.“ Чула тези възможности, Зюлейха отговори с лека усмивка и двамата с Йълмаз си хванаха ръцете. Зюлейха даде своето съгласие, въпреки, че знае: че „Този човек няма да позволи.“   Така с нает за делото адвокат, започващ развод, изгонил жена си и съставил план за Зюлейха, Йълмаз накара още веднъж Зюлейха сериозно да повярва в неговите намерения. Знак за това е и искането на Зюлейха, не знаем пред кого, да каже на Йълмаз, че Аднан е негов син. Може би неслучайно чухме  една и съща реплика на Йълмаз, казана пред прокурорката и пред Фекели: “Невинната/ невиновна в нищо Зюлейха.“ Така за Зюлейха в момента мисли Йълмаз.  Ще чакаме да видим как ще се случат тези обещания. Първо, какво ще стане с Мюжгян. След това може ли Йълмаз да освободи Зюлейха, когато ищецът не е оттеглил обвинението, а адвокатите казаха, че всичко зависи от него. Реално ли е Йълмаз да дава обещание, че Зюлейха ще се свърже с децата си? И накрая този, който казва, че „Чукурова е в мои ръце“ не го ли очакват съвсем други проблеми, ако делът на Демир от фабриката за масло бъде купен от „новите“ двама, а те се заканиха и за други неща? Имам съмнения, че Йълмаз ще изпълни обещанията си, но нека аз греша.

Демир: чухме го какво каза от другата страна на телефона, разбрахме и позицията му в съда. След като видя Зюлейха и Йълмаз хванати за ръце той каза, че тя остава в затвора заради стрелбата и  че честта му е потъпкана, от което следва, че тя няма да получи децата. Това е позицията на Демир. Но за неговия интерес, въпреки че тя действа самостоятелно и само по темата за децата, има своя позиция и Хюнкяр. Тя от една страна, се опитва да смекчи Демир, да го насочи към интереса на децата, а не към любовта, която стои в основата на неговите решения. „Аз винаги ще съм с теб.“: Хюнкяр говори на Зюлейха същото, каквото и Йълмаз. Нае и също като него адвокат. Хюнкяр не отговори на Зюлейха защо прави всичко това за нея. Ние чухме обаче, че тя чувства страданието на Зюлейха, което и сама е изпитала. Но Хюнкяр знае и за любовта на Демир, затова стъпвайки върху темата за майчинството, Хюнкяр действа и в посока на интереса на Демир. Нямам съмнение, че Хюнкяр си дава сметка, че Зюлейха, обгрижвана и от Йълмаз, ще върви към изпълнение на своето обещание да му каже, че Аднан е негов син. Но като поддържа връзката и с децата, които дори доведе при нея, като и оказва подкрепа, Хюнкяр все пак вероятно се надява Зюлейха да помисли. Най-топлата среща между двете жени, когато си простиха взаимно и си хванаха ръцете през решетката – нарочно дават двата еднакви кадъра с Йълмаз и Хюнкяр, които онагледяват раздвоението в Зюлейха от двата възможни пътя за нея, все пак завърши с мисълта, изказана на глас при връщането в килията: „Трябва да кажа на Йълмаз. Трябва да разкажа на Йълмаз за Аднан.“
Нощните мисли на Зюлейха я върнаха към спомените за това, което и обещава Йълмаз: „Каква е тази наша съдба. Аз те доведох до това състояние. Заради мен изтърпя толкова мъки. Ще те спася, каквото и да ми коства това. Няма да те оставя повече, Зюлейха.“ Че е възприела сериозно обещанията на Йълмаз, показва молбата, отправена към някого да каже той на Йълмаз за  Аднан. С това Зюлейха застана на страната на Йълмаз и любовта с очакване двамата заедно да се преборят за Аднан и Лейля и така дава отказ на Хюнкяр.
Оттук нататък ще чакаме развоя на събитията.

Зюлейха между Йълмаз и Хюнкяр:



И Демир, който каза своята дума:
Зюлейха остава в затвора; все още я обича; в присъствието на Йълмаз децата им остават при него.
Всяка дума, казана от Демир, ще има значение за Зюлейха.
 

Привет ,
Ваня
Защо това мислене да отсъства при Йълмаз? Йълмаз предложи на Зюлейха още при първата им среща след нейния брак да избягат заедно, като каза, че приема детето на Демир и ще го гледа като свой син. За Йълмаз, Аднан е част от Зюлейха, която той обича и приема и детето, въпреки че е на врага му. Но Зюлейха отказа.
Впоследствие Йълмаз избра да бъде баща на своя кръвен син, а не да го изостави. Но, пред такъв избор Демир никога не е бил поставян, за да се правят сравнения: или да изостави кръвното си дете или да избере любовимата си с нейните деца. Демир беше изправен пред друг тип избор при бягството от затвора: или неговият живот и свобода или живота на болния Аднан и оцеляването на кръвното му дете в утробата на Зюлейха. Съвсем различни ситуации като спешност и тежест и различни обекти на избор.
Не съм писала, че Демир е развратен, а припомних, че имаше подобни приказки за него, както и предположения, какво ще се случи със Зюлейха. От къде дойдоха тези приказки, никой така и не разбра, но беше факт, че в кухнята обсъждаха тези въпроси. Ясно съм писала, че Демир е имал подобното студено отношение към Филиз - една нелюбима съпруга, като това на баща си към Хюнкяр, но без изневерите (предполагам).
Защо казвам студено отношение - 1. от думите на самата Филиз  и разказите й, както и от диалога й с Хюнкяр; 2. защото един мъж не би причинил подобно нещо на една жена, към която изпитва дори и някакво елементарно уважение.
За Йълмаз и Зюлейха: мисля, че Зюлейха много добре осъзнава реалността и това, че Йълмаз не е магьосникът от Оз, който ей така ще й върне и свободата и децата. Дори усмивката й беше леко тъжна, защото осъзнаваше, че Йълмаз ще й помогне, доколкото може и обещава, но не може да стори чудеса и думите му са думи на кураж, подкрепа и позитивна настройка. Подобно казаха и твърдяха и Фекели, както и Хюнкяр: че тя непременно ще се събере с децата си. Разбира се, че не са реални двете обещания на Йълмаз, съмнявам се, че Зюлейха също ги приема за такива. Тя самата знае как нелепо успокояваше Мюжгян с думите: "Не се разстройвай", докато реанимираха Керем Али и имаше голяма вероятност той да не живее. Обещанията на Йълмаз са типична психологическа реакция: говорене в стил "сигурно" положително развитие на човек в тежко положение. Аз в някои случаи съм против това, но всеки човек го прави осъзнато или не, дори и в ежедневието.
Не мисля, че нощните спомени на Зюлейха и мислите й означават, че е повярвала, че Йълмаз някак си магически ще я изкара от затвора и ще се преборят двамата за Аднан и за Лейля, при условие, че децата са законни наследници на Демир, а Лейля е и биологична дъщеря на Демир. Нощните спомени са израз на мечтите и желанията, на това, в което човек се надява.
Зюлейха иска да се каже за Аднан, защото вижда и усеща, че губи битката в съда (след показанията на Демир) и иска поне едно от децата й да е извън Яман. Не се знае, какво още е предизвикало това желание да се каже истината за Аднан.
И накрая: Мисля си, че Йълмаз е имал надежда за това Зюлейха да се събере с децата си, защото съдът обикновено дава малките деца на майката. Той вярваше, че фактът, че Демир е жив ще улесни нещата и може би си е мислел, че Демир няма да остави в затвора жената, която обича и след всичко случило се ще поиска развод без да споменава честта и т.н.
Но, лично за мен, за сега е ясно, че Зюлейха мисли доста по-трезво, защото познава много по-добре Демир. Аз също не одобрявам тези обещания на Йълмаз - да каже, какво може да стори самият той: да, но да обещава цветя и рози при такава сериозна и тежка ситуация - не. Но, разбирам донякъде защо ги изговаря.

Здравейте!

Благодаря за споделеното! 🌺

Снимки към новия епизод.





Честно казано, не заблязвам да има тенденция към оправдаване на всички Демирови действия. За себе си поне знам, че това не е така. По този начин усещам дадения герой и това е. Не държа някой да е съгласен с мен и не ми пречи да има противоположни мнения.
По същия начин(както се твърди за Демировата тенденция) може да се каже, че има тенденция към оправдаването на всички Йълмазови действия. Но защо това въобще е нужно да се казва?
Тук всеки споделя  усещанията и мислите си и не е нужно да се убеждаваме взаимно в “правотата” на другия, защото правота няма, има гледни точки. Те са различни и това е напълно нормално. Понякога има и сходства, което също е нормално.

Хубав дъждовен ден!
#останетевкъщи

Здравейте😊,
Ирина тъй като коментарът ти е насочен към мен, отговарям за себе си: могат да се прочетат постовете ми, в които критикувам Йълмаз и не съм съгласна с действията му. За някои негови постъпки съм писала, че категорично не го разбирам или че виждам напълно погрешно поведение. Отделно от това винаги съм давала своето позитивно отношение към действия или постъпки на Демир, които считам за правилни или са ме трогнали по някакъв начин.
Критика към Демир без някакви оправдания или посочване на други виновни за неговото решение или реакция, почти не съм срещала. Отчитане на някакви действия на Йълмаз като позитивни - също. Отделно от това, че е носител на новото, което е най- позитивното нещо, което се спряга с името му. Подобно за Хюнкяр и Фекели. Критикувала съм Фекели и съм била съгласна с действия или реакции на Хюнкяр, въпреки пристрастията си. Писах това, което усещам и наблюдавам, като малцинство в темата 😊 . Знам, че е въпрос на виждане и гледна точка, но все пак мисля, че трябва да има някаква елементарна обективност. Това е моето мнение, което споделям, като е нужно да го кажа, защото на моменти усещам емоционално изхабяване. Никого не задължавам с нищо. И за да бъда разбрана по-добре, давам елементарен пример: когато Йълмаз спаси Аднан, ситуацията беше коментирана като нормална човешка реакция, нищо особено. Дори в началото само аз го споменах. Но, когато Демир реши да се върне, заради болестта на законния си син, когото прие сам и чиято болест беше причинена от прехода в пустинята заради бягството, то Демир беше определян за герой в сумати постове. Сякаш не е нормална човешка реакция, още повече бащинска, да се стори това. Разбирам пристрастията, но все пак. Надявам се, че съм се изразила правилно и ще бъда разбрана така. Нямам нищо против противоположните мнения и гледни точки. Мисля, че отдавна не се опитваме да променим мненията си, вече сме на финала😊. Просто почувствах нужда да споделя усещането си. Толкова. Може да греша, не задължавам никого да се съгласява с впечатлението ми.
Хубав ден и благодаря за снимките! Пазете се!🌷🍀🌺

Здравейте, момичета!
Вече не смея да се пошегувам, да кажа нещо ведро, нещо различно, всичко е толкова сериозно.
Защо се забравя, че всички имаме емоции!
Коментирам това, което преценявам за важно, интересно, което мен ме вълнува. Моля, не ме слагайте в групи на малцинства и мнозинства; споделям само своето мнение, а ако то съвпада с мнението и на друг, винаги много се радвам. По-обективна от това, което съм, не мога да бъда, това е моята преценка за обективност. Не ми харесва това някой да дава определения на това кой какво коментира. Обективността зависи и от това, какво човек вижда като важно в това, което гледа. Още помня как се говореше тук за Демир в началните епизоди, как се коментираше брака, беше ми неприятно, но смятам, че всеки има право на мнение.
Дана, за теб двете ситуации със спасяването на Аднан от Йълмаз и Демир може да са еднакви. Но за мен не са. Границата беше на съвсем малко разстояние и Демир можеше да рискува. Но той се върна и влезе в затвора, където го чакаше смъртна присъда, а Зюлейха я чакаше Йълмаз. Йълмаз спаси детето и си отиде в къщи.

Сега се връщам към по-предния ти пост, Дана.  Демир не може да бъде поставен пред избор, подобен на този, когато Йълмаз избра своето кръвно дете пред любовта, защото смятам, че Демир не би се оженил за жена, която не обича, докато в сърцето си има друга, така, както постъпи Йълмаз и сам създаде тази ситуация. За две години и високата цена, която Демир плаща за своята любов, вече се убедих в това. Напълно съм съгласна, в началото Йълмаз прие детето „на Демир“ като дете на Зюлейха; това остана в сърцето му като образи от  съня, които го върнаха към живот след прострелването от Демир. Но Йълмаз не следва сърцето си и точно след този сън и многото изречено от Фекели той тръгна след Мюжгян. Въпросът е, че когато имаше реална ситуация да избягат, той избра своето кръвно дете и този избор е: моето дете пред любовта. Този избор навежда и на мисълта, че, ако някога двамата биха имали и тяхно дете, кръвното ще бъде предпочитано от Йълмаз, а когато Зюлейха му каже, че Аднан е негов син, той може да има съмнение. Веднага ще се откажа от това мислене, ако то не се оправдае от събитията нататък, но горните факти ме карат да изпитвам такова съмнение. Кръвното за Йълмаз ми изглежда, че е по-силно, неслучайно Зюлейха отбеляза това.
Такива казуси като горния, които излизат извън характеристиките на героите и това, което ни показват вече два сезона, са излишни за разсъждение. Според мен - разбира се, те отклоняват от обсъждането. Този казус е същото като това, че Демир щял да направи не знам си какво, за да е със Зюлейха, ако Хюнкяр не била направила това, което направи. В сериала тристранният модел на брака на Зюлейха и Демир е „нещо, без което не може“, както се казва, то е център в разказа. За да си поставяме ние излишни и много странични въпроси. Или: ако Зюлейха не се била оженила за Демир, а се върнела в Истанбул...това са други сюжети, други идеи. В сериала е развита само една възможност и това е, което искам да обсъждам.

Един интересен въпрос, който възникна и в мен, но го видях поставен в руския форум, затова, го взимам наготово и който се интересува, може да прочете и обсъждането там:
https://vk.com/birzamanlarcukur?w=wall-82230597_167216
Йълмаз по-различен баща ли е от Демир?
Много актуален към момента, когато на дневен ред е въпросът за децата и Зюлейха като майка, на която Йълмаз помага да се съберат някъде на друго място, взе решение за Керем Али и Мюжгян като майка, а предстои и  разкриването на историята на Аднан.
Някои моменти от темата, които смятам, че трябва да имаме предвид. :
Аднан стана от биологично дете на Йълмаз дете на Демир посредством майката;
Йълмаз вече веднъж беше готов да отвлече децата на Демир;
Мюжгян и Йълмаз решават вътрешносемеен въпрос, докато въпросът за Аднан е въпрос между две двойки, два брака, две семейства. Когато децата на Демир излизат от семейството, те отиват с майката при Йълмаз – „друго място“ е временна спирка по пътя към Йълмаз.
Децата на Зюлейха са от двама биологични бащи. 

         
 
         
 

Добър вечер!
Изборът на Йълмаз е: детето или любимата жена, и е съвсем реален казус, показан ни в сериала,  много важен за характеристиките на героите от Чукурова. На всички основни герои. На Фекели и Хюнкяр, на Йълмаз и Демир, на Зюлейха и ... даже на Мюжгян, въпреки края й, на Сание и Гафур. И както се видя, детето (независимо дали е в кръвна връзка или приемно) е приоритет за хората от Чукурова. Фекели прие непознатия Йълмаз като свой син. Хюнкяр се изправи срещу куршумите заради своя син. Зюлейха и Мюжгян не направиха аборт, въпреки съмненията си в името на бъдещия живот. Гафур се променя коренно под влияние на малката Узюм. Сание беше готова да отгледа детето на Сехер, или както там се казваше. Демир прие Аднан за свое дете, Йълмаз беше готов да приеме чуждите според него деца на Зюлейха (родено и неродено)... И да не изреждам повече. Така че това си е видима тенденция в Чукурова и тя е обусловена от природата на човека - мисълта за децата винаги надделява над другите човешки цели, вкл. и над любимите. Е, малко горчив привкус у мен например остави лишаването от наследство на Аднан в полза на Лейля, защото тук вече ставаше дума за избор между осиновено и родно дете, ама ... земите, името, рода и  т.н. по Хюнкяр... Това според мен е и причината толкова много и различни герои да застанат в съда на страната на Зюлейха - лишаването от децата й. От прокурора, през Хюнкяр и Сабахатин до ... слугите в чифлика.

Здравейте
Мнозинство и малцинство са обективни понятия. Това се вижда и в темата с просто око...просто е констатация. Никой не е казал, че тези групи на мнозинство или малцинство се определят преднамерено или изкуствено. Разбира се, всеки споделя мнение, но то така или иначе попада в някакъв полюс или среда.
За брака на Демир, аз все още имам някои съмнения и едно на ум. Много перфектен тайминг, за да е случайност. Защо не предложи брак на Зюлейха по-рано или по-късно, а точно, когато научи, че е жена на Йълмаз и свърза ситуацията с повръщането й. Както и да е. Аз спрях да поддържам това си мнение, защото бях квалифицирана по неприятен начин за това, че мисля така. Спирам до тук с това. Който както иска да разбира поста ми. Споделих и това е. Повече няма да се връщам на въпроса.
Ваня, Демир можеше да рискува живота на детето, но бащиното отношение не му позволи. Това би сторил всеки един баща. Това не е геройство, а нормална бащина реакция. Всеки нормален баща или родител би рискувал и живота и свободата за детето си. Отделно: Йълмаз винаги е бил определян от теб като отмъстител, това е основната му роля, както си споделяла в коментарите си, като целта му е: унищожаване на Демир и вземане на Зюлейха като един трофей. За един отмъстител няма невинни, няма деца и възрастни, няма този и онзи. Отмъстителят "гази" всичко наред, за да постигне целта си. Защо му е на отмъстителя Йълмаз да спасява детето на Демир, след като това дете задържа Зюлейха при Демир и без него, Йълмаз много по-лесно ще унищожи Демир и ще вземе Зюлейха? Йълмаз спаси детето на "трофея" Зюлейха, което не му е никакво (по информация и по закон), а Демир спаси законния си син, който се роди "в ръцете му" и на когото даде име и фамилия и който живее в дома му. Лично за мен, беше странно едното действие дори да не се отбележи, а за другото да се тръби все едно Демир е извършил нещо нечувано. Подобна ситуация имаше и със стрелбата по Фекели. Аз коментирах след фрагмана, че Демир може би е поръчал убийството и бях критикувана. След като стана ясно, че е така...настъпи мълчание. За постъпката Демирова нищо. Това не се коментираше изобщо, а основно се хулеше Йълмаз, че влязал с пищов в конака на Демир и стреснал майката на Мюжгян. Както вече писах, това лично мен много ме учудва и надали е просто, защото, например, Демировите действия не са интересни или важни за коментиране. Защото, ако се коментира, няма как да не се изкритикува...а за Демир или добро или нищо . Мое мнение и приключвам с това...примери безброй, но не искам да влизам в безсмислени спорове и да соча очевидни неща.
За това, дали Демир би се оженил за жена, когато в сърцето си има друга, която има брак с друг и му казва, че любовта им е минало, никой не може да знае. Демир не е изпадал в такава ситуация като Йълмаз, не са дали и няма как да знаем. Това твое твърдение противоречи на критиката ти към мен за "ако". Не развивам други сюжетни линии, а героят сам си каза как би постъпил - в случая: Демир относно ситуацията със съгласието за брак на Зюлейха ( в разговора му с Хюнкяр).
Разбира се, че Йълмаз може да има съмнения за това, дали Аднан е негов син. Лъгаха го доста, така че той с основание може да не вярва. Зависи как е поставена ситуацията и какви са факторите. Зависи и как е научил за тази истина. Каквото и поведение да има Йълмаз в този момент, лично аз мисля, че той ще има това право, защото е лъган от много хора, уж за негово добро. Но, дали това ще мисли и той, предстои да видим. Както вече съм писала много пъти - Зюлейха пропусна много моменти, когато можеше да каже истината. Още преди появата на Мюжгян, Керем Али и Лейля. Йълмаз ще бъде прав в гнева си, защото той не попита Зюлейха за лъжите й за брака, дори не ги спомена; съвсем коректно се държа и с Гюлтен и със Саббахатин, като прие мотивите им, но сега се оказва, че има още тайни, които се крият от него. Да не забравяме, че Зюлейха не каза на Йълмаз, че не е споменала истината на Демир преди брака. Йълмаз си мисли друго.
По повод на въпросите за бащите Йълмаз и Демир:
Вече бях писала, че Йълмаз щеше да постъпи като Демир и лично за мен неправилно, ако беше избягал със Зюлейха. Той щеше да отнеме децата на един баща само по усмотрение, решение и съгласие на майката.
Но има една разлика: Демир все пак знае, че е баща, той е законен такъв и може да си търси децата по законов ред и път; докато Йълмаз дори не знае, че е баща и няма как да си иска детето по законов ред. На Йълмаз му беше отнето правото да знае, че е баща. На Демир това право никой не му е отнемал.
По другите въпроси:  прочетох руския форум - посмях се. Защото -  първо, въпросите са зададени доста тенденциозно и неправилно...филмовите факти за момента не са правилно поднесени. И второ - за коментарите нямам думи, още по-малко за обидите и грозните думи, които се ширят в тази група. Даже омразата се прехвърля на Хилял и Угур като актьори. Жалка работа, според мен!
И по същество: Мюжгян не подаде молба за развод, а взе детето и замина в Истанбул с намерението да избяга за Америка, издавайки паспорт на детето по незаконен път, с връзки. Това е отвличане.
Йълмаз не отне детето от Мюжгян, той го остави при майката. Но я предупреди, че ще го вземе, ако тя предприеме отново незаконно действие. Тази заплаха е закономерна, защото е свързана с предишна незаконна реакция на Мюжгян. Йълмаз мисли да подаде молба за развод и да се съобрази с решението на съда. Не е гонил Мюжгян, не й е забранявал да вижда детето, дори напротив - тя живее с детето си, а Йълмаз не е под един покрив с детето си.
Демир не е подал молба за развод, не е подал информация за прелюбодеяние, а директно изгони Зюлейха без пари, дрехи, храна и подслон, без право да види децата си...по традицията на честта.
Йълмаз подкрепя Зюлейха и й предлага помощ за място, където да живее с децата, евентуално - НО след съдебното решение и ако то е в полза на Зюлейха като попечител. Ако съдът реши в нейна полза, то тя ще има нужда както от пари, така и от жилище. А може и съдът да изиска това като условие за даване на попечителство. Тук е ролята на Йълмаз.
В руския форум вече се вихрят страсти как Йълмаз поставял своята болка и желание като баща над това на Демир и съответно майчината мъка на Зюлейха пред тази на Мюжгян. Къде видяха това, лично аз не знам. Йълмаз не е решил да отнема Керем Али от Мюжгян, нито го е сторил. Той не мисли да отнема децата от Демир самосиндикално. Йълмаз говори за момент, когато съдът би решил това. Това е до този момент.
Сега, друго вече ще е, ако в следващата серия, Йълмаз реши да измъква Зюлейха от затвора...да й помага да бяга и да иска да отвлича децата Демирови.
Катя

Здравейте!

Катя, не само в Чукурова, по цялата Земя хората обичат децата си. Но разговорът беше за друго, за избора между любов и дете. Нито един от изброените от теб герои не е бил пред такъв избор. С изключение на Йълмаз при бягството и Зюлейха  при сключването на брака с Демир:
пред любимата и нейните деца или своето кръвно дете Йълмаз избра своето дете;
пред любовта и живота на любимия или тяхното дете Зюлейха избра любовта.
На мен ми е интересно, че двамата от легендарната двойка правят различен избор.

Дана, какво искаш, някой да спре да пише, за да има паритет на мнения ли, какво точно искаш? Аз не броя, не ме интересува и затова не виждам с просто око тези неща, които ти виждаш. Ако едно мнение го изразявам дори само аз, това за мен не е проблем. Не чакам подкрепа от мнозинства, нито ме вълнува дали има такива. Мен ме вълнува сериалът. 
Конкретните ситуации можеш да мислиш така, както ти ги разбираш. Но. Аз не употребявам „отмъстител“. Говоря за „отмъщение“. Намирам смислови нюанси при употребата на двете думи. Отмъщението при това разбирам като метафора на стопанските и социални промени, които носи Йълмаз, а конкретно към Демир: Йълмаз иска да го  унищожи стопански, да го изгони от Чукурова, да го изгони от неговия конак, да вземе от него Зюлейха и децата. „Сушенето на корените“, към които би могло да се отнесе и отношението на Йълмаз към детето, когато го намери, никога не съм си представяла като убиване на хора. Идеята на Фекели, според мен, беше двамата да си върнат жените, защото той вече знаеше, че Йълмаз е оставил любима жена в Чукурова, така, както и самият Фекели. Ако Фекели се беше оженил за Хюнкяр, а Йълмаз си беше върнал Зюлейха, а заедно с нея и детето, какво щеше да остане от Яман? Това Йълмаз да убива деца си е твоя измишльотина. Моите разбирания за отмъщението и „сушенето на корените“ съм обяснявала толково много пъти, че направо е нелепо да ми приписваш, че едва ли не съм чакала Йълмаз да вземе и да убие детето на Зюлейха и Демир.
„Ако“ не е критика към теб, прекалено много виждаш себе си в това, което тук се пише. Казала съм какво е: „според мен“. Ти ако всяко мнение, различаващо се от твоето, възприемаш като критика, това си е твоя работа. Демир не може да бъде в ситуация като тази на Йълмаз, защото: не се занимава с „отмъщение“, а следва любовта си, която е най-важното нещо за него; заради нея търпи загуби; каза, че ако спре да вярва в тази любов, ще умре; видяхме, че и след  опита за убийство, той продължава да следва любовта си. Демир е последователен в любовта си, така, както Йълмаз в отмъщението. Къде тук има място за  предположение, че той може да се ожени за друга жена и да прави избора, пред който беше Йълмаз?  По другия въпрос: какво бил казал Демир? От това, че героят казва нещо, направил ли го е – не, знаеш ли как изглежда това нещо – не. Тогава какво обсъждаш? Имал същия начин на мислене като Хюнкяр. Ами не е вярно. Ако беше така, Демир щеше да уговори всичко с майка си, а сега двамата се движат по много различни два пътя. Демир стъпва върху това, което майка му подготвя, но следва свой начин на мислене в брака си със Зюлейха. Ако той беше като Хюнкяр, щеше да приключи със Зюлейха още в психиатрията или пък дори сега, след покушението върху него. Както разбрахме, той остави вратата отворена, въпреки това, че тази любов щеше да го изпрати на оня свят.
Това Йълмаз да не знае, че е баща, е отношение между него и майката. Зюлейха му дължи това обяснение. Никой друг не е отговорен. Тя неслучайно, а съзнателно „даде“ детето на Демир, следвайки договореното с Хюнкяр. Повече от една година всичко между нея и Демир е изяснено, Зюлейха има безброй възможности да каже на Йълмаз за Аднан, но тя не прави това, защото продължава да пази живота му и с това продължава да стои на избора си от началото: любовта или детето. Тя затова отиде на тайната среща, която предизвика веригата от последните събития – за да му спаси живота, не за да му каже, че Аднан е негов син.

Зюлейха прокле Хюнкяр да остане сама и до края на живота си да чака и да не може да види сина си;
и още, нека Демир първо се наслади на свободата, а после:
„Йълмаз трябва да научи, че Аднан е негов син.  Защото за всичко си има време. Както казват: Ти си роб на казаното и господар на неказаното. И ето сега чакай със страх. Това ще се промени. Ще отговаряш за всичко, което си ми причинила. Така ще съжаляваш...Да бях умряла и да не си бях играла със съдбата на това момиче, ще си кажеш.“
Оттогава досега Зюлейха върви по този път...

Привет🍀,
Ваня, не знам защо се опитваш да изкривиш думите ми и написаното от мен. Някъде да съм казвала, че искам някой да спира да пише? Не съм си го мислела това, дори. За мен също не е проблем да изразявам само аз конкретно мнение, затова и продължавам да пиша след доста неприятни обиди към мен от твоя страна. Финалът вече е близо.
Явно разбираш погрешно мнението ми. Съжалявам, че е така. Няма да си правя труда да се изяснявам, защото мисля, че опитите да бъда изкарана като агресивна, противоречат на естеството на постовете ми до момента. Аз спирам до тук. Бях отговорила на пост на Ирина, доколкото помня.
За отмъщението: прочети по-внимателно поста ми. Никъде не твърдя, че си чакала Йълмаз да убие детето на Зюлейха и Демир. Не знам, защо така ме нападаш. Просто начинът на представяне на Йълмаз и Фекели като основно съсредоточени върху отмъщението и с основна роля на отмъстители, предполага, че те не биха се спрели пред нищо. Аз лично, в тях виждам и много други роли, много по-дълбоки емоции, за мен те не са просто едни отмъстители (било то и в стопанската сфера) и аз също съм писала много за това. На мен, пък, ми е странно как се пропускат много реакции и конкретно поведение и на двамата герои, за да бъде принизено до отмъщение и нищо друго. Отмъстителите не пропускат възможности. Как така Фекели и Йълмаз следват пътя на отмъщението, като пропуснаха толкова удобни моменти, за да съсипят Демир? Многобройни възможности да го сринат и икономически и като личност.  Ако Фекели се стремеше към онова "сушене" на корени, той не би позволил на Йълмаз да се ожени за Мюжгян, би направил всичко възможно, за да проучи как се е омъжила Зюлейха за Демир и да действа. Той попита Назира и Саббахатин и това е. Толкова. Така ли процедира един отмъстител, който си е поставил цел и тя е единствения му път?! Как Фекели би очаквал Йълмаз да си върне Зюлейха, като Демир и тя изглеждаха сплотено семейство, никой нищо не е говорил за насилствен брак или изразявал желание за развод. Няма как Фекели да е очаквал това, защото само с голи приказки нищо не става. Защо Фекели убеди Йълмаз да остане с Мюжгян, заради детето, ако цели сушене на корени? Фекели се съгласи за бягството с нежелание и явно неодобрение. Нима за Фекели нямаше да е по-изгодно да подкрепи Йълмаз в оставянето на детето му и да задвижи отново бягството със Зюлейха. Дадоха ясно, колко дълго разговаряха и как Фекели го насочваше към оставане при семейството и отглеждане на детето.  Защо Фекели помогна с пари за освобождаването на Демир? Защо не го издаде за спирачките и Хюсеин? Какво му пука на Фекели, че онези двамата мислеха да прецакат Демир и стопански да го отслабят? Нали искат само да го съсипят. Голяма част от действията и на Йълмаз и на Фекели са далече от темата за отмъщението и ролята на отмъстители, защото те са водени от много други емоции, които се преднамерено се пренебрегват, за да бъдат принизени самите герои. Както и да е. Въпрос на мнение и отношение.
Това за "ако" няма как да го възприема по друг начин, защото беше адресирано в отговор на мой пост и мнение. За това и взех отношение. Аз обаче се осланям на думите на героя. Подобно правиш и ти с думи на други герои и ги квалифицираш само на база на казано, но не и на видяно или показано в сериала.
И последно : не съм писала, че Демир има същия начин на мислене като Хюнкяр, не знам от къде го видя това. Споменах единствено думите му в онзи разговор с Хюнкяр.
Това, че Йълмаз не знае, че е баща не е само отговорност на майката. Демир има своята вина, че приема дете, което има жив и здрав баща и му даде име и статут, пренебрегвайки бащината фигура. За това дете бащата не знае, нито е давал позволение друг да го отглежда и узаконява. Писала съм достатъчно за това, дала съм своите аргументи и това си е моето мнение. Не знам, защо продължаваш да налагаш своето по въпроса. Няма как да се промени усещането ми. Значи, ако Йълмаз беше избягал със Зюлейха - това щеше да е отнемане на децата от Демир и осъдително поведение за Йълмаз (виновен в отвличане), въпреки съгласието и решението на Зюлейха като майка (да отнеме децата на Демир и да ги даде на Йълмаз), но когато Демир е приел да отглежда сина на Йълмаз с пълното съзнание, че отнема това дете от бащата след еднолично решение на Зюлейха (да отнеме Аднан от Йълмаз и да го даде на Демир), то той е невинен. Много странна логика. Но, очаквана за мен.
За отговорността на Зюлейха също съм писала доста и там съм съгласна.
Пожелавам на всички хубав ден! Бъдете здрави и се пазете!🌺

Ваня, аз бих искала да не се обръщаш към мен специално, когато искаш да изразиш собственото си мнение. Иначе излиза, че ти формулираш темите, по които тук да се пише и се обръщаш към конкретни лица, които поставят други теми и имат различно мнение.  

Според моите "теоретични" познания, когато се формулира дилема (избор между алтернативи на понятийно равнище), понятията трябва да са съизмерими. Дете и любов не са, защото дете е конкретно понятие, а любов - абстрактно. Поради това, изборът може да бъде между детето и жената/мъжа (любимата/любимия). Това е тема за разговор, която аз предлагам, без да натрапвам и съм изразила разсъжденията си.
Да допълня поста си. Прочетох горния си пост още веднъж и виждам, че не съм конкретизирала точно единствено за Фекели. Фактът, който ме кара да го включа в групата е, че Фекели се отказа от любовта на живота си - Хюнкяр, когато разбра, че тя си е играла със съдбата на Зюлейха и Йълмаз, които са децата в неговите очи. Застана до нея в името на синовете им, когато искаха да се избиват и когато синът й беше в тежки съдебни и медицински състояния.