С какво ви дразнят свекървите? – 118

Така е, Amandel* досадно е доста често, но в някои ситуации (напреднала възраст или когато са самотни, или когато това им единственото дете) родителите имат нужда от тази връзка. Мъжът ти е разбрал това и жертва от времето си, и съня си, слушайки скучни и за него неща, но смята, че това е част от синовния му дълг. Остави го да се наговорят, защото в един момент, ако нещо се случи с тази жена, той трудно ще си прости, че не ѝ е отделил нужното внимание и виновната може да станеш и ти. Когато му пречи на съня или на почивката той сам ще вземе мерки. Разбирам защо се дразниш, но се опитай да го елиминираш като емоция за теб. Освен ако не е наистина по време на семейните ви вечери, все ще намериш какво да правиш по това време. Ако това би те успокоило, приеми, че така децата ви ще се научат, от личен пример, да не забравят възрастните си родители.
Мисля, че авторката с мъжа си няма никакъв проблем. На човека му е досадно това клюкане, отговаря само с "да, да, добре"...не го прави защото предпочита майка си пред жена си, а защото това е начин, по който се грижи за майка си.

Аз бих чела книга или щях да гледам сериал. Ако му пилиш на главата, ще се обърне срещу теб. Като се ядосваш, се ядосваш излишно, нищо няма да промениш. И според мен просто не смее да отреже майка си и слуша клюките. Аз, например, нямам проблем да прекъсна майка си и да затворя, ако имам нещо важно за правене. ММ, не може. Той слуша ли, слуша, докато техните не пожелаят да прекратят разговора. Ей, онзи ден така бяхме на разходка с един приятел и ММ почти през цялото време говори с баща си по телефона. Аз, ако бях, щях да затворя, да си погоря с авера и по-късно да звънна. Хора всякакви и разбирания всякакви. Аз не се дразня от такива неща.

Amandel*, ти да не си новата снаха на Тайс
Защото, както разбрахме, и тя обичала да си говори с часове със синчето

Споделям горното мнение. Всъщност телефонните разговори са най-малкото. Колкото повече напредва възрастта, толкова  повече имат нужда от внимание и помощ. Освен че се чуват по телефона, мъжът ми най-редовно посещава родителите си, поне два пъти в месеца ходи да им напазарува. Те и двамата отдавна не шофират, баща му прекара инсулт, най-малкото което може да направи е да им зареди хвадилника, вместо да мъкнат тежки торби. Или ако има нещо дрено да се ремонтира. Трябвали да се дразня, че ММ е грижовен и отговорен? Или да натяквам, че по този начин ощетява мен и детето откъм време и пари?

И ти си права, Миа, разбирам, че и е скучно, но не е стара жената, на 50+ е, има си още един син. Да си говорят, нямям против, просто е дразнещо, че не се съобразява. Тя познава сина си и знае, че дори да не му е удобно, няма да и затвори тел., ами нека да се съобрази малко. И аз имам майка, която много обичам, но не водим ежедневни разговори с часове, то няма и за какво. Чуваме се през ден, два, за по пет десет мин. Това не значи, че аз не обичам майка ми и ако има нужда от помощ няма да и помогна.

Ето и в момента пак говорят. По точно ММ слуша, тя си говори.
Гледам да се разсейвам във форума, ама пак си се дразня...
Знам, че оправия няма, просто се оплаквам.

Всъщност, проследила ли си какво правите през този час, когато не се провежда разговор?
На кое от общите ви занимания пречи?
Защото, ако нямате нещо специално решено, което вършите семейно, не е навлизане в личното ти пространство, а е част от вечерното разпускане, което мъжът ти е решил да посвети на разговор.

Ядосваш се на грешния човек.

Уф, съвсем не е възрастна на 50+ Би могала да има и други развлечения, дори ако свекър липсва. От кога е тази отчетност? Ако и с дугия си син минава този "ритуал" явно е от майките посветили целия си живот на синовете си и сега хем е във вакуум от липсата им, хем смята че са ѝ длъжни. Тъжно е и това, ама на нас да ни е за обица на ухото, да живеем не само за децата си. Лошото е, че ако на 50+ е така, с възрастта ще става и по-лошо.

Какъвто и да й е случая на свекървата, докато синът й подава положителни сигнали - изслушва, съгласява се, включва се в разговора, - няма да спре да го държи на телефона. Ако той не иска да прекрати разговорите, няма как. Затова казвам, че жената се ядосва на грешния човек.

Иначе е вярно, че с възрастта тези досадни и обсебващи търсения ще се задълбочат.

Щом е несъобразителна, няма да се усети сама, ако не ѝ се каже. Колкото пъти трябва.
Макар че и това може да не помогне, освен временно. Имам този проблем със собствената ми майка.
Сто пъти сме говорили по въпроса и съм я молила, настоявала, сопвала да не ми звъни преди 9 сутринта, че и след това, ако не става въпрос за нещо спешно и важно. Че всяко звънене по никое време ми разтуптява сърцето и първата ми мисъл е: „Кой пак умря?“. Че сутрин имам работа и въпроси от сорта: „Какво правите, добре ли сте?“ ме карат да избухвам и свършват с нейния рев и заричания, че повече никога, ама никога няма да ми се обажда. Мхм, повярвах...
По принцип уговорката ни е, че аз ще ѝ звъня, когато ми е удобно да говоря. И че ако отхвърля разговора или не вдигна, това означава, че в момента нямам възможност да говоря – имам работа, на касата в магазина съм, готвя и двете ми ръце са омазани и заети, в тоалетната или банята съм и т.н. И това не е причина да продължи да набира отново и отново, докато не вдигна и не викна. Следва гореспоменатата схема – рев, сръдни и заричания, че никога повече... Мхм. Повярвах...
Пиша това, отлично съзнавайки, че е твърде възможно някой ден дълбоко да съжалявам и да се моля мама да звънне и да попита как съм, ама нея вече няма да я има. Макар че в тия работи ред няма...
Затова със сина действам другояче. Очаквам той да ми звънне в удобно за него време, което за жалост се случва доста рядко. Аз звъня само, когато е много важно да се чуем. Обикновено общуваме чрез месинджър. Всеки пише, когато му е удобно. Отговаря, когато му е удобно. Ако видя, че е на линия във фейсбук, съм спокойна, че всичко е наред. Има нет, има връзка, ако е в беда, ще си каже. Ако изчезне за по-дълго време, пиша на приятелката му, ако тя е онлайн. Щом тя ме успокои, че всичко е наред, това ми стига.
Та така...

Какво ви пречи да вземете по един евтин таблет и да научите родителите си как се сърфира в нета и как се прави профил във Фейса?
Ще висят там повече, отколкото вие и като видят, че светите зелено, най-много да чукнат два реда.

Някои 70+ год. родители не искат, а и с очите не са добре и не могат.
Аз например фейсбук не ползвам, нищо че съм само на 41 г. Разговорите с родителите винаги е било деликатна тема във форума.

Всичко е въпрос на умение-като възбудиш интереса им, като им покажеш как могат да те "следят" във фейса и винаги да те "виждат", ще се изкушат.
Хората, които нямат нет и не ходят на работа, а са били  заети цял живот, не знаят какво да правят толкова свободни часове и затова досаждат с обаждания.
Никога не е късно да се научат.

Как' Сийка, е абсолютно права. Някои родители не се сещат да се съобразяват, а и не искат. Поривът им за контакт с децата е по-силен. Не знам колко време продължава сагата, но е възможно в един момент и на синът да му писне и да почне да не вдига или да си изключва телефона. Моят мъж като взе да си изключва телефонът нощно време (защото свекърва ми имаше навика да си ляга към 3 през нощта и да звънка към полунощ), тя започна да ми звъни на мен, да пита какво става с него.
Amandel не е в играта с разговорите. Сигурно я дразни, ако говори и глупости, може вече и само с гласа си да я дразни и дори като звънне телефона да настръхва. Затова в другата стая. Да не ги слуша. Филмче ли ще гледа, във форума ли ще чати...малко да се отърси от този глас и тези клюки.

Щом е на 50 +, все още не е в пенсия. Вероятно работи. Откъде време за такива напоителни разговори? Май се преувеличава за времето.
Как, Сийке, аз също мразя телефонния звън точно заради тази мисъл.