Съвместно съжителство?

Кариерата не е задължителна нито за мъжа, нито за жената, нито за съвместното съжителство или семейството. И без кариера могат да се докарват добри доходи. Аз например с мъж кариерист никога не бих се забъркала, ако искам семейство и детето ми да има баща.

Не зная за Сф, но всеки ден се прибирам от работа с ГТ и са 50/50 майки, бащи (под 50), баби и дядовци с деца в градинска възраст. За училищна не мога да преценя, пътувам късно за първа смяна и рано за втора/занималня.

Пътувам около 7.30-8.30 сутрин и 17.30-18.30 вечер. Няма бащи с деца във возилата, които съм ползвала.

Повечето малки деца учат в квартални училища и ги водят пеша. Големите си пътват сами до гимназиите.
Днешните мъже са пъти по-отговорни през тези преди 90-та. Тогава всичко им се поднасяше на тепсия, включително етажа от къщата или пари за апартамент, работата им беше 100% сигурна, а след нея подпираха облака да не падне и тичаха по банкети. Благодарение на това, че на съвместното съжителство се гледаше с лошо око, си живееха живота след брака, когато ги усетят що за стока са, а пък и развод на става, че той пък съвсем беше краят на света.

Човече, изобщо не е общовалидно.
На училище ходехме сами, но от 1 до 6 клас ходех на езиков курс следобед, свършвахме в 19.30, по тъмно - само бащи и тук-таме някой дядо висяха отпред на излизане.
След 1975-76 (преди това имаше шестдневна работна седмица) в събота сутрин повечето мъже ходеха до пазара, после забираха ситните дечиня и с тях - в парка, на разходка или на детска кинопрожекция. Майка ми тогава готвеше, но близо до нас имаше голям фризьорски салон, който работеше до обяд - пълен беше с жени.
В неделя сутрин масово се строяваха мъжете с килимите и тупалките пред лостовете, после, които имаха коли, залягаха под тях или пък излизаха семейно на разходка/ресторант (и на баня ).
Говоря за градски квартал, основно с къщи, без много пътуващи по родните места през уикенда.

Така е gargamela, взимаха най-лесното. Да се разходиш с детето след училище или в парка, да тупнеш нещо веднъж в седмицата, да се разходиш до магазина, да занесеш една цяла! торба до кофата или да пипнеш нещо инцидентно и т.н.
Но да излъскаш целия апартамент или къща, всеки ден да се завираш в кухнята за готвене, да сервираш, отсервираш, миеш чинии, да излизаш болничен заради болно дете, да гледаш бебето си след работа, да бършеш повърнато и други неща, да простираш, гладиш и т.н.- тц. И всичко това всеки ден, как да кажа, балансът беше много измислен. За сметка на това се внушаваше, че те вършат много, ама мнооого! Обаче с времето жените разбраха, че ги мятат на върбата и вече по-малко се навиват на съвместно съжителство или семейство, в което са работни магарета, а той се разхожда в парка и на кино

Да, правилно си разбрала. Там жените работят и макар да нямат изискване мъжът да работи, все пак работи и той. Там много от жените имат собствени коли и макар да нямат изискване мъжът също да има своя кола, понякога и мъжете имат такава. Там жените пазаруват и мъкнат тежки торби и също това го правят и мъжете редом до тях. Това е пример как съжителството между тях се основава на взаимност и приятелство.

 Даже познавам една двойка (мускулест финландец с 27-годишна крехка рускиня 155 см), където той ѝ предоставя възможността тя да мъкне 10-килограмовите торби, докато той си проверява съобщенията в What's app в телефона. Аз много пъти съм ѝ предлагал в това време да взема торбата, но тя само веднъж се съгласи. Там жените имат голям зор да се доказват като равни и не по-малко можещи и самостоятелни от мъжете. Малко повече мозъчна промивка имат от страна на женски списания и предавания, подстрекаващи към феминизъм, но им действа безотказно. Тя е 40 кг с мокри дрехи и изнемогва с двете торби, но в същото време се усмихва и казва "Не, мога и сама". А пък като съм отварял вратите на кооперацията, в която ми беше квартирата там, на няколко жени на млада и средна възраст, се цупят неодобрително. Една млада русалчица направо избързваше сама да си отваря, само и само да не ми позволи аз да го сторя за нея. Срам ги е да признаят, че им е приятно едно кавалерско отношение и вместо това държат да бъдат усещани като силни. Единствено няколко от възрастните жени там ми благодаряха и се усмихваха. А мои приятели финландци ми казваха (но на английски) неща от типа на "Те могат да се оправят и сами".

Разликата между Скандинавия и Балканите е огромна - географски и исторически. Манталитетът е различен, както и обичаите, и традициите.
Гледала съм как в Исландия, където е единственото считано в света пълно равенство меду мъже и жени, още от детската градина се правят специални програми това да се постигне. Момчетата участват в разговори на емоционални теми, а момичетата са ангажирани с мъжки игри.

Колкото и да ви се иска да сме Исландия или някоя от Скандинавските държави, това е непостижимо. Поне не на този момент.

И не виждам логиката 55кг. жена да носи 10кг. чанта, а мъжът и да си почива. С природата не можеш да се бориш. Аз никога няма да съм по-силна от мъжа до мен физически. Той никога няма да е по-емоционален. Аз никога няма да имам пенис. Той няма да има вагина. Той никога няма да роди. Аз имам предпоставки да се случи.

Мъжете и жените мислят по различен начин. Устроени са различно. Логично - за различни житейски процеси. И това предполага всичко останало: отговорности, подходящи професии, подходящи занимания, роля в обществото.

А колко лицемерие намирам във феминизма... по-добре да не задълбавам.

Подценявате колко много мъже има, които са с чувствителни души и държат на чувствата. Но обществото ги притиска да потискат всичко в себе си, защото от мъжете се очаква да търпят, мълчат и да продължават напред. Забравя се, че за мозъка пол няма. Той е този, който мисли и чувства на духовно равнище, а не скелетът и мускулите. Това, че има безчувствени жени и чувствителни мъже, както и обратното, е просто признак на разнообразието от усещания и ценностни системи, които имаме като хора, без оглед на пол.
 
 Като се замисля за съвместното съжителство, там норми и правила няма. На мен ми се е случвало да се пренесем на квартира с жената до мен и на третия месец, и на петия, и на втория ден. Също и аз съм заживявал в жилище на жена още от първия път, когато сме се виждали на живо.

Всъщност е научно доказано, че има различия между мъжкият и женският мозък...
С факти.

Ми като са балъкини...
Аз пазарувам, да. Но пълня торбата колкото мога - около 5 кг вероятно. Много често ми се е случвало да не купя нещо, защото е тежко.

И?
От това следва ли, че силният пол е добре да се подчинява на слабия, за компенсация?
Аз от толкова общи приказки и философстване не разбирам защо жени, уж доволни от съжителството си, структурират правила за успешно такова, пак изхождайки от какво трябвало да правят мъжете. А мъжете дори нямат думата. Кви торби, по колко километра ги мъкнете тези торби?

Един и половина км.
Почнахме спам, ама тя темата отиде...

Вече се чудя на някои мъже кой им е по-големия проблем: че няма кой да им носи/пълни торбите, или че трябва да мълчат и да не показват чувства?      Фройд е говорил за завист към пениса, но с тоя ултрафеминизъм, започва да ми мирише на завист към вагината

Здравейте, искам да се включа в темата с въпрос:
- Как бихте постъпили в ситуация с жена на 27г., и мъж на 33 - мъжът иска да гради сериозна кариера, за която трябва да се подготвя няколко години напред.
Жената иска съвместно съжителство, но мъжа се оправдава точно с въпросната кариера. Връзката е на 2 години и половина.