Съвместно съжителство?

Ама щом се яви някой, който пише каквото мисли, и то не съвпада с вашето мислене, и ви показва даже реална картина, и почвате. Я диагноза, я кой ще те вземе тебе, бе.
Големи жени, уж, опитни.

Реална картина в смисъл животът на някого е по-реален от моя или мисли повече от мен? Или беше просто сарказъм? Аз също имам оплакване от честотата на секса след събиране.

Ми не те знам с кого се събираш. И защо. Търси някой от мъжете, двто се жалват от същото и квото стане.

Много е прав ,chris78, не знам защо му се нахвърлихте. Човекът казва, че ако някой мисли, че жената ще е в 24/7 готовност за секс като живеят заедно, не е така. В което няма нищо лошо . Секса е част от връзката, но не е нужно всичко да се върти около него.

На мен лично мненията му често ми звучат точно като измисленото клише за досадна глуповата женичка, обвързана с неориентирано и супер над битовизмите мъжле. Чак нереално и тролещо ми изглежда.

Ако двама големи хора се харесват, каква би била причината да не заживеят заедно след 2-3 срещи. Разбира се, ако имат такава възможност. Не разбирам, за какво са нужни месеци, половин години, цели години.

За мен поне година примък-отмък беше екстра. При положение, че от ден първи усетих "моя човек" (26г. сме заедно).
Ама ми беше важно го видя в контекст с негови/мои приятели, роднини, фиркан, в конфликтна ситуация, в конфузна ситуация, на културно мероприятие, да преценя и моите реакции...
 Колкото и да съм увлечена по някого/нещо, винаги някаква част от мен гледа сеир отстрани.😁

Според мен жените обичат секса, колкото и мъжете. Има една приказка - в едно легло я боли глава, в друго не. Но ако мъжът го домързи в един момент и гледа само собственото си удоволствие...
Много асексуално действа и когато  очаква от нея отношението, което получава дете от майка. chris78 го загатна.
Секс правят възрастните, който иска, да се държи като възрастен. Ама това включва много отговорности и не всички приятни? Така е, но няма как да намаже само екстрите

Имам опит два пъти със съвместно съжителство. Първият път беше ученическа любов и след 3 години, завършвайки гимназия( аз той е 6 г. по- голям) , ме покани да живеем заедно. Аз се позадърпах в началото, но младо и влюбено- нямаше какво да се направи Беше прибързано, защото на 18 аз вече " си играех на семейство " с него. Но както и да е. Живяхме заедно още 6 години... Без никакво надграждане на връзката, накрая и като съквартиранти.
Със съпруга ми нещата седят много по- различно. Оженихме се на втората седмица от запознанството ни( на живо, онлайн се знаехме от година).Нямаше как веднага да заживеем заедно, защото рой живееше далеч. Идваше сало на ваканции. В крайна сметка вече от година живеем заедно и доста неща излезнаха наяве.И хубави, и лоши. Ама свършен факт 😃
Според мен, ако можех да разсъжвам трезво, идеалният вариант ще е поне година и половина след гаджосването двойката за заживее заедно. И тук е важен и възрастовия фактор - аз на 18 определено не мислех за брак и деца. Можеше да изчакам дори със заживяване заедно. Но на 26 вече завършила и с професия се замислях за сериозни стъпки.

Ако го домързи в един момент ли? Санким тя няма да усети чие удоволствие гледа от самото начало, дали интимният им живот има положително развитие или не. Предлагам да не му прехвърляме отговорност на него, освен ако не са почнали секса след брака и жената пак се оказва излъгана. Горката.

Точно обратното е (при мен). Аз съм заживял сам откакто съм започнал да изкарвам пари - забравих имах ли 19 навършени, или още на 18 бях. Абе първи курс в университета. Изнесох се нарочно от майка си, иначе в същия град учех. Радвах се на свободата - няма на кого да обясняваш къде отиваш, кога ще се върнеш, защо си си оставил това тук, а онова там... След това с жена не съм живял до над 30г. като станах - и само с жена ми. Тия пробни периоди не са за мен. Като съм имал гаджета, срещали сме се без сериозни планове. Ако почнат да натискат за брак - давах заден, не бях готов - нито като фаза в живота, нито като конкретна жена - докато не срещнах жена ми.
Но ако някой мъж си търси да скочи от майка си, та направо на жена си - нека побърза и на 6-я месец както казвате тук, да заживее с жена. Ако не се получи "пробния период" - адиос и след няколко месеца с друга да живее. И все така да я кара. Щом не му се ергенува... то хората са казали "ергенлък-пашалък", това си е златно време за един мъж, което всеки трябва да изживее - според мен. Но който си търси господар да го командва какво да прави в живота, нека побърза.
А при много мъже е не защото не си ценят свободата, ами защото бързат да не изтърват мацката - като го пита "накъде отиват нашите отношения" и мисли, че ако не направи тази стъпка тя ще го изостави. А няма самоувереност дали скоро ще си намери друга или не. Пък ако заживеят заедно, вика си, вярно ще има кой да ти мърмори, и преди да направиш каквото и да искаш да направиш ще трябва да питаш може ли, но пък сексът ще е когато ти се прииска. Е - повечето остават разочаровани.

В това, че някои бързат да не изтърват партньора, има вярно. След като завършихме гимназия, първи се ожениха две нисички момченца, някъде към 1,60, явно бързащи да вържат първата пожелала. А най-готините най-дълго избираха.

Абе аз това съжителство никога не съм го виждала като тест драйв и като ви чета сега, ми е много странно. За мене е естествен етап от развитието на връзката. Смисъл, ако съжителството е тест драйв за брак, то и бракът е тест драйв за деца, а те са тест драйв за?

Децата са тест драйв за развод

Ами аз честно не виждам връзката като "етапи". Или ставате, или не ставате. Съответно една връзка може да съществува и да е продуктивна под много форми. Иначе бракът е инструмент да си оптимизираш живота за повече гладкост в някои аспекти. Главно за да се изгледат децата.

Проблемът е, че като се стигне до съжителство, понякога това спира развитието и няма следващи фази.