Съвместно съжителство?

Нищо не лекувам целенасочено, нито го мисля. Но те си се обаждат сами, и в повечето случаи - подсъзнателно.
Хубаво е, че го отчитам и си признавам.

А дали наистина е така или просто той винаги си е бил такъв (черта на характера)?

Темата е много хубава и се радвам да прочета толкова стойностни мнения в нея.

Напълно съгласен съм с теб и ти сложих палче, но не съм съгласен с последния ти абзац. Ще обясня защо. В чисто битов план, жената в България (важно уточнение!) има много повече интерес от мъжа. Защо ли? Защото в почти всички случаи на зародила се връзка (всъщност още отпреди това) жената е тази, които има изисквания мъжът да предоставя битовите условия (собствено жилище или квартира, кола/таксита, плащане на сметки, ресторанти, купуване на подаръци и т.н.). Рядко жената е тази, която предоставя тези неща, дори и да разполага с условията. Рядко са и случаите двамата да си поделят разходите поравно, докато в западните държави почти всички си поделят сметките.

 Мъжете имат интерес към (а) личността на жената, (2) към външния ѝ вид и (3) нейните умения в интимен план (не, че и жените нямат такива интереси, но те имат такива в съчетание с другите от битов план). Малко ми е странно да го пиша на жени основно...

 Огромна заблуда е, че мъжете като цяло не ги е еня за чувствата и романтиката в отношенията. Да, има голям брой простаци с липса на такт към жената до тях, но същото се отнася и до големия брой златотърсачки. Ако някоя от вас е попадала на мъж или няколко мъже с ужасно отношение, вероятно си е изградила отрицателна представа за целия пол и е с вътрешната настройка да не очаква нищо добро и от следващия, но всеки човек е отделна вселена от мисли и чувства и няма как да го оприличаме на други, само въз основа на страхове и догадки. Именно в това отношение и съм съгласен, че когато съвместното съжителство започне по-рано, това ще даде по-ясна представа за същността на другия, но и на нас самите. Всеки може да мине за учтив, усмихнат и спретнат при излизанията на заведения или при срещите за удоволствия, но всичко останало излиза наяве най-сигурно, когато споделяте общ покрив.

А дали наистина е така или просто той винаги си е бил такъв (черта на характера)?
[/quote]

Няма такива черти. Това е детска стратегия за "справяне" с хората. Като бебета и малки деца всички сме кряскали и пискали като малки, за да получим нещо - храна, вода, успокоение, прегръдка. Повечето хора преминават успешно през този етап и възприемат по-зрели стратегии. Една част хората остават на това ниво обаче. Не знам дали обясних добре.

С Тайра и аз не съм съгласна за битовия план. Не познавам мъж, живеещ сам да не е успял да се справи с битовизмите.
И логиката на Тайра е обърната - ако мъж не желае съжителство, той няма нужда от чистачка и готвачка.

На мен пък не ми харесва тази формулировка "емоционален багаж". Човек не може да не трупа такъв, това по -скоро е опитност, която не/дава заявка за емоционална зрялост. Неизбежна е.  Даже липсата на такава повече би ме притеснявала у отсрещния. Да имаме "емоционален багаж", означава и че сме се променили, независимо дали в негативен или позитивен план /което е заявка за  пластичност, а не ригидност и неадаптивност към промяна и стрес/. Та, погледнато от този ъгъл, всеки емоционален багаж е добре дошъл, стига да знаем в каква посока да вървим после и с кое от него, без да ни тежи излишно, да останем.  Емоционалният багаж не е нещо, което може да разтоварим просто така, търсейки бързо освобождение. Трябва да ни  е "тежало" известно време, за да си вземем нужното ... Ако  го оставяме на входа на всяко ново начало, с желание да тръгнем на "чисто" /нещо, което реално няма как да се случи /това крие риск да се върнем в начална позиция. Крие риск да  саботира  нас и нашите връзки  през невзетите поуки,  а ако ни е направило по-осъзнати, дори през негативните емоции, пак  е с позитивен знак.

Ако ти е толкова трудно местенето, решението е лесно - каниш го в твоето жилище и ако с течение на съжителството и битовизмите не те устройва какъв е като човек, му посочваш вратата. Адски лесна е раздялата, стига да искаш да действаш точно така. Тогава той ще е този, който е нагърбен с тежката задача да си изнася багажа, а ти ще си спокойна и отпочинала.

Правилно, Роси. Всеки има емоционален багаж. Тука обсъждаме как да гледаме един на друг заради този багаж. Дали да приемаме нещо лично и да се сдухваме заради него или не.

Всичко е лично. Ако някой е станал мнителен и ревнив, вследствие стара връзка и е решил да ме ревнува и следи, как да не го приема лично? Но моят "багаж" ме е научил, че няма да търпя и отдалеч да заобикалям подобни индивиди, които не са са просто "с багаж", а емоционални травми за лекуване. Която няма опитността/багажа да върви да се оправя с такъв.

21ви век е, какво значи да се чудим лично ли е, или не. Разбира се, че е лично.

Отново съм съгласна. Не казвам, че всичко трябва да търпиш, а да мислиш.

Но и даваш чудесен пример, че няма нищо лично в ревността му.

Точно! Понеже го били лъгали, та нямал вяра в жените. Понеже бившата изневерявала, та ревност до безумие. Понеже го командвала, вече никой няма да му казва какво да прави. Абе я у лево!

В западните държави може да си поделят сметките, ако е само чук-чук, ама опитай да направиш на някоя дете, без да осигуриш дом и издръжка на семейството, и при раздяла да не ѝ плащаш солидна издръжка, на НЕЯ, не само за детето, защото, докато е бременеела и гледала дете, има пропуснати ползи. А и да работят с малки деца, работят почасово и си делят домакинските задължения. Неслучайно тук беше някаква екзотика това хаусуайф, а там си е практика.

А пък в Европа да се разведеш с жена с дете.... Опс, кога стигнах до развод.
Абе, там нямаше ли някакви правила и при раздяла след съжителство без деца?

Пирончо пак завъртя към меркантилните жени у нас. 🤣 Ми такива сме бе, свиквай! Щом някой иска да му окажа честта да живея с него, ще си плаща. Точка!

В кой "западни общества" се случва всичко това, което си описала?
 Мога да кажа най-вече как е в скандинавските държави и Естония, тъй като съм живял и работил там с години и познавам десетки двойки + съм виждал със собствените си очи каква е повсеместната практика в обществата им.
 Там хората се събират заедно и като двойки, и като приятели! Да, приятелството е неделима част от връзката. Жалко, че в България мнозина и от двата пола омаловажават огромното значение на това човекът до теб да ти е И приятел! Доверен човек, с когото споделяте всичко, на когото можеш да разчиташ, който ще те подкрепи - както и ти него! Без игрички, интриги и други глупости. Без тънки сметки "Какво дава той, какво ще дам аз". ДАВАТ И ДВАМАТА!
 В тези държави жените нямат практиката да изискват от мъжа той да предоставя всички битови и материални условия. Напротив, жените там работят усилено и залагат на кариерата. Не бързат да "връзват" мъжа с дете и после да си седят вкъщи като домакини. Повечето двойки там всъщност живеят на семейни начала години наред (рядко са сгодени), преди да достигнат до решението да си имат потомство. Преди това, и двамата работят за осигуряването на необходимите условия поравно!
 И мъжът, и жената взаимно си помагат в домакинството. Поделят си: готвене, чистене, подреждане, пазаруване, извеждане на кучето навън. Или го правят заедно, или се редуват. Едната вечер при -20 градуса той ще изведе кучето на разходка, докато тя направи оризче с пилешко, а другата вечер тя е навън с кучето, а той пред фурната. Тя шофира своята кола, той - неговата. Ако имат само една кола, еднаква е вероятността тя да е собственост или на жената, или на мъжа. На заведение плащат или всеки своето, или с редуване - един път той, един път тя. Но най-често имат обща сметка и няма значение кой плаща с картата, защото и двамата работят и захранват сметката. Там жената се стреми да печели колкото мъжа и да е независима, бидейски с мъжа само заради чувствата, а тук в България твърде много от жените държат мъжът да печели много повече от тях и да е постигнал много повече (всичко) в материален план, докато те (жените) осигуряват "присъствие" и "спокойствие" (нито една жена до момента не е успяла с ясни думи да обясни какво е закодирано в тази тайнствена, но до втръсване повтаряна думичка). Там жената не стиска краката и няма главоболие, ако мъжът не е развързал кесията за ресторанти, СПА центрове, екскурзии. Работят двамата, плащат двамата, любят се двамата. Няма поставяне на условия за пари, коли, имоти.

 Между другото, в повечето от тези страни, ако майката не успее да осигури условия на детето си след развод, държавата може да ѝ го отнеме. В много от случаите детето бива присъждано на бащата, а не като в България - почти винаги на майката. И тъй като познавам няколко разведени двойки там, ми направи изключително приятно впечатление това, че всичките от тях бяха запазили културното си отношение един към друг и децата се чувстват радостни да са и при майка си, и при баща си.