Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 30 ян. 2020, 12:52 ч.

Номинации за най-голяма муня (тема 3)

  • 28 130
  • 224
  •   3
Отговори
# 45
  • here and now
  • Мнения: 1 453
Колата пали с бутон. Ключа е някъде в чантата, има и втори имобилайзер, който е закачен за ключа. Щом тези неща са някъде в колата, няма проблем. Аз я заключвам от бутон на вратата, реално ключ не ползвам.
Мога снимка да кача, както казах вече знам къде е Wink

# 46
  • Мнения: 28 474
Демек ако колата е отворена всеки може да си я вземе.

# 47
  • here and now
  • Мнения: 1 453
Ако ключа е в колата, може да я запали и да я подкара, ако съм я оставила отключена. Ако ключа не е вътре, ще му изпише  "key not detected" и не може да я запали.
 Ако ключа е в колата, не може да се заключи(това е много полезно за муни като мен).

# 48
  • Мнения: 183
Пътувам към летището с мм,трафика е огромен и за да не се изнервяме му чета вицове:
"Мъжът е като каймата...60% свиня,40% говедо и две яйца,а сместа е предназначена за принцеси"
Много се смяхме,аз галено наричам мм "Прасчо" ,когато съм му ядосана"Говедо" (зодия телец е) , а той ме нарича "принцеса" (най-вече когато ми е ядосан) Та този виц много добре ни описва

# 49
  • Мнения: 4 668
В нас кафемашината е пълен автоматик. Отивам на работа и по навик пускам кафето на машината и почвам да блея нещо по чавките. Чак когато преля чашата се усетих, че съм направила гаф, и там не е автоматик. Познайте на другият ден, отново същият номер.

# 50
  • IT
  • Мнения: 3 268
Аз много често забравям да изключа моята кола от копчето и тръгвам да излизам, добре че е умна и сигнализира.  Но примерно, ако ключа е в чантата и тя е на задната седалка, не мога да тръгна, защото не е в обхвата.

# 51
  • София
  • Мнения: 1 041
Ех, страхотна тема - за мен разведряваща, на някои мунщини се смея с глас, на други - се чудя.....
Ама какво да се прави- ежедневие, всички сме забързани, замислени та случват ни се разни мунщини.
Успокоявам се, че е нормално!

# 52
  • София
  • Мнения: 5 348
почвам да блея нещо по чавките.
А това какво значи:joy:

# 53
  • Голямата Мушмула ¯\_(ツ)_/¯
  • Мнения: 21 124
телефонът ми пак работи - мога да се "похваля" какви ги свърших миналата седмица.
нали сте гледали някои от старите филми с Лаурел и Харди или с Чарли Чаплин - един мъж, една греда, завъртане наляво... после надясно и ето ти, от нищото - 20 минути ням филм.

и аз така.
сутринта по коридора ме среща една колежка и черпи с един бонбон мерси.
аз съм човек възпитан, вземам бонбона, благодаря, интересувам се от повода, поздравява и пожелавам сълголетие и просперитет и пъхам бонбона в джоба на панталона, защото точно сега не ми се яде и за  да не изцапам листа, който съм тръгнала да взема от принтера.
идеята беше да си стигна до стаята и там да извадя бонбона от джоба.
да, ама не! забравих го и седнах да си пиша документите.
по обяд друга колежка се обажда да ходим заедно на обяд, тръгвам, в движение напъхвам телефона в джоба на панталона и обличам якето.
вече облечена решавам, че в джоба на панталона няма да ми е удобно и премествам телефона в джоба на якето.
изваждайки ръка от джоба на якето установявам, че цялата е в шоколад, както и якето, както и панталона и най-страшното - телефона е обмазан почти изцяло с шоколад.
резултатът е - микрофон и всякакви други отвори - пълни с шоколад, ремонт и почистване и аз почти седмица с никия с фенерче.

# 54
  • Мнения: 1 330
Днес получавам смс от банката, че съм в просрочие по кредитната си карта. Ама как? Нали внесох? Обадих се на телефона за клиенти и ме насочиха към клона. Отидох, ама така ядосана бях. Дадох им точна дата, точна сума и им обясних колко съм възмутена, че парите са внесени някъде другаде. На служителката ѝ отне около 15 мин да провери и да ми докаже (!), че нищо не съм внесла. Междувременно аз се досетих къде точно съм оставила отделените за вноска пари (не в банката!). Умрях от срам, колко се извинявах... И това е най-близкият до нас клон, буквално до блока. Нямам идея как ще вляза пак там. Flushed

# 55
  • Мнения: 10 026
Е, понякога и в банките са муни. В тарапаната през декември, че и в началото на януари издирвахме кой аджеба е внесъл по една служебна сметка сума, че проформа фактура плаща отгоре на това (при нас няма начин да му бъде издадена такава).
В банката спали, объркАли сметките. Защо някой не реши да внесе по личната ми сметка нещо? Ще си трая, обещавам.

# 56
  • Мнения: 2 950
Е, понякога и в банките са муни. В тарапаната през декември, че и в началото на януари издирвахме кой аджеба е внесъл по една служебна сметка сума, че проформа фактура плаща отгоре на това (при нас няма начин да му бъде издадена такава).
В банката спали, объркАли сметките. Защо някой не реши да внесе по личната ми сметка нещо? Ще си трая, обещавам.
На мен веднъж ми изпратиха фактури на личния имейл погрешка, за съжаление никой не се излъга да ми прати някой лев. Имейлът на действителната получателка се различаваше от моя само с една точка в повече. Върнах отговор, че е станала грешка.

# 57
  • София
  • Мнения: 2 233
Аз имам безумна история.
Преди години - гледам си разпечатка от движението по сметката и изведнъж виждам преведени 60лв от не знам кой оркестър в Плевен (примерно) на името на Виолета Кисакова (измислям си, но името е особено). Сещам се, че моя близка приятелка се казва така и свири на виола. Обаждам ѝ се и  тя казва: "Абе трябваше да ми преведат един хонорар от 60лв от Плевенския оркестър за едно участие, ама нещо никакви ги няма". Викам "Ами при мен са".
Кажете ми какъв е шансът точно нейните пари да дойдат точно в моята сметка?
П.С. Не работим заедно да имаме близки сметки. В съвсем различни сфери сме

# 58
  • София
  • Мнения: 35 664
Нета ми умря докато писах. Това не е мунщина, а каръщина.

Нямам компютърен стол, а използвам фотьойл. Удобно, широко, има място и за котарака... И понеже е залепен за бюрото ставам и сядам като прескачам облегалката.
Синът ми вчера ходи на пазар. Прибира се и ме моли да заключа. Котаракът леко се стресира от отварянето на входната врата и се е наканил да скочи на фотьойла. Аз ставам, а той скача на облегалката... и беше посрещнат от мощен ритник. Падна и събори бутилка кола и отворена бутилка с вода. Естествено съвсем психяса "тази ме удари" и "о, водааа"... драсна със 100 и се скри в спалнята Simple Smile
Карах му се докато бършех локвата Simple Smile

А помните ли, че бях писала за найлоново пликче на улицата? Аз помня.
И снощи имах терзания с найлонов плик. Прибираме се с ММ натоварени с покупки и минаваме през тясна тъмна пътека. В далечината ми се видя как нещо пролази по пътеката. "Плъх!" Рекох че е посетил магазина и сега е решил да се скрие в близката трева. Ама пликчето спря и започна да ми прилича на дебнеща котка. "Ама много дребно това за котка, може да е котенце".
Питах аз ММ вижда ли там нещо си... Нищо не виждал гадта "само едно найлоново пликче се вее на вятъра". А снощи си подухваше здраво.

# 59
  • Велико Търново
  • Мнения: 1 294

Това с пликчето ме подсети за една случка отпреди повече от 40 години. Имаше период, в който чичо ми със семейството му живееха в много отдалечен град и идваха два пъти годишно. Та с братовчедите се виждахме много рядко. При едно от гостуванията им, понеже не сме се виждали дълго, аз, сестра ми и братовчедка ми не можем да заспим, щото уж си говорим разни неща (какво ли толкова сме си говорили на по 8-9 години, ама нейсе). Живеехме на центъра тогава, а в детската имахме една ракла и едната от трите сядаше там, а другите две - на ъгловите легла. Та, говорим си ние и изведнъж братовчедка ни си втренчи погледа някъде навън, гледайки само в една точка. Вика - там има един човек. А това вече е посред нощите, сигурно към 2-3 часа. В онези години да има хора по това време по улиците си беше голямо изключение. Поглеждаме и ние през прозореца - уж също го виждаме, ама човекът не помръдва. Гледаме, гледаме - не, стои си на едно място. От дълго дзверене вече започва да ни се привижда - мръдна, а, не, не е. И така сигурно поне един час го дебнахме. Това ни разсъни съвсем и отидохме в кухнята - ще правим кекс, за да изненадваме със закуска родителските тела. Е, не ги изненадахме! Или поне не приятно. Не помня какво точно сме бъркали и забърквали, но се получи една голяма подметка.
С нетърпение дочакахме да съмне, за да останем безкрайно разочаровани - нашият "човек" беше един знак (години по-късно разбрах, че това е знак №1, знаете го - обърнатият триъгълник). От нас обаче се виждаше под такъв ъгъл, че триъгълникът изглежда като леко разширение, та и в тъмното що пък да не е човек.

Общи условия

Активация на акаунт