Публикувана: 14 юли 2025, 15:51 ч.
Последно мнение: 8 ноем. 2025, 10:21 ч.

Битата родилка в Майчин дом София

47 914
1 235
1

14 юли 2025, 15:51 ч.

София/Севлиево
Мнения: 12 464

Повдигам тази тема,тъй като не видях подобна(освен бегло обсъждане на случая в темата за раждане във въпросната болница).
Според вас редно ли е подобно отношение от страна на лекар,давал клетва ,че ще направи най-доброто за пациентите си?И докога ще продължава това отношение към раждащите жени?През годините доста потресаващи истории чух, включително моето първо раждане в Майчин дом София бе един малък кошмар(за късмет не ми викаха и не ме биха,но съседна родилка отнесе няколко шамара заради виковете си).Та как е възможно за толкова много време нищо да не се е променило?И какво изобщо може и трябва да се промени?Вие сте на ход...

# 1 14 юли 2025, 16:05 ч.

Мнения: 24 254

Сега погледнах оплакване на лекарката, че има тормоз над нея и детето и. Като не вземат мерки властите,/шефовете и/ хората се саморазправят.
Тя отрича, свидетели твърдят обратното, държала се е гадно. Кънтял коридорът от виковете и. Половината лечение /помощ/ е в отношението , макар раждането не е болест...

# 2 14 юли 2025, 16:14 ч.

Мнения: 22 291

Aз вярвам на родилката.

Родих 2016 г в Майчин дом. От част от персонала получих ужасяващо, много гадно отношение. Бях там и за задържане цял меьец, както и да е. Но от раждането до изписването след 8 дена ревях постоянно, без прекъсване, буквално. Подиграваха ми се, че съм лигла, че съм дошла да родя в отделението, та после да се обясняват с моя смъртен случай. Че съм стара, че не се ражда на тия години. Защо съм била забременяла изобщо?? За да ида при тях да умра. Това ми е казвано поне 2 или 3 пъти, от лекар там. Изкараха ме нарочно, че съм с гестационен диабет, при перфектни изследвания. Вероятно за допълнителни пари от касата, не знам. Всеки ден една сестра садистка идваше с нещо като бръснарско ножче 3 пъти и ми режеше който си иска пръст. Като плачех и молех за нормално като боцкане да ми вземат кръв, ме наричаха лигла и толкова. На секциото беше най-гадно, но не искам да си спомням. Само рев и ужас. Нямам обяснение.

Понеже съм адски благодарна, че излязохме живи и здрави с детето, искам да кажа, че има прекрасни специалисти там. Но персонала е претоварен, уморен и отношението към пациентките е понякога ужасно. Да ограничат бройките раждания и да бъдат нормални, любезни с родилките! Това ми се иска.

# 3 14 юли 2025, 16:16 ч.

Мнения: 50 969

По време на моето раждане ми крещяха. Не обиди, а просто викаха. Аз, признавам си, в един момент исках да си почивам и не възприемах.
Не са се държали гадно по време на раждането. В смисъл обиди или неглижиране. Но имаше много други неща...бебето отделно, говорене на " майче", липса на информация, липса на физически комфорт, абе знаете как е. Отделно при проблем, все пациента виновен. Мисля че конкретната история не беше лов на вещици, а поредния зов за човешко отношение и организация на процесите в здравеопазването, на отговорност, на доверие...мираж.
Раждах в Шейново. И те са ... известни. Не само с хубави неща. Проблема е повсеместен. Такава е системата. Така ги обучава. Допуска го. А поради липса на кадри, след време и това няма да има.

# 4 14 юли 2025, 16:28 ч.

Мнения: 1 119

С една родилка, или с един болен човек трябва да си по-внимателен. Тези хора са по-уязвими. Против съм такова гадно отношение... Като не им се работи тази работа да не се занимават, вместо да се държат така с пациентките си. Аз бих подала жалба, най малкото.

# 5 14 юли 2025, 16:55 ч.

София
Мнения: 11 922

Мисля, че този АГ-садизъм е атавизъм от практиките на съветската АГ "школа" /толкова ужаси е имало и има и сега там, че глава да ви зайде!!!) и по някакъв начин толкова дълбоко се е пропил и сраснал в съзнанието на по-възрастните лекари и преподаватели, че се мултиплицира и в отношението на следващите ги до безкрай!
Наистина не знам в други страни такова безобразно отношение към раждащи жени!
Те са обиждани, унижавани, обругавани, овиквани , а сега и бити!!!
На хуманно отношение не може да се разчита в държавните АГ болници!
И , разбира се, т.нар. "медицински одит" няма да установи нарушения, защото "гарван гарвану око не вади", нали??
Отвратена съм!
После защо ги бият?? Ще ги бият не, ами...!!!

# 6 14 юли 2025, 17:11 ч.

Мнения: 279

Лежах за задържане на 5 етаж в Майчин дом. Абсолютно вярвам на родилката!
21 г. минаха, но явно нищо не се е променило.

Скрит текст:

Първо не ме прегледа никой (нямали чисти инструменти). Приеха ме в събота рано сутринта с леко кървене. В интерес на истината лекарката, която ме прие беше много мила, качи ме на 5 етаж, отвори вратата на акушерките и им каза да ме слагат веднага на легло и да ставам само до тоалетна. 30 мин. чаках права, докато те си пиеха кафето вътре... Всичко, което трябваше да направят, е една от тях да излезе и да ми каже в коя стая съм, но не искаха да си прекъсват лафа.
Започнаха да ми слагат инжекции, питах може ли да ме прегледа някой поне на ехограф - бяха искрено учудени от това ми желание, ехографите били заключени събота и неделя Rolling Eyes

В моя случай бяха некомпетентни и спрямо диагнозата, въпреки че професор ме прегледа. Това се случи чак в понеделник, ранния следобед. Т.е. от събота сутрин ставаха 2 и половина дни без преглед. По някаква невероятна случайност успях да изляза от там с бебе в мен (искаше да ми прави кюретаж, защото не го виждал). Мен въобще не ме поглеждаше, нито ми говореше, само на придружаващата го, така и не разбрах лекарка ли беше, специалист или акушерка, никой от тях не се представи. Тонът му беше подигравателен, подхвърли ѝ, че си мисля, че съм бременна, а всъщност ми е "дошло." Реших, че най-много да ме изгонят от това кошмарно място и си отворих устата - нося снимки от ехограф на бебето, което се развиваше според седмиците, имах съвсем леко зацапване, така че не съм направила още аборт. Живо или не, бебето е някъде там. Моля, прегледайте ме и с коремен ехограф.
Тук последва лекция колко добра им била техниката и как нищо не съм разбирала. Ами тя техниката може и да си е добра и последен модел, но е важно и какви са уменията на този зад нея. Така и така бях започнала, отговорих, че няма да стана от кушетката, докато не ме прегледа с коремен Trollface

и о, чудо, видя го с първото докосване на корема. Осъзнавайки грешката си, започна да говори с един ласкав глас, да се разтопи човек, чак нослето на бебето приличало на моето. Мдам, за малко да се вържа...

Не видя и трите ми миоми, едната от които беше цели 7 сантиметра (няма грешка, не милиметра, а сантиметра).

Докторът каза (още на визитацията) на акушерките, че минавам на хапчета. Чаках, чаках, нищо не ми дадоха, накрая вечерта събрах смелост да попитам. С насмешка ми отговориха да ходя да си ги купя. Мъжът ми обикаля да търси денонощна аптека, за да ги вземе.

Извикаха ме за микробилогия. В папката си носех току що направена, с "чисти" резултати. Акушерката, която ми се падна, отговори, че няма начин да не намери нещо. Изтрила съм си вече думите ѝ от главата си, но смисълът беше, че всички жени сме безотговорни и развъдник на какво ли не. Е, не намери нищо.

След време се сетих да си погледна епикризата - беше записан несъществуващ преглед при приемане. Миомите ми не фигурираха никъде.

След това родих в друга болница ("Лозенец"). Положението беше коренно различно. И все пак имаше едно изключние, от лекар-жена, която беше същата като тези в Майчин дом.

И тя, и професорът от МД вече не са м/у нас, затова не споменавам имена.

Последна редакция: пн, 14 юли 2025, 17:17 от Relax now

# 7 14 юли 2025, 17:16 ч.

Мнения: 52 574

Не мисля, че темата е простя и ясна. Съчувствам на младата майка, вярвам, че и дошло много и очакванията и са се сблъскали с реалността, но и не и вярвам на 100% чак. Хората за различни и възприемат различно действителността. Днес например заключиха темата на една "нежна душа", която изливаше много думи с никакъв смисъл, но беше убедена, че ние сме простаци и недостатъчно интелигентни да и схванем мисълта. Та какво точно е било може само наистина обективен и независим свидетел да каже.

- Прави са писалите за атавизма от соца. Тогава в случай на криза терминът беше "стягай се, не хленчи", докато в други страни е "успокой се, отпусни се". И който както е научен, това смята за правилно.
- Понякога се налага да се вика. Родилката може да е всякаква, ама лекарката отговаря за успешното раждане и ако по някакъв начин родилката застрашава раждането по-добре викове, отколкото усложнения. В случаи на истерия и шамари се бият, да. Като не казвам нищо за случая с това.
- Лекарите са преуморени и с дълъг стаж. За тях това е рутина и не са емоционално въвлечени така, както родилките. Гледат да си свършат работата и да не им се пречи, а доброто отношение е второстепенно. И като им се пречи се държат грубо, не им се утешават "лигавения".
- В частните болници условията и отношението са различни, ама ако стане критична ситуация карат усложнените родилки в държавните.
- Не всички хора имат еднакъв толеранс към болка. Лекарите имат идея кога колко боли и ако някоя вика прекалено още преди да е станало напечено, както са изморени лесно повишават тон.
Според мен нещата могат да се подобрят бавно с времето и с подходящо обучение в друг стил на работа и бързо с монтаж на камери със звук в родилното. Лошото е, ако лекарите избягат, а в чужбина ще ги лапнат. И още по-лошото е, че там като с вълшебна пръчка ще си сменят държанието и ще станат мили и отзивчиви. Кофти парадокс.

П.П. Сетих се и друго. Кой ражда мнооого често в държавните болници? Ми циганки и разни други ниско образовани типажи. А там има направо абсурдни неща и ако няколко циганки вдигнат кръвното на една нормална жена може и тя да си го отнесе. Ама няма как да се направят отделения за такива и онакива.

Последна редакция: пн, 14 юли 2025, 17:26 от Черна станция

# 8 14 юли 2025, 17:46 ч.

Мнения: 1 063

Естествено, че не е нормално.
След като всички познаваме хора минали през това или пък от първо лице даже, да излязат всички жени, преживели такова нещо, всяка да разкаже, да се вдигне шум. Такава скотска държава няма!

# 9 14 юли 2025, 17:48 ч.

Мнения: 1 729

Аз не съм раждала в София, но вярвам на жената. Такова отношение се среща по нашите болници. Не е изключение. Аз не съм била удряна, но получих също унизително отношение и обиди. Крещяха ми, че ще си убия бебето защото не напъвам.

Една млада стажантка акушерка ми каза, че се лигавя. Аз само я попитах - Раждала ли се? Очите ми бяха в кръвоизливи от напъване.

Персонала ми се подиграваше защото изпуснах съдържание от червата по време на напъването и санитарката ме бърса с гаден парцал на пръчка. Не знам защо не ми направиха клизма преди това.

Говореха ми на "тая" и "майче". Плачех непрекъснато и един от докторите се пошегувал с роднините ми, че явно ми хлопа нещо дъската. И съм прекалено чувствителна. Санитарката ме обиждаше,че не мога да си нахраня бебето. Имах трудности с кърменето в самото начало. Пак много неадекватни съвети.

И нормализирането на всичко това от другите майки. Какви героини са, как не са викали даже. При тях нямало такова отношение. Може, радвам се за тях/вас, но не значи че моята история не е истина. Не е нужно да се смачкваме една друга.
В последствие след години , чух други истории като моята. Та не съм само аз нежна душа.

Не зная къде е истината. За персонала в АГ отделенията това е рутина - досадни лигли, които "искат внимание и/или обезболяващи и да им се казва какво се случва". Аз като раждах се чувствах безпомощна и унизена и неспособна и неадекватна. И ако кажеш какво си преживял, веднага идват други пет майки, които казват. Ама при мен не беше така, не може да е вярно. Много е хубава/болницата/лекарката/персонала. Даже съм чувала майки да оправдават шамарите, защото така освествали паникьосаните родилки. За тяхно добро един вид. Скачането върху корема също било спасително. И масовото "Забравя се". По-скоро името и презимето ще си забравя, отколкото гадното отношение.

Истината е, че никой не те подготвя, никои не ти обяснява. Болезнено и стресиращо е. Раждаме по един път.
И черна станция ромките раждаха бързо, не като мен лиглата 10+ часа.

Тежка е професията им на АГ персонала, но обучение и емпатия трябва. Минимални етични стандарти е добре да има.

# 10 14 юли 2025, 17:51 ч.

София/Севлиево
Мнения: 12 464

И аз мисля,че идеята за камери е много добра...
Имам две раждания в две държавни болници с престой по 10-12 дни преди това в отделенията им по рискова бременност.Като цяло навсякъде се държаха добре с мен, освен при първото раждане .Тогава не си избирах лекар(считаше се за лигавщина) и много съжалявам.Защото въпреки че не ми се караха и не са ме били бях оставена вързана за един монитор и понеже бях много тиха почти никой не идваше да ме види(ама как да викам след като съседката изяде шамарите).По едно време се появи един студент и той остана до мен до края(а уж щяха да пуснат мъжът ми, който през цялото време беше пред родилно отделение).Накрая дойде доктор Нашар(случката съм я писала и преди), раждането спря и тя отказа да прави секцио по спешност, защото след 10 минути ѝ свършвала смяната и нямало време.Нейсе,извадиха бебето с вакуум полу-живо, смениха се екипите и дойде доц.(тогава още не беше професор) Карагьозова да ме шие(бях с много външни и още повече вътрешни разкъсвания) и се скара на всички защо са ме оставили да родя нормално след като бебето е много голямо,а аз имам луксация на таза (дотогава никой нищо не бе казал).Помня че попита студента ако аз съм била неговата раждаща жена какво щял да направи,а той ,без грам да се замисли, отвърна "да набия целия екип"...Възстановявах се около 5 месеца.
Второто раждане беше песен-секцио по Щрак при доктор Вецев в Шейново -за няма и 10 минути мина и замина,а след седмица вече бях забравила че съм родила...

# 11 14 юли 2025, 18:38 ч.

Мнения: 444

И аз съм раждала в България. Варна, обаче в градската болница, заради усложнения.
Не ща да си спомням. Роман на ужасите мога да напиша, ама няма да го публикуват, че много страшен Simple Smile

Мислех, че нещата са се пооправили след всичките тези години, Европа, ..., претенции ...
ама явно не ... не е добре това.

# 12 14 юли 2025, 18:40 ч.

Мнения: 2 349

Вярвам на родилката. Вярвам, защото и аз получих отвратително отношение и тов най-важния момент от живота ми, когато бях безпомощна и в ада на болките, за да посрещна новия живот, който чаках дълго. Те отровиха всичко за този момент. Груби, вулгарни, неадекватни - целият персонал без изключение. Единствено една санитарка дойде и поседя при мен за малко, хвана ми ръката и се опита да ми вдъхне кураж. В 98% от времето бях сама с часове в една стая, на едно обикновено тръбно легло с пружина и никой не ме погледна. Когато натисках звънеца, то лигла бях, то си правя каквото си искам, докато на 15-тото позвъняване вече решиха да "обезпокоят" лекаря. Когато той пристигна и той, лигавела съм се само и съм ги занимавала за нищо. Докато нареждаше такива приказки установи, че съм с пълно разкритие и бебето излиза. И чак тогава, давай бързо в родилна зала.
Под давай бързо се има предвид, че станах и сама крачка по крачка до родилната зала.
После имаше и шамари и обиди и раждането не е като....другата работа.
Така че вярвам на родилката и нямам съмнение, че казва самата истина на 100%.
За това бащите трябва да присъстват на раждането. Или да има камери.

# 13 14 юли 2025, 18:45 ч.

Мнения: 1 627

Съчувствам на тези, които са имали травматично раждане или кофти преживявания по болници с груб и арогантен медицински персонал. Поздравявам ви за смелостта да го споделите и ви прегръщам всички Heart

Аз раждах нормално и без упойка в малко градче, където живеехме тогава с мъжа ми, и макар че в един момент вече се молех за такава, но в крайна сметка всичко приключи благополучно и без ексцесии, само сгрешиха името на детето, но това е дреболия.
Напълно вярвам на родилката, такива порочни практики са недопустими и трябва да спрат. Нека си има и доволни пациентки, това е хубаво, но едновременно с това не значи, че недоволните от нея пък автоматично лъжат. Явно е прегряла, ама и колегите й не й правят услуга като замазват проблема. То не са едно и две оплаквания, много са. И не само от нея.
Дано повече жени се осмелят да споделят какво са изживели.

# 14 14 юли 2025, 18:52 ч.

София
Мнения: 19 737

Според мен няма жена, която е раждала в България, която да се усъмни в разказа на жената. Изобщо не се съмнявам, че така е станало. Хубаво е да се започне разговор по темата и да започнат някакви промени. Най-малкото родилката да не е сама - мъж, майка, приятелка, трябва да има близък с нея. В целия цивилизован свят е така, само у нас като някакви средновековни селянки раждаме сами, та да ни врещят.

Препоръчани теми

Как да я приспя

Промени в поведението на 1 година и 10 месеца

Въпрос за прокуратурата в България

Здравейте, кога разбирате, че е време да смените работата

Причина:

Причина: