Майка в по -късна възраст?!

Тъкмо се втрещих за кое село става въпрос и възможно ли е. После видях края на 90-те. И пак е за изумяване. Аз мислех че през соца е било драма това с възрастта.
Но както и да е, в тази тема не се визират такива майки и в съвремието вече не е така. То и сега на 41 като бях пак не ме категоризираха като стара първескиня. За секцио настояваха, защото било "желан плод", което много ме изуми. Че за другите не  ели желан. Но има логика, че ако изгубиш дете на 25 можеш пак да си направиш, дай боже, а на 40 вече не можеш да си пробваш всеки месец дето се вика. Обиколих маса лекари, не само гинеколози, и си мислех че някой ще реагира по някакъв начин. Никой не изглеждаше впечатлен. И никой не е повтарял като развалена плоча едно и също нещо, което вече много добре се знае.

Аз като ходих на фетална ехокардиография в 13гс докторът ме пита защо идвам толкова рано. Аз му казах, че освен заради фамилна обремененост и заради възрастта ми. Чела съм, че при по-възрастни майки рискът от малформации на сърцето е по-висок. Той ми отвърна, че нищо ми няма на възрастта, в чужбината вече много жени раждали на тази възраст. Единствено обърна внимание на фамилната обремененост.

Алегра, не е заради това, че на 25 можеш да си направиш ново бебе. Всяка загуба на желано дете е трагедия за жената, независимо дали е на 18 или на 48. И няма никаква гаранция, че след загуба ще има нова бременност и износване до раждане.
За желаността на плода често използват "ценен плод", когато бебето е плод на асистирана репродукция, затова и много често предлагат секцио, държат бременните да са свръхнаблюдавани. И като се замислиш има логика за тях- клиниките се борят за имидж и смятат за положителна развръзка само живородено дете. Бременностите сами по себе си не се броят, ако не се стигне до раждане на бебе. Когато са намесени много пари и имидж винаги нещата се изкривяват в някаква степен. Представяш ли си колко ще спадне доверието на една клиника, ако пациентите са недоволни, още повече, че влагат страшно много пари и време като често не се получава бременност от първия път? Едва ли някоя клиника го иска.

Интересувам се от темата, защото все повече жени раждат първото си дете все по-късно. Това е социален въпрос, не само личен. Променят се нагласите, променя се и дори ако щеш демографията. Преди години ми попадна изследване на възрастта на раждане на първо дете при европейките и броя на децата. Оказа се, че най-рано и най много раждат украинките - малко след 20-тата си година и по минимум две деца, а най-често са с по 3, понякога и повече деца. Българките сме като останалите европейки - възрастта на първо раждане се измества стремително към 30+.

Средната възраст за първо дете в България е около 28, както ти си родила, само в София е 30


Между другото странно, но в книгата, която чета в момента се оказа, че има глава за късното родителстване, преди малко попаднах на нея и там като плюс е дадено, че родителите са зрели и финансово независими. А като минус за първо дете късно, най-вече нещо, което изобщо не сме обсъдили тук, нито че някой ги мисли за баби и дедовци (както казах това са глупости), нито че има по-малко енергия (добрата форма може да се поддържа), а че такава двойка е свикнала на много свобода и по-трудно се адаптира към живота с дете.

п.п. само не хвалете здравеопазването в Щатите, сумите за застраховки са грамадни и добрите са към частни фондове

Андариел, напротив, понятието "ценен плод" се е използвало още по времето на нашите майки и за късна (точно по тази причина - няма много време за нова), и за всякаква трудно постигната или трудно задържана бременност. Не е възникнало заедно с клиниките за асистирана репродукция.

Да си майка не е лесно нито на 20 нито на 40. И майчинството носи своите предизвикателства. Но когато не си вярвал, че ще имаш дете и получиш този дар на 40 или 50, си го изстрадал и си благодарен още повече.
Децата не са глупави, но за тях е важно да ги обичат. По майка ли е някоя на 20, която не си гледа детето? И защо никой не се замисля че сега жените които ражат на 40 и 50 през 90те не са можели да имат никога деца. Така ли е по-добре?
Според мен ако им се обясни, те ще знаят и ще реагират адекватно. "Да им се каже - чакахме те много и ти дойде, когато бях вече на 40. Твоите приятели имат по-млади родители и това е нормално. Ние много те обичаме и ще сме винаги до теб." Децата усещат притеснението ни и проявяват неочаквано разбирано по теми които ни притесняват. В този живот те ще срещат различни семейства и родителите им трябва да ги научат да ги приемат. Семейства без майка или баща, с две майки, или двама бащи и т.н. Вместо да се чудим този и онзи какво ще каже, ние сме тези да помогнем на децата си да реагират в определени ситуации. А ние се предполага, че сме пораснали и сме взели нашите решения, така че мнението на другите си е само тяхно. В България на хората им липсва разбиране и емпатия и много държат да обсъждат и класифицират хората.
За протокола - на 40г съм.

Не толкова нагласата се променя, колкото расте броя на двойките с репродуктивни проблеми. След като се интересувате, разгледайте и тази статистика.
И, разбира се, като следствие от този факт, променя се и социалната нагласа по въпроса. Преди време е било срамно да признаеш, че детето ти е ин витро. Сега вече доста повече хора говорят открито по въпроса. Защо ли? Защото тази съдба споделят все повече хора.

Аз родих първото си дете на 39г. Тогава си мислех, е, не съм първа младост, но бях ужасно щастлива, че се случи най-накрая, след 5 години опити. (Освен, че късно срещнах човека, с когото искам да прекарам живота си, се оказа, че влизам в преждевременна менопауза, а и той имаше проблеми).
Съвсем отговорно мога да кажа, че първите месеци след раждането са най-щастливия период в живота ми!
Не мислех, че някога ще имаме възможност за друг опит, защото  Фондът не финансира ин витро с донорска яйцеклетка. Но съвсем без да очаквам и да се надявам, спечелихме от инициатива на Искам бебе донорско ин витро. Тегленето беше на рождения ден на починалата ми майка, затова, въпреки "преклонната" ми възраст от 44г, решихме да направим опита и каквото Господ реши. Ами, от първия трансфер на едно единствено ембрионче се получи. Дори имам още три към момента. Надявам се всичко да е наред и момченцето ми да се сдобие с така мечтаното братче.
Когато родя няма да съм навършила още 45г. Разбира се, искаше ми се по-рано да стане второто дете. Но за един опит отиват минимум 7-8000лв,а ние изплатихме заема за първите опити, когато малкия стана на 4г.

Така че нека се повторя - плановете, които всички правим са едно, а това, което животът ти поднася може да се окаже съвсем друго.

Електра, благодаря ти за хубавата история!❤ Стискам палци и за теб (и за мен, и за всички нас, които сме по този път заедно).

Малко ми е странно, че в последните страници се сравнява раждането около 40, което в днешно време е толкова често срещано, че ми е странно да му се обръща чак такова внимание, и раждането на 50+ (конкретно двата примера на родили на 53 и 57). Около 40 (+- няколко години)е възраст, в която много жени забременяват дори и спонтанно, както и медицинските грижи са достатъчно напреднали, че жената да може спокойно да роди. Докато 50+ вече е възраст, в която е много по-рисковано да се ражда. В тази възраст често се отключват и здравословни проблеми, като високо кръвно, например. Което знаете, по време на бременост е много опасно. Освен това силите за отглеждане на дете няма как да са същите, кой каквото и да обяснява. Така че не е същото да родиш на 40, дори на 45, като това да родиш на 55. Откъдето и да се погледне, това си е цяло десетилетие разлика.

Съгласна съм с Анна Мария. И все пак примерите на жени родили на 50+ ни показват, че на 40 далеч не сме толкова “стари” майки, макар и късни. И тези жени заслужават адмирации и подкрепа за решението си, макар да е доста рисковано за тях и за бебчо.

Не разбирам защо си навивате някакви неща на ума, които само ви подхранват мислите за негативи от страна на другите хора. Всеки си поема позитивите и рисковете от решенията да роди в по-късна възраст - зависи кое ще надделее - желанието за дете или притесненията за здравето или някакви други причини. Щом веднъж една жена е решила, че иска дете, нея нищо не може да я спре, ако ще на сто години да стане и да премине през какви ли не мъки. Къде с добро, къде с измама дори, ще направи всичко възможно и невъзможно, за да забременее и да роди.

То пък сякаш няма рискове да родиш и на 23 🙄

Благодаря, Луси!
 Всъщност осъзнах, че ако знаете историята ми, вие, които четете темата, ще разберете по-добре гледната ми точка и какво искам да кажа с постовете си.

Стискам палци и аз, за теб  и за всички, които сме тръгнали по този път!

Аз живея в голям град и около мен има доста майки, родили в порядъка на между 38 и 43. Някои са с първо, а други с второ дете. Затова се учудвам, че се приема за нещо чак толкова странно. Дори моя близка забременя с второто си дете без проблем на 42 за много кратко време и роди по естествен път.


За съжаление, няма какво да се лъжем. Преди 18-19- годишна възраст и след 35 бременностите се водят по-рискови и съответно се следят по-внимателно. Което не значи да не се ражда след 35, а просто да се подхожда по-внимателно откъм изследвания и медицински грижи.

Никой не го приема за странно. Процентът е доста по-малък от обичайния вариант. По-рядко не означава странно. Според мен доста жени са излишно пренапрегнати кой какво и как щял да приеме и приемал, особено ако за тях това ще е първо дете. Същото го изживява всяка жена, после го изживява и всяка майка, независимо на колко е родила първото си дете. Има едни етапи, през които като мисли и поведение минава всяка жена, всяка майка на всеки подетап от мисълта за дете, през раждането и после докато го изгледа. С първото дете винаги е така. С второто вече тези размисли и страсти за хорското мнение са минали.

Тъй като някои от горните въпроси са по-скоро от нюансите за заяждане, се колебая дали да отговоря. Не съм сигурна дали са зададени от желание да се научи или за закачане за нещо. Мога да отговоря, не ми е проблем, но не искам да партнирам на заяждания и откровени негативи.