Но аз не се слагам под общ знаменател. Не се обиждам и не се сърдя. Първо, второ, трето дете, млада, стара, грам не ми пука за хорското мнение. Те не са моя “коректив”, моята “пътеводна светлина”. Чета книги, развивам се (надявам се), слушам специалисти и така сформирам мнение за нещата, не се водя по стадния синдром. Защо се опитвате да наложите “стандарт” тук? Статистика си водете, но моля Ви, не ни налагайте Вашето мислене за меродавно.
quote author=Andariel link=topic=1176346.msg45254872#msg45254872 date=1662278475]
Никой не го приема за странно. Процентът е доста по-малък от обичайния вариант. По-рядко не означава странно. Според мен доста жени са излишно пренапрегнати кой какво и как щял да приеме и приемал, особено ако за тях това ще е първо дете. Същото го изживява всяка жена, после го изживява и всяка майка, независимо на колко е родила първото си дете. Има едни етапи, през които като мисли и поведение минава всяка жена, всяка майка на всеки подетап от мисълта за дете, през раждането и после докато го изгледа. С първото дете винаги е така. С второто вече тези размисли и страсти за хорското мнение са минали.
Тъй като някои от горните въпроси са по-скоро от нюансите за заяждане, се колебая дали да отговоря. Не съм сигурна дали са зададени от желание да се научи или за закачане за нещо. Мога да отговоря, не ми е проблем, но не искам да партнирам на заяждания и откровени негативи.
[/quote]