Е, то не е лесно да си перде с такива хора. Може би избягването на женски колективи е добра идея. Смесените колективи като че ли са по-добри. Мъжете уравновесяват положението в един змиярник, въпреки че някои сфери са напълно феминизирани.
- Публикувана: 5 фев. 2020, 15:07 ч.
- Последно мнение: 13 фев. 2020, 13:43 ч.
Гадна колежка, която ме потиска
Един пример и от мен
Имах подобна по-възрастна и по-опитна от мен колежка. Като цяло съм над нещата, приемам съвети за това как да работя по-оптимално, но нареждания не. Всяка сутрин влизах с усмивка на лице, в добро настроение и т.н. Тя си дундосва нещо, аз обаче изобщо не я отразявах. Един ден, обаче бях станала нещо накриво и понеже никога не ме бяха виждали в такава светлина очакваха, че всичко си е, както преди. Тя отново ме почна от вратата - понеже ми се беше развалил принтера, трябвало да си свържа компютъра с принтер, който беше през 5 гишета и да ходя до там през 3 минути, за да си взимам разпечатаната бланка. Леле майкооо, направо отвориха "Кутията на Пандора" и не можаха да повярват какво се случи. Като отворих тази моя иначе винаги усмихната уста и като я почнах - чу ме целия отдел, че даже и шефа долетя. Като дойде шефа много точно му обясних какво се случва и че категорично отказвам да направя това, което колежката иска от мен. Ако искат да работя с принтера, да ми донесат нов - иначе ще си чакам стария да се върне от поправка. И, ако колежката толкова много държи работата да се върши по този начин, аз съм готова да се сменя с нея и да го върши тя. Е, познай какво стана - шефа наистина ни смени местата за 1 седмица. От тогава не съм чула гък нито от нея, нито от друга колежка. Както се казва - само веднъж ги запознах с "тъмната ми страна", след което работата беше песен до деня, в който напуснах.
Имах подобна по-възрастна и по-опитна от мен колежка. Като цяло съм над нещата, приемам съвети за това как да работя по-оптимално, но нареждания не. Всяка сутрин влизах с усмивка на лице, в добро настроение и т.н. Тя си дундосва нещо, аз обаче изобщо не я отразявах. Един ден, обаче бях станала нещо накриво и понеже никога не ме бяха виждали в такава светлина очакваха, че всичко си е, както преди. Тя отново ме почна от вратата - понеже ми се беше развалил принтера, трябвало да си свържа компютъра с принтер, който беше през 5 гишета и да ходя до там през 3 минути, за да си взимам разпечатаната бланка. Леле майкооо, направо отвориха "Кутията на Пандора" и не можаха да повярват какво се случи. Като отворих тази моя иначе винаги усмихната уста и като я почнах - чу ме целия отдел, че даже и шефа долетя. Като дойде шефа много точно му обясних какво се случва и че категорично отказвам да направя това, което колежката иска от мен. Ако искат да работя с принтера, да ми донесат нов - иначе ще си чакам стария да се върне от поправка. И, ако колежката толкова много държи работата да се върши по този начин, аз съм готова да се сменя с нея и да го върши тя. Е, познай какво стана - шефа наистина ни смени местата за 1 седмица. От тогава не съм чула гък нито от нея, нито от друга колежка. Както се казва - само веднъж ги запознах с "тъмната ми страна", след което работата беше песен до деня, в който напуснах.
Точно така , трайте си , докато не намерите нещо по-добро.
Има и колективи,които ги няма тези неща, но масово тук всеки се разпорежда сякаш си е вкъщи.
Днес една колежка идва при мен и ми вика удобно ли е, аз й отговарям „да,кажи”. После идва с клиентката и вършим каквото трябва. Когато занесох документа на колежката на ухо ми каза„ не е учтиво да ми казваш пред клиента „да, кажи”. „А трябва да, заповядай.”
После ми вика не се засягай. Първо не беше пред клиента, второ ,няма нужда да си правим забележки как да се държим една с друга. Каквото са ме помолили съм го свършила веднага. Без фасони, без офкане и пъшкане. Защото знам,че това е толкова сладка работа в сравнение с конкурентите, които имат толкова работа,че пушек се вдига.
Започвам да си мисля,че всичко към мен е умишлено, за да може някоя да си намести свой човек.
Аз реално нищо не губя. Само нервите си троша. Нито заплатата е голяма, нито работата може да научиш кой знае какво.
Има и колективи,които ги няма тези неща, но масово тук всеки се разпорежда сякаш си е вкъщи.
Днес една колежка идва при мен и ми вика удобно ли е, аз й отговарям „да,кажи”. После идва с клиентката и вършим каквото трябва. Когато занесох документа на колежката на ухо ми каза„ не е учтиво да ми казваш пред клиента „да, кажи”. „А трябва да, заповядай.”
После ми вика не се засягай. Първо не беше пред клиента, второ ,няма нужда да си правим забележки как да се държим една с друга. Каквото са ме помолили съм го свършила веднага. Без фасони, без офкане и пъшкане. Защото знам,че това е толкова сладка работа в сравнение с конкурентите, които имат толкова работа,че пушек се вдига.
Започвам да си мисля,че всичко към мен е умишлено, за да може някоя да си намести свой човек.
Аз реално нищо не губя. Само нервите си троша. Нито заплатата е голяма, нито работата може да научиш кой знае какво.
Имам чувството, че тук по дефолт трябва да се мразим, а ние сме на работа не в детската градина, да се забавляваме, или да се възпитаваме, трябва да се търпим толкова,че да върви работата, без излишни интриги, имала съм в двете крайности, на ново работно място се опитаха да ме стреснат с викове и проблеми и то от хора, които не ми бяха дори на нивото на позицията, сложих ги на място без викове и без последствия, шефовете одобриха случката тайно, без да взмета страна разбира се, и после напуснах, защото си намерих по-добра работа. Новото място беше чудо, чак не можех да повярвам колко са добри и отзивчиви колежките, все си мислех ,че има уловка 
О да, факт е, че има и страхотни колективи. Аз самата работих дълго време в такъв. Бяхме 28 жени и 3 мъже, повечето на моята възраст /25 - 30 г./, но и няколко по-големи. За толкова години не сме се скарали нито веднъж, не сме си подляли вода нито веднъж, помагали сме си и сме се покривали хиляди пъти. Аз напуснах, но те още работят там и винаги мога да разчитам на тях, ако имам нужда от нещо - и лично, и професионално. Страхотни хора наистина
Здравейте, пиша тук, защото съм огорчена. На 27 години съм, ако има значение. Знам, че сигурно ще ви прозвучи глупаво да се оплаквам за такива неща, но на мен ми тежи. Започнах тази работа преди около 1 година. В началото отношенията с колежката ми бяха привидно добри и всичко беше наред. До момента, в който тя започна да ми възлага какви ли не задачи, да прехвърля грешките си върху мен, което е много често и постоянно да си позволява да ме напада. Ние сме на една и съща позиция, но тя има малко повече трудов стаж от мен и има огромно его. Днес обаче ми кипна още от вратата започна с нападките към мен, какво не съм свършила или как трябва да съм го свършила, ама не трябвало така, трябвало иначе. Нямам против да ми се правят забележки, но не и по този начин. Няколко пъти вече си позволява да ме накара да чистя след нея. Много често прави грешки с пари и после обвинява мен и изисква да си разделяме парите. Говори си сама, постоянно си тананика една и съща мелодия, абе страшна работа. Въпроса е, че няма на кой да споделя защото тя вече е с изграден авторитет и ще повярват на нея. Не знам дали искам съвет, или просто да си излея какво ми е... Учих 5 години, работя по специалността си и накрая...
На последния пост се смях с глас. Добре, че съм сама в отдела за момента. Да допълня и още нещо към поста ми от сряда - има един много готин член 126 от КТ / Кодекса на труда/. Авторката да припомни на колежката си алинеи 10 и 11 от него. След това чл. 186 - за дисциплинарните наказания. Много от самонадеяните служители не са наясно с последствията от поведението си и смятат работните си места за бащиния, с което си подритват трудовите книжки бавно и методично.
На последния пост се смях с глас. Добре, че съм сама в отдела за момента. Да допълня и още нещо към поста ми от сряда - има един много готин член 126 от КТ / Кодекса на труда/. Авторката да припомни на колежката си алинеи 10 и 11 от него. След това чл. 186 - за дисциплинарните наказания. Много от самонадеяните служители не са наясно с последствията от поведението си и смятат работните си места за бащиния, с което си подритват трудовите книжки бавно и методично.
) Ами може да съм малко самонадеяна. Със съпругът ми работим в IT и не ми се налага да се моля на някой. Даже на нас ни се молят и ни дават предложения. Просто мисля, че авторката е много примирена женица, да им тегли по една ... и на двамата ако трябва, и ще започнат да я уважават. В днешно време ако не си по "така", те подритват здраво. Аз самата нямам образование, но с компютрите съм ок и не ми се налага да работя с идиоти. Ако иска авторката да се посмее на изказванията ми, но аз съм видяла, че като съм малко по грамогласна и сопната не ми се налага да се разправям с такива КОЗИ като нейната колежка. 
Записвам се да ви следя и аз за нови техники за търпение и игнор. Аз съм от другата страна. С колежка от 2+ години, приятелка на шефката, взе я по милост, че никъде не я искат. На 40+ години, неграмотна, комплексирана, пълна скръб, но с малко детенце, с тежка съдба (сирак е и всички сме снизходителни...). Не си гледа нейната работа, защото ѝ е скучна, а пипа и моята, пише ми по файловете и полудявам. Гадна ли съм, ако не ѝ давам да ми пипа файловете? Мълча, трая си, стоя до късно да свърша и нейната работа, и ако се обадя да я питам wtf пак е направила или защо пак ми е променила файла, съм лоша.
Искам само да стои далеч от мен, заклевам се въобще да не се обаждам и днес да си заключа документите.
Успех и здрави нерви ви желая, на мен също хаха и приятен ден!
Искам само да стои далеч от мен, заклевам се въобще да не се обаждам и днес да си заключа документите.
Успех и здрави нерви ви желая, на мен също хаха и приятен ден!
Е това вече е гадно и наистина не знам как бих постъпила. Винаги има поне по един такъв служител, който е човек на шефа и за съжаление е трудно да се справиш с него. Има ли вариант да си сложиш парола на компа, за да не може да влиза и да ти пипа файловете? Те са си твои. Отделно те съветвам да не вършиш и нейната работа. Шефа да си се оправя с нея щом са си близки. Ти си върши твоята, не се карай с нея, но не си давай файловете. И не, не си гадна. Това си е твоята работа и няма нужда тя да ти пипа нещата
Гадна ли съм, ако не ѝ давам да ми пипа файловете? Мълча, трая си, стоя до късно да свърша и нейната работа, и ако се обадя да я питам wtf пак е направила или защо пак ми е променила файла, съм лоша.
Ако тези файлове имат връзка с работата и на двете Ви - да, може да ги отваря, да чете, да прави промени, ако се налага. Но ако засягат само и единствено твоята работа, трябва да стои далеч от тях. Шефът трябва да знае, ако някой си пъха носа, където не му е работата. Колкото и да е близка на шефката, за въпросната шефка работата трябва да е най-близка. Все пак сте на работа
Преди време бях забелязала, че наша служителка, младо момиче, редовно отваря папките с отчетите на търговските представители, които нямат нищо общо с нейната дейност във фирмата. Попитах я защо го прави, а тя отговори, че и било много интересно с какво се занимават. Ей-така, да имала повече представа от различни аспекти на работата във фирмата. Мило и обясних, че на работа всеки трябва да се занимава с непосредствените си задължения и ако има интерес към друго, първо трябва да попита. Проследих я известно време след това - никога вече не забелязах да отваря тези папки, но за всеки случай ги заключих.
При вас май случаят е друг, затова моят съвет е да говорите с шефката си.