Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 7 фев. 2020, 14:58 ч.

Какво не бихте могли да забравите?

  • 2 589
  • 44
  •   1
Отговори
# 30
  • София
  • Мнения: 2 195
Не забравям и хубавото, и лошото. Винаги питая топли чувства към хората, които са ми направили добро и с радост го връщам многократно. Помня и лошото, и не пропускам да го върна подобаващо, но след много време, иначе ме яде отвътре. Може това да ме прави лош човек, но не обичам хората, които вършат лошотии, измъкнали са се, изтръскали са се като мокри котки и си живеят безнаказано. Не съм видяла кармата да го върне на някого, затова действам като имам възможност, ако ще да е след години.

# 31
  • Мнения: 8 264
А защо е лошо да си злопаметен? Трябва ли да търпиш, да прощаваш и да забравяш, когато някой тенденциозно и напълно осъзнато ти е навредил само защото в един момент ти е поискал прошка, а след като я е получил продължава да те наранява? Много ми е смешно, когато някой ме определи, като злопаметна. Ами да, такав съм. Ако аз нараня някого и той ще го помни. Ама нали е на чужд гръб - тогава е много лесно да мислиш, че някой е длъжен да ти прощава. За мен няма такова нещо, като "нараних те без да искам". Това не е, като да блъснеш някой на улицата, просто защото си се зазяпал в телефона си. Когато един човек наранява друг, той е с ясното съзнание, че го прави и че иска да го направи. Ама, ако в един момент след време получат същото от мен започват да ми обясняват колко съм лоша, защото съм била злопаметна. А те са били бели и добри, защото някога ме били наранили без да искат.

А иначе по темата - не прощавам предателството. Никога и по никакъв повод! Винаги съм била готова да помогна или да изслушам някого. И, ако в момента на нужда не получа същото приключвам с този човек.

# 32
  • Мнения: 20 531
Не е лошо. Както писах - нормално е да помниш неща, които са те развълнували силно. Нормалните хора ги помнят, и рядко прощават лоши умишлени постъпки. Независимо какво казват и пишат.
С другото твърдение не съм съгласна. Напротив, човек може да нарани друг, без да иска и често пъти - без да знае. Тогава лично аз лесно прощавам.

# 33
  • Варна
  • Мнения: 808
Ако става дума за иронията към поста на потребителката Петен; тя твърди, че не е злопаметна:)
 Но от поста й лъха такава злоба (от която и на двамата с мъжа й им се влошило здравето), насочена към всичко и всички. Защото, видиш ли, животът бил несправедлив към тях и не им дал това - което им се полагало (изненада! Животът е такъв за много хора;)

Никой не казва, че трябва да търпиш и да забравяш; да прощаваш всичко и да обръщаш другата буза и дрън-дрън. Това граничи с глупост, разбира се.

В гореописания случай, ми се струва, са малко по-различни нещата;)
 Такава "зла памет", може да те изяде отвътре.
Обаче, вместо да си вземеш живота в ръце и да промениш нещо, ти продължаваш да тропаш с крак и да настояваш, че всички са ти длъжни.

# 34
  • Пловдив
  • Мнения: 1 432
Истинска прошка без забравяне няма. Щом помниш - не си простил. И в това няма лошо.
Останалото са лексиконски мъдрости за малки деца.
Нормално е човек да не забравя и прощава това, което го е стресирало силно. За всички важи.
При мен е обратното. Когато простя, винаги зная и помня защо е. И точно това, че помня отлично, ме е карало да съм благодарен на това, че е имало няколко случая, в които съм простил. От това сме спечелили и двамата.

# 35
  • Мнения: 173
Нищо не забравям и не мога да простя предателство, лицемерие и съзнателни лъжи.
Опитвала съм се многократно да простя на човек, когото обичах, но не се получи.
Обратното - намразвам го стотици пъти по-силно.
Имаше един човек, който ме предаде и нарани жестоко.
10 години не се бяхме виждали и почти не бяхме общували.
Наскоро се видяхме, говорихме, разказа ми, че в момента на него му се случва същото, което ми беше направил на мен, а и през тези 10 години хич не беше прокопсал.
Изслушах го, помогнах му финансово за определено нещо, казах му, че помощта ми е безвъзмездна, стана ми жал за него.
Но не получи прошката ми.
Вътрешно някак не мога да му простя и зная, че ще бъде лъжа, ако кажа, че съм му простила.

# 36
  • Мнения: 15
Браво бе, ударничка на теми.
Да не забравиш да ни упоменеш в статийката.

Нищо не забравям, нищичко.
Прощавам избирателно.
Не забравяй да четеш , ще те упомена с ника ти ! 😘

# 37
  • Мнения: 15
Като каза "лексиконски мъдрости", темите на авторката приличат точно на въпроси от лексикон.
Затова не трябва да оставяме децата си да скучаят по време на грипната ваканция.
Авторке, имаш интернет (очевидно), можеш да го използваш, някоя книжка да прочетеш. Безплатно.
 Книги съм чела със сигурност повече от Вас , Госпожо , благодаря за Ви за мнението,не ми е интересно , всичко добро.

# 38
  • Мнения: X
Никога няма да забравя и да простя на майка ми за това, че навремето не се разведе с баща ми, а вместо това се зароби още повече раждайки сестра ми и обричайки ни да изживеем едно много трудно и нещастно детство.
Никога няма да забравя и да простя на баща ми, че през целия си живот обичаше повече майка си, отколкото мен и сестра ми. И предпочиташе да прекарва всяка свободна минута с приятели, а вечерите с майка си вместо с нас
Никога няма да забравя и да простя на баба ми, че в редките случаи, когато баща ми все пак имаше някакво желание да ни обърне внимание, тя винаги намираше начин да привлече вниманието към себе си. Защото не можеше да понесе, че баща ми може да обръща внимание на някой друг, освен на нея
Не ги обичам - нито един от тях. И не вярвам, че един ден ще ми липсват. Защото тях реално никога не ги е имало в живота ми

# 39
  • софия
  • Мнения: 1 056
Не забравям лъжите и доста рядко ги прощавам.

# 40
  • Варна
  • Мнения: 808
Мила Авторке, и що така с лошо? Да не си ги мерим, викам аз:)
Защото
"Достатъчно е човек да прочете през живота си 8-10 книги. Какви? За да разберете това, ще трябва да прочетете шестнайсет хиляди тома."
(Исак Бабел)


(Изпитах известно страхопочитание от Вашата информираност (особено след подчертаното "със сигурност") относно количеството прочетени от мен книги.
Ще Ви повярвам (няма да лъжете, я).

Мога само да адмирирам Вашата начетеност и скромно да взема пример.

# 41
  • София
  • Мнения: 3 260
Трил, Пантерката няма да те разбере и теб.
 Упс, няма да има интерес. Grinning
Авторке, да пуснеш линк!

# 42
  • Мнения: 1 088
Нищо не прощавам и нищо не забравям. Дори да ми "мине" и пак да се виждам с този човек, аз не съм простила и не съм забравила. И не пропускам момент да натяквам. Grinning Много съм лоша, знам. Но това е докато преценявам, че си струва. От един момент нататък човекът просто не съществува вече за мен.

# 43
  • там, където ми харесва
  • Мнения: 372
Не прощавам лесно,  даже с постъпките си човек ми става противен и нямам желание да общувам с него.Видяла съм много кофти неща и хора , които и грам усещане нямат и като те видят , че малко отстъпваш пак тръгват с лошото към теб , ей такива не заслужават никаква прошка.

# 44
  • Мнения: 8 005
Погледа на БНД, когато разбра, че съм бременна.

Общи условия

Активация на акаунт