Дълги болнични заради отказ от медицинско лечение

Ами явно не всеки, защото при повечето деца едната хрема винаги има усложнения. И да, наясно съм, че има неща, които са непредвидими. И не казвам, че децата ми никога няма да пият антибиотик, например. Нищо не се знае.

Това в такъв случай противоречи на предните ти постове, че не даваш лекарства и не ги водиш на лекар.

Цитирам мнение на лекар:
"Лечение на остър синузит
В повечето случаи острият синузит не би изисквал специализирано лечение, тъй като състоянието обикновено се облекчава естествено, след няколко седмици. Обикновено е достатъчна комбинация от методи за домашно лечение и лекарствени средства без рецепта. Те включват:
•Болкоуспокояващи като ибупрофен и парацетамол, които могат да помогнат при облекчаване на болката.
•Деконгестантните назални спрейове, които могат да бъдат ефективни в краткосрочен план при лечение на запушен нос. Въпреки това, не се препоръчва продължителната им употреба (над 5-7 дни).
•Препоръчителни са добрата почивка и поддържането на добра хидратация, за да се подпомогне възстановяването.
•В редки случаи могат да бъдат предписани антибиотици. Тъй като остър синузит обикновено се причинява от вирус, антибиотиците не могат да се използват като лечение. Въпреки това, те могат да бъдат предписани, когато симптомите са тежки; когато пациентът също има сърдечен проблем, кистозна фиброза или слаба имунна система; или когато симптомите се влошават.
•Може да се предпишат стероидни спрейове за нос, за да се облекчи особено силното възпаление на синусите."

Понеже съм с хроничен синузит от над 20 г., никога лекар не ми е предписвал антибиотик или силно лечение при обостряне, а само препарати за облекчаване. И винаги лекарите са били против пункция. Благодаение на алтернативни методи, последните 2-3 г. симптомите ми почти напълно липсват или са толкова слаби, че не ги усещам.
В нашето семейство също рядко се пият антибиотици и личната ни лекарка е против приема им, освен в случаи на бактериална инфекция или след хирургични интервенции. В останалите случаи винаги първо прилагаме алтернативни методи и едва при по-дълго от 3 дни боледуване преминаваме към аптечни продукти. Вярвам на личната ни лекарка, защото цялото семейство сме при нея вече над 30 г.

Кое противоречи? Да, 7 годишната ми дъщеря е пила два пъти антибиотик. Единия път беше защото бях неопитна и я заведах на лекар, а не трябваше. Казвам, че не ги водя на лекар защото не ги водя на лекар за сополи и температура, както правят повечето родители. Лекувам си ги сама, за да не пият лекарства и да не настъпят усложнения.

Моята дъщеря точно от отлагане на АБ, по преценка на ЛЛ, стигна до пневмония с Т гърч.
И аз не искам да пия АБ, но има проблеми, които налагат да се ползват.

Да, точно затова не ги водя, защото си ги познавам по-добре от ЛЛ.

Почивката и парацетамолът не са алтернативни методи за лечение, моля правете разлика.

Ми то и моите са пили антибиотик броени пъти, пък си имат хронични заболявания и пият доста по страшни неща. Правилно са казали Голяма хапка лапни, голяма дума не казвай.
За дамата от темата- продължавам да смятам, че работодателя не е компетентен да преценява кой как и какво лекува, може само да администрира болничните и евентуално ако си реши, да освободи работника с всички рискове и загуби или ползи от това. Принудително лечение мисля също е регламентирано в закона...и със сигурност не е свързано със синузит и мнението на работодателя

Аз не казвам голяма дума, а факти, защото, както и аз написах, нищо не се знае, т.е. не може да се предвиди.

Аз не се смятам за компетентна, лекарят е компетентният орган. В случая той е назначил лечение, а болният не го спазва, като не само не крие това, но и го афишира.
За такива казуси говорим в тази тема. Разбира се, основната вина тук е на лекарката, която дава болнични въпреки че пациентът не спазва назначеното лечение. Което е в нарушение на Наредбата за медицинската експертиза, но да кажем, че това са формалности
Резултатът: след три седмици болнични, колежката е на работа, не изглежда излекувана, тя твърди, че се чувства страхотно и продължава с алтернативните мерки. Иначе аз знам какво мога да направя. Не това е темата обаче.

Лекарката в какво нарушение е, след като дава болничен на очевадно болен човек и то с точната му диагноза? Никой копче не може да й каже. Не е пъдар, че да следи кой какво лекарство  пие вкъщи.

А каква е диагнозата за тези 3 седмици , защото малко болести позволяват толкова дни , освен , ако не е била на ЛКК ?

Ама тя лекарката може да не знае, че тя не спазва предписанията й. Това, че го казва на работа, не означава, че си е признала и пред лекарката.

И на мен ми е чудно как се дават 3 седмици болничен?
До 14 дни има право ЛЛ. Освен да е била в болница, но едва ли, то няма такава по нейните критерии.

Да не би болничният да е за различни неща, тоест две седмици с една диагноза, а после нов с друга?