Обсъждане на имотни обяви-15

Деборана, не споря, а споделям от опита си, че много често в ключовите думи има неща, които ги няма в имота - личен опит с агенциите. Същото се отнася за етажите, често са грешни, волно или неволно. Нещата в имота ги има в описанието, обикновено. Да разчиташ на обявата за пълна и точна информация често е много подвеждащо. На база своя опит, пише, че има асансьор, обадиш се - няма, пише, че е 3 етаж, обадиш се - то било 4-ти или дори нагоре (това етажите за нищо ги нямат агенциите ), пише, че е с ТЕЦ, обадиш се - няма, грешка било, пише 4-ти от 5 етажа, обадиш се, а то 5-тият бил всъщност таваните, тоест, е последен етаж. Ей такива неща. Това ми се е случвало безброй пъти и съм се научила да отсявам информацията от обявите и да я филтрирам според опита си. Съдейки по описанието, времето на построяване и особеностите на имота лично за себе си давам над 50 % вероятност да няма асансьор. Пък който се интересува наистина има или няма, да се обади да пита.

Виж, ако е на вашата фирма, кажи, че познаваш имота лично и че си сигурна, че има, тогава съм съгласна:) Ако не е така, си остава това, което вече казах.

Цената не я коментирам, защото при тази информация не съм сигурна, че си заслужава изобщо да се обмисля. Ако наистина има асансьор и ако е на тихо и зелено място в района, тогава може да се мисли за цената.

Чекнато квадратче Асансьор не значи задължително, че има. Идеята е брокерът да те замъкне на оглед и да те омае със сладки приказки - ако не за този апартамент, то за друг.
Възможно е, макар и малко вероятно, 5 етажна сграда от соц-а да е с асансьор. Евентуално ако е някакво специално изпълнение като за специални хора от онези времена. Над Спартак и под Японския има такива сгради.
Както каза и Попея - нормативите тогава бяха други. То и в Редута, дето масово са ниски кооперации, нищо че са след соц-а, има доста без асансьор.
А при още по-старото СС - 50-те и 60-те години например, партер/магазини не ги броят за етаж, над тях има 5 плюс тавани и пак са без асансьор.

Мандаринка, точно! Асансьорът оскъпява и реже от ЗП/РЗП, така че ако не е било задължително по тогавашните наредби заради етажността на сградата, ще бъде сложен само ако е за много специални хора от преди 1989. Възможно е, но не е много вероятно.

Така си е. Докато не се види, нищо не е сигурно.
Масово се лъже в обявите. Даже и по телефона и на живо лъжат за някои дреболии.
И на място да идеш, докато не прегледаш документите нищо не се знае. Може да се окаже не 120 а 100кв, а 20те били мазето или тавана.

А под това се подписвам с две ръце и два крака Много ми губи времето, няма особен смисъл, според мен, но наистина е масово. И често и при разговор не ти казват, отиваш, губиш време и нерси за да видиш, че всъщност са те излъгали за нещо. А после ти казват "е, какво толкова, ама всичко друго е 6!". За мен е недопустимо, ама така работят, за съжаление.

Брокерските номера са за роман, ама нали ако няма, човек ще иде и ще види, а това не е редова оферта и е глупаво да се лъже. Такива редки имоти не стават за набирателни оферти.

Не е мой апартамента с гаража, за жалост.
Не съм и НИ.
Хареса ми планчето. Писах, че такива трябва да обсъждаме по-често, по- конкретни и ясни са.
Имам много работа сега, ама така ме амбицирахте, че другота седмица ще проверя дали не е менте обявата.

Деборана, набирателна обява е нещо съвсем друго, това по всичко изглежда истинска обява, но това не значи, че като пише, че има асансьор, наистина има, още повече, че не го пише в самото описание, а в чек-бокса, който излиза автоматично като "особености". Може брокерът да е тикнал квадратчето машинално, а може и нарочно, а може  да има наистина. Ако се обадиш, ще ти кажат, най-вероятно, мен ме мързи, но с интерес ще разбера отговора

Казах ти, че не ги интересува, че ще разбереш, ако те излъжат за нещо. Явно разчитат така да те грабне, че да пренебрегнеш този малък дефект, че няма асансьор (ако се окаже, че няма). Случвало ми се е много  пъти, не могат да разберат, че имам критерии, които няма как да не са изпълнени,  а може би аз да съм изключение, а масовият им опит да е обратен, тоест, хората масово наистина да харесват без изпълнени критерии, знам ли.

Някои купувачи ясно знаят, какво искат и от какъв имот имат нужда, но факт е, че:
1. Много често изясняват критериите си в процеса на търсене. Например ако не са се качвали на 4-5 етаж без асансьор, не могат да преценят това, до колко ще им тежи, нищо че са спортни натури и качването на стълби било здравословно.
2. При ясни критерии, например: не по-високо от 4-5 етаж, защото ми става лошо, купуват на 17 ет.
3. Почти всеки е готов, да пренебрегне 1-2 критерия, при наличието на всички останали и допълнителни екстри.
Разказвала съм ви за една позната, която купила апартамент, на който мъжът и насила я завел на оглед, дори стояла в колата пред блока и не искала да се качи, но и станало неудобно от продавачите, които ги чакали пред блока. Не и харесвала локацията, но се влюбила в самия апартамент...

Проблемът идва от недоверието и мисълта, че някой иска да те " цака с топла бира". За това и аз работя с лични клиенти, които и в началото може да са непознати, но на 2-3 среща вече скъсяваме дистанцията и мога да кажа: Хора, тук намерих един имот, много добре ми изглежда, но не отговаря на това и това... искате ли все пак да го видим и да преценим на място". И знам, че няма да го приемат, като да ги " цакам с топла бира" . Както и за цената, още от начало казвам, че може да предложа имоти над бюджета им, но това не значи, че ги карам да харчат повече пари. По-скоро, ако съм преценила, че имотът е добър, но надценен. И ако ни хареса да пробваме да договорим цена,  ако се получи...супер, ако не ... продължаваме, никога не знаем, каква е мотивацията на продавача.

Пресен случай: отиваме на оглед на мезонет в Ман. ливади. Много ни хареса, отговаря на 90% от критериите/терасите бяха една идея по-малки/.  На огледа бяха двама брокери от агенцията, която го продава и единия ни вика: в съседната сграда продавам 4-ст ап. с хубава по-голяма тераса, искате ли да го видите. И ние решихме, че така и така сме там, да го видим. Ами познайте, отидохме на апартамент, който категорично беше отхвърлен преди няколко дни, че не си струва да се гледа и познайте... този имот беше "мечтаното жилище". Още като влязохме разбрах, че него ще купим. Договорихме 10 000 евро отстъпка и почти влязохме в бюджета.
Много дълго стана писането ми, но според мен критериите, никога не са константа, дори за локацията...Търсим около бул. България 5 месеца, купуваме в Редута...нерде Ямбол, нерде Стамбол...

И аз съм склонна да подкрепя Томева. Нямам опит с жилища, но с други неща и знам, че хората много често наистина не знаят какво искат или си мислят, че знаят, но са направили избора си на база на непълни и неточни познания. И когато им се обясни или покаже истината си сменят мнението. Хора с опит не са така разбира се, ама далеч не всички купувачи са с опит, а тръгват на база на някакви мъгляви идеи, и кой какво казал и нам кво си.

Аз също докато търсех си промених малко критериите, така че в началото на търсенето винаги има един период, в който е добре да огледаш доста апартаменти ако си неориентиран и да си избистриш с кое си склонен да се съгласиш и с кое - не.
Не всички са купили и продали по 5 апартамента и разбират от всичко. Според мен не е и нужно.

Съгласен съм с последните няколко мнения.
Обаче, в някои случаи послъгването е добронамерено и сравнително малко. В друг случай е недобронамерено, драстично и абсолютно безполезно. Само губи времето и нервите на всички. При брокерите, добрите брокери са кът. Има много случаи на прости хора, които не могат да съобразяват елементарни неща. Но пък се мъчат да компенсират с нахалство. Има разбира се, и много свестни брокери, които проявяват разум, усет и дори талант, и лавират между комфортната зона на купувача/продавача или наемателя/наемодателя.
В единия случай е дразнещо, в другия случай е приемливо. Все пак трябва да влезем малко и в обувките на брокерите.
Също така, добрите брокери опитват максимално рано, максимално точно да определят твърдите и плаващите граници на клиентите си и от 2те страни.
За да знаят с кое могат да лавират и с кое не. И не го правят на своя глава.
Това е правилният начин. Разбира се, има и изключения, като тези, дето насила дърпали някого на оглед.
Има го и момента, че дори купувачът да се съгласи емоционално с дадена сделка, след месеци, години може и да съжалява. Например кофти квартал, липса на 1 стая, изложение или нещо подобно. С поправими неща, като пари, ремонти, се свиква по-лесно.

И аз съм съгласна с последите мнения. Най-вероятно аз съм от изключенията, но емоционални покупки не правя.
И аз така мисля.  Покупката на имот е напълно осъзнато рационално решение и ако позволиш на някаква емоция да те води (примерно, отидеш на оглед през май и наоколо цъфтят люляци, и не забележиш масата мургави съседи наоколо заради това - истински случай със съседка, които продадоха в Лозенец и купиха в ХД), и си кажеш "ей това е мястото, пък е и евтино!", може много да съжаляваш после. Е, ще се утешаваш, че си купил в подценен квартал, най-вероятно, човешката психика е създадена гъвкава и способна да се справи с всичко. Но не виждам защо да го правя, ако мога да не го правя.
Точно, че пари и ремонти се преодоляват като недостатък, но локация и важни особености на имота (зеленина, изложение, разпределение и брой помещения, етаж и пр.) - не могат и затова за мен са твърди критерии при търсенето. Но ми е трудно да го обясня на брокерите, които са свикнали с друг тип клиенти, както и Томева разказа. Справям се, като си отсявам още на ниво обява и отрязвам всички опити за внасяне на емоция от страна на брокерите.
Според мен, това се случва или защото хората не сигурни защо искат точно на бул. България (тоест, нямат сериозна рационална причина да искат там, примерно родители наблизо или добра инфраструктура - училище, ГТ, или друго), или ако се отчаят, че 5 месеца (примерно)  нищо не харесват и нямат повече търпение да чакат.

Poppea, любопитно ми е, ако не е тайна. В Торонто ли сте или София?

Бтв, на Никулден се събирахме приятели и ходихме на някакъв ресторант в района, наложи ми се в 18ч да мина през бул България + ляв завой някъде до Мола.

Ееее, тоя ляв завой половин час го правихме. Без преувеличения.
Както съм свикнал да пътувам по 10мин до работа и толкова наобратно, ако ми се налага всеки ден да пътувам по бул България, ще си прегризя всичко възможно и ще се застрелям.

Друг път пък, реших да посетя строител, на който офиса му беше на бул. България.
Ходих наобяд, в мъртво време. Сигурно едно 30-40мин съм обикалял калните полета, в търсене на място да паркирам. И после вървях бая време пеш до офиса му, който беше в блоковете до самия булевард.

Е, сега пък да видиш по България какво е, с ремонта...

Доста е тегаво в натоварените часове, случвало ми се е да се прибирам по 30+ мин. малко над мола до Белите Брези. Левият на Гешов също е покъртителен.

Танграта, в София съм. И няма нужда от "вие", тук сме все свои хора, давай на "ти"
Сигурно е така това, което казвате, нямам общо с бул. България и не искам да имам, коментирах конкретен казус на Томева за тотална смяна на локацията при избора. Можеше да е всяка друг двойка квартали със сходни цени, но на двата срещуположни края на София.