Ето и моята история:
Женени сме от 30 години. Винаги съм мислила, че по-щастливо семейство от нас няма. Имах пълно доверие на съпруга си. Винаги с насмешка съм приемала темата за изневярата - бях убедена, че това няма да ми се случи.
Да, ама не! През април 2017 г., след като от около 2 месеца усещах, че той не е същия, разбрах, че има връзка сколежка от 9 месеца. Тя-с 8 години по-млада от мен. Увъртала се около него, разказвала му, че нейната връзка не върви и т.н. Той хлътнал и дори си казали, че се обичат. Той се държеше като неадеквате. Бях като ударена. Той ми каза, че не ме обича, че иска да се разделим. Много плаках и го молих да не го прави. Бях убедена, че все още ме обича. Оная от своя страна не го оставяше-месинджър, телефон непрекъснато. Так или иначе останахме заедно. И есента на 2018г. нещата започнаха полека да се оправят. Той ми каза, че съжалява, че ако може да върне времето не би го направил, че ме обича много, че не знае как и защо се е оплел така. И сега все още ми казва и показва, че ме обича. Аз чувствам любовта му.
Проблема е, че не мога да спра да си спомням думите му и изневярата му.
Помогнете - как да спра да мисля за това? Простила съм му, вярвам му, но все го мисля.
Моля, дайте съвет.