Здравейте.
Реших да пиша и аз тук с идеята да чуя просто вашето мнение . Понякога, когато сме в една ситуация трудно виждаме собствените си грешки. Аз в момента съм в такава ситуация и не мога да разбера дали не бъркам някъде или не искам прекалено много от човека до мен.
От 2год изпитвам страх и притеснение от пътувания и престой на друго място, извън града, в който живея. Дълго време не си признавах и не осъзнавах какво се случва. Създадох си зона на комфорт без да се усетя. Боря се с това, но не ми се случва често да пътувам, а знам от опит, че когато те е страх от нещо, трябва да се изправиш срещу страха си и да го правиш постоянно докато свикнеш и не убиеш тази гад.
Ходила съм на психолог и много добре ми повлия. Последните няколко пъти, в които ми се е налагало да пътувам, не съм изпитвала никакво напрежение и бях много спокойна.
Запознах се с едно момче от друг град, тип селце, и изградихме връзка, привързахме се един с друг. Вече сме заедно 6месеца,не е кой знае колко време, но си е време. До сега само той е идвал при мен. В началото на връзката ни не ми е и намеквал дори, че Иска да отида у тях на гости примерно, а сега не спира да ми натяква как само той пътува и му тежи(разбирам го!). Опитах да му обясня, че сама ми е трудно да се кача на влака (защото съм го правила), обзема ме паника. Но не може да го приеме и разбере като че ли, защото ми каза 'аз искам приятелка без такива притеснения! Нямам търпение да те чакам Да си преодоляваш страха, съжалявам'.
Казвала съм му, Че не желая да ме води за Ръчичка, а просто да бъде до мен няколко пъти и от там аз сама ще се оправям.
Другият въпрос, който е много по сериозен и много ме тормози е това, че той не желая да напусне дома си и да живее на друго място ( живее в голяма къща с родителите си на различни етажи). Неговото желание е аз да отида там, да пътувам до работа всеки ден и ме убеждава, че не е толкова лошо да живееш с нечии родители, зашото реално все едно сте само комшии. Не иска да живее на квартира или да купува жилище. Това са пари, които може да вложи в собствения си дом. Попитах го, ако не се получат нещата между нас, аз къде ще живея, не отговори нищо. Предложих сума варианти.... Да опитаме да поживеем заедно в моята квартира няколко месеца и ако се получат нещата, аз да се преместя-не иска. Предложих му да се преместим в град, който е между двама ни-не Иска.
Моля за вашето мнение по тези казуси Сърдечно ви Благодаря, мили хора, че отделихте от времето си, за да прочетете моите лични драми!
Реших да пиша и аз тук с идеята да чуя просто вашето мнение . Понякога, когато сме в една ситуация трудно виждаме собствените си грешки. Аз в момента съм в такава ситуация и не мога да разбера дали не бъркам някъде или не искам прекалено много от човека до мен.
От 2год изпитвам страх и притеснение от пътувания и престой на друго място, извън града, в който живея. Дълго време не си признавах и не осъзнавах какво се случва. Създадох си зона на комфорт без да се усетя. Боря се с това, но не ми се случва често да пътувам, а знам от опит, че когато те е страх от нещо, трябва да се изправиш срещу страха си и да го правиш постоянно докато свикнеш и не убиеш тази гад.
Ходила съм на психолог и много добре ми повлия. Последните няколко пъти, в които ми се е налагало да пътувам, не съм изпитвала никакво напрежение и бях много спокойна.
Запознах се с едно момче от друг град, тип селце, и изградихме връзка, привързахме се един с друг. Вече сме заедно 6месеца,не е кой знае колко време, но си е време. До сега само той е идвал при мен. В началото на връзката ни не ми е и намеквал дори, че Иска да отида у тях на гости примерно, а сега не спира да ми натяква как само той пътува и му тежи(разбирам го!). Опитах да му обясня, че сама ми е трудно да се кача на влака (защото съм го правила), обзема ме паника. Но не може да го приеме и разбере като че ли, защото ми каза 'аз искам приятелка без такива притеснения! Нямам търпение да те чакам Да си преодоляваш страха, съжалявам'.
Казвала съм му, Че не желая да ме води за Ръчичка, а просто да бъде до мен няколко пъти и от там аз сама ще се оправям.
Другият въпрос, който е много по сериозен и много ме тормози е това, че той не желая да напусне дома си и да живее на друго място ( живее в голяма къща с родителите си на различни етажи). Неговото желание е аз да отида там, да пътувам до работа всеки ден и ме убеждава, че не е толкова лошо да живееш с нечии родители, зашото реално все едно сте само комшии. Не иска да живее на квартира или да купува жилище. Това са пари, които може да вложи в собствения си дом. Попитах го, ако не се получат нещата между нас, аз къде ще живея, не отговори нищо. Предложих сума варианти.... Да опитаме да поживеем заедно в моята квартира няколко месеца и ако се получат нещата, аз да се преместя-не иска. Предложих му да се преместим в град, който е между двама ни-не Иска.
Моля за вашето мнение по тези казуси Сърдечно ви Благодаря, мили хора, че отделихте от времето си, за да прочетете моите лични драми!
