Работиш по проблема и не се съмнявам, че един ден ще го решиш. Я погледни от другата страна. Ами ако нямаше проблем? Ако си пътуваше нормално? Пак ли си ОК да те забутат да живееш на село (което в някои отношения не е толкова лошо), но на село в къщата на мама?! Аз не бих била.
- Публикувана: 19 фев. 2020, 18:41 ч.
- Последно мнение: 21 фев. 2020, 02:12 ч.
Страхът от пътуване пречи на отношенията ни
Скрит текст:
Опитах да му обясня, че сама ми е трудно да се кача на влака (защото съм го правила), обзема ме паника. Но не може да го приеме и разбере като че ли, защото ми каза 'аз искам приятелка без такива притеснения! Нямам търпение да те чакам Да си преодоляваш страха, съжалявам'. Здравейте.
Реших да пиша и аз тук с идеята да чуя просто вашето мнение . Понякога, когато сме в една ситуация трудно виждаме собствените си грешки. Аз в момента съм в такава ситуация и не мога да разбера дали не бъркам някъде или не искам прекалено много от човека до мен.
От 2год изпитвам страх и притеснение от пътувания и престой на друго място, извън града, в който живея. Дълго време не си признавах и не осъзнавах какво се случва. Създадох си зона на комфорт без да се усетя. Боря се с това, но не ми се случва често да пътувам, а знам от опит, че когато те е страх от нещо, трябва да се изправиш срещу страха си и да го правиш постоянно докато свикнеш и не убиеш тази гад.
Ходила съм на психолог и много добре ми повлия. Последните няколко пъти, в които ми се е налагало да пътувам, не съм изпитвала никакво напрежение и бях много спокойна.
Запознах се с едно момче от друг град, тип селце, и изградихме връзка, привързахме се един с друг. Вече сме заедно 6месеца,не е кой знае колко време, но си е време. До сега само той е идвал при мен. В началото на връзката ни не ми е и намеквал дори, че Иска да отида у тях на гости примерно, а сега не спира да ми натяква как само той пътува и му тежи(разбирам го!).
Реших да пиша и аз тук с идеята да чуя просто вашето мнение . Понякога, когато сме в една ситуация трудно виждаме собствените си грешки. Аз в момента съм в такава ситуация и не мога да разбера дали не бъркам някъде или не искам прекалено много от човека до мен.
От 2год изпитвам страх и притеснение от пътувания и престой на друго място, извън града, в който живея. Дълго време не си признавах и не осъзнавах какво се случва. Създадох си зона на комфорт без да се усетя. Боря се с това, но не ми се случва често да пътувам, а знам от опит, че когато те е страх от нещо, трябва да се изправиш срещу страха си и да го правиш постоянно докато свикнеш и не убиеш тази гад.
Ходила съм на психолог и много добре ми повлия. Последните няколко пъти, в които ми се е налагало да пътувам, не съм изпитвала никакво напрежение и бях много спокойна.
Запознах се с едно момче от друг град, тип селце, и изградихме връзка, привързахме се един с друг. Вече сме заедно 6месеца,не е кой знае колко време, но си е време. До сега само той е идвал при мен. В началото на връзката ни не ми е и намеквал дори, че Иска да отида у тях на гости примерно, а сега не спира да ми натяква как само той пътува и му тежи(разбирам го!).
Скрит текст:
Казвала съм му, Че не желая да ме води за Ръчичка, а просто да бъде до мен няколко пъти и от там аз сама ще се оправям.
Другият въпрос, който е много по сериозен и много ме тормози е това, че той не желая да напусне дома си и да живее на друго място ( живее в голяма къща с родителите си на различни етажи). Неговото желание е аз да отида там, да пътувам до работа всеки ден и ме убеждава, че не е толкова лошо да живееш с нечии родители, зашото реално все едно сте само комшии. Не иска да живее на квартира или да купува жилище. Това са пари, които може да вложи в собствения си дом. Попитах го, ако не се получат нещата между нас, аз къде ще живея, не отговори нищо. Предложих сума варианти.... Да опитаме да поживеем заедно в моята квартира няколко месеца и ако се получат нещата, аз да се преместя-не иска. Предложих му да се преместим в град, който е между двама ни-не Иска.
Моля за вашето мнение по тези казуси Сърдечно ви Благодаря, мили хора, че отделихте от времето си, за да прочетете моите лични драми!
Другият въпрос, който е много по сериозен и много ме тормози е това, че той не желая да напусне дома си и да живее на друго място ( живее в голяма къща с родителите си на различни етажи). Неговото желание е аз да отида там, да пътувам до работа всеки ден и ме убеждава, че не е толкова лошо да живееш с нечии родители, зашото реално все едно сте само комшии. Не иска да живее на квартира или да купува жилище. Това са пари, които може да вложи в собствения си дом. Попитах го, ако не се получат нещата между нас, аз къде ще живея, не отговори нищо. Предложих сума варианти.... Да опитаме да поживеем заедно в моята квартира няколко месеца и ако се получат нещата, аз да се преместя-не иска. Предложих му да се преместим в град, който е между двама ни-не Иска.
Моля за вашето мнение по тези казуси Сърдечно ви Благодаря, мили хора, че отделихте от времето си, за да прочетете моите лични драми!
На мен болднатото не ми хареса, казано дори и на шега,
Скрит текст:
не бих го приела, ще ми включи сигнална лампичка. Та, ако най-близкият ти човек не е с теб в такива моменти, кой? И за живеенето при родителите му не би трябвало да настоява, щом не го приемаш. Млади сте, хубаво е да поживеете заедно сами, не ви трябват наставници и съветници поне за момента, пък то ще се разбере дали ще го бъде или не. Не разбирам тоя мерак да си стоиш вкъщи, при мама и тате, вместо да поемеш някаква отговорност за собствения си живот.
Та, момъка НЕ струва.Той още отсега, когато би трябвало да е луд/влюбен/загубен и да търчи като пале след нея, го раздава "тежко и гаднярско", а не ми се мисли след години, когато ги нападнат сериозни грижи/проблеми/деца.....
Не се срамувай и не се чувствай виновна,заради проблема с пътуването. Много хора са в същата ситуация.
Преди години съм преминала и аз през този страх- качах ли се в автобус,трамвай,влак или да се возя в кола (да не шофирам аз) изпадах в паника, започвах да се задушавам, да ми се гади... беше ужасно и самата мисъл,че ще пътувам ме подлудяваше. Тогава ми помогна хомеопатия и осъзнах, че мога да пътувам навсякъде, но само ако аз шофирам.
А относно младежа- не те разбира и няма и да те разбере, иска да се наложи над теб, без да ти влезе в положението.
Не ти трябва да живееш с ничий родители.
Преди години съм преминала и аз през този страх- качах ли се в автобус,трамвай,влак или да се возя в кола (да не шофирам аз) изпадах в паника, започвах да се задушавам, да ми се гади... беше ужасно и самата мисъл,че ще пътувам ме подлудяваше. Тогава ми помогна хомеопатия и осъзнах, че мога да пътувам навсякъде, но само ако аз шофирам.
А относно младежа- не те разбира и няма и да те разбере, иска да се наложи над теб, без да ти влезе в положението.
Не ти трябва да живееш с ничий родители.
Не се чувствай виновна,това е вид болест.Работи да преодолееш проблема.Този твой приятел просто не струва.А пък да отидеш на село,в една къща със свекър и свекърва е най -глупавото нещо ,което можеш да направиш.Добре,че момъка е поне безхитростен и си е казал от самото начало какво иска.Не се набутвай сама в проблеми тип "Гераците".
