Да не се цитирам, ама същото.
- Публикувана: 21 фев. 2020, 11:53 ч.
- Последно мнение: 28 фев. 2020, 09:18 ч.
Как да постъпя - кой трябва да наприви компромисът
Скрит текст:
Невена, не ставам за чужбина. Ходих по студентски обмен, не е моето. Половината си съзнателен живот съм искала да живея в София - е, довлачих се и аз.
Е тъй де. И аз рискувах, писах вече. Моето не беше успешно, ама реших да повторя и само затвърдих резултата.
Братане, не ме слагай в своя кюп и избягвай да ме споменаваш. Нямаме особено много общо.
Но аз не търся сигурното, на което да заложа. Скачам и рискувам,пък каквото стане.
Братане, не ме слагай в своя кюп и избягвай да ме споменаваш. Нямаме особено много общо.
Гал,
1) от няколко студентски обмена не можеш да заявиш, че не ставаш за чужбина по принцип, само, че по-скоро не ти харесва там, където си била на обмен.
2) студентският обмен като Еразъм, примерно, няма общо с работа в Швейцария или САЩ.
3) чужбина е огромна и по този параграф и аз не ставам. Не бих отишла във Виетнам, Германия, Австралия, но с кеф бих живяла е Намибия, Бразилия или бедна Куба.
4) дори и да не ти харесва някъде, това е незаменим опит, по-ценен от диплома за магистратура по туризъм, психология, PR или нещо подобно. Научава се и език.
Ето, София е за тебе това, което е Варна за авторката, Пещера за мъжа, Лондон за мене. Ти си постигнала мечтата си да живееш там, където винаги си искала да живееш, а аз съм се чудела как да се махна от София. С кеф си ходя и сега бих живяла там. Мъжът е доволен и щастлив в Пещера, колкото и глупаво да се струва на много хора.
И на село има интелигентни ,образовани и амбициони хора.
Има такива,на които не им харесва живота в големия град и се местят на село.
Но двамата партньори гледат в една посока.
В случая на авторката,това просто не е нейния човек.
Нито тя ще е щастлива,ако се върне в Пещера,нито той,ако дойде във Варна.
Има такива,на които не им харесва живота в големия град и се местят на село.
Но двамата партньори гледат в една посока.
В случая на авторката,това просто не е нейния човек.
Нито тя ще е щастлива,ако се върне в Пещера,нито той,ако дойде във Варна.
Каквото и да си говорим, в малките градове да не ти се налага да търсиш медицинско или стоматологично обслужване с нещо, напомнящо качество. Да, на романтично ниво малкият град или село са много хубави за гледане на деца - докато не ти се наложи да търсиш медицинска помощ за това дете и да трябва да пътуваш час до най-близкия качествен лекар.
Да бе, и аз мога да съм офис планктон, но не ме устройва да работя с риза на климатик за едната заплата. Не, че сега ходя на работа с анцуг.
Хайде аз съм предобеден към планктоните. Но това не е кариера. Да, често кариерата от там минава, но не за всички.
Хайде аз съм предобеден към планктоните. Но това не е кариера. Да, често кариерата от там минава, но не за всички.
Ако е така,поздравления!
Оценил си най-ценния ресурс на този свят.Времето.Втората ценност е информацията(най-силното оръжие),но времето е всичко което имаме,хората не го ценят.Големите градове,ако не им хванеш цаката на ритъма,"изяждат" времето ни.
Аз самата отдавна планирам преместване,дай Боже,някой ден,за сега синковеца си иска СФ,но отлети ли пилето от гнездото,ще имам свободата да пренаредя приоритети си и да си осигуря време в което да живея бавно,мързеливо и лежерно,наслаждавайки се на малките неща в живота.
Но казусът на аторката е различен.Млада жена с перспектива,да се забие ли в прованса при застаряващия мъж или да продължи да гони кариера и развитие в големия град,където все още ще има шанса да срещне човек със сходни интереси и амбиции?
Аз разбирам да предлага,приятен и уютен дом с дворче,приятна работа,или планове за собствен бизнес..Абе нещо съблазнително,а то..Квартира при приятелка и някаква си там работица..
Върнах се да прочета първото мнение.
Като не иска в големия град, какво търси с нея? Пак да питам - абе такива мъже какво очакват? Хубаво питате авторката свършиха ли се мъжете във Варна. Може би в Пещера са свършили жените.
Относно болднатото, съжалявам, но понякога се случват проблеми в живота. Щом голям проблем е преместване в град с повече възножности, не виждам за какво й е на авторката този мъж. Та той дава заден още в началото.
А и на 37 ерген в провинцията, нека не се лъжем, че е добра партия.
Той казва, че винаги е знаел, че големият град не е за него, възрастен човек е, знае какво харесва и какво не, не иска напрежението тук, търси спокойния живот, не иска проблемите и явно му е трудно да поеме такова ново начало за него.
Относно болднатото, съжалявам, но понякога се случват проблеми в живота. Щом голям проблем е преместване в град с повече възножности, не виждам за какво й е на авторката този мъж. Та той дава заден още в началото.
А и на 37 ерген в провинцията, нека не се лъжем, че е добра партия.
А, не ми отговаряй. С въпросите давам отговора.
Това има, това дава. А тя какво заслужава всъщност?
Това има, това дава. А тя какво заслужава всъщност?
Ако това са професионално развитие,динамичен живот и кариера,значи това заслужава.
Всеки човек заслужава мечтите му да бъдат сбъднати,а усилията ,възнаградени.
Доста често,обаче,именно неподходящите партньори сриват възможностите.
Какво общо имат сребърните лъжички? Той й е казал, че не иска в големия град. Тя не иска в малкия. Той първоначално й е казал, че ще живеят във Варна. След едно гостуване пак той се отказва от живота във Варна и от нищото се появява вариант за квартира в Пещера и намиране на работа за авторката. След цялата комуникация и уговорки топката рязко е прехвърлена и остава у нея.
Ако съм драпала да се устроя някъде, където винаги съм искала да бъда, е нужно наистина изключително предложение, на което, дето се вика, не може да се откаже, за да плюя на личните си усилия и да се откажа от постигнатото. Моето лично мнение е, че застаряващ ерген, живеещ в дълбоката провинция с баща си, не е изключителното предложение, заради което авторката да зареже всичко. Тръгнали са на равна нога. Сега тя е в друг град и има живот. Той си стои в провинцията. Изобщо на кого би му хрумнало сериозно да се мести в този случай?
Ако съм драпала да се устроя някъде, където винаги съм искала да бъда, е нужно наистина изключително предложение, на което, дето се вика, не може да се откаже, за да плюя на личните си усилия и да се откажа от постигнатото. Моето лично мнение е, че застаряващ ерген, живеещ в дълбоката провинция с баща си, не е изключителното предложение, заради което авторката да зареже всичко. Тръгнали са на равна нога. Сега тя е в друг град и има живот. Той си стои в провинцията. Изобщо на кого би му хрумнало сериозно да се мести в този случай?
Както кажеш...
А той не заслужава сребърни лъжички, нали?
А той не заслужава сребърни лъжички, нали?
Ако авторката се явява някаква сребърна лъжичка за този юнак,то той не знае какво да прави с нея,вместо да бъде на показ в красива витрина, като ювелирно произведение,иска да я прибере в някакъв стар и прашен шкаф..Нищо чудно,че среброто бързо е почнало да потъмнява и лъжичката е пуснала тема във форума:)
Скрит текст:
Върнах се да прочета първото мнение.
Като не иска в големия град, какво търси с нея? Пак да питам - абе такива мъже какво очакват? Хубаво питате авторката свършиха ли се мъжете във Варна. Може би в Пещера са свършили жените.
Относно болднатото, съжалявам, но понякога се случват проблеми в живота. Щом голям проблем е преместване в град с повече възножности, не виждам за какво й е на авторката този мъж. Та той дава заден още в началото.
А и на 37 ерген в провинцията, нека не се лъжем, че е добра партия.
Той казва, че винаги е знаел, че големият град не е за него, възрастен човек е, знае какво харесва и какво не, не иска напрежението тук, търси спокойния живот, не иска проблемите и явно му е трудно да поеме такова ново начало за него.
Относно болднатото, съжалявам, но понякога се случват проблеми в живота. Щом голям проблем е преместване в град с повече възножности, не виждам за какво й е на авторката този мъж. Та той дава заден още в началото.
А и на 37 ерген в провинцията, нека не се лъжем, че е добра партия.
1) 37г ерген без деца впровинцията не е лоша партия. Никак даже. В днешно време много 28-35г жени искат семейство и деца, но мъжете на тяхната възраст все още не са готови за това. Има си дом, кола, работа, приятели.
2) с момичето той е намерил любов или поне така е мислел. Човек не избира е кого да се влюби. Не е знаел, че тя категорично не желае да иде при него. Може да е мислел, че от любов ще поиска да живее във Варна. Ако се бях лимитирала до мъже от квартала ми щях да си ходя стара мома.
3) нормално е да попада на жени, живеещи в голям град, защото всичко живо се изнася от малките населени места след завършване на гимназия. Остават хронично болни, кекави, вързали се с дете, неамбициозни. 75% от населението живее в градове, но във възрастовите групи 18-65 този процент е по-голям. По села и градчета има основно пенсии.
4) понеже питаш - повечето мъже очакват секс, топла супа, дете и да минат по-тънко ако може. Миналите 40г се кротват и вече нищо не очакват.
И малко храна за размисъл - ако утре лудо се влюбиш ев мъж на 33г, ерген, добре устроен, с 6 цифрена годишна (като повечето нюйоркчани), живеещ в Ню Йорк и ти каже, че София за него е село и не иска да живее там ще идеш ли да живееш с него в Ню Йорк или ще си останеш в любимата София? Предлага да релокирате котката в златна клетка в салона, а не в багажното, мяу
