Бихте ли пуснали 12 год си дъщеря да...

Дано не те набие скоро дъщеря ти. Дотам си я докарала май.

Скрек, пиша като майка на тийнейджърка с най-рехавите пръсти на планетата, заради която направо нова дефиниця на понятието "шопинг терапия" трябва да се измисли. Не е възможно детето ти да няма никакви други интереси освен пръскането на пари. Общувай с нея, разбери какво я интересува и леко натискай в тази посока. Аз самата оставам изумена, че имам какво да науча като идеи за света от разговорите с почти 14-годишната ми пикла. Разговаряй с детето и слушай какво ти казва.

Децата ми на 12 и 9 г. почистват с прахосмукачката всяко своята стая, бършат прах и подреждат, зареждат и пускат миялната машина, подреждат и разчистват масата след ядене, помагат с пазаруването ( примерно хляб и мляко от близкия магазин), подреждат покупките, и всичко това без пари. Джобните са си отделно, както и ходенето на кино или купуването на дрехи и други неща.
При нас домашната работа се разпределя, но джобните не зависят от нея. Както и моите пари и на мъжа ми не зависят от домашната работа.

Вярно е, че децата знаят как да ни манипулират, умиляваме се от гласчета, погледи, муцунки, но и това трябва да има граница.
У вас, с вас, възрастните, става нещо и децата реагират на това. Каквито и сложни характери да имат децата, те обикновено реагират така на неща, които се случват или не се случват в семейството им, с родителите им. Двамата с мъжа ти (баща им) трябва спешно да преосмислите нещата, които стават с вас и около вас. Когато вие двамата се разберете като хора и като родители, тогава и децата ще тръгнат в правия път, защото сега децата ви са на ръба , аха-аха да кривнат, така че нямате време.

Щом сега, на 12г е така, не искам да си представя какво ще е след някоя друга година, когато ще е висока колкото теб и здраво в пубертета.
Моя син не си е и помислял да ми се звери така, щото после събира зъбите от пода.
При вас не е свобода, а свободия.
Във възпитанието никакви ви няма, и ти си била хаймана, разбрахме и друг модел на поведение не знаеш.
Синът ми от три годишен си подрежда, напълно сам стаята си, вече и чисти, защото майка му е така добра да влезе на проверка и да напълни една торба за хвърляне, ако не е на място .
Каква ли ужасна майка съм като задължение му е да хвърли боклука, да разхожда кучето, да му чисти, да го храни, да плеви, коси, да слага и прибира масата. Готви скромни е леки неща, салатата вечер я прави само той.
Преди време си намери сам почасова работа, първия си телефон купи сам и му плащаше сам сметките. А джобни има едва от 2г. И когато лятото отиде до града с колелото и трябва да е вкъщи в 5 часа, 5 без 5 той вече паркира колелото пред нас.
И не е заради характер, а защото е възпитан и дисциплиниран и уважава родителите си. Всичко това което дъщеря ти не е.

Скрек, показвала си ми снимки на дъщеря ти. Не прилича на някоя безмозъчна кифла. Мило и сладко дете изглежда. Вземи се в ръце, децата усещат кога родителите им са стабилни и кога не. И започни повече да общуваш с нея, но не назидателно или досадно, а просто правете неща заедно и се интересувай от нейните неща. И се запаси с волски нерви и търпение, че дори и най-свестните тийнове не са като хората.

друго попитах? Ако отказват да правят горните неща, би ли има давала джобни?
Освен това ако отказват да ги правят как би ги принудила? Интересуват ме идеи въпреки че не вярвам да преложиш нещо вече неизпробвано.

За пореден път казвам - не и зареждам сметката. От Коледа парите си е сложила там. И получава джобни които се води че са за чистене на стаята и ама са много малко, символични както и чистенето и.


То и аз мога да троша зъби. Ама после няма да си видя децата. При вас в БГ е лесно щото никой не санкционира боя на деца, ама тук питаш ли ни - всичко е забранено.


Всички родители извадили късмет с послушни дечица си мислят, че заслугите за това са техни. И дори нямат представа и не искат и да знаят какви много по-големи битки водят родителите на т.нар. деца с характер. Благодари на Господ че ти е лесно щото малко могат да издържат на усилията, които някои други, неслучили с кротки деца родители, полагат

Скрек, защо все си търсиш оправдания?

Не е до това наистина да се трошат зъби, никога не съм го правила. Преди малко дребния нещо ми се изцепи и после ми се извини, на момента.
Джобни даваме толкова малко, че е смешно да пиша . Само за училище. За помагане у дома не - и на мен никой не ми плаща че готвя и гладя.
Колкото за кротките деца, големият ми, който сега е на почти 19 беше много труден, а мъжът ми пътуваше. И на психолог сме ходили, не е срамно. Много работа с него.
Това което дразни е, че ти все намираш оправдания.
П.п защо им давате пари за Коледа? На мен даром що никой не ми дава? Подарък е книга, блуза, настолна игра, пъзел.

Не знам, при нас джобните никога не са били обвързвани с правенето на нещо вкъщи. В общи линии си имаха в това отношение едно безгрижно детство, но не са отказвали, когато трябваше да помагат. Сега всичко си знаят и могат да се грижат за себе си, доста добре готвят и т.н. Но като деца още имаха много извънкласни ангажименти, бих казала, че работят от деца, защото снимки, концерти и състезания са неща, които искат друдова дисциплина и сработване с други деца и възрастни, не е било така да се щурат по молове или да спят по чуждите къщи. В този смисъл заслужаваха да бъдат поглезвани вкъщи с мързелуване и компютърни игри колкото искат. С това искам да кажа, че домашните задължения не са чак толкова критично важни, ако едно дете има сто други ангажименти и ги изпълнява съвестно. Предполагам, че ако бяха мързеливи, непостоянни и безотговорни, вероятно щях да съм по-твърда.

Джобните не обвързвам със свършена работа, но за отказ да я свършат или за издънка прилагам:
1. Лишавам от привилегии, при това от привилегии, които са им особено ценни. Преди да пристъпя към лишаването обяснявам максимално рационално какво и защо отнемам и при какви условия то може да се получи обратно. Обяснявам какви биха били последиците за живота на цялото ни семейство и за тях самите, ако аз се бях издънила като тях или ако не си вършех работата. Не се поддавам на умилкване и не връщам привилегията докато не видя конкретен резултат, който да ми покаже промяна.
2. Преговарям. Не знам аз ли съм добра в преговорите или малките са много лесни, но с разговори и преговори се постига много. Ако видя опит за хитруване, парирам и в прав текст обяснявам, че при мошеничестване сделка няма.
3. Образувам си мазоли на устата от повтаряне на фрази като "Аз много харесвам това, това и онова у теб" или  "Нали знаеш, че каквото и да стане, аз съм зад теб?", след което мазно вмъквам едно "НО, трябва еди какво си...".
Не знам дали ти бях полезна. Дано.

Никога не сме обвързвали джобните с пари. Нашите деца имат определена месечна сума за джобни, която зависи от възрастта на детето и тази сума е твърда. С нея имат право да разполагат по свой избор. Те решават дали ще ги харчат за кино, сладкарница, дрехи, снаксове или ще си ги отделят за по-едри покупки. Извън тези пари даваме само с учебна и образователна цел или за празник. Изхарчат ли ги неразумно, чакат следващия месец за нов "транш". Така се научават да си управляват парите.
Домашните задължения са нещо ежедневно. От малки всеки си има такива и знаят, че няма кой друг да им ги свърши, когато откажат. Примерно, ако не си почистят стаите, на тях е кочина. Ако не заредят или след това прибера съдовете в миялната, няма да получат чисти съдове на следващото хранене. Ако не пуснат дрехите си в пералнята, стоят мръсни. И търпят критика. Не върша нещата вместо тях. Добре, че подобни образователни мероприятия ми се е налагало да прилагам само 2 пъти, но още се разказват легенди у дома.
Децата ни не са бити никога. Наказвани също не са били, ако не броим забрана за някое излизане, защото при предното са закъснял с 2 ч. Само веднъж сме имали такъв случай.
Двете ни големи дъщери работят всяко лято от 16-годишни, за да си покрият ходене на море с компания. Голямата сега работи по часово, за да си покрива студентските нужди.
Вкъщи има вечерен час, когато излизането е за забавление. 12-годишната трябва да е вкъщи до 18 ч. Големите, ако не отиват някъде с преспиване, държа да се приберат до 22 ч., за да си легна спокойно, без после да ми тропат. И изобщо не ми пука, че са пълнолетни. Когато са вкъщи, далеч не само стоят в чата. Напротив, рисуват, готвят, четат книги, гледат филми, слушат музика.
И поне 2-3 пъти в месеца организираме семейни културни мероприятия, за да видят децата, че животът не е само мол и/или Интернет. Ходим всички заедно на театър, концерт, кино, изложба, музей.

Това е много, много важно. Що концерти на Графа съм изтърпяла, орден за храброст трябва да ми дадат.

И ние ходим семейно , дори и на еднодневни екскурзии, по музеи и исторически забележителности. Сега като ги види в учебника и веднага се сеща.

О, екскурзиите са задължителни. Особено до разни забележителности. Еднодневните такива са идеални за неформално общуване с децата извън дома и битовизмите и без натоварваща логистика.