Бихте ли пуснали 12 год си дъщеря да...

Е, то е ясно тя какво ще каже, нали го каза и в началото на темата - всички били така. А аз бих попитала "кои всички са така"? Всичко от квартала, от училището, децата на колегите и приятелите? По-вероятно е близката среда да е такава, а не всички, в цялата държава или в целия град. Каквито и да са културните особености на датчаните, едва ли подкрепят разхайтеното поведение, мързела и непостоянството.

Не, другите две са на компютъра или с телефона. Две крайности - едното не се прибира, другото се зомбита с компютър.
Сетих се за сестрата на най-добрата ми приятелка от училище. Майка ѝ така я изтърва, на 14 вече ходеше по дискотеките, в зората на демокрацията. Една вечер един "приятел" ѝ сипал нещо в чашката докато е тоалета, после я замъкнал на кораб при филипинци... Над 10г момичето беше зависимо, аз бях пряк свидетел на ужасите.
Авторката, не те ли е страх от това, когато дъщеря ти хойка по нощите?

Топъл дъжд, нямах предвид другите две деца на авторката, а някакви познати момичета, едното на ливанци ли, какво беше, не ми се рови сега. Мисълта ми е, че категорично не са всички така.

Някой по горе писа, защо не се сприятели с датчаните, щом разликата толкова притеснява дъщеря ѝ. Защото авторката, ясно заяви че имат маймунски език и се смеят като луди. Цитирам по памет. Явно и датчаните усещат и не я приемат. Аз съм заобиколена само от чужденци от цял свят и пак намирам общ език с тях, научавам за страните им, живота там... Едната ми приятелка е от Южна Африка, там няма вероятност да отида и ми е много интересно като разказва.

Изглеждам и странно - това ми е. Квото и да и е странно няма шанс да се променя. Била съм намръщена - такава си ми е физиономията. Като се смея пак съм странна - да не се смея ама и да не съм намръщена. Угодия няма. Обличам се нормално, спортно. Няма да се гримирам и да се пременя за едно отскачане до супера. Иска невъзможни неща - да си си иска. Извини се и обеща повече да не се крие от мен. Не вярвам ама ще видим. Има отвратителен характер - хич не си пасваме. Да не е идвала при нас - нали казват, че децата сами си избират родителите. Тя е почнала с грешните избори още с раждането си. Въпреки че според мен много добре си ни е избрала - кой друг щеше да и угажда толкова и да и спонсорира прищевките. Та хич да се не оплаква. Харесва майката на една нейна приятелка, а тя дори не е етническа датчанка, а естонка. Верно много е готина - и се облича хубаво и си е хубава и е шемет - майка-мечта. Ама повечето други майки са едни ... ...
Хората са свикнали все родителите за всичко да обвиняват,  ама в случая детето е проблемът.
Имам такава братовчедка - беше само дете и родителите и много и трепериха, контролираха, цял живот се мъчеха да я направят човек. Всичко пробваха, а и двамата са много силни характери - майката особено с един смразяващ скорпоински поглед и интонация... Бащата редовно я шамаросваше. Беше ги подлудила, но така и не успяха да я вкарат в правия път. И тя зодия близнаци  като моята - правеше си квото си знаеше - родителите и ги беше срам от нея, та чак и майка ми се срамуваше.  Оправи се в живота де криво лево, извади късмет с много свестно дете, ама първо съсипа майка си и баща си, щото се скъса да върши глупости. Кое Господ е изкривил, човек не може да оправи. Тъжно и страшно е като  не се разбираш с близките си и квото и да правиш просто нищо не става. Но сигурно има причина да е така и трябва да науча някакви уроци, все още неясно какви.

Не ви е избирала тя... Вие сте правили секс, в следствие на което сте създали човешко същество. Биология.
Вие сте отговорни за детето. Това "тя ни е избрала, тя е сгрешила"... нямам думи.

Убедена съм, че не се срамува от дрехите и гримът ти. Нима другите родители са с визии Анджелина Джоли и Брад Пит? Съмнявам се... От поведението ти е. Към себе си, към нея, към другите.
***
Някой по-назад пита дали "това" е нормално за датчаните. Не е! Нормално е за среди, не за държава и народ.
И ние имаме среди, в които е ОК да се омъжиш на 11 и да родиш на 12 години, но нормално ли е за цяла България и българския народ?

Признавам си, че досега само следях темата, ама не се сдържах да коментирам. Напълно съм съгласна с написаното по-горе, че момичето най-вероятно се срамува от отношението ти като цяло, Skrekkelig, а не от начина ти на обличане и говора. Струва ми се, че ти не си и нямаш намерение да се интегрираш в Дания и това й влияе неблагоприятно и на нея.Под интеграция нямам предвид да си загубиш народноста и българската самоличност, а да се впишеш достатъчно с хората и в средата, в която вие сте избрали да живеете. Чак да се почуди човек, какво правите там като само негативизъм лъха от думите ти. Аз живея в хубаво предградие на Сан Франциско, със стотици народности около мен. Не са ми всичките приятели, но съм приятелСКИ настроена към всички и им се радвам и ги слушам, въпреки че се случва да не разбирам или споделям порядките им. Така и уча 3-годишната си дъщеря. Преди години, една от българките тук на някакво събиране каза, че в класа на дъщеря й имало “само едно мексиканче, а всичките другите били белички.” Аз се изказах: “Оооо, съжалявам...” Пък то се оказа, че нейното било хвалба и оттогва не ме обича много. Е, аз обожавам деца и гледам лоша дума да не казвам, ама нейните са непоносими...защо ли. Хората, независимо дали са “прости” или “начетени,” усещат отношението към тях и отговарят със същото. Казваш майките датчанки те отбягвали. Ами ти нищо хубаво нямаш да кажеш за тях, какво да те правят?

На кривата ракета, космоса е виновен... Какви разсъждения, за това че ви е избрала, че има отвратителен характер, пак се намесват зодии... Язък за трите висши за които авторката спомена че има.
П.п и моя малкия е близнаци - прекрасна интелигента зодия, по мои наблюдения. Деца с много таланти, артистични, сравнително меки и леки като характер, с чувство за хумор.
Късмет, че не ти се паднал козирог като мен, или телец като сина ми, или овен, тогава не знам какво щеше да правиш.

Предавам се.

Трудна задача имаш за решаване авторке. Вярно, че много съвети ти се дадоха, но като чета повечето са от жени живеещи в България, а няма какво да се лъжем културните различия са си много между двете страни. Единствения съвет, който мога да дам е, ако бащата е местен седни говори с него как е било неговото детство, как са се променили нещата в неговата държава досега, разберете се двамата къде точно е балансът и да пробва той с кадифена ръкавица да наложи правилата. Иначе да и по мои наблюдения тук се плаща на децата да вършат домашни задължения, като малки пликче бонбони, после дребни пари, които да си събират за нещо което искат. Масово започват работа на 13-14, колкото и да е нетипично за България. Може да се срамува от теб заради нещо прозаично, като името ти ако не е интернационално, прическата ти, акцента ти и какво ли още не, чувала съм подобни причини. Говори и търси ключа.

Добре де, живеем в България, а не на Бурунди, не са чак толкова големи културните различия! И тук има достатъчно много семейства, чиито деца скитат по моловете, спят по чуждите къщи, ходят на училище защото се налага  и т.н.  Това са все неща, които се решават в семейството първо, и чак после откъм прието и неприето, но прието и неприето само в определена културна среда. За някои семейства е ок момичетата да ходят и по кръчмите от рано, а момчетата да напускат училище в осми клас, но това си е техен проблем. Все си мисля, че трябва да се стремим към положителните модели, които дават по-добри възможности за децата, а не "ами, те всички са така". Всички са така, ама как не гледат тези "всички", чиито деца са стягани да ходят на училище, да участват в училищните допълнителни занимания, или да участват в семейния бизнес, да се занимават с доброволчество или сто други неща, които са положителни! А като тръгне каруцата надолу, изведнъж тези "всички" се оказват същите каруци по нанадолнището, а не тези по нанагорнището! И тази тема го показа - докато родителите не се оправят със себе си, собствените си виждания, цели, собствените си граници и не стигнат до единно мнение, каруцата ще върви надолу, защото няма кой да я управлява. 
Авторке, моля те, стига с тези избори на детето, стига си се оправдавала с детето! Ако половината заслуга е характерът на детето, то другата половина сте ти и баща й. То не бяха зодии, то не бяха "другите са така", то какво ли не беше! От всичко дотук оставам с впечатление, че всъщност на теб всичко ти е наред с ценностите, желанията, родителстването и нямаш нужда от нищо - вкъщи всички играете в една игра, която явно устройва всеки играч.

В тази възраст децата наистина могат да се срамуват от родителите си от какво ли не. Може наистина авторката да не е "толкова датчанка", колкото се иска на детето и на другите деца да им изглежда странна. Възможно е заради акцента да се притеснява. Аз веднъж като водех сина си на тренировки по плуване, имаше една майка изчакваща дете, но в компанията и бяха още две деца. Говореха си на английски. На майката всичко и разбирах, на децата-нищо.Очевидно, българка родила в англоезична държава.
Може детето наистина да си има своите детски причини, колкото и нелепи да ни изглеждат.
Обаче, убедена съм, това също подлежи на из-го-ва-ря-не. Разговори и пак разговори, в които да се обясни, че всеки човек е ценен със своята идентичност, независимо къде го е отвял вятърът
Друго, за което се сещам, изброих няколко активтости, но майката не ги прие.
Тогава, да говори с класната или с учител, по предмет, който е любим за детето и там му е силата, дали не може да се включи детето в някакви занимания. Не знам датските програми, но предполагам, имат нещо като при нас "Твоят час" или подобно.
Изобщо, в някаква положителна насока да се вкарват енергията и мисленето.
Пък като е инатесто и вироглаво детето, айде малко насилствини ограничения.
И моето е вироглаво, разсеяно и на моменги не се съобразява. Главно за учене си имаме разправии и за изгубени вещи. Така ли, хайде на училище без телефон, хайде без пари. Някои неща се научават по трудния начин, като не искат децата по лесния

Направо тръпки ме побиват като я чета Скрек.

Дъщеря ми също е страшно силен характер. Имали сме страшни войни. Но аз съм се борила с цялата си любов и мога да кажа, че и аз съм пораснала от това.

Изобщо не си права. Ама грам. Аз съм мила и любезна с всички, които говорят с мен. Но е и факт, че датчаните са расисти и често демонстративно избягват чужденци. До такава степен, че те подминават без да ти кажат здрасти. Такива неща аз никога не правя - винаги поздравявам. Но ако някой не ме поздрави помня и следващия път и аз не го поздравявам. Ти си в Америка - била съм там и точно и в Сан Франциско. Американците нямат нищо общо с датчаните. Аз там се чувствах сред свои. Мъжът ми не харесва американци, че говорели силно. Е аз не видях такова нещо - сигурно щото и аз говоря силно - такъв си ми е гласът, изнесен. Същевременно е глух - ако говоря тихо никой изобщо не ме регистрира - за да ми се чуе гласа трябва едва ли не да викна. И после що викам - ми щото иначе не чувате бе. Датчаните мяучат щото езикът им използва гърлените мускулите. Същевременно дикцията им е отсечена и гласовете им са някак си пискливи. Така че и тихо да говорят то като писнеш и те чуят.  Те затова не могат и да пеят - заради маймунския им език, който се произнася не с езика а с гърлото. Не че мъжът ми не говори силно - неговият глас е адски силен и дразнещ, но той се е изучил и говори тихо на обществени места - само в къщи си го отпуска . Хората в Америка не са расисти, добри са, дори по улиците са ми правили комплименти на мен и на децата ми. Това датчаните по правило не правят (българите може, но не и датчаните). Понеже и трите ги е срам от нас и много пъти съм ги питала защо. Някакъв съученик бил казал, че сме страшни. Със сигурност и други са коментирали - убедена съм че всичко идва от простите им съученици. Дори един да е изкоментирал нещо и те са се травмирали за цял живот. Страшна съм, намръщена, странна, смешна. Ами... имам огледало - наистина съм такава.  Баща им еди къв си бил - е не е Ален Делон ама не е виновен, че такива гени са му се паднали.От дете съм си така намръщена. Гледам си снимки, които помня как майка ми засне и ни казва да се усмихнем и аз винаги се усмихвах. Е това на снимката не личи - изглеждам си намръщена. Цялостно такова ми е изражението и погледът ми е остър. Как да го променя. "Що гледаш така, не гледай така." Епа немам други очи, сори. Приятел българин който е тук буквално каза, че от как дошъл в Дания осъзнал че клишето за хубавата българка е мит. Според него всяка втора датчанка би спечелила конкурс за красота в България. Това са негови думи. На мен физиономиите на датчанките им са ми скучни, но наистина имат хубави и правилни черти - не мога да си кривя душата. Нормално е на техния фон да изглеждам "странна". Като казвах на дъщеря ми, че аз никога не съм се срамувала от майка си и тя отговори: "Ми тя сигурно е била хубава". Верно е - хубава беше. И съучениците ми ми казваха че е хубава. Ако бяха казали, че е грозна може би и аз щях да се срамувам. Всичко идва от простите им и невъзпитани съученици, които освен това са и расисти. Децата ми сами са се изпускали, че датчаните не харесват чужденци. Ми ако щат да ме харесват - грам не ми пука. На мен па те са ми скучни, перверзни, с дефектна и гнила ценностна система, но едва ли ронят сълзи че не ги харесвам. В Америка по улиците ми подвикваха, че имам хубав тен. А в хотела една мексиканка дойде до масата ми и ми каза, че имам хубави очи. Аз се шашнах, защото не съм свикнала на комплименти за вида ми - идеше ми да се скрия под масата от срам. Явно че това не е моята държава и моите хора. Но още се чудя къде да емигрирам. На мъжа ми брат му със семейството заминаха за САЩ уж за 2 години само ама ще видим. Казаха, че там децата, които булват биват изхвърляни от училище. В Дания жертвите на булинг си го отнасят и то много жестоко. И булват не само чужденци - даже чужденците са съзнателно пощадени от демонстративен булинг, щото много ги е страх да не ги обвинят в расизъм. Между тях си се булват много брутално. А чужденците ги булват подмолно, зад гърба, с демонстративен игнор и с реални целенасочени действия им вредят, гледат да ги стъпчат, да им покажат че са нищо, че не стават и нямат право да заемат хубави позиции, а са тук само и единствено да им слугуват. Ако покажеш че си добър като тях в нещо или по-добър моментално гледат да те злепоставят и елиминират като заплаха и да ти посочват слугинското място.
Тъпа държава. Тия дето живеет в щатите изобщо не можете да си представите за кво става въпрос, щото то си не е за вярване, че тия усмихнати и мили хорица реално са сатани.


Ама и ти намеси зодии. Ми предполагам защото асцендентът на дъщеря ми е козирог и затова е толкова зла. А майка ми и сестра ми като са овни с асцендент козирог питаш ли ме кво ми е било цял живот - тази комбинация наистина е ад под небето.

Сега пак говорих с нея - питах я кво да направя за да не се срамува от мен. Ами... безнадеждно е положението - разбрах че между българи и датчани е пропаст - квото и да правя няма шанс да покрия всички критерии. Един път трябваше да си прибера децата от един парк с батути. Едно че закъснявах, после едва намерих паркинг и то не бях сигурна, че съм паркирала правилно и ме беше страх да не ме глобят и бързах да си прибера децата и да махна колата от там. Влизам в залата - милион деца, родители. Аз съм съм в стрес защото не знам как да намеря моите. Щерката ми обясни че неправилно съм влязла в залата. Бързала съм, била съм намръщена. Показа ми точно как трябвало да вляза - бавно, спокойно и с усмивка. Разбирате ли - аз дори нямам право да бързам. На мен всичко ми е забранено. Епа сори - всеки би казал Fuck off, да си гледат работата. Искат се невъзможни неща от мен- нямам право да съм човек - безсмислено е дори да се опитвам да им угаждам - ако не е едно ще е друго. Нито мога нито искам да стана като тия мутанти - разликите са фрапантни - друг свят са.

Не знам как го издържаш всичко това. Дано да сте винаги в отлични отношения поне с бащата. Настъпи ли разрив между вас, проблемите с детето ще хвръкнат до небесата и всякакив забележки за външния ти вид ще ти се виждат майтап...