Бихте ли пуснали 12 год си дъщеря да...

Голяма е, вярвай ми.

Годините са все едни и същи. Не знаем в Дания кой клас е.
Познато дете беше тук в 4ти клас и се преместиха в Англия. Там го записаха в пети клас, защото по години съответстваше на техния пети клас.

Няма толкова значение 5-6-7 клас ли е. Еднакво недопустимо е случващото се за всички посочени класове. Аз като помня колко ми е бил акълът в основното училище...

Дъждец, не си ме разбрала.
И аз говоря за годините. Дете на 12 не може да прави неща като дете на 16. В смисъл тогава моята даже не е помисляла да спи при приятелка.

Да, напълно съм съгласна!

1. Не трябва да изпитваш срам от дъщеря си. Тя го усеща и затова те приема като враг. Без да целя да те обидя
- можеш да се срамуваш единствено от твоето родителстване. И това на мъжа ти също.
2. Няма да стане чудо и да се осъзнае. Всъщност може, горе долу на около 30 години, когато вече ще е късно, ако сте я изпуснали и си е пропиляла вече най-хубавите и активни години.
3. Чудесно е, че не е глупава, това че е по живота е проблем обаче. Хедонизмът никого до нищо хубаво не е довел.
4. Недей да пророкуваш и чертаеш лошо бъдеще за нея. Тя го усеща и има още една причина да те приема като враг. Трябва да вярваш в нея, да вярваш, че от нея ще стане стойностен човек. Разбира се, че само вяра не е достатъчна, трябват и конкретни действия.

Консултация с психолог би ли помогнала и на двете ви да откриете път една към друга ? И някак си таткото да не е толкова пасивен , може ли ? Ако той също активно участва във възпитанието на тебе ще ти е лесно.

Не бих пуснала сина си при непознати,дъщеря нямам.
Аз съм била много ограничавана, страдала съм от това.Мъчно ми беше, че се изолирам от останалите, че много родители са по- либерални, а моите не.Но съм го приемала.С това искам да кажа, че в крайна сметка всеки родител има различни понятия за редно и нередно,но децата трябва да имат респект и да знаят, че ограниченията на родителите са не заради да тормозят детето,а заради разбиране за безопасност.И няма как да е еднакво при всички това разбиране.

Синът ми е доста опърничав,но някак разбира,че има редно и нередно. На неговата възраст аз нося отговорност, аз приемам решения.

Обаче,наред с това съм се постарала да му намеря достатъчно добри занимания според вкуса му, според интересите му.Има хобита и извънкласни занимания. От първи клас още имахме ритуал-всеки петък след училище обядвахме някъде заедно навън и си разговаряхме на всякакви теми.После-той вкъщи, аз-на работа.Прекарвам доста пълноценно време с него, пътуваме,разглеждаме интересни неща, с баща си също имат своите занимания. Ако отидем някъде на почивка времето далече не се измерва с лежане и ядене, а винаги има нещо за правене, емоционално заредено. И така,вкусът му към живота се обогатява със стойностни по мои критерии неща, не му е потребно безцелно да се шляе.

Не е искал да преспива някъде, в интерес на истината, не е и канен. Май това са в повечето случаи момичешки ритуали.Ако поиска- само след среща с родителите- домакини мога да взема решение за или против.

6 клас е. Има си нейна детска дебитна карта - издават на деца над определеба възраст но не помня 9 год ли беше или колко. С нея може да пазарува от всички магазини както и от някои сайтове. Когато не става плащам с моята и после тя ми праща парите на моята сметка или ми връща кеш. Получава джобни  всеки месец но са нищожни. Но за Коледа и рожден ден си поръчва пари с които после вилнее по магазини и ресторанти. Не харчи много де. Има сайт датски където всеки си продава ненужните неща. Него ползва за излишните си неща - доста е популярен особено сред деца. Винаги ме уведомява когато продава нещо и като ми каже, че никога няма да облече определена дреха какъв е смисълът да я спирам да я продаде - по-добре така отколкото да изгние в шкафа.  Харчи предимно свои си пари, но успява да ме изнуди чат пат да и купя нещо. Има приятелки, които всеки уикенд излизат в мола с родителите си и те им купуват доста скъпи дрехи, с които после се хвалят и дразнят моята. Аз и купувам веднъж в месеца по нещо не особено скъпо, а 2 пъти годишно го водим всичките на пазар да си попълнят гардероба. Но пак само нужни неща, а не пошибалки. За мен е все тая дали плаща с карта или с пари - нейните са си в нея и си прави квото си иска с тях. Разбира се няма достъп до детските си спестявания, които са на моя сметка и са за образование един ден или друго ако се наложи. Аз навремето дори стотинките от касичката майка ми отмъкна, а за детските ми спестявания, които на 18 трябваше да получа да не говорим - една пара не видях от тях. Но с тия детски карти е много удобно щото винаги могат да се обадят че искат да си купят нещо и да им прехвърля от телефона и моментално ги получават. И трите имат такива карти, като големия може да плаща с нея и с мобайл пей, което почти навсякъде е възможно и той дори не я носи със себе си. А и той е гладник и само храна си купува. Ние като тийнове също миткахме по улиците - тогава нямаше молове нито пари имахме за повече от семки.  Но беше след като си научим и напишем домашните. Сега са други времена. Но отделно си е скитница и си настоява да е с приятелите. Не ме оставя да дишам докато не стане нейното. Ако не измисля друго за което да се пазари и така докато не го получи. Такъв и е характерът и няма оправия. Но аз се радвам ако занапред в живота го използва и в др ситуации, а не само с мен. Принципно да си упорит в постигане на целите е хубаво качество.

Така е. Но ще е добре да поработите върху целите, които си поставя девойката.

Спорт!
Дъщеря ми тренираше доста активно на 12. Първо, не остава много време за глупости. Второ, не остават много сили за тръшкане. Като я опъне тренера 10 обиколки на залата, веднага й излизат щуротиите.

Скрекелия, в Дания има ли възможност 12 годишните да работят. Моят син има доста сходен характер с дъщеря ти, но живее при различни условия, съответно няма толкова пари за харчене. Аз нямам против да харчи, но първо да ги изкара. В бг обаче преди 16 г. Няма възможност за работа. Аз съм същата като теб - искам децата ми да са щастливи и  също не мога да наложа граница. Разбирам те напълно.

Кристина, може да работи и в България, но с разрешение на родител и инспекцията по труда. Една напълно легална възможност, която е много приятна за тийновете и не е особено ангажираща, е статисти във филмови продукции. Зависи от продукцията, има ангажименти по 1 ден, по 2-3 дена или седмица, т.е. не се налага да отсъстват от училище и да губят материал. Ако има отсъствия, те са инцидентни. А като свърши ангажиментът, превеждат му хонорара и кой откъде е.

От 13 год могат да работят и тя вика, че иска, но не я виждам - много е мързелива. Плащахме и да изпразва миялната машина, но все забравяше и все трябваше по няколко пъти да и се напомня и накрая ни писна и и отменихме помощта и парите. Плащаме им да си чистят прах в стаите, но и там пропускат и все насила и претупват. Абе ужасТ ....

Какво означава "времената са други"? Времената са такива, каквито ги направят родителите.  На 12 не са тийнове, а деца, ти сама си я произвела в тийн и сега се чудиш защо се държи като тийн. Миткат децата, които няма кой да ги контролира и на които са им изпуснали края. Като гледам сте вдигнали ръце и сте оставали да ви се качи на главата, така че ето, щастието е пълно за нея - на 12 има живот като на 18 - ходи където си иска, с когото си иска, преспива веднъж седмично по чуждите къщи с хора, които не познавате, не учи, не се отчита за нищо. Вече сте работили сериозно да изпуснете положението, съжалявам, че трябва да го кажа. Ако на 12 оправдавате поне наполовина поведението й и й ходите по акъл, на 14 алкохолът се приближава, може и полицията да ви потропа на вратата (защото от много свобода и желание за притежание често започват да крадат от моловете, ей така, за тръпката), а за 16 вече не ми се мисли, доста момичета се оказват бременни и без образование, защото животът ги влече и училището е тъпотия. Да, стряскащо звучи, но натам води пътеката, ще станете клиенти на социалните. Тогава никой няма да ви слуша оправданията за характер, щастие и т.н. Питай някого, който се занимава с деца с проблеми - той ще ти обясни, че повечето трупат стаж от горе-долу такава възраст и ако не се вземат мерки проблемите са зад ъгъла. Готови ли сте за това?

Ама какво значи "не ме оставя да дишам докато не стане на нейното" или "характерът й е такъв"!? Та вие сте клекнали и я оставяте да ви разиграва както си ще. И тя го прави.