Бихте ли пуснали 12 год си дъщеря да...

Темата става все по-абсурдна...
12 годишно дете прекарва по-голямата част от времето си по улици и молове, харчи пари, препродава, алъш вериш, пък родителите плащат за да изчисти прах в стаята си и да изкара 5 чинии от миялната... и това в случаите, когато не спи в непознати къщи... И накрая се завършва с "такъв й е характерът, абе ужас!"
Честно не вярвах, че има такива родители, извън малцинствата...

Съфорумките дадоха толкова много положителни насоки, идеи и примери. Няма как да отидат да възпитават чуждо дете. Препрочетете няколко пъти последния пост на Andariel и го осмислете.

На 12 години е нормално да има някакви задължения вкъщи и без да плащате естествено.

Опитайте се да я насочите към някакъв спорт.
Спортът учи на дисциплина.

Не. Ще го направят вкъщи, докато родителите са на работа.

Ти м не прочете какво написах - ако стане белята пследнят проблем ще е, че е мжело да го напавя, докато родителите са на раота. Важното е, че ще е станала в твое присъствие вечер, с твое разрешение. Виаги ще се амер пне едн родител, кото ще те посчи с пръст, че си събала чужди малолетни деца под покрива си нощем. Разпавя ли ти се заради детски капризи?  Защот на мен няма да ми се разправя да си навличам проблеми.

Добре де, ами ако стане, когато те няма, по-доволна ли ще си? Няма ли да те сочат с пръст, ако малолетно момиче забременее от сина ти, докато си била на работа? Или, ако малолетната ти дъщеря забременее от съседското момче, пак докато си на работа?

На дъщеря ми не би и хрумнало да си доведе вкъщи момче. Може да иде тя на гости, ако иска и иде тайно, но вкъщи терен не мисля да осигурявам.

Е, и? Понеже има вероятност да правят секс у дома тайно, докато съм на работа, да взема да постеля леглото с любимите им чаршафи и услужливо да оставя презервативи на тоалетката?

Щастието не се поражда от липса на ограничения. Точно обратното, и това не съм го измислила аз, а е от основните идеи в психологията на възпитанието на децата. Привидно са доволни, че е станало тяхното, но в дългосрочен план придобиват усещане, че на възрастните не им пука, никой не контролира живота им - в смисъл на пази, и светът изглежда неясен и несигурен. Не знам дали съм го обяснила правилно, но за нуждата от граници две мнения няма.

Непрекъснато я контролирам с смс-и и ако трябва обаждания и това я побърква. Но не го променям - напротив - ставам все по-досадна

С контрол по телефон и смс не става, наистина е досадно. А и какво като й се обаждаш, щом после баща й я кара до къщите на непознати с преспиване?  Имате разнопосочни послания и действия. Първо трябва да се разберете помежду си с баща им, защото той е някак встрани. Пишеш, че те подкрепя - какво има да подкрепя - да си влезе в ролята на глава на семейството, вместо да заема удобната позиция на кибик! Той не е на стадиона , че отстрани да подкрепя любимия обор!

Ограниченията аз лично ги разбирам да се обявят спокойно - по възможност и от двамата родители - няколко правила за детето. При нарушения - санкции, предварително оповестени и адекватни на провинението, тоест да има разни по тежест. Примерно от отнемане на телефона за вечер до спиране на финансите за, да речем, седмица. И да се стегнете и спокойно, но твърдо да следите за спазването на правилата.

Ами тя скоро ще спре да връща смси и ще спре да вдига телефона-все пак така ще се чувства щастлива...

Може да включите и "морков" в картинката, да не звучат нещата много мрачно - примерно записвате я на някакъв спорт; тя мрънка, че не иска, но ако все пак покаже постоянство и го посещава - следва награда, вие си знаете какви желания има (но не да я пуснете да спи у непознати!).

А то не е само усещане. Наистина не им пука. Такива родители често са фиксирани в себе си, искат си личното пространство и затова оставят децата да миткосват. Постовете на Андариел са много полезни и за съжаление ще трябва да ги подкрепя. Закономерност е дете на 12, което миткосва и няма вечерен час да започне рано, рано със секса, да речем на 14... Закономерност е след това да я вълнуват само момчета, гаджета, гримове, дрехи и да занемари ученето и т.н.
Не искам да звуча назидателно, но има вероятност тези закономерности да се "случат" и на дъщеря ти щом сте я изпуснали на 12 и тя вече е свикнала на такава слободия.
Ето, да не звучи като размахване на пръстче, ще разкажа нещо лично. Ние със сестра ми за огромно съжаление почнахме рано със секса, именно защото нямаше контрол над нас. Нашите не са ни налагали вечерен час, скиторехме си спокойно. Родителите ни просто си имаха своите проблеми и бяха силно фиксирани в тях. И закономерно ни изпуснаха. След развода буквално ни изтърваха. Не ги виня, защото кофти връзката гълта много от енергията и явно не са имали псих. сила да бъдат родители, които налагат контрол и изискват от децата си. Може освен връзката им, да им е тежало и самото родителство, не знам. Но ние със сестра ми дръпнахме назад, а сме от интелигентно семейство, всички с висше образование, дипломи, чужди езици и т.н. 
Имахме късмет, че не пострадахме жестоко, имам предвид бременностти, аборти, и не сме попадали баш на най-големите изроди, но предпоставки за това имаше.

Та, мисълта ми беше, ако сега не можете да я контролирате, давате ли си сметка какво ви чака в бъдеще? Включвай го този твой мъж, дано с мъжкия си авторитет да може да направи нещо. Примерно да откаже да я развозва до чуждите къщи и по партита.

Няма шанс да променя баща и - опитвам толкова години - нищо. Живее си своя си живот и не мисли за нас. Трябва аз изрично да му кажа какво да направи иначе се не сеща. Поне ме слуша. Идеята с карането по къщите е точно да види къде е дъщера му и да говори с родителите. Но нея я е срам от нас и ни разкарва. При баща и работи, но при мен - ако съм решила да се видя с някой няма как да ме спре. Сърди се, но това е. Обикновено аз я карам, ползвам баща и само като нямам възможност.
Тя знае, че ще бъде наказана, ако не ми отговаря като и звъня или пиша и се съобразява що годе. Не е глупава да се остави да тъпее в къщи заради моментни прищевки. И е верно, че има нужда да сме и родители, а не приятели - сама си го каза.
Опита се да ме манипулира да и плащам за да не яде сладки неща - на нейна приятелка така плащали и издържала цял месец. Но не успя. Сега с приятелка са се уговорили 1 месец без добавена захар и който наруши води другия на кино. Явно стимулацията трябва да е финансова, без значение каква - друго не действа.
Изгледахме половината от филма The tale (Приказката - някой ми го препоръча). Тази вечер ще го догледаме. Веднага се усети що съм и го пуснала. А докато се навие да го гледа бяха безконечни въпроси защо точно трябва да гледа. Непрекъснато ме подозира в пъклени планове. Разбира се изобщо не се разпозна в детето от филма - тя не била толкова глупава.
Аз също съм била оставяна да миткам по нощите от майка ми. Но тя се притесняваше и не заспиваше докато не се прибера. Просто явно тя е страдала от свобода като дете и е искала да я даде на своите деца. Но аз не правех много глупости и не ми се отрази нито на училището нито после на образование. Но аз и никога не съм била от т.нар. популярни и не съм имала кой знае какви изкушения от страна на мъжкия пол. Ако нещо съм сгафила е било щото сама съм си го търсила. За щастие можех да преценя къде е границата и така и не си изпатих сериозно. За сега оставам с впечатление, че дъщеря ми не се интересува от момчета в оня смисъл. По-скоро се вижда с тях за чисто забавление и  да ги дразни. Брат и даже вика че се държи отвратително с тях и никой не я харесва в училище. Но май преувеличава, щото тя явно митка и със съученици - оня ден заведе двама от класа си в ИКЕА примерно. Не ми дава дума да обеля за гаджета - огромно неудобство изпитва от темата и е така от малка. Определено се държи като моралистка, но приятелството го възприема като приятелство и полът за нея няма значение. Имам предвид, че когато аз си каня приятлеи мъже в нас тя няма нищо против - не подлага на съмнение, че са ми само приятели. Но ако и кажа, че имам гадже ще ме разкости - може да имам само баща и и точка.