Бихте ли пуснали 12 год си дъщеря да...

Не знам и аз вече кое е важно. Харесва ми, много научих - мечта ми беше и съм доволна че я постигнах. Имах и мечта да работя в болница, но след като пробвах вече не съм сигурна. Въпреки зе изпитвам огромен респект към хората вършещи тази работа, защото е много сериозна и отговорна, а често доста стресираща. Хубавото е, че може и на др места да се работи. Имам идея за бизнес, но иска много пари за старт. Но първо трябва да проуча дали идеята ми изобщо е добра. Това изисква пътуване и дълъг престой в чужбина, който не мога да си позволя заради децата. Ще видим - при мен всичко се случва от самосебе си. Тъй че.... Кот доди
Не бързам.


Винаги сме на една страна и почти винаги аз казвам квото да се прави и мъжът ми го приема.
По датчаните почнах да "плюя" едва след като ги разбрах що за стока са. Отне ми доста години. В началото като се жених много ги харесвах.
Не мисля, че съм идеална - напротив - много неща не си харесвам. Но всичките са такива, които не зависят от мен, от желанието ми, от волята ми.
Силно е да се каже, че работя - на стипендия съм в общи линии и тук таме ако падне нещо от дребни услуги. Мъжът ми си има собствен бизнес, но той не е по харченето. Момчетата са евтини, та принцесата се възползва и заради тях. На фона на останалите, ние сме си направо пестеливи родители. За мен е съвсем ОК ако за детето ми е важно да си има пари да си обикаля магазини, да си поръча за Коледа или рожден пари вместо конкретен подарък. Освен това понякога искат наистина нещо скъпо, което налага да се събират пари от много хора и може би от няколко празника. Така се учат и да боравят с финанси, да си правят сметката. Въпреки че пак си е до човек - дъщерята голяма сметкаджийка, нищо че обича да харчи, но бая мисли преди да купи нещо по-скъпо и винаги първо се опитва всячески да ме убеди аз да и го платя. Плаща го само в краен случай. Големият ми син не цени парите - харчи за квото му скефне на момента, а голяма част и изяжда в училище. Ако му поискам ще ми подари всичките си пари, за което хич не се радвам защото на тази възраст трябва да цени тия неща. Той си живее с мисълта, че ако му потрябва нещо мама и тати ще му го купят. А ако не му го купят ще се примири и ще си живее без него. Но да тръгне да събира пести да си го купи - не. Предпочита да изплюска парите и не мисли за утрешния ден - с цигански манталитет е малко. Малкия не харчи за нищо и е събрал доста тлъста сума. Но не е алчен и сестра му като му приреве и е готов да и дава от парите си. Аз съм му забранила, но той все намира начин да и бутне по малко.

И колегите ли се оказаха хейтъри? Лошо. Роднините- гадове, българите - идиоти, датчаните- маймуни, децата - проблемни, колегите - хейтъри.

Прочетох първите три страници.
Категорично дете на 12 не бих пуснала да преспива при приятели камо ли непознати.
Авторката има сериозни проблеми явно и то не е само с възпитанието на децата.
Стига с това, че в Дания е либерално възпитанието и тем подобни глупости за социални и т.н.  
Навсякъде по света нормалните родители не биха си пуснали децата на 12 г да преспиват тук и там без надзор.

уиш,  когато ти е криво и депресивно, всичко ти изглежда кофти. Скрек трябва първо да намери това, което нея я прави щастлива и така полека лека ще се нагоди към обстоятелствата. С децата е трудно, особено пък и три броя, но нейните са пораснали. Според мен авторката е умна жена, ще се държи здраво за мъжа си и ще си ги изгледат. Няма да ги изпуснат. Сега колко успешни хора ще са е друг въпрос. Но колкото и бг мамите да се напъват, че децата им са успешни благодарение на тяхното възпитание, аз не съм на това мнение. Всяко дете си е с характера и с потенциала. И докато ги гледаме, не трябва да си разсипваме здравето и психиката, а трябва да се съхраним. Това се опитвам да кажа на авторката, да направи всичко по силите си да се съхрани. Никой няма нужда от майка със съсипана психика./b]

Аз обаче се чудя, защо така се напада авторката. И този ли раздел на форума е като Семейни отношения?
Целта на подобни форуми не е ли само съвети, аргументирана критика, без заяждане?
Имам чувството, че целта на пишещите понякога и в Семейни отношения, и в теми като тази, е да се унижи автора на темата, а пишещите сами да се издигнат в собствените си очи, пишейки черно на бяло колко са прекрасни и съвършени, децата им също.

Ами аз НЯМА да повярвам, че има безгрешни родители, нито че на всички децата им са безгрешни и перфектни слънца. Истината е, че няма безгрешно родителство, нито безгрешни деца.
Някой път колкото и родителят да опитва просто няма псих. сила да се справи с някои проблеми.
А децата ЩЕ правят грешки, ЩЕ взимат грешни решения, независимо родителят колко се опитва да ги предпази. Да си строшиш сам главата Е част от живота, да не слушаш за всичко родителите си, Е част от живота, и част от личностното развитие... колкото и да им се иска на някои да контролират абс всичко... Е, и на мен ми се иска, но няма как, за съжаление, или може би за щастие.

Ние в началото не сме я нападали, давахме съвети и примери. Но когато за всяко действие се намира оправдание, накрая виждаш не един , двама да реагират негативно.
Авторката също се отнася критично към всеки различен от нея - в България, в Дания, колеги, родителите...

ако това си разбрала, кел файда че си чела


И ти не разбрала смисъла на думите. Нямам никаква причина да се оправдавам - няма за какво. Когато човек е дал максимума от себе си, няма нито за какво да съжалява, нито за какво да се оправдава. Това което правя е да обясня за да разберете. Но явно не помага - някои хора си избират да възприемат обясненията като черно и бяло и това им пречи да схванат реалния замисъл и проблематика.
Точно пък аз изобщо не съм критична към никой. Приемам всеки какъвто е и ако не одобрявам или не е мой тип не се занимавам с него. Затова пък вие се скъсахте да ме притикувате - сложихте черните очила и се почна. А за вас си носите розовите сигурно или направо си затваряте очите.
Мога да обоснова всяка моя дума, но ми отще да се обяснявам на хора, които квото и да им говориш си знаят тяхното. Ограничено е да не вярвате в нещо само защото не сте се сблъскали лично с него.
Трябва да приемете, че на другите хора може да им се случват различни неща от тези, които се случват на вас. И че вие не сте еталон за НИЩО и трябва да престанете да изживяте като такива и като ментори.
Темата беше да чуя мнението на други майки относно ситуацията. Не съм търсила нито критика нито съвети. Освен това вие ми задавате въпроси и като ви отговоря ме изкравате, че се обяснявам и оправдавам. А що питате като не оценявате отговора, не го разбирате, а го използвате само за допълнителна база за критика?
Слава Богу все пак се намират мислещи и добронамерени хора (само 4% са, но стигат), които разбират за кво става въпрос и наистина се опитват да помогнат и помагат. Въпреки хейтърите-колеги, аз получих такава подкрепа от където трябва и си подреждам нещата по най-полезния за мен начин. Който се е опитал да ми навреди, в крайна сметка ми е помогнал, защото имам акъл слава Богу и знам как да обърна нещата в моя полза.
Не съм и очаквала масово одобрение - масите не харесват и не оценяват различните, мислещите и действащи по собствено усмотрение, а не по масово прилаган шаблон.

Естествено, че няма безгрешни родители, но и човек малко от малко е добре да се вслуша. Разбирам, че авторката се чувства нападната, заради това е минала в линия на самоотбрана, но от друга страна не може проблемите все да са в другите. Обикновено децата реагират на проблеми ПРИ родителите и малко по малко взеха да излизат неща наяве. Първа грижа са децата - те да държат нормата, да не стават рисков контингент. Авторката сама каза,че бащата няма да пуска дъщеря си навън, но авторката се вайка как детето щяло да гние вкъщи на телефона. Е, сори, ама родителите са двама и ако единият казва едно, а другият друго, естествено е децата да изберат най-изгодната за тях позиция. Характерът на детето е наполовина. Всеки родител в някаква степен оправдава децата си, но не може винаги и за всичко да ги оправдава или да се люшка между оправдания и обвинения.

Авторке, защо смяташ, че ти си различната, единствена и неповторима? Знаеш ли колко други има като теб, чиито деца постъпват по сходен начин? Лошото е, че с такова поведение застават на фокус на рискови ситуации и бъдещо рисково поведение. Ако ще заемаш позицията "вие не ме разбирате, защото съм различна", е инфантилно поведение.

Не съм различна с това, че детето ми хойка - пълно е с такива. Различна съм с това, че имам собствено мнение, а не дъвча клишета. Че гледам да действам според ситуацията и конкретните нужди на децата си, а не по съвети, клишета, чужд опит и общи правила.
Искам да намеря компромисен вариант така че и децата да са щастливи и аз да съм спокойна. За сега имам известен успех като държа постоянна връзка с дъщеря си и я следя с телефона. За мен е добре, че детето ми е навън, а не лежи в къщи и не искам да го лишавам от това. За целта си плащам с притеснения и телефонен контрол. Бащата не желае да върши тези неща - свикнал е аз да се грижа за това и така му е добре. И понеже не иска да го прави докато ме няма е решил, за уж за да съм спокойна аз, да я държи насилствено в къщи. Което за мен не е добре за детето ми, защото го познавам и знам колко нещастно ще бъде - тя не може да диша без приятелите си. В къщи и да покани някой пак не им се седи затворени, а ще искат да излязат. Но няма да ги пуснат. За мен това не е полезно решение за детето ми, а начин мъжът ми да си улесни живота с оправданието, че го прави за да бъда АЗ спокойна.

Според мен не че бащата не иска да ги върши, а ти не го оставяш да ги върши. В действителност искаш ли дъщеря ти да си седи вкъщи? Защото ти сама каза, че той не би я пускал навън и е много вероятно той да я вкара в правия път.
Понякога клишетата са верни. Всички сме със собствено мнение, защото всички носим отговорност за децата си. Но и повечето се съобразяваме с някакви клишета като правила за безопасност - деца на 12 вечерно време трябва да са си вкъщи, особено по тъмно вече да са се прибрали, а денем нямат работа да се мотая по моловете. Като се мотаят се изкушават и започват с кражбите или хулиганските постъпки, охраната ще започне да ги гони. Едно дете колкото и да не може да диша без приятелите си, трябва да се научи да си е самодостатъчно в някаква степен, а ако толкова не може да диша - ей ти сто видеоприложения да си говорят - кеф ти скайп, кеф ти друго. Сама пишеш, че другите родители няма да пуснат децата си да излизат - значи все пак не са "всички така" децата им да скиторят. Къде да е навън детето ти? Хубаво да е навън, но да е нещо смислено - да кара колело, скейт, баскетбол. Децата са щастливи, когато правят смислени неща и когато се чувстват полезни, правят нещо градивно. Тогава и родителите са спокойни. При вас нищо градивно не се случва, те не правят нищо градивно. Дори момчетата ти като играят, поне да играеха в отбори и да се явяват на турнири (зная, че може, защото моите участваха като ученици в такива отбори), така че и в игрите може да има нещо смислено и градивно.

Това е пълен булшит и абсолютно фалшива дилема. Да не би детето ти да се занимава с нещо полезно като спорт например, когато е навън? Междувпрочем, някои деца, когато са у дома не "гният" на телефона, а четат книги или рисуват, което сякаш е по-добре от вилнеене в мола или спане у непознати в смесена компания още на 12 годишна възраст.

Моя син преди 2 часа отиде до града с колелото, купи хляб, обади се когато пристигна, после се обади, че ще си купи царевица. Сега му звъннах, че ще вали, но той вече е тръгнал за вкъщи.
У дома - реди пъзели, Лего, рисува, играем настолни игри, гледа документални филми по теми които са интересни, слуша музика, чете. Понякога правим музикални вечери - той ни пуска музика която е открил, че му харесва, ние също му пускаме от нашите любими.
С баща си карат коли с дистанционно тип луноходи по пресечен терен, правят къщички за птици, с мен меси и готви, рисуваме и проектираме на компютъра къщи и обзавеждане. Давам му тема за проект, сам да рови в нета и да ми го представя на мултимедия...
Лятото кара колело, ходи на басейн и др.

позволи ми да познавам бащата по-добре от теб. Може много неща, но фактите са конкретни и не могат да се променят с Може пък и да ... еди кво си...
Освен това не съм чула някой да е вкарал детето си в правия път с насилствено изолиране и държане в къщи. Затова пък съм чувала, за опасни опити за измъкване и бягства, за скъсване на връзката с родителите и т.под.


Синът ми играе в турнири - и сам и в група с други, печели ги и го награждават с долари. Не виждам нищо лошо да печелиш от неща, в които си добър. Твоят колко турнира спечели?
Прати ти 12 год си дете на детската площадка при бебетата само да си обикаля с колелото и се обади как е минало. Освен това не знам как реши, че е по-безопасно да кара скейтборд отколкото да се разхожда. Скейт парка не ми е в двора - намира се много по-далече от шопинг центъра. Защо е по-безопасно да го пусна само да стигне до там, да кара борда и после само да се прибере отколкото да се разхожда по магазините? Или искаш да кажеш, че аз трябва да го закарам, да седя там на някой камък, щото няма пейки,  под дъжда с часове за да го държа под око и после да си го докарам. Големият ми син караше един период скейтборд и обикаляше скейтпарковете с приятели. Беше ми забранил да го карам, защото всичките му приятели пътуваха сами и на него му е унизитлено майка му да го кара и да го пази да не падне.
Не усещаш ли,  че толкова си се фокусирала в критиките, че тотално си изключила мисълта


моите правиха подобни неща като малки.
Щерка ми пък току що отиде с колело  до мола да пусне пакет в пощата - продала е поредната си дреха. Занесе със себе си и няколко кенчета да ги върне за пари. Там има среща с приятелка. Проблем ли е, че ще се види с приятелка и че не точно за хляб е отишла, а за друго?

Ама ти за това ли пусна темата? А аз бях останала с впечатление, че имаш проблем с ежедневното скиторене из моловете, нежеланието на детето да се занимава с нищо друго и опитите му да остава да спи у непознати в смесена компания още от 12-годишно.

Skrekkelig,
Проблем е само мекото ти сърце. Бих те посъветвала да вземеш малко от егоизма на мъжа си. Щом смяташ, че нещо не е редно, което правят децата ти, скръцни със зъби и кажи твърдо не. Не се  колебай и действай. Но после никакви размеквания. Не може да се спи при непознати момчета или смесена компания, значи не може. Като иска да се тръшка, да се тръшка в къщи. Да гадно е да гледаш нещастното си дете, но все пак малко твърдост си трябва. Иначе ще те разиграва, както си иска.