Работа, CV-та, HR-и, съвети - 71

Здравейте,
Може ли да споделите някои от изброените причини за отхвърлянето Ви по време на интервюто.
Наистина мисля, че би било полезно за много от търсещите работа. 🙂
[/quote][/spoiler]
 Разбира се.
Ето какво заключих за себе си.

Да обясня с повече детайли това, което обяснявам. По-подробно. В моя случай беше решаване на задача, типична за професията. Но аз не съм знаела, че искат подробности. Затова следващ път - ще обяснявам всяка стъпка и елемент от решението на задачата. Защото знам какви са подробностите, но ги спестявам, защото мислех, че трябва да говоря глобално.

Когато давам отговор как бих постъпила при еди каква си ситуация, която пак е честа за позицията, за която кандидатствам, то не само ще кажа Как и Защо, но и ще дам пример как съм постъпила при минала такава ситуация (или при сходна такава). В последното интервю въпросът беше: давали ли сте предложения за подобряване на работата. Целта им е била да видят дали съм инициативна. Но това го разбирам сега, когато са ми посочили причините за отпадане.

Трудно е на момента да разбереш защо ти задават еди какъв си въпрос. 😀

Но въобще изводът ми е, че трябва да давам примери, както казват и разни ютюбъри - отговор, който разказва история!

По повод последния пост, не знам дали на някой ще му е полезно, но когато ние интервюираме, търсим така наречения STAR подход (Situation, Task, Action, Result). Обясняваме го това в началото на интервюто, но понякога на човек е трудно да превключи. Накратко, търсим ситуации от досегашния опит на кандидата, които да ни разкаже като започне от това какъв е бил проблемът, какво е направил той и какъв е бил резултата. Например, ако питаме как е помогнал на екипа си в критична ситуация, не искаме да чуем отговор от сорта - аз обикновено помагам като давам идеи за това или онова и предлагам помощ на колегите; а очакваме - имаше ситуация, в която трябваше да изпратим оферта до вечерта, а нямахме цена за еди какво си, затова аз се обадих тук, писах там, проверих в инернет, намерих еди какво си и предадохме офертата; в резултат успяхме да подпишем договор.

А какво да отговори кандидат, който няма подобни ситуации в предишната си работа. Мен са ме питали за ситуации свързани с кофликт с колеги. Ами нямала съм конфликт с колеги. Наистина понякога вече не зная какво да отговарям.

Честно казано никога не бих се сетила, че искат да отговарям с такива подробности къде какво и как съм правила. Винаги съм отговаряла глобално и съм си мислила, че интервюиращия не се интересува от такива клюкарски подробности.

Вече тотално съм объркана.

Мога да кажа при нас как е, ако няма пример, не настояваме и продължаваме нататък.
Също така изрично обясняваме в началото на интервюто, че търсим такъв тип отговори, не оставяме хората да се чудят. Ако започнат да говорят хипотетично, може да кажем, примерно, благодаря за отговора, а дали можете да се сетите за конкретен пример?
Само да вметна, че не съм ЧР, когато наемам, е за отдела ми.

Не мисля, че е нужно да се навлиза в подробностти за конкретни ситуации. Честно да си кажа, нямам и намерение да помня такива. Проблемът/ситуацията се разрешава на момента и се продължава натам с работата. Нито искам да помня, нито да разказвам. Не го и смятам за важно...


И? Дали точно така се е случило, може ли някой да каже? Ако съм сладкодумна и искам да се направя на велика, мога да ти изкарам, че едва ли не фирмата върви благодарение на мен..../примерно/. Смятам, че точно такива, които се хвалят и разказват с подробности не са най-добрия избор. Ама вие си знаете, де....

Това наистина е нож с две остриета. Може да попаднете както на кадърен човек, който не обича да говори с подробвости и е по-стеснителен, както и на такъв, който е некадърен, но разтяга локуми и лъже.

Ей, сетих се за един познат. Говори страхотен английски и е голям омайващ. Получил е всяка работа, на която се е явил на интервю. Обаче... реално е пълен алкохолик и се дъни сам скоро.

Ами, знам, че няма как да ви убедя, но си личи. Ако говорим хипотетично как бихме постъпили, по може да излъжем. А и да не лъжам точно, често си вярваме, че бихме постъпили еди как си, ама като опре ножа не е ясно какво ще направим.
Иначе се е случвало да слушам и да знам, че си го измисля в момента. Не е края на света, ако един от 5-6 примера е измислица, ако другите са окей.
Пак да кажа обаче, нито съм го измислила аз този подход, нито тука се хвърлям на амбразурата да го защитавам. Споделих с намерение евентуално да съм полезна, само толкова.

В миналото аз също съм задавала конкретни въпроси за конкретни ситуации с цел да видя настройката на човека, особено при по-младите бъдещи колеги. Важно ми е било да знам колко точно моделиране ще трябва и дали искаме да си го причиним.

Имам колежка, която така изкривява събитията, че дори участниците в тях се чудят дали са били там....
Хората могат на думи да бъдат всякакви. За мен не е логично да съдиш за качествата и способностите на човек по това дали ти е разказал конкретна случка. Струва ми се много наивно.... Подобно ми е на "Какво животно/цвят и т.н. сте?".

Добре стана ми интересно. Кажете какви въпроси по този метод STAR се задават най-често？Какви отговори се очаква да се чуят?

Аз пък се изненадвам колко от вас не са ги карали да дават пример от предишната си работа. На всяко интервю до сега са искали точно такава ситуация, проблем, който аз съм решила, или съм пробвала да реша. За мен е тъпо, че ЧР като не са в нещата, не могат да оценят реално какво съм направила, но се опитвам да се представя  в най- добра светлина.
Да, София не е България, но не мисля, че някой може толкова умело да лъже като го ковнат с подобен въпрос без подготовка.

Реално погледнато, най-точно може би е "съдържание" на полето. Защото то "название" на полето си е... "поле". А т.нар. "лейбъл" показва какво трябва да се впише в полето, т.е. какво трябва да съдържа то.


За въпросите, касаещи определени ситуации на интервюто - може би има случаи, в които това помага, има и такива, в които избиращият може да бъде заблуден, но задължително на интервюирания трябва да е обяснено, а не да е в неведение какво се иска от него. То е като условието на математическа задача, за което се знае, че ако е правилно поставено, е половината от верния отговор на задачата. И ако отивам от самото начало е била наясно какво се иска от нея, вероятността да не я отхвърлят би била много по-голяма. Та се питам - дали подобна липса на разясняване не е умишлена?

Понякога няма правилен отговор, а просто искаш да проследиш логиката на мислене и взимане на решение. Говоря за всичко извън практическите ситуации/ задачи, в които трябва ясно решение.

Пример: седнали сте в автобус... на кого ще отстъпите място - бременна или доста възрастна жена? Тук за мен би имало значение не правилен отговор, тъй като очевидно няма такъв, но бързина на съобразяване, че такъв няма и начин на изразяване на тази позиция. Питате се каква информация ми дава тази тъпотия, дето е ни в клин, ни в ръкав? Ами не искам човек, който го е страх да каже на колега или шеф, че има грешка. Но не искам и да се влиза остро. Трябва ми мислещ индивид, който да си отстоява мнението и да умее да се изразява правилно.

Друг пример - с четирима колеги сте в стая, двама от тях са в постоянна война и ви натоварват; как бихте действали? За мен би било важно осмислянето на ситуацията - брой хора, съобразяването, че е постоянен процес (съответно би бил различен сценарий, ако беше епизодично), дали човекът би помогнал и, ако да, как ; дали просто би помолил да бъде преместен и т.н.
Хората са различни. Няма как да се сърдя, че някой ще иска спокойствие, вместо да се юрне да разтървава два лагера. Но е хубаво да знам нагласата и методите, с които тази личност борави.

Участвате в щафета с благотворителна цел - на коя позиция тичате? Дали ще е първи, втори или десети при предаването ми е все тая. Всички звена са важни. Важно ми е обаче и да знам предпочитанията, за да съм наясно как да стимулирам или успокоява страсти за в бъдеще.

Тръгва се на тийм билдинг - бихте ли тръгнали с част от колегите ден предварително; бихте ли пратили мейл до всички или разчитате на спонтанна организация? Няма как всички да харесват всички, но бих искала да знам дали човекът предпочита открити отношения или би се държал по - улегнало и настрани. Би ли заявил директно, че отсъствие от вкъщи заради едната веселба не е неговата страст или би се раздал за купон с колегите без проблем.

Вариациите са много, като много от тях се пораждат в естеството на самия разговор. Като отново натъртвам, че няма грешни отговори. Просто проверявам начин на мислене. Информацията е богатство, а хората лъжат. Всички, до един Заради това аз лично обичам ситуации, които са информативни и не конвенционални. Случвало се е, разбира се, оценката и разбирането ми да са издънка, но обикновено с течение на времето просто си надграждам първоначалното мнение и всичко получено в началото се оказва от полза.

И двете са полета. Аз говоря за лейбъла, а не за съдържанието.