И ето какво ми каза: Че случаят не е никак странен като за картина на домашно насилие. Че има множество причини, които да доведат до такова поведение на жертвата:
Ако е изтърпяла вече насилие преди.
Ако в средата й се смята за нормално мъжът да "побийва" жена си.
Ако няма високо самочувствие и затова обвинява себе си.
Ако мъжът е манипулатор, а тя е зависима от него по различни причини.
И когато жертвата е в това положение, първо, тя може да се срамува да сподели. Второ, може тя да дисоциира - не знаех смисълът на тази дума, било да не оценява ситуацията, сякаш мозъкът й частично блокира, да действа нелогично, да е супер объркана и да не си дава сметка за реалността.
И трето - може средата й, ако тя е споделила, да не подкрепя нейно евентуално излизане от ситуацията и това да я обърква допълнително.
Имало било и друго възможно усложнение (покрай още много възможни) - ако тя разчита, или ако той обещава, че ще се промени. Тогава жертвата вижда в него "спасител", този, който ще реши и оправи ситуацията. Това я блокира още повече.
Баба ми казваше, че ако един мъж удари веднъж, той непременно ще удари още много пъти и затова трябва да бъде оставен незабавно, на секундата.
Но ако нямах такава нагласа? Ако в семейството и в средата ми казваха, че жената е тази, която трябва да се примирява в интерес на семейството? Ако наистина мислех, че насилникът може да се промени?
Ето едно обстоятелство от тази конкретна история. Тя е разказала на брат му и на Z, и те са я окуражили да си запази семейството. Те са били свидетели и по никакъв начин не са показали, че случващото ги притеснява, а са вменили на нея да превъзпитава тоя урод. В случая с юмрука в лицето е имало даже двама непоследствени слидетели - Z и друг мъж, сигурно им се е сторило вътрешно семейна свада, съвсем в реда на нещата.
Тоест, имаме три страни, не танц за двама, а триъгълник от участници:
-насилникът,
-жертвата, която търпи, но все пак (в този случай) се е оплакала на близки,
-близки и случайни свидетели, също и съседи, които са знаели и ситуацията им се е видяла съвсем редна, затова също са съучастници.
Този, който е изпаднал в такова положение и е търпял, освен че е страна в триъгълника, е травмирана жертва, която има нужда от помощ, за да си даде сметка за реалността и да се спаси, преди да е станало късно.
А децата трябва да бъдат възпитавани и подготвени, за да могат да разпознаят ситуацията още в зародиш и да не допуснат развитието й. Дай Боже.