Да задържа ли бебето ?

По детински наивно е да се смята, че има един "свестен" начин за всички. И той е вашият.

Иначе най-малко "свястното" решение е дете да гледа деца, несамостоятелен да поема отговорност за друг себеподобен.
Това го прави един известен нам етнос, например, но, слава Богу, не е чак толкова разпространено сред останалата част от обществото, тази, която допринася за него.

Същото важи и за всички, които я поздравиха за правилната (според тях, естествено) постъпка, а преди това ѝ разчертаха бъдещето.

Не знам за разчертаване на бъдещето. Това го могат ония, от специалния канал - маг Фидан и сие.
Човекът решил нещо и го направил. И това е неговото решение. Лично аз поздравямвам авторката за това. Неприятно нещо е колебанието.

Не е правилно да се дава съвет по такъв важен въпрос, на момиче, което виждаш, че се колебае и не може да вземе решение. Дори на близки приятелки, които са ме молили за мнение не съм си позволявала да им давам наклон на решението по такъв въпрос , и съм отговаряла "това сама трябва да си го решиш".

Когато някой изрично ме попита за мнение - давам го и подчертавам, че то си е мое.
Когато не ме питат - естествено, че не съветвам. Освен моите си деца.
Естествено, че накрая човекът сам ще си реши какво да прави, но когато изрично пита за лично мнение и аз имам такова, не виждам причина да не го дам. Той затова и пита -  за да види и анализира различни гледни точки, които следтова ще анализира и ще си избере свой вариант, според неговото положение и разбирания.

Не, че си решава сам, а взема чуждото мнение. За или против На такива хора много често някой друг им е виновен. Да не отварям дума, че тук става въпрос за много важно и лично решение. А тя каква стана, почнаха да ѝ обясняват кскво щяло да случи, и какво да не се случи. Дано девойката не стига до етап в живота си, в който да си каже - ей, имаше едни жени, казаха ми така, ама защо ги слушах.
Въздържането от съвети често е трудно за даващия , но може да се окаже по-полезно за търсещия от изказването на лично мнение.
За мен начинът, по който е взела решението, при все че другата страна също има право на участие в процеса, е достатъчно показателен

Дренка, допитала се е, което за мен си е чиста глуост, нали...
Нормално е да има двуполюсни мнения, ненормално е да се стига до крайности.

Не решава сам само тогава, когато някой друг избира вместо него.
Когато възрастен човек сам събира мнения и пита, той просто събира и прави анализ, след което избира, тъй като е нормално да чуе различни.
Решението накрая си е негово. Съобразено, напомням, с неговия частен случай. Не с вашия, не с моя, не с този на майката, бабата, комшийката и т.н.
Човек се въздържа да дава съвети, когато не му ги искат. Когато му ги искат - няма такава нужда. Напротив - нормално е да се дадат. Очевидно искащият ги има такава нужда.
Ако вие не искате да дадете съвет, когато ви искат, нямате опит в дадена област или просто желание - никой не ви кара на сила да го правите. Но да се отвори една цяла тема тук точно с искане за съвет и да се твърди, че такив не бива да се дава е несериозно и най-малкото - неуважително към автора.
Когато аз отварям теми точно за да събера информация, целя именно да получа такава. Може да е разнообразна /което е по-добре за мен/, може да е взаимно изключваща се, но аз затова отварям тема - за да събера мнения. Понякога ми се е случвало да променя собственото си първоначално становище, понякога - да го затвърдя, понякога - леко да го изменя. Зависи какво съм събрала и как съм го анализирала и преценила.

По кой друг начин авторката да вземерешение предлагаш? Говорили с приятеля си, питала го е. Все пак накрая е решила. Какво да направи? Да чака да види какво аджеба ще стане? Възрастният човек не бива да действа по този начин. Разумният човек правиточно това - изчиства проблема, събира възможно най-много обективна информация, претегля "за" и "против" и взима решение. Както е направила и авторката, в крайна сметка.

За и против са си нейните за и против. Тях трябва да тегли, не моите, твоите и на всички, раздаващи акъл, с претенции кое е правилното.
Приказки от рода на - при мен проблем нямаше след аборта, не виждам какво толкова може да стане, или ще ти се наложи да прекъснеш влизат в категория хипотези, обаче се дават като един от само два възможни варианта. Не смятам, че това са съвети от мислещи по конкретен казус хора, но важното е да се отговаря точно на това, което се пита
Дано - то го употребих, защото се сетих за моя пациентка, нсправила аборт след еднолично взето решение, тъй като не ѝ бил моментът. След точно една година, решила да забременява, за да задържи мъжа си. Е, да, ама не
Авторката, добре наквасена с чуждото мнение,  говорила все пак с приятеля си, за да стигне до - тялото си е мое

За да си претегли нейните, тя събира, естествено, "за" и "против" и от други хора. И това дори децата го правят, защото е ясно, че човек трудно може да се сети за всички позитиви и негативи. Особено ако няма по-голям житейски опит. Колкото е по-мъдър човек, толкова повече опции ще събере и ще си обсъди.
Колкото повече "материал" събереш, толкова по-голям шанс има да вземеш правилното ЗА ТЕБ решение.

Разбира се, че роденото вече дете ще се обича.
Моята майка говореше точно като теб - как може да съжалявам и каква прекрасна щерка имам. Та моето дете винаги ще си е прекрасно за родителите и баби/дядовци. Но можеше да имам семейство и дете/деца и без да завися толкова от родители. Или пък може би не, няма как да проверя.

Предвид това, че момичето е младо и това й е първи мъж - за мен абортът е оправдан. В днешно време малко хора остават с първите си партньори, независимо женени или не.
Дори да се разделят, заради  това или по други причини - на тези години не е голяма трагедия. И не на последно място - да й е урок за безопасен секс.

Няма никакво значение дали за теб или за мен абортът е оправдан или не е оправдан, защото това е чужд живот. И здраве.

И лекарите практикувате върху чужди животи и здраве, но щом ви търсят - лекувате, давате съвети, нали така?

Има различни видове подход. Един от които е авторитарният
Съветите, които давате тук касят и отношения, та не знам на какво основание си ги оценявате като оправдани или неоправдани.

Не съдете така жестоко, ако не сте минали през същото и не говорите от личен опит!

На момичето желая бързо възстановяване и да не чете от тук нататък темата. Няма смисъл от сол в раната.