От сутринта за две стотинки не съм свършила работа, но ме е посетила музата и ето какво сътворих.
ЧЕСТИТА НИ ПРОЛЕТ! ДА СМЕ ЗДРАВИ - ДЕЦАТА И ВНУЧЕТАТА НИ, БЛИЗКИТЕ И ПРИЯТЕЛИТЕ НИ, МЪЖЕТЕ НИ И НИЕ! ДА ИМАМЕ ОЩЕ МНОГО ПРОЛЕТИ ПРЕД НАС...
Да ви разкажа как мина вчерашния ден и снощи вечер...
По улиците около блока имаше движение - рехаво, но все пак движение. Ей, тоя твърдоглав български народ нищо не може да го изплаши. Маат крачоли разни индивиди и естествено без маски. Е, тук таме и по някой маскиран.
Съседите над нас започнаха все по-често да се карат... Те и преди короната се караха, ама сега зачестиха. Мъжът кихне или се закашля, а жена му изригва като Етна. Вместо да налее по чаша ракия и да му каже "Наздраве".
От ляво живее семейство с две деца. Ей, пощръкляха горките...По цял ден препускат, сякаш табун коне в прерията. А на горката майка вече глас не й остана да им се кара. Абе жена, сложи си тапи в ушите и ги остави да лудеят. Все ще се кротнат в един момент.
От дясно живее един пенсионер, вдовец. Има си приятелка, но в извънредното положение не е идвала. Пази се жената. По-добре карантина, отколкото салата, ракийка и танго. А би трябвало да дойде... Тоалетните ни са една до друга, Една стена ни дели. Слушам го вчера - напъва се, охка, пъшка...Минава време, пак същото. След това го чух да затваря вратата...Е да, но не пусна вода. Логиката ми говори, че го е хванал запек...Ами то от обездвижване, чревната перисталтика се забавя, а и като няма кой една чорбица да му свари...Мъка, мъкаааа...
Снощи загасих ламБата и реших, че е време за сън. Е да, ама от някъде започна едно ритмично скърцане на легло. Яка креватна гимнастика. И не беше никак за малко. Отдадох се на спомени...Еееех, какви времена бяха - луната беше луна и захарта беше захар...Сега нищо не помага. И до аптеката не мога да отида за виагра, че ме болят колената, а нали паднах и си натъртих и гръдния кош. Иначе бих пренебрегнала забраната. Ама хайде, ще го отложим това за по-добри времена. Сега сме в карантина. Та докато размишлявах, чуха се финалните акорди от заниманието на младото семейство...Е вече можех да заспя спокойно. По Нова година блокът ни ще се огласи от победоносния вик на тази нощ сътвореното чудо...Животът продължава, ще го бъде, хора, ще го бъде! Но за сега, стойте си у дома!
От сутринта ме е хванала лигнята. Е, то не може все да сме сериозни. Дано ви накарам поне за малко да забравите за короната и да се усмихнете.
Ей, светът е оцелял, защото се е смял! Joy

Но пък формата ми е по-голяма та се надявам да компенсира. Ще рапортувам какви съм ги свършила
При мен няма такава романтика - най-близката къща е на 500м.



Честит рожден ден Ма ко. Мноооого здраве и щастие ти пожелавам от сърце. 